Космонавтика

Кучето Лайка е първото живо същество, излязло извън предела на Земната атмосфера и попаднало в безтегловност.
На 4 ноември 1957 г.,от космодрума Байконур, първото живо същество излита в космоса. Кучето Лайка е на борда на изкуствения спътник „Спутник-2“
Лайка е била улично куче на около 3 години,  с тегло 6 кг. и смесена порода. Наричана е още Кудрявка, Жучка и Лимончик. Американската преса я иронично я нарича „Мутник“, дума получила се от „mutt“ – куче от смесена порода и Спутник.

За полета на Спутник-2, освен Лайка са били обучавани още две кучета: Албина и Мишка. Лайка била избрана и обучавана от руския космически учен Олег Газенко.
За да се приспособят към ограниченото пространство на малката кабина на Спутник-2, кучетата били държани за периоди от 15 до 20 дни в прогресивно намаляващи клетки. Кучетата били поставени в центрофуга, която симулирала ускоряването на ракетата и в звукови симулатори, в които да свикнат с шумовете на кораба.
Преди изстрелването, козината на Лайка била намазана със слаб алкохолен разтвор и внимателно пригладена. Местата за прикачване на електрическите сензори били намазани с йод. Лайка била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.
Тясната кабина била с мека облицовка и позволявала на кучето да лежи. Въздушна система осигурявала кислород, а охлаждащата да регулира температурата да не надвишава 15 градуса. Храната и водата били в желирана форма, към каквато била приучена при подготовката. Данните показват, че Лайка е била възбудена, но е яла от храната.
По време на изстрелването, стойностите на пулса ѝ били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние. След достигането на безтегловност, показателите и се нормализирали, но това отнело три пъти повече време, отколкото при тестовете на земята. Данни, че Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета.

Дълги години не се знае точната причина за смъртта на първото живо същество напуснало предела на Земята. А причините може да са различни: стрес, претоварване, прегряване и накрая липса на кислород.
Жертвата на първия жив пасажер в космоса, не е била напразна.Тя доказва, че е възможно живо същество да понесе изстрелването и безтегловността.
На 11 април 2008 г. се издига малък паметник на Лайка, близо до военната изследователска база, която е подготвяла полета през 1957 г. Паметника представлява куче, застанало на върха на ракета.

Източник: Уикипедия

Сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) отново е направила снимки на мястото на приземяване на Аполо-12, Аполо-14 и Аполо-17 на Луната. За това съобщава lenta.ru, позовавайки се на сайта на НАСА.

Снимките са направени в периода от 14 до 19 август 2011 г., но НАСА ги публикува сега в своя сайт. За да направи снимките спътникът LRO специално е променил своята орбита на елиптическа, при което е преминал на височина от 21 км. над лунната повърхност. След това се е върнал на изходна орбита от 50 км. на 6 септември 2011 г.

На снимките много добре се виждат следите от кацането на Аполо-17, а така също и оставеният ровър – LRV (Lunar Roving Vehicle), който е бил доставен на Луната от предната, експедиция – Аполо-15. Освен това на снимките много добре се различават следите, оставени от астронавтите, вещи, апаратура.

Първите снимки направени от сондата LRO на мястото на кацане на мисията Аполо са направени през 2009 г. Тогава те са направени от височина 50 км. и са с много по-ниска резолюция. Примерно – спускаемият модул е заемал място само от няколко пиксела. Тогава са били направени снимки на Аполо-11. Програмата Аполо е стартирала през 1961 г., а астронавтите са кацали на Луната 6 пъти в периода от 1969 до 1972 г.

Самата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter е изведена в космоса от ракетата носител “Атлас-V” през 2009 г. Първоначално е предвидено спътникът да работи само година, но след това мисията му е удължена на 5.

Източник: lenta.ru
Снимки: НАСА

Некачествена заварка би могла да бъде причината за аварията на космическия кораб „Прогрес“ – за това съобщава lenta.ru, цитирайки „Интерфакс“.

Именно тази версия се проверява от комисията, която разследва аварията с космическия кораб. Според членове на комисията аварийното изключване на двигателната установка е следствие от падане на налягането, което се е получило в един от тръбопроводите.

Ако теорията за некачествената заварка се потвърди, необходимо е да бъдат проверени останалите двигатели РД-0110 – именно такъв двигател е бил използван в третата степен на „Союз-У“.

Ракетата носител „Союз-У“ и товарният космически кораб „Прогресс М-12М“ са били изстреляни към Международната космическа станция на 24 август 2011 година от космодрума Байконур. На 325-та секунда от полета в двигателната секция на третата степен са възникнали повреди и тя е спряла да работи. Отломките на товарния кораб и на ракетата, които не са изгорели в атмосферата са паднали в Алтай.

В допълнение на аварията с “Прогрес” няколко дни преди това, на 18 август се случва друга авария – този път с ракетата „Протон-М“ която е извеждала спътника “Експрес-АМ4”. При извеждане на апарата на зададената орбита се появяват проблеми в програмното обезпечаване на „Бриз-М“. В резултат спътника се оказва на непланирана орбита, и на 30 август е обявен за окончателно загубен.

Източник: lenta.ru

В публикуван в четвъртък (1. 09. 2011г.) доклад на експерти от Националната академия на науките на САЩ се съобщава, че в настоящето време на околоземна орбита има толкова много космически отломки, че ако не се заемем веднага с почистването им, след няколко години вече ще е късно.

Спътниците могат да бъдат повредени, дори разрушени, космическите кораби да претърпят сериозни разрушения вследствие на този “космически” боклук. Това би нанесло сериозни щети на редица страни, които се занимават с изследване на космоса. Освен това поради угрозата от евентуален сблъсък с отломки от стари, апарати вече е била променяна орбитата на Международната космическа станция – МКС, а няколко пъти се е появявала реална опасност от евакуация на екипажа.

Според Доналд Кеслер – бивш научен сътрудник на НАСА а в настоящето – член на Националната академия на науките – вече сме изгубили контрол над състоянието на космическите отломки и те в последните години са удвоили своето количество.Това вече представлява реална заплаха, а в бъдеще може да постави под въпрос космическите полети.

В околоземна орбита в настоящия момент се намират повече от половин милион части от вече използвани космически апарати с диаметър от 1 до 10 см.

По данни на Satellite Industry Association на опасност са изложени около 1 000 действащи военни, търговски и цивилни изкуствени спътници в орбита, които са част от индустрията, генерирала 168 млрд. долара приходи миналата година.

А доколко опасността е сериозна, а не измислена, ни дава основание и само като споменем случката от преди 2 години – тогава през 2009 г. на 789 км височина, неработещ руски сателит се сблъска с работещ комуникационен спътник – Иридиум (Iridium) .

Снимка: НАСА

Отложени са планираните стартове на космическия кораб „Прогрес“, информира Евронюз. „Роскосмос“ е установил причината за настъпилата авария при последния старт на „Прогрес“ – 24 август 2011 г., когато трябваше да достави товари и оборудване за Международната космическа станция – тя е следствие на нарушаване на функционирането на газогенератора на двигателната установка на третата степен на ракетата носител „Съюз“.

Планираните стартове са отложени до изясняване на ситуацията.

По тази причина се отлага завръщането на тримата руски космонавти на Земята най-малко със седмица.

Американските совалки вече не летят и Русия остава единствената страна с възможности да изпраща хора и оборудване до МКС.

Според НАСА аварията със „Съюз“ не застрашава МКС, но въпреки това от Русия не изключват пълна евакуация на космическата станция.

Загубата на редица скъпи сателити през последните няколко месеца и настоящата авария с „Прогрес“ дава основание да се говори за системни проблеми в руската космическа сфера.

През шестдесетте години съветската космическа програма е в челните редици на техническия прогрес и се радва на почти неограничени ресурси. Тогава се акцентира на количеството стартове, а не на тяхната сигурност. В началото на деветдесетте години финансирането рязко е намаляло, но от няколко години то постоянно расте.

Въпреки това заплатите в космическата индустрия продължават да бъдат изключително ниски. Най-добрите инженери могат лесно да си намерят добре платена работа.

Каквото и да се случва с руската космонавтика, не бързат да я „погребват“ нито от НАСА, нито от Европейската Космическа Агенция, която инвестира половин милиард евро в построяването на стартова площадка за корабите „Съюз“ във Френска Гвиана. Първият южноамерикански старт на една от най-нискоаварийните ракети е планиран за ноември.

Източник: Евронюз

Завръщането на “Атлантис” слага край на полетите със совалки, продължили повече от тридесет години. За това време космическите кораби са извършили 135 полета.

Завършената експедиция на “Атлантис” е продължила 13 дни. Вчера, на 21 юли 2011 г. в 12.56 ч. българско време совалката се приземи за последен път на космодрума в Космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, щатa Флорида. Космическият кораб ще бъде изложен като музеен експонат в космическия център.

Една от главните задачи, с които бяха натоварени совалките е доставка в орбита на детайли за построяването на Международната космическа станция. Оказва се, че експлоатацията е много скъпа – всеки техен старт е струвал 450 милиона долара, а и заради възникналите проблеми със совалките е взето решение тяхната експлоатация да бъде прекратена.

В своята история совалките претърпяват две катастрофи – първата е когато през януари 1986 г. „Чалънджър“ се взривява няколко секунди след своя старт, а втората – когато февруари 2003 г. “Колумбия” се разпада при завръщането в атмосферата. В следствие на тези катастрофи загиват 14 човека.

За командира на кораба, астронавта Крис Фергюсън това е третия полет. След кацането той е споделил: “Сега “Атлантис” се отправя в музея, както и другите три совалки, на които бъдещите поколения ще се любуват и възхищават. И си представям как 6-годишно дете, гледайки совалките казва на своя баща: “Тате, аз също искам да направя нещо подобно когато порастна”.

Източник: Евронюз
Снимки: НАСА

В петък, 8 юли 2011 г. совалката на NASA Атлантис стартира за последен път от космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Това е 33 старт в историята на совалката, а също така е и  последната, 135 мисия на космическата совалка на NASA, продължила три десетилетия.

Продължителността на настоящата, последна мисия на Атлантис е 12 дни и тя ще достави в орбита на Международната космическа станция консумативи, оборудване за различни експерименти, резервни части.

Атлантис е с екипаж от 4 човека: командир на кораба е Крис Фергюсън – това е неговият трети полет; Дъг Хърли е пилот и това е вторият му старт; за Сенди Магнус и Рекс Уолхайм това е първия полет.

При самото излитане предстартовото броене е било прекъснато за кратко на 31 секунда а след това и възобновено.  До самия старт вероятноста на полета се е оценявала на около 40%, поради проливния дъжд и гъстите облаци. Вечерта преди старта е имало гръмотевична буря и една от мълниите е паднала само на 500 метра от стартовата площадка. Специалистите на НАСА са проверили оборудването на Атлантис и системите за старта на совалката, но не са били открити никакви повреди.

Началото на работата на проекта е по време на студената война. През петдесетте години се провеждат изпитания на необичайни летателни устройства. Стремят се да намалят размерите им, като самолетът повече да заприлича на ракета. Голяма част от тези изпитания са били неуспешни. Постепенно в началото на седемдесетте години се оформят техническите характеристики на кораба, а първите изпитателни полети се оказват много обнадеждаващи. Остава само да се осъществи първия старт. Първия полет на совалката се състои на 12 април 1981 г.

В своята история совалките са преживели и трагически моменти – две аварии, които поставиха под съмнение надеждността на совалките. И двата случая са свързани не с проблеми при полета на совалките в космоса, а с технически дефекти на ракетата носител.

През 1986 г. се случва първата катастрофа – взривява се совалката „Чалънджър“ само 73 секунди след своето стартиране. Загиват всичките седем астронавти на нейния борд. В хода на разследването се изяснява, че един от уплътнителите в ускорителя се е свил от студа през ноща преди старта. Това е породено от факта, че се използват гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури. Било е известно, че това може да доведе до авария, но въпреки риска полета е разрешен.

Втората катастрофа се случва през 2003 г., когато совалката Колумбия се разпада при навлизане в атмосферата. Причината за това е повреждане на системата за топлоизолация още при стартирането на совалката. Отново загиват всички седем члена на екипажа, който са на борда.

И при двата случая полетите на космическите совалки са преустановени за няколко месеца. В последствие се решава пълно преустановяване на програмата, като това е последния старт на американската совалка. След сегашния последен старт на космическата совалка Атлантис единствения начин за връзка с Международната космическа станция остава руския кораб Съюз.

Юрий Гагарин е първият човек, извършил полет в космическото пространство. Юрий Гагарин (Юрий Алексеевич Гагарин) е роден на 9 март 1934 г. а загива трагично на 27 март 1968 г. в тренировъчен полет.

Роден е в с. Клушино, Гжатски регион, Смоленска област. Завършва Чкаловското военноавиационно училище за летци през 1957 г. Първите увлечения по авиацията са от 1954 г.,  когато и на 25 октомври посещава за пръв път Саратовския аероклуб. Завършва с отличие Саратовския техникум през 1955 г. Извършва първия си самостоятелен полет през юли, същата година на самолет Як-18. Обучението си в Саратовския клуб завършва на 10 октомври.

Военната си служба отбива от 27 октомври 1955 г. в Чкаловско военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Оренбург, където се подготвят летци. Завършва училището на 25 октомври 1957 г. , и след това в края на годината е зачислен към изтребителен авиационен полк на Северния флот.

Подава молба за включване в групата на космонавтите на 9 декември, след седмица заминава за Москва за цялостен медицински преглед, одобрен е и се включва в групата от 20 човека.  После остават 6 от които е избран Гагарин за първия космонавт.

На 12 април 1961 г.  извършва за първи път в света полет в космоса с космическия кораб-спътник „Восток-1„. Корабът има автоматично и ръчно управление. Стартът е даден в 9 ч. 07 мин. по московско време на космодрума Байконур, когато и прозвучава знаменитото гагаринско „Поехали“. Юрий Гагарин обикаля Земята за 1 ч. 48 мин. и благополучно се завръща на Земята.

Полетът на Гагарин продължава 108 мин. , а 2 дни по-късно е посрещнат тържествено на Червения площад в Москва пред хиляди хора.  След полета усъвършенства своето майсторство като летец-космонавт, ръководи полети в космически кораби, взема участие в ученията и тренировките на екипажите от космонавти.

От 1966 г. е член на Международната академия по астронавтика. През 1968 г. международната авиационна федерация учредява златен медал „Ю. А. Гагарин“ за най-високи достижения в мирното овладяване на космичното пространство.

Росия усилено провежда модификации по космическите кораби от серията „Съюз“, в това число и по искания на НАСА, поинформация от „Интерфакс“.

От ноември 2011г на „Съюз“ ще бъдат установени по мощни слънчеви батерии, а от март 2012г – допълнителна защита от метеорити, от ноември 2013г – нова руска радиотехническа система „Курс“ за сближаване и скачване с МКС.

Необходимоста от нови слънчеви батерии се обяснява с това, че след модернизацията на някои системи от кораба, е нарасноло енергопотреблението. „Цялата повърхност на двете слънчеви батерии, ще бъде запълнена с фотоелектрически преобразователи с увеличен коефициент на поелзно действие“ е казал източника.

От 2010г към МКС летят модифицирани „Съюз“ , които са снабдени с цифрова система за управление. Първият ( и засега единствен ) цифров „Съюз ТМА-М“ се скачи с МКС на 10 октомври 2010г.