Учени откриха много пещери на Луната. Както всички знаем, на Луната има многобройни кратери, но новите данни показват, че учените са открили много дупки и пещери на Луната. Според изследователите, на Луната има над 200 пещери и дупки.
Откритите пещери и дупки на Луната са добра новина за астрономите и изследователите. Те могат да се използват при бъдещи експедиции от астронавтите. Освен да служат за готови убежища, тези пещери и дупки предоставят добра защита от температурните аномалии на Луната, както и от космическата радиация.
Kaguya, която е японска сонда открива 3 от дупките, а останалите дупки на Луната са открити с помощта на апарата LRO. Откритите дупки са с различни размери, най-малката е 5 метра, а най-голямата – 900 метра.
Учените, които изследват Луната са установили, че голяма част от дупките разполагат с „подлунни“ преходи и пещери, които са се образували преди милиарди години, когато е имало вулканична дейност и след това лавата се е втърдила.
Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.
Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.
И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.
Астероид 2012 DA14 премина безпроблемно край Земята. Астероида премина на най-близко познато до сега разстояние 27 357 км от земната повърхност. Най-голямата близост бе е в 21 ч и 25 мин над Индонезия. Големината на астероида бе е около 50 м.
Масата на астероид 2012DA14 е около 130 хиляди тона, а скоростта му на движение – 28,1 хиляди километра в час или 7,82 километра в секунда.
Астероид, преминаващ край Земята е рядко природно явление.
Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.
Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.
Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.
Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.
От НАСА съобщават, че космическата сонда Dawn полетя към Церера. Тя се е намирала в орбита на астероида Веста и през ноща на 4 срещу 5 са започнали маневри, които вече са факт и сондата е отлетяла към Церера.
Космическата сонда Dawn е изстреляна в орбита през 2007 г., а от юли 2011 г. се намира в орбита около Веста. За времето прекарано в орбита около астероида сондата е получила много данни, които са помогнали да се узнаят състава на скалите, вътрешната структура, геологията на Веста.
От получените данни се установява, че Веста е протопланета – има железно ядро и слоеста структура: в миналото е имала подобие на мантия. На Веста се намира втората по височина планина в Слънчевата система, отстъпвайки само на марсианската планина Олимп.
Също така учените вече са успели да претеглят астероида – неговата маса е 2,59076×1020 килограма. За да получат по-пълни данни за астероида Веста, специалистите са решили да променят графика на сондата и са удължили нейния престой с 40 дни.
Следващата цел на космическата сонда Dawn е както споменахме – Церера. Също като Веста и Церера се намира в метеоритния пояс между Марс и Юпитер. Очаква се сондата да стигне своята цел през 2015 г.
Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.
Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.
Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.
В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.
Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.
Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.
Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.
Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.
Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.
Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.
И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.
Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.
В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.
Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.
Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.
След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.
Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.
Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.
VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите
Учените са открили най-бързовъртяща се звезда известна до този момент. Обект на изследването е звездата VFTS102, която по класификация се отнася към Морган-Кинан, към спектралния клас О. Това са най-горещите и ярки (сини) звезди. Тя се намира на разстояние от няколкодесетки светлинни години от пулсара PSR J0537-6910, който на свой ред се отстои на 170 хиляди светлинни години от Земята.
В рамките на изследването учените са провели спектрокосмически анализ на звездата, и са установили, че видимата скорост на въртене при екватора е 500-600 километра в секунда. За сравнение – същият показател при Слънцето е 3 километра в секунда. По думите на изследователите – това е практически пределната възможна скорост на въртене на звезда от такъв тип, която съставлява приблизително 0,8 от критическата скорост, при която центробежните сили разкъсват звездата на части.
Според учените по-бързо от VFTS102 се въртят само пулсарите, които представляват компактни останки от звезди. Също така учените предполагат, че подобна висока скорост оказва значително влияние на процесите вътре в самата звезда. Поради тази причина VFTS102 може да служи като поле за тестове на много теории, отнасящи се до еволюцията на звездите.
Според авторите на изследването, високата скорост на звездата показва, че някога VFTS102 е била в съюз с пулсара PSR J0537-6910, като по този начин са образували двойна система.
Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот
Германски астрономи откриха годна за живот планета. Тя се намира в съзвездието “Вела”, на 35 светлинни години от Земята. Планетата, която все още си няма име и се нарича от астрономите HD85512b, се върти около оранжева звезда – джудже, която е с 1800 градуса по-студена от нашето Слънце.
Самата планета HD85512b е 4 пъти по-голяма от Земята, а температурите на повърхността и са от 26 до 44 градуса по Целзий. Нейната гравитация е с 1,4 пъти по-голяма от нашата, а влажността на въздуха е много по-висока от нашата. Орбитата на планетата е почти кръгла, което и гарантира един стабилен климат.
Астрономът Лиза Калтенегер от Астрономически институт “Макс Планк”, от където и са открили планетата HD85512b разказва за този нов свят:
“На практика ние изследвахме спектъра на планетата – показатели като наличие на кислород, вода, метан. Комбинацията от тези неща показва, че там би могъл да се зароди живот. Във вселената има много места – по-студени, по-топли, по-влажни или по-сухи от Земята. И въпреки това там може да има живот. Да, той няма да е в познатата ни на всички форма.“
НАСА изстреля двете лунни сонди GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) в събота, на 10 септември. Предвиденият за 8 септември старт е бил отложен на два пъти – първия път заради лошо време, а втория път старта е отложен за да се направи проверка на ракетните двигатели.
Сондите GRAIL-A и GRAIL-B ще се движат в орбита на Луната на височина от 55 км. В течение на 82 дни апаратите едновременно ще предават информация на Земята,с помоща на която учените се надяват да успеят да направят най-точната карта на гравитационното поле на Луната.
Според АФП спътниците, всеки от които е с размерите на перална машина струват по около 500 милиона долара. 40 дни след завършване на тяхната мисия сондите ще паднат на лунната повърхност. Предвижда се анализът на данните получени от сателитите да отнеме една година.
Сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) отново е направила снимки на мястото на приземяване на Аполо-12, Аполо-14 и Аполо-17 на Луната. За това съобщава lenta.ru, позовавайки се на сайта на НАСА.
Снимките са направени в периода от 14 до 19 август 2011 г., но НАСА ги публикува сега в своя сайт. За да направи снимките спътникът LRO специално е променил своята орбита на елиптическа, при което е преминал на височина от 21 км. над лунната повърхност. След това се е върнал на изходна орбита от 50 км. на 6 септември 2011 г.
Мястото на кацане на Аполо 14 (apolo 14 area)
На снимките много добре се виждат следите от кацането на Аполо-17, а така също и оставеният ровър – LRV (Lunar Roving Vehicle), който е бил доставен на Луната от предната, експедиция – Аполо-15. Освен това на снимките много добре се различават следите, оставени от астронавтите, вещи, апаратура.
Първите снимки направени от сондата LRO на мястото на кацане на мисията Аполо са направени през 2009 г. Тогава те са направени от височина 50 км. и са с много по-ниска резолюция. Примерно – спускаемият модул е заемал място само от няколко пиксела. Тогава са били направени снимки на Аполо-11. Програмата Аполо е стартирала през 1961 г., а астронавтите са кацали на Луната 6 пъти в периода от 1969 до 1972 г.
Мястото на кацане на Аполо 17 (apolo 17 area)
Самата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter е изведена в космоса от ракетата носител “Атлас-V” през 2009 г. Първоначално е предвидено спътникът да работи само година, но след това мисията му е удължена на 5.
Учените са предложили прост и ефективен начин за унищожението на бактериите на новия марсоход на НАСА – MSL, за да се избегне замърсяването на Марс със земни организми: апаратът просто трябва да стои в покой няколко денонощия и да бъде подложен на тежките марсиански условия. Статията на учените е написана в списанието Astrobiology Magazine.
В рамките на изследването учените са моделирали марсиански условия в специална камера, в която са сложили колелата на марсохода. Ролята на земни замърсители са изпълнявали бактериите Bacillus subtilis. Като част от теста организмите са изложени на силна ултравиолетова радиация, както и атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид.
При предишните мисии на апаратите Spirit, Opportunity и Sojourner задачата е била по-лесна – след тяхното кацане на Марс те са стояли неподвижно на специални платформи, съответно по 12, 7 и 2 дни. Както показват опитите – бактериите се оказват много уязвими на марсианските условия: само за 6 часа количеството на микроорганизмите спада с 96 %. Според учените, ако се вземе предвид,че около 75 процента от всички бактерии на борда на апаратите би трябвало да загинат по време на космическия полет, може да се приеме, че марсоходите Spirit и Opportunity са практически стерилни.
Обаче в случая на новия марсоход MSL (Mars Science Laboratory) ситуацията е малко по-сложна. В рамките на тази мисия се предвижда кацането на апарата да стане без платформа, и веднага след приземяването марсохода ще се окаже директно на марсианската повърхност. Ако веднага след това той започне да се движи, бактериите могат да попаднат от колелата в почвата, където на теория биха могли да продължат да живеят. Обаче ако марсохода постои няколко денонощия неподвижно на планетата, както показват опитите на учените – голяма част от бактериите биха били унищожени.
През юни 2011 година вътрешна комисия на Лабораторията за реактивно движение е установила, че сред недостатъците е и системата за анализ на образците, която не изключва възможността от заразяване. Трябва да се отбележи, че именно този недостатък е бил причина за просрочването на мисията – първоначалните планове са били марсохода да се отправи към Червената планета през 2009 г. В момента плановете са апаратът MSL да стартира в периода от 25 ноември до 18 декември 2011 г. Мястото на кацане е кратера Гейл.
