Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха пещери на Луната
Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха много пещери на Луната. Както всички знаем, на Луната има многобройни кратери, но новите данни показват, че учените са открили много дупки и пещери на Луната. Според изследователите, на Луната има над 200 пещери и дупки.

Откритите пещери и дупки на Луната са добра новина за астрономите и изследователите. Те могат да се използват при бъдещи експедиции от астронавтите. Освен да служат за готови убежища, тези пещери и дупки предоставят добра защита от температурните аномалии на Луната, както и от космическата радиация.

Kaguya, която е японска сонда открива 3 от дупките, а останалите дупки на Луната са открити с помощта на апарата LRO. Откритите дупки са с различни размери, най-малката е 5 метра, а най-голямата – 900 метра.

Учените, които изследват Луната са установили, че голяма част от дупките разполагат с „подлунни“ преходи и пещери, които са се образували преди милиарди години, когато е имало вулканична дейност и след това лавата се е втърдила.

Екзопланета HD 189733b

Екзопланета HD 189733b
Екзопланета HD 189733b

Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.

Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.

И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.

Астероид 2012 DA14 премина край Земята

Астероидът 2012 DA14
Астероидът 2012 DA14

Астероид 2012 DA14 премина безпроблемно край Земята. Астероида премина на най-близко познато до сега разстояние 27 357 км от земната повърхност. Най-голямата близост бе е в 21 ч и 25 мин над Индонезия. Големината на астероида бе е около 50 м.
Масата на астероид 2012DA14 е около  130 хиляди тона, а скоростта му на движение – 28,1 хиляди километра в час или 7,82 километра в секунда.
Астероид,  преминаващ край Земята е рядко природно явление.

Снимки: НАСА

Хъбъл е фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър

Съставът на Галактика NGC 5253 е сходен със състава на галактиките от ранната вселена.
Галактика NGC 5253

Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.

Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.

Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.

Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.

 

Космическата сонда Dawn полетя към Церера

Астероида Веста
Астероида Веста

От НАСА съобщават, че космическата сонда Dawn полетя към Церера. Тя се е намирала в орбита на астероида Веста и през ноща на 4 срещу 5 са започнали маневри, които вече са факт и сондата е отлетяла към Церера.

Космическата сонда Dawn е изстреляна в орбита през 2007 г., а от юли 2011 г. се намира в орбита около Веста. За времето прекарано в орбита около астероида сондата е получила много данни, които са помогнали да се узнаят състава на скалите, вътрешната структура, геологията на Веста.

От получените данни се установява, че Веста е протопланета – има железно ядро и слоеста структура: в миналото е имала подобие на мантия. На Веста се намира втората по височина планина в Слънчевата система, отстъпвайки само на марсианската планина Олимп.

Също така учените вече са успели да претеглят астероида – неговата маса е 2,59076×1020 килограма. За да получат по-пълни данни за астероида Веста, специалистите са решили да променят графика на сондата и са удължили нейния престой с 40 дни.

Следващата цел на космическата сонда Dawn е както споменахме – Церера. Също като Веста и Церера се намира в метеоритния пояс между Марс и Юпитер. Очаква се сондата да стигне своята цел през 2015 г.

 Снимка: NASA

Венера – негостоприемен свят

Венера
Венера

Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.

Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.

Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.

В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.

Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.

Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.

Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.

Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.

Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.

Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.

И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.

Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.

Снимка: Наса

Транзитът на Венера през 2012 г.

Транзит на Венера
Транзит на Венера

В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.

Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.

Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.

След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.

Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.

Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.

Снимка НАСА: nasa.gov

Астрономите са открили най-бързовъртящата се звезда

VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите
VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите

Учените са открили най-бързовъртяща се звезда известна до този момент. Обект на изследването е звездата VFTS102, която по класификация се отнася към Морган-Кинан, към спектралния клас О. Това са най-горещите и ярки (сини) звезди. Тя се намира на разстояние от няколкодесетки светлинни години от пулсара PSR J0537-6910, който на свой ред се отстои на 170 хиляди светлинни години от Земята.

В рамките на изследването учените са провели спектрокосмически анализ на звездата, и са установили, че видимата скорост на въртене при екватора е 500-600 километра в секунда. За сравнение – същият показател при Слънцето е 3 километра в секунда. По думите на изследователите – това е практически пределната възможна скорост на въртене на звезда от такъв тип, която съставлява приблизително 0,8 от критическата скорост, при която центробежните сили разкъсват звездата на части.

Според учените по-бързо от VFTS102 се въртят само пулсарите, които представляват компактни останки от звезди. Също така учените предполагат, че подобна висока скорост оказва значително влияние на процесите вътре в самата звезда. Поради тази причина VFTS102 може да служи като поле за тестове на много теории, отнасящи се до еволюцията на звездите.

Според авторите на изследването, високата скорост на звездата показва, че някога VFTS102 е била в съюз с пулсара PSR J0537-6910, като по този начин са образували двойна система.

Откриха годна за живот планета

Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот
Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот

Германски астрономи откриха годна за живот планета. Тя се намира в съзвездието “Вела”, на 35 светлинни години от Земята. Планетата, която все още си няма име и се нарича от астрономите HD85512b, се върти около оранжева звезда – джудже, която е с 1800 градуса по-студена от нашето Слънце.

Самата планета HD85512b е 4 пъти по-голяма от Земята, а температурите на повърхността и са от 26 до 44 градуса по Целзий. Нейната гравитация е с 1,4 пъти по-голяма от нашата, а влажността на въздуха е много по-висока от нашата. Орбитата на планетата е почти кръгла, което и гарантира един стабилен климат.

Астрономът Лиза Калтенегер от Астрономически институт “Макс Планк”, от където и са открили планетата HD85512b разказва за този нов свят:

“На практика ние изследвахме спектъра на планетата – показатели като наличие на кислород, вода, метан. Комбинацията от тези неща показва, че там би могъл да се зароди живот. Във вселената има много места – по-студени, по-топли, по-влажни или по-сухи от Земята. И въпреки това там може да има живот. Да, той няма да е в познатата ни на всички форма.“

Снимка: Уикипедия

НАСА изстреля лунните сонди GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory)

GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory)
GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory)

НАСА изстреля двете лунни сонди GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) в събота, на 10 септември. Предвиденият за 8 септември старт е бил отложен на два пъти – първия път заради лошо време, а втория път старта е отложен за да се направи проверка на ракетните двигатели.

Сондите GRAIL-A и GRAIL-B ще се движат в орбита на Луната на височина от 55 км. В течение на 82 дни апаратите едновременно ще предават информация на Земята,с помоща на която учените се надяват да успеят да направят най-точната карта на гравитационното поле на Луната.

Според АФП спътниците, всеки от които е с размерите на перална машина струват по около 500 милиона долара. 40 дни след завършване на тяхната мисия сондите ще паднат на лунната повърхност. Предвижда се анализът на данните получени от сателитите да отнеме една година.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Фотографирани са следите от Аполо на Луната

Мястото на кацане на Аполо 12 (apolo 12 area)
Мястото на кацане на Аполо 12 (apolo 12 area)

Сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) отново е направила снимки на мястото на приземяване на Аполо-12, Аполо-14 и Аполо-17 на Луната. За това съобщава lenta.ru, позовавайки се на сайта на НАСА.

Снимките са направени в периода от 14 до 19 август 2011 г., но НАСА ги публикува сега в своя сайт. За да направи снимките спътникът LRO специално е променил своята орбита на елиптическа, при което е преминал на височина от 21 км. над лунната повърхност. След това се е върнал на изходна орбита от 50 км. на 6 септември 2011 г.

Мястото на кацане на Аполо 14 (apolo 14 area)
Мястото на кацане на Аполо 14 (apolo 14 area)

На снимките много добре се виждат следите от кацането на Аполо-17, а така също и оставеният ровър – LRV (Lunar Roving Vehicle), който е бил доставен на Луната от предната, експедиция – Аполо-15. Освен това на снимките много добре се различават следите, оставени от астронавтите, вещи, апаратура.

Първите снимки направени от сондата LRO на мястото на кацане на мисията Аполо са направени през 2009 г. Тогава те са направени от височина 50 км. и са с много по-ниска резолюция. Примерно – спускаемият модул е заемал място само от няколко пиксела. Тогава са били направени снимки на Аполо-11. Програмата Аполо е стартирала през 1961 г., а астронавтите са кацали на Луната 6 пъти в периода от 1969 до 1972 г.

Мястото на кацане на Аполо 17 (apolo 17 area)
Мястото на кацане на Аполо 17 (apolo 17 area)

Самата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter е изведена в космоса от ракетата носител “Атлас-V” през 2009 г. Първоначално е предвидено спътникът да работи само година, но след това мисията му е удължена на 5.

Източник: lenta.ru
Снимки: НАСА

Покоят ще помогне да се стерилизира новия марсоход на НАСА – MSL

марсоходът MSL (Mars Science Laboratory)
марсоходът MSL (Mars Science Laboratory)

Учените са предложили прост и ефективен начин за унищожението на бактериите на новия марсоход на НАСА – MSL, за да се избегне замърсяването на Марс със земни организми: апаратът просто трябва да стои в покой няколко денонощия и да бъде подложен на тежките марсиански условия. Статията на учените е написана в списанието Astrobiology Magazine.

В рамките на изследването учените са моделирали марсиански условия в специална камера, в която са сложили колелата на марсохода. Ролята на земни замърсители са изпълнявали бактериите Bacillus subtilis. Като част от теста организмите са изложени на силна ултравиолетова радиация, както и атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид.

При предишните мисии на апаратите Spirit, Opportunity и Sojourner задачата е била по-лесна – след тяхното кацане на Марс те са стояли неподвижно на специални платформи, съответно по 12, 7 и 2 дни. Както показват опитите – бактериите се оказват много уязвими на марсианските условия: само за 6 часа количеството на микроорганизмите спада с 96 %. Според учените, ако се вземе предвид,че около 75 процента от всички бактерии на борда на апаратите би трябвало да загинат по време на космическия полет, може да се приеме, че марсоходите Spirit и Opportunity са практически стерилни.

Обаче в случая на новия марсоход MSL (Mars Science Laboratory) ситуацията е малко по-сложна. В рамките на тази мисия се предвижда кацането на апарата да стане без платформа, и веднага след приземяването марсохода ще се окаже директно на марсианската повърхност. Ако веднага след това той започне да се движи, бактериите могат да попаднат от колелата в почвата, където на теория биха могли да продължат да живеят. Обаче ако марсохода постои няколко денонощия неподвижно на планетата, както показват опитите на учените – голяма част от бактериите биха били унищожени.

През юни 2011 година вътрешна комисия на Лабораторията за реактивно движение е установила, че сред недостатъците е и системата за анализ на образците, която не изключва възможността от заразяване. Трябва да се отбележи, че именно този недостатък е бил причина за просрочването на мисията – първоначалните планове са били марсохода да се отправи към Червената планета през 2009 г. В момента плановете са апаратът MSL да стартира в периода от 25 ноември до 18 декември 2011 г. Мястото на кацане е кратера Гейл.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Слънцето ще помогне при проверката на екзотични теории на гравитацията

Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията
Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията

Астрономите установиха, че изучаването на неутринното излъчване на Слънцето и на неговата вибрация, ще помогне в проверката на някой нови хипотези за теориите на гравитацията. Статия за това е написана в списанието The Astrophysical Journal.

Теорията на относителността на Айнщайн описва гравитационното взаимодействие като изкривяване на пространство-времето в присъствието на маса. Обаче възникват трудности в използването на данни за теориите вътре в масивните тела (ако става въпрос за по-малки тела, като например Земята, там е в сила нютоновската теория). Много физици вярват, че в случая на силни полета са задължителни различни модификации на теорията на относителността.

В процеса на работа по този нов проект учените се опитват да разберат какви ограничения върху теориите биха се случили от вече известните данни за Слънцето. Примерно, те откриват, че промените трябва да засягат вътрешната температура. А това от своя страна ще се отрази на неутриното, изпускано от звездата. И при това се оказва, че при модификациите се наслагват много силни условия. В този случай обаче съперници са класическите теории, които трябва да се вземат предвид – като примерно теорията на Едингтън.

Неотдавна учените разбраха, че една двойка от неутронна звезда и пулсар би помогнала в проверката и изучаването на техните теории. В частност става въпрос за съществуване в пространството на допълнителни. Примерно при определено съотношение на масите тези обекти трябва постепенно да се разпръскват, което на теория, може да се регистрира от Земята.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Mars Express е заснел делта на Марс, в кратера Еберсвалд

Делта в кратера Еберсвалд
Делта в кратера Еберсвалд

Апаратът Mars Express на Европейската космическа агенция е направил снимки на кратера Еберсвалд на Марс, на които много ясно се виждат следи от делта, образувана от река, която е била течаща преди време в кратера. За това съобщава сайта на космическата агенция – esa.int.

Кратерът Еберсвалд (диаметър около 65 километра) се е образувал преди около 3,7 милиарда години от стълкновението с голям астероид. По-късно до него пада метеорит, от който остава кратера Холдън, с диаметър – 140 километра, засипвайки част от кратера Еберсвалд.

Намерената делта в кратера Еберсвалд заема площ от около 115 квадратни километра. Малките и криволичещи канали са видими по върха на кратера, които са го пълнили с вода, превръщайки го в езеро. Според учените делтата е била засипана с наноси, но след това под действието на вятъра и ерозията тя се е открила.

За първи път следи от делта са открити от американския апарат Mars Global Surveyor, който е започнал да работи през 1996 г. (връзката с сондата е изгубен през 2006 г.). Благодарение на запазването на делтата, кратера е станал един от кандидатите за кацане на новия марсоход MSL (Mars Science Laboratory).

Освен в Еберсвалд учените са имали още няколко алтернативи за кацане на апарата – в долината на Морт, а така също и споменатия кратер Холден. Но на края е взето решение марсохода да бъде приземен в кратера на Гейл. Апаратът трябва да се отправи към червената планета в промеждутъка на датите – 25 ноември и 18 декември 2011 г.

Mars Express е бил пуснат през 2003 г. Сондата е пристигнала в орбитата на Марс заедно с апарата за кацане Beagle 2, който заради многобройните проблеми се разби на повърхността на планетата. Забележително е, че част от инструментите на Mars Express представляват преработени версии на приборите, създадени за мисията Mars 96.

Източник: lenta.ru
Снимка: esa.int

Открити са двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята

Черни дупки (black hole)
Астрономите за първи път откриха две черни дупки в една галактика близо до Земята

Астрономите за първи път откриха двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята, намиращи се в спирална галактика. Нещо повече – те са най-близкият подобен обект, намиращ се до Земята – “само” на 160 милиона светлинни години. Статия за това събитие е публикувано в списанието Nature.

Те се намират в спирална галактика NGC 3393 и са на разстояние една от друга на 490 светлинни години.

Учените са наблюдавали двете черни дупки, използвайки телескопите Чандра и „Хъбъл“. Експертите са регистрирали високо енергийно рентгеново излъчване с особености, които са характерни за черни дупки.

Сами по себе си черните дупки не изпускат никакво излъчване – масата (и съответно гравитацията) е толкова голяма, че те не излъчват даже и светлина. Но от своя страна материята, която пропада в черната дупка се нагрява и започва да излъчва светлинни вълни в различни диапазони.

Авторите на откритието предполагат, че откритите от тях двойка свръхмасивни черни дупки (масата им е над един милион слънчеви маси), са се образували при стълкновението на две галактики с различна маса.

Съвсем неотдавна астрономите стигнаха до извода, че най-известната черна дупка – Лебед Х-1 е действително такава. Научната общност практичеси не се е съмнявала в това, но винаги е оставала някаква вероятност Лебед Х-1 може да бъде неутронна звезда.

Източник: lenta.ru
Снимка: NASA

Предсказване на Слънчевите изригвания

Слънчево изригване solar-blast
Слънчево изригване (solar-blast)

Могат ли да се предсказват слънчевите изригвания? Учени от Станфордския университет отговарят утвърдително на този въпрос. От няколко години те се занимават с проучване на Слънцето и в частност на образуването на слънчевите петна.

“Ние научихме да откриваме слънчевите петна, преди те да се появят на повърхността на Слънцето” – споделя Статис Йонидис – “Това може да доведе до значителен напредък в прогнозиране на слънчевите изригвания”.

Видими за човешкото око като тъмни петна върху слънчевия диск, слънчевите петна са отправни точки на изригванията, които изглеждат като диадеми. Когато изригванията са много мощни, те се разкъсват и изхвърляното вещество може да удари Земята. Последствията от това са северните сияния, прекъсване на радиоизлъчванията и на електричеството, опасни са за изкуствените спътници в орбита на Земята, а така също и за астронавтите в космоса.

Изследването все още не е завършено, но учените смятат, че слънчевите петна се образуват не на повърхността а по-дълбоко, във вътрешността на Слънцето, чрез влиянието на вътрешното магнитно поле на звездата.

Йонидис и неговите колеги изследват Слънцето чрез изучаване на звуковите вълни. Точно както сеизмичните вълни, разпространяващи се през Земята разкриват строежа на планетата, акустичните вълни, разпространяващи се през Слънцето могат да разкрият, неговият строеж.

Звуковите вълни се движат по-бързо през слънчевите петна, отколкото през околната плазма. Ако звуковите вълни преминават през слънчево петно във вътрешността на Слънцето – те се придвижват с около 12 до 16 секунди по-бързо. Именно чрез измерване на тези разлики във времето могат да се открият зараждащите се слънчеви петна.

Учените могат да откриват слънчеви петна разположени около 60 000 км под повърхността на Слънцето. Това разстояние е достатъчно за да може да се получи двудневно предизвестие на кое място на повърхността ще се появят петната.

Екипът от учени досега е открил появата на пет петна. Те вярват, че техните изследвания ще помогнат да се прогнозира с успех появата на слънчевите петна и изригванията предизвикани от тях.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Извънземните могат да открият Земята по изхвърляните парникови газове

Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове
Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове

Извънземните цивилизации могат да открият Земята по увеличеното количество на изхвърляните парникови газове в атмосферата, и да достигнат до извода за бързото развитие на нашата цивилизация. След това решение те имат няколко варианта на действие – единият от тях е да решат да ни унищожат, за да предотвратят евентуална наша експанзия в космоса. Това е една от версиите представени от учени от американски университет в  щата Пенсилвания в списанието „Акта Астронотика“ ( Acta Astronautica ).

Но също така възможно е инопланетяните да се окажат мирни и дружелюбни и да ни помогнат в решаването на проблемите и развитието на технологиите, или пък да не им допадне и да ни се разсърдят как се отнасяме с планетата и разхищаваме ресурсите.

Според мнението на учените извънземните могат да засекат измененията на излъчването на земната атмосфера, породени от бързото увеличаване на парниковите газове и да достигнат до извода, че можем да започнем завоюването на други светове в търсенето на ресурси.

Както споделя Джейкъб Хак-Мисра: “Такъв сценарии е много малко вероятен. Ние не казваме, че събитията могат да се развият именно по този начин. Но все пак такава възможност съществува.”

Според него учените на Земята също така използват метода за анализа на излъчването в изучаването на други планети. Астрономите могат да засекат изменения в спектъра на излъчването на големи планети само до разстояние от около 200 светлинни години. Според мерките във вселената – това е много малко разстояние. Но винаги съществува вероятност да има напреднали цивилизации, които са с напреднали технологии и могат да “виждат” на далеч по-голямо разстояние.

Сондата Juno (Джуно) стартира своята мисия към Юпитер

Juno (Джуно)
Проучване на Juno (Джуно), на Юпитер ще ни помогне да разберем историята на нашата собствена слънчева система и ще ни предостави нов поглед върху това как планетните системи се формират и развиват в нашата галактика и извън нея.

Преди няколко дни – в петък, на 5 август, от космодрума в Кейп Канаверал сондата Juno (Джуно) стартира своята мисия към Юпитер. Сондата Juno (Джуно) ще достигне своята крайна точка – Юпитер след 5 години, през 2016 г.

Juno ще помогне за изучаване на Юпитер най-голямата планета в Слънчевата система. Учените се надяват с нейна помощ да успеят да разберат произхода и еволюцията на планетата. Като представител на газови гиганти, Юпитер може да помогне да се разбере произхода на нашата Слънчева система, а така също и да се научи повече относно откриването на планетни системи на другите звезди.

Апаратът ще бъде разположен на полярна орбита около планетата и се планира да направи за една година 33 обиколки на газовия гигант. Той ще бъде обезпечаван с енергия с помоща на монтираните на него гигантски слънчеви панели. Мисията му е да изучава състава и наличието на вода в неговата атмосфера, а така също и ще бъде проверена хипотезата за наличие на твърдо ядро в недрата и. Ще бъде направена карта на магнитните и гравитационни полета с помощта на които ще бъде разкрита структурата на планетата.

Планира се и да бъде разгледана и проучена магнитосферата на газовия гигант близо до полюсите на планетата, особено полярното сияние на северния и южния полюс на Юпитер – това ще предостави възможност да се проследи как огромно магнитно поле на планетата влияе на нейната атмосфера.

Със своите четири големи естествени спътника и много по-малките луни, Юпитер формира своя собствена миниатюрна слънчева система. Ако в началото на формирането на Слънчевата система Юпитер не беше спрял своето развитие а беше станал около 80 пъти по-масивен щеше да се превърне в звезда.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация

троянски астероид
Това е снимка на троянския астероид на Земята - 2010 TK7. Неговата орбита е в зелено, а самият той е в сиво. Вижте след обяснителния текст на статията и видео анимацията

Тази видео анимация показва орбитата на троянски астероид 2010 TK7. 2010 TK7 е първият открит троянски спътник на Земята. Това откритие е станало възможно след изстрелването на космическият телескоп на НАСА – WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer).

Троянските астероиди са астероиди, които споделят една орбита с дадена планета и заедно с нея обикалят около Слънцето, като се намират пред или зад планетата. Тези астероиди се намират в така наречената точка на Лагранж – това е мястото, където се уравновесява гравитацията между планетата и Слънцето и в тази точка силата на привличането между двете тела е едно и също.

На анимацията може да видите орбитата на 2010 TK7  (в зелен цвят) и неговото разположение спрямо Земята (в сини точки) около Слънцето.

Цифрите в горния ляв ъгъл показват промените на орбитата с течение на времето. Орбитата на астероида е изчислена напред във времето като за следващите 100 г. той ще се приближи до Земята на не повече от 24 милиона километра и обикаля около тази стабилна точка за 395г.

Обикновено троянските астероиди не се намират толкова далеч от точките на Лагранж – като примерно тези на Юпитер. Но астероидът 2010 TK7 има екстремна орбита, която както може да се види от анимацията – тя е далеч над и под равнината на Земята. И поради тази причина 2010 TK7 е много трудно забележим от Земята – защото се появява близо до Слънцето от нашата гледна точка.

Вижте повече информация за това как астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Видео анимация и снимка: NASA

Астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята

троянски астероид
Астрономи откриха астероида 2010 TK7, който е "троянски" спътник на Земята. На това изображение той е в сиво а в зелено е неговата орбита около Земята и Слънцето

От НАСА съобщиха, че са открили първия „троянски“ спътник на Земята. Това е станало възможно с помоща на техния космически телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer). „Троянският“ спътник на Земята е 300–метров астероид 2010 TK7, който се движи в стабилна орбита, близо до Земята и се намира в една от точките на Лагранж.

Самият астероид 2010 TK7 се намира на около 80 милиона километра от нашата планета и има необикновена орбита, която представлява сложно движение в близост до стабилната точка в равнината на орбитата на Земята, въпреки че астероида се движи над и под равнината. Орбитата му е добре определена най-малко за следващите 100 години и той ще се приближи до нас на не по-малко от 24 милиона километра.

„Троянски“ се наричат астероиди, които споделят една орбита с дадена планета близо до нейните стабилни точки, пред или зад планетата. И понеже те непрекъснато се движат пред планетата или я следват в една и съща орбита, те никога не могат да се сблъскат с нея.

Още в 18 век учените са установили, че е възможно малки небесни тела да се движат в една и съща орбита с планетата, ако се намират близо до точките на триангулация, т.е. в точките на Лагранж, където гравитацията на Слънцето и планетата се уравновесяват.  В нашата слънчева система планетите Нептун, Марс и Юпитер също имат „троянски“ астероиди. Две от луните на Сатурн също имат троянци.

Учените бяха предсказали, че Земята би трябвало да има „троянски“ спътници, но те са трудно видими, понеже са относително малки и се появяват близо до Слънцето от гледна точка на Земята.

Още със запуска през 2009 г. на космическия телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) ситуацията в изучаването на космическите тела в Слънчевата система се е подобри значително. С помоща на WISE може да бъде наблюдавана територията, разположена на 90 градуса на линията Земя – Слънце.

С помоща на телескопа WISE екипът на Мартин Коннърс от Athabasca University (Канада) започва да сканира цялото небе в инфрачервена светлина от януари 2010 г. до февруари 2011 г. в търсене на „троянски“ астероиди. Наблюдавани са повече от 155 хиляди астероиди в основния пояс между Марс и Юпитер. Засекли са повече от 500 обекта които орбитите им приближават Земята – в това число и сто трийсет и два, които досега са били неизвестни.

Вижте и разположението на Слънцето, Земята и орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация от НАСА около точката на Лагранж.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA