Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
По време на археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни, които са на възраст 9 500 години. Статуетките са намерени близо до останките на древна кръгла постройка, в археологически обект на Тел Моса, който се намира в околностите на Ерусалим.
Намерени са две статуетки от новокаменната епоха, като едната от тях представлява овен, направен от варовик. Самата статуетка е направена много реалистично и изобразява в детайли и пропорции тялото, главата и рогата на животното.
Втората намерена статуетка е направена от доломит, и според археолозите представлява абстрактна фигура, която символизира едрия рогат добитък.
Двете статуетки са големи около 15 сантиметра.
Археолозите са на мнение, че при проведените археологически разкопки в Израел, намерените статуетки може да са имали култово значение за хората, които са ги направили. Според тях като се съди по качеството им, може да се предполага, че статуетките са използвани за церемониални цели – да се осигури късмет на ловците. Също така е възможно да символизират и опитомяването на животните, и по-специално на тревопасните животни.
Периодът от историята преди 9 500 години е бил много динамичен – тогава през новокаменната епоха хората са преминавали в уседнал начин на живот и са започвали да развиват селското стопанство.
Въпросните археологически разкопки в Израел, Тел Моса се провеждат преди планираното разширяване на Магистрала 1, на главния път, свързващ Йерусалим и Тел Авив.
Абстрактна фигура на едър рогат добитък
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
Автор на снимките: Yael Yolovitch,
Israeli Antiquities Authority (IAA)
По всяка вероятност в Созопол няма да бъдат излагани скелетите от т.н. “Вампирско погребение”. Това съобщава за Агенция “Фокус” Димитър Недев, който е директор на Археологическия музей в града.
Той се опасява, че това ще бъде повод да се събират разни окултисти, които могат да нанесат вреда на експозицията.
Припомняме, че неотдавна в Созопол по време на разкопките до църквата „Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити гробове на “вампири”. Според археолозите в гробовете са погребани починали интелектуалци, и според народното поверие след своята смърт са били прободени с железни предмети. Това се прави за да се обезсилят, за да не притесняват хората и след своята смърт.
Самите гробове са открити близо до абсидата на църквата. Според християнската традиция на това място се погребват само знатни, благородни хора.
Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата. Техният брой е около 10 000 и са били конфискувани от Софийска градска прокуратура в полза на държавата през 2004 г. от група дилъри.
Историческите ценности са от всички времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. Сред тях могат да се видят част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 брой фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.
Също така в колективните находки влизат и 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско. От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита до сега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.
Ето още какво включват колективните находки:
56 броя сребърни монети на цар Иван Страцимир.
Част от колективна находка, състояща се от 47 броя сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен.
Част от колективна находка, състояща се от общо 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 броя са сребърни грошове на Иван Шишман.
Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Явно, то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.
Сред придобивките за НИМ има и печати на български царе, като едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност може да се твърди, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство:
Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ – 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха, включително и за българската средновековна история.
Не бива да се пропускат и предметните паметници:
Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ – произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.
Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица се свързва с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.
Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.
Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.
Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който лично на нас ни е познат само по литературни данни е очевидно изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.
На пресконференция в Националния исторически музей днес, от 11:30 часа ще бъдат показани образци от тези паметници.
Разкопки на дворец на тракийски владетел край Тополовград
Археолозите са открили дворец на тракийски владетел, датиран от четвърти век преди Христос. Откритието е направено в рамките на експедиция “Странджа” край тополовградското село Княжево.
Разкопките на могилата “Татар маша” край Княжево започнаха преди по-малко от 2 месеца. Екипът на Даниела Агре трябваше да реагира бързо, заради серията иманярски набези. Археолозите очакваха да открият малък надгробен комплекс, но пред тях се разкри укрепения дом на тракийски владетел.
“Уникалното в него е неговото много, изключително добре запазено състояние – обяснява Даниела Агре. Горните етажи са паднали върху долните складови помещения и част от първия етаж. Обектът е запазен така през тези 2400 г. заради натрупания върху него могилен насип. Вътре са и тъкачния стан, вътре са съдовете.”
Археолозите от експедиция “Странджа” ще останат в Княжево още няколко дни. За консервацията и съхранението на археологическия обект подкрепа обещават от община Тополовград. А за продължение на разкопките догодина средства ще се търсят отново от чужди фондации.
Смята се, че са открити останките на най-древния предшественик на човека – за това съобщава лента.ру. Палеонтолозите са открили нов вид австралопитек, получил названието Australopithecus sediba. Изследователите са написали цели пет статии за това събитие в списанието Science, а кратко изложение в Nature News. Въпреки това някой от изводите са посрещнати хладно от научното общество – примерно, че намерения вид може да се причисли към рода Homo.
Костите на Australopithecus sediba (220на брой) са били намерени в северните части на ЮАР през 2008 г. След анализ на съотношението на изотопите на уран-233 и олово-205 в останките и в пластта в който са намерени са успели да ги датират – според учените те са на възраст около 1,977 милиона години, с грешка само от около 2 000 г. Това означава, че този вид се е появил на територията на съвременен ЮАР по времето, когато там е обитавал и Homo habilis.
Анализът на останките е позволил да се установи, че Australopithecus sediba е имал строеж на тялото както едновременно на представителите на рода Homo, така и на Australopithecus. Така например стъпалата на новия вид (краката на тези същества са били пригодени за ходене) съдържат кости, които са характерни и за двата рода. В допълнение на това, анализа на структурата на черепа на починалия на 12-13 г. индивид дават основание да се установи, че мозъкът на Australopithecus sediba, независимо от неголемия си размер, е приличал на човешки.
Учените, които са изследвали останките са заявили, че новия вид може да се разглежда като предшественик на съвременния човек и даже като по-ранен вид от Homo habilis. Болшинството от учените се отнасят хладно към тази хипотеза, посочвайки, че преди да се дават крайни оценки е необходимо да се направи сравнителен анализ на намерените останки с останките на по-примитивни видове австралопитек.
Съвсем неотдавна учените установиха, че древните хора от различни видове на рода Homo са се кръстосвали помежду си. Към такъв извод ги навежда изследването на геномите на няколко изолирани африкански племена. Най-малко две на сто от генетична информация на тези хора са наследство от неизвестен вид, който се е отделил от главния клон преди около 700 хиляди години.
Източник: lenta.ru
Снимка: авторите на изследването
Оръдия на труда от по-напредналата, Ашелска култура
Оказва се, че напусналите Африка древни хора, които са се разселили по другите континенти, не са ползвали най-съвременните оръдия на труда. До такъв извод са достигнали група учени, които са представили своя статия в списанието Nature. Накратко за тяхната работа пише порталът ScienceNOW.
Предците на съвременните хора са изобретявали новите оръдия на труда постепенно. Най-примитивна се счита олдувайската култура за обработка на камъка. Оръдията на тази култура са на възраст 1,7-1,8 милиона години, но много специалисти предполагат, че тя се е зародила преди 2,6 милиона години. Преди около 1,6 милиона години се развива ашелска култура – примерно към тази култура се отнасят капковидните каменни брадви.
Дълго време се е считало, че хората, напуснали Африка, са носили със себе си ашелска култура. Обаче, преди няколко години в покрайнините на град Дманиси, в Грузия, са намерени предмети, които били ясно свързани с културата олдувай. Тази находка свидетелства за това, че част от хората, които са напуснали Африка, са го направили до появата на по-съвършени методи за обработка на камъка.
Авторите на тази идея описват погребение на възраст 1,76 милиона години, разположени на северозападния бряг на езерото Туркан в Кения. В един и същ слой учените са открили оръдия на труда както от олдувайската, така и от ашелска култура. Това означава, че по времето когато хората са напускали Африка, вече са съществували по-напреднали оръдия на труда.
За сега изследователите не могат да дадат отговор на въпроса, защо преселниците са взели със себе си по-несъвършените оръдия на труда. Според една от теориите различните групи от древни хора са изобретявали новите технологии за производство на каменни оръдия на труда много пъти и независимо един от друг, и е твърде вероятно част от „пътешествениците“ да са принадлежали към култура, която все още да не ги е била открила и приложила в своя бит.
Предшествениците на съвременния човек са овладели производството на оръдия на труда от камък минимум 160 хиляди години по-рано, отколкото се е предполагало досега. Тези оръдия от камък са използвани както в техния бит, така и за лов.
До този извод са достигнали изследователи от САЩ и Франция, на основата на оценка на възрастта на обекти, намерени по време на разкопки на северозападния участък на езерото Туракан, в Кения.
Основните изводи от работата на палеоантрополозите, водени от Кристофър Лепре, от университета Рутгер от Ню Джърси и Обсерваторията на Земята при Колумбийския университет са публикувани в Научното списание Nature.
По оценка на групата учени, намерените в Кения двуостри брадви, секачи и заострени оръдия, използвани за копаене на кладенци, са направени преди 1,76 млн. години.
Подобни находки, намерени в Танзания и Етиопия, считани досега за най-древните са били датирани “само” до 1,6 – 1,4 млн. години.
Палеоантрополозите обръщат внимание на умелата изработка на тези оръдия.
Има основание да се счита, че доисторическите хора, които живеели в каменната ера в съвременна Кения преди работа внимателно са обмисляли каква оптимална фoрма да придадат на примитивните брадви и мотики.
Това предположение сочи към по-сложен начин на мислене на предполагаемият автор на въпросните оръдия на труда – Хомо еректус.
Неговите представители са имали среден ръст, изправена походка, архаична структура на черепа с дебели стени, ниска челна кост и скосена брадичка. Обемът на мозъка им е отстъпвал на този на неандерталците и на Хомо Сапиенс.
Потоп в Черно море е имало преди около 8 000 г. – такива са изводите на учените от наскоро завършилата експедиция, проведена южно от нос Емине, близо до турската граница. Ръководител на проведената експедиция е проф. Петко Димитров. Експедицията се провежда с научноизследователския кораб „Академик“ по нашия шелф. По време на самата експедиция учените са сондирали дъното на Черно море и са взели 27 проби за да изследват състава на черноморските утайки и по този начин да могат да определят тяхната възраст и точен състав.
За първи път са успели да пробият пясъчното дъно, запечатано от тинята на придошлите води от световния океан и са намерили част от дърво и корени от растителност. Предстои да се направи радиовъглероден анализ за да се докаже неговата възраст.
Старите брегове на Черно море преди 8 000г. са били на сушата, на 60 км навътре в морето. По тези брегове са живели нашите прадеди и от там е тръгнала най-древната цивилизация в света. По това време Черно море е било най-голямото сладководно езеро. Когато сушата, разделяща Средиземно море и Черно море е разрушена, водите от Средиземно море нахлуват в Черно море с огромна сила равнявана на 200 Ниагарски водопада, според тезата на проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията. Разразилият се потоп в Черно море е бил възможен, понеже според хипотезата на проф. Петко Димитров сладководното езеро е било много под морското ниво спрямо световния океан. Бреговата ивица на хората, живели по бреговете на някогашното сладководно езеро е била на 85 м. дълбочина под сегашните брегове.
По време на самата експедиция е използван уникален уред – магнитен интерферометър, изобретен от варненеца Христо Смоленов. Магнитния интерферометър улавя геомагнитни аномалии, свързани с възможността да са съществували светилища на древната черноморска цивилизация. Налице са сериозни доказателства, че нашите прадеди са открили числата Пи и Фи като пропорции, които използвали в своята работа за направа на украшения, златни бижута и други изделия. Според учените следите на загиналата цивилизация трябва да се търсят не само в морето, но и на сушата.
