Dormaalocyon latouri – древно млекопитаещо, открито в Белгия
Палеонтолози откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri. Въпросното животно може да се окаже най-старото от познатите ни до сега бозайници. Както палеонтолозите, открили древния бозайник са му дали името Dormaalocyon latouri. От него има открити около 250 фрагмента и се предполага, че е живял около преди около 55 милиона години.
Dormaalocyon latouri прилича на нещо средно между пума и катерица и не е имал големи размери: екземплярите от него са тежали между 0,5 до 1 килограм. Можел е да се катери по дърветата, хранел се е с дребни животни и насекоми.
Учените предполагат, че от това древно млекопитаещо – Dormaalocyon latouri са произлезли голяма част от днешните хищници, включително и семействата на кучетата и котките.
Палеобиолози смятат, че са изяснили метаболизма на древните микроорганизми, обитаващи Земята преди 3.5 милиарда години. По това време е имало само прости микроорганизми, които са покривали камъните като биофилм. По-сложните едноклетъчни микроорганизми се появяват около 2 милиарда години по-късно. Обмяната на веществата на тези организми е на основата на сярата, но не са известни повече подробности за това.
За тази разработка съобщава научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
В процеса на своята работа учените са анализирали проби от австралийските строматолити, на възраст 3.5 милиарда години. Те са успели да отрежат от скалите тънки “филийки”, с дебелина едва от 1 микрон, за да анализират изотопния състав. Работата е в това, че леките изотопи участват много повече в химическите реакции от по-тежките, и по тази причина появяването на неправилни съотношения на изотопите на различни места показва наличие на биологическа активност.
Учените са успели да направят карта на нееднородностното съотношение на изотопите с висока точност. Като следствие на това те са успели да отделят естествените флуктуации от тези, които са дело на организмите. Палеобиолозите успяват да установят, че от времето на микроорганизмите се наблюдава натрупване на H2S.
Самите учени смятат, че това не са крайни резултати, и техните данни биха могли да бъдат интерпретирани и по различни начини, и за това според тях това е още един аргумент в полза на съществуването на древния биофилм. Но тази хипотеза се оспорва от много учени, които посочват, че микроорганизмите са съществували “само” 300 милиона години след като Земята се е оформила и е била подложена на тежката бомбардировка на метеорите, на която са били подложени всички вътрешни планети от Слънчевата система.
Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.
През януари в Бразилия умират мистериозно голямо количество сардини
Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.
Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.
Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.
Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.
Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.
Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:
Мангровите гори изчезват с бързи темпове
Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.
Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.
Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.
Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.
Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.
Начало на глобално измиране на подводната флора и фауна
На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.
Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.
Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.
Източник: Евронюз
На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.
Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става м
На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.
Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.
Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.
игновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.
Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.
Години наред експертите спорят дали огромните праисторически динозаври с крила са можели да летят. Край на този спор слага откритието на палеонтолози от САЩ и Великобритания, които са установили, че влечугите с размери на жираф, известни като птерозаври, не само са летели, но и са изминавали големи разстояния във въздуха, пише БТА, позовавайки се на в. „Дейли телеграф“.
Предишни теории гласят, че тези едри създания са били твърде тежки, за да полетят като птици – или от място, или със засилване чрез бягане.
Авторите на проучването д-р Марк Уитън от университета на Портсмът, Великобритания, и д-р Майкъл Хабиб от университета в Чатъм, САЩ, са се опитали да отговорят първо на въпроса дали с оглед на размерите и теглото на скелета им птерозаврите въобще са можели да се издигат във въздуха.
Специалистите са установили, че древните създания не само са можели да излитат, но и веднъж издигнали се във въздуха, са изминавали огромни разстояния, прелитайки от континент на континент. Уитън и Хабиб са открили, че едрите влечуги са излитали, като са използвали комбинираната мускулна сила на задните крайници и крилете си, изпълнявайки нещо подобно на овчарски скок.
„Птерозаврите не са птици, за да излитат от място или със засилване чрез бягане. Те са летящи влечуги с напълно различни скелетна структура, пропорции на крилете и мускулна маса. Анатомията им е уникална. Птерозаврите са летели по различен от птиците начин. Докато при птиците са се развили леки и кухи кости, улесняващи летенето, при летящите влечуги са се оформили подсилени скелети в съответствие със специфичните им методи на летене“, обяснява д-р Уитън.
