Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха пещери на Луната
Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха много пещери на Луната. Както всички знаем, на Луната има многобройни кратери, но новите данни показват, че учените са открили много дупки и пещери на Луната. Според изследователите, на Луната има над 200 пещери и дупки.

Откритите пещери и дупки на Луната са добра новина за астрономите и изследователите. Те могат да се използват при бъдещи експедиции от астронавтите. Освен да служат за готови убежища, тези пещери и дупки предоставят добра защита от температурните аномалии на Луната, както и от космическата радиация.

Kaguya, която е японска сонда открива 3 от дупките, а останалите дупки на Луната са открити с помощта на апарата LRO. Откритите дупки са с различни размери, най-малката е 5 метра, а най-голямата – 900 метра.

Учените, които изследват Луната са установили, че голяма част от дупките разполагат с „подлунни“ преходи и пещери, които са се образували преди милиарди години, когато е имало вулканична дейност и след това лавата се е втърдила.

Откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri

Dormaalocyon latouri - древно млекопитаещо, открито в Белгия
Dormaalocyon latouri – древно млекопитаещо, открито в Белгия

Палеонтолози откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri. Въпросното животно може да се окаже най-старото от познатите ни до сега бозайници. Както палеонтолозите, открили древния бозайник са му дали името Dormaalocyon latouri. От него има открити около 250 фрагмента и се предполага, че е живял около преди около 55 милиона години.

Dormaalocyon latouri прилича на нещо средно между пума и катерица и не е имал големи размери: екземплярите от него са тежали между 0,5 до 1 килограм. Можел е да се катери по дърветата, хранел се е с дребни животни и насекоми.

Учените предполагат, че от това древно млекопитаещо – Dormaalocyon latouri са произлезли голяма част от днешните хищници, включително и семействата на кучетата и котките.

14 излекувани от СПИН във Франция

Вирусът на ХИВ (в червено)
Вирусът на ХИВ (в червено) на повърхността на клетките.

За 14 излекувани от СПИН във Франция възрастни пациенти съобщават специалисти от антиретровирусни инфекции на института „Пастьор“ (Париж). Тези резултати са публикувани в списание plospathogens.org. Хората, за които става въпрос, не са получавали в продължение на около 7 години никаква антиретровирусна терапия. Но въпреки това при правените изследвания се установява, че нивото на вируса в кръвта им се стреми към нула.

Изследователската група в института, която е под ръководството на Саис-Сирион са анализирали 70 ХИВ-позитивни пациенти, които са започнали лечение с комбинирана антиретровирусна терапия, между пет и десет седмици след инфекцията. В допълнение с ранното започване на терапията всички учасници в групата поради различни причини внезапно спират лечението.

След това при почти всички болни от тях, от СПИН се е получил рецидив и вируса в кръвта им се е възстановил до предишните нива. Само при 14 човека от тази група – 4 жени и 10 мъже не се е наблюдавал такъв рецидив, с което можем с голяма доза увереност да кажем, че те са излекувани от СПИН. Тези хора в продължение на дълъг период от време (около 7 години, а при един от тях и над 10 години) не се лекуват с никаква антиретровирусна терапия, но въпреки това макар и да остават следи от вируса на ХИВ в кръвта им, то той е толкова малко, че това позволява на тяхната имунна система сама да го контролира.

Както е било установено, тази група от 14 излекувани човека нямат нищо общо с хората, които са около един процент и имат генетическа устоичивост към ХИВ и не се разболяват от СПИН. Точно обратното – при тях са били установени генетически различия, които предразполагат към по-лесно разболяване, вследствие на което са имали много по-тежки симтпоми, още в началото на своето заразяване. “Това е парадоксално, но колкото по-рано са започнали да боледуват, толкова по-добре е завършило всичко” – отбелязва Асиер Саис-Сирион, ръководител на изследователската група.

Именно ранното начало на антиретровирусната терапия е в основата на това излекуване, предполагат авторите на изследването. И след внезапното спиране на тази терапия организмът на тази група хора е бил в състояние да поддържа ниски нива на вируса, а в някой случаи и да снижат запасите от вирусните резервоари в организма – това са депата с дългоживеещи инфекцирани клетки, които се намират в “спящо” състояние, и са причината за възникване на рецидив.

Както подчертава Саис-Сирион, ранното начало на лечението на СПИН има три преимущества – то не позволява на вируса да образува резервоари с голямо количество CD4 + Т-клетки, ограничава променливостта на вируса, и се развива и поддържа на постоянна имунна реакция, което позволява вируса да се държи под контрол.

Сега изследователите, под ръководството на Саис-Сирион се опитват да разберат дали има и други фактори, които да са повлияли само на 14 от всичките 70 пациенти от изследваната група да бъдат излекувани от СПИН.

В допълнение на това ще споменем, че в началото на март излезе информацията за първия официално регистриран случай на заразен с ХИВ. Тук става въпрос за бебе, което се ражда с този вирус и веднага след неговото раждане то се подлага на лечение с антиретровирусна терапия. Както и във Франция, и при този случай специалистите предполагат, че това е възможно заради ранното започване на лечението.

Да се надяваме, че добрите новини като тази няма да бъдат единични, и че вече хората ще имат възможност да бъдат излекувани от СПИН.

Учени откриха потънал континент в Индийския океан – Мавриция

Мавриция (Mauritia) е потънал континент между Индия и Мадагаскар.
Мавриция (Mauritia) е бил миниконтинент, и се е намирал между Индия и Мадагаскар.

Учени от Великобритания, ЮАР, Норвегия и Германия откриха следи от Мавриция – потънал континент в Индийския океан, съобщават от cross.bg. Според геолозите, направили откритието, въпросният континент е съществувал допреди 2 850 милиона години.

Въпросният миниконтинент, който учените кръстили “Мавриция”, се е намирал между днешните държави Индия и Мадагаскар. Преди около 750 милиона години двете държави са се намирали много по-близко, но започват да се раздалечават постепенно, докато стигнат днешните си позиции и в същото време Мавриция постепенно потъва.

Учените стигат до извода, че са открили миниконтинента Мавриция (Mauritia), правейки проучвания на плажната ивица на остров Мавриции. Според тези изследвания пясъкът е получен вследствие на изригване на вулкан, преди около 10 милиона години. Цирконите обикновено се намират в земната кора и са много стари по възраст, според норвежкият професор Тронд Торсвик.

Цирконите са в периода между 1 милиард и 970 милиона и 600 милиона години. Торсвик предполага, че части от Мавриция могат да се открият и днес, на дълбочина до 10 км. от морското равнище на Индийския океан.

Все още отделни остатъци на този потънал континент могат да бъдат видени и на морското равнище – това са Сейшелските острови, обяснява Торсвик:

“Днес Сейшелските острови са дял от гранитът или континенталната кора и се намират буквално посред Индийския океан. Някога преди много време обаче те са били разположени северно от Мадагаскар. Искаме да кажем, че Сейшелите може да са останки от някои от многобройните части на този континент, които днес са разхвърлени по целия океан”.

Мавриция е съществувал милиони години, твърдят учените, но преди около 85 милиона години Индия започва да се отдалечава от Мадагаскар, и континента се разпада и изчезва.

 

Хъбъл е фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър

Съставът на Галактика NGC 5253 е сходен със състава на галактиките от ранната вселена.
Галактика NGC 5253

Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.

Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.

Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.

Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.

 

Феликс Баумгартнер ще скача от ръба на космоса

Феликс Баумгартнер  (Felix Baumgartner)
Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner)

Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в неделя ще скача от ръба на космоса. Всъщност това ще бъде неговият трети опит. Първите два опита – във вторник и четвъртък бяха провалени поради лошо време.

Проекът на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos), в който Феликс Баумгартнер ще участва се подготвя от години. Основната цел на този проект е да събере ценна информация за безвъздушното пространство, която ще спомогне да се подобри сигурността на полетите и ще скъси разстоянието на човека до Космоса. С този свой скок Баумгартнер ще направи направи 5 световни рекорда: ще използва  най-големият балон, пускан някога, ще скочи от височина над 36 700 метра, и така ще направи рекорд за свободен височинен скок, за скорост на свободно падане на човек, за скок с най-висока скорост и скок с най-дълга продължителност.

Опитът ще се проведе в Ню Мексико, а балонът, с който Феликс ще се издигне е най-големият балон, пускан някога в атмосферата. Той е 3 пъти по-голям от всеки балон, и за неговата безопасност е необходимо тихо и спокойно време, да не духа вятър. Всъщност и това и беше причината да бъдат отложени предните два опита – силният вятър.

Проектът Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos)
Феликс Баумгартнер влиза в капсулата на 9 октомври 2012 г. в опита Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos)

Много хора предполагат, че Стратос (Stratos) е рекламна кампания на Ред Бул (Red Bull) и медиен шум. Но това далеч не е така. Ако успее, Баумгартнер ще помогне за разработването на нови спасителни протоколи за космонавти. Ако скачането с парашут от такава височина се окаже възможно, това ще даде надежда на потърпевшите при катастрофи като тази със совалката „Кълъмбия“ през 2003. Неслучайно главен медик в екипа на Феликс сега е доктор Джонатан Кларк, съпруг на загиналата с „Кълъмбия“ Лоръл Кларк.

След неуспешния опит във вторник, Феликс споделя в Twitter: “Единственото важно нещо е какво вършим сега, какво постигаме в настоящето. Стигнахме толкова далеч, няма начин да се откажем”.
Той запазва своя дух и е уверен в успеха на мисията, завявайки:

“Чувствам се като тигър в клетка, нямам търпение да изляза.”

 Кой е Феликс Баумгартнер?

Феликс не е случаен човек. Харесва предизвикателствата, не се спира пред нищо, адреналинът е в кръвта му. Той има осъществени хиляди свободни скока от уникални височини. Неговото име се свързва с това, че през 2003-та, е първият, направил свободен полет над Ламанша с карбоново крило. Също така той е “полетял” от статуята на Христос в Рио де Жанейро.

За този скок се готви от 5 години. По време на тази подготовка той е направил два скока над Ню Мексико – единият през март на височина 21 600 м, а вторият през август месец на височина от 29 456 м. По време на втория скок достига скорост преди отваряне на парашута от 864 км/ч.

Какви са предизвикателствата, с които Феликс ще се сблъска, ще успее ли да ги преодолее, ще се запали ли при навлизане в плътните слоеве на атмосферата? Това са само част от въпросите, които всички си задават.

На тях се опитват да отговорят и българските специалисти:

Най-големият балон, пускан досега.
Най-големият балон, пускан досега.

„Най-големият риск при такъв скок, от височина 36 километра, е рискът от намаленото атмосферно налягане, тоест от лисващото атмосферно налягане. Това може да доведе до хипоския и термален стрес”, коментира полк. доц. д-р Любомир Алексиев, дмн, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина.

Марин Петров, главен асистент катедра Въздушен транспорт в ТУ София е уверен в успеха: „Опитът ще бъде успешен. Техниката е достатъчно надеждна. Скокът ще бъде безспорен принос за науката, за безопасността на космическите полети и е крачка напред в изобретяването на бъдещи пособия за напускане на леталния апарат, в случай на авария, при големи височини. Няма опасност при навлизането в атмосферата, Феликс да се запали.” Марин Петров има опит като борден инженер на хеликоптер, както и е експерт по безопасност на полети и летателна експлоатация на въздушни превозни средства.

Доц. Валери Голев, Физическия факултет на СУ, също е оптимист. Според него, „най-голямото предизвикателство е, да издържи костюмът на Феликс Баумгартнер при преминаването на суперзвуковата скорост”. Тук е било и слабото звено на опитите за преминаване на скоростта на звука в миналото.

Ако желаете може да гледате уникалния скок на Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в опита му да скочи от ръба на космоса в проекта на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos) по телевизия Bulgaria On Air. Само телевизия Bulgaria On Air ще излъчва наживо за България целия скок и зрителите ще имат възможност да задават въпроси към гостите по време на предаването.

В неделя, 14 октомври, от 14.30 часа, в студиото на Bulgaria On Air, специални гости ще бъдат полк. доц. д-р Любомир Алексиев, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина, гл. ас. Марин Петров и проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания на БАН. Те ще коментират на живо скока на Феликс Баумгартнер, в извънредното студио на телевизия Bulgaria On Air.

Снимките са предоставени от Телевизия Bulgaria On Air, която единствено за България ще излъчват този скок.

Нилс Бор

Нилс БорНилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик със допринесъл за теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Нилс Бор е един от създателите на съвременната физика. Бор е роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от известно еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. Нилс Бор завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Нилс Бор Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 – 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. Нилс Бор получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.

Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.
През годините 1943 – 1945 Нилс Бор работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаването на атомната бомба.
Нилс Бор Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.

Палеобиолози изясняват метаболизма на древните организми

Днешните строматолити в Австралия.
Днешните строматолити в Австралия.

Палеобиолози смятат, че са изяснили метаболизма на древните микроорганизми, обитаващи Земята преди 3.5 милиарда години. По това време е имало само прости микроорганизми, които са покривали камъните като биофилм. По-сложните едноклетъчни микроорганизми се появяват около 2 милиарда години по-късно. Обмяната на веществата на тези организми е на основата на сярата, но не са известни повече подробности за това.

За тази разработка съобщава научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

В процеса на своята работа учените са анализирали проби от австралийските строматолити, на възраст 3.5 милиарда години. Те са успели да отрежат от скалите тънки “филийки”, с дебелина едва от 1 микрон, за да анализират изотопния състав. Работата е в това, че леките изотопи участват много повече в химическите реакции от по-тежките, и по тази причина появяването на неправилни съотношения на изотопите на различни места показва наличие на биологическа активност.

Учените са успели да направят карта на нееднородностното съотношение на изотопите с висока точност. Като следствие на това те са успели да отделят естествените флуктуации от тези, които са дело на организмите. Палеобиолозите успяват да установят, че от времето на микроорганизмите се наблюдава натрупване на H2S.

Самите учени смятат, че това не са крайни резултати, и техните данни биха могли да бъдат интерпретирани и по различни начини, и за това според тях това е още един аргумент в полза на съществуването на древния биофилм. Но тази хипотеза се оспорва от много учени, които посочват, че микроорганизмите са съществували “само” 300 милиона години след като Земята се е оформила и е била подложена на тежката бомбардировка на метеорите, на която са били подложени всички вътрешни планети от Слънчевата система.

Снимка: Пол Харисън, Уикипедия

Космическата сонда Dawn полетя към Церера

Астероида Веста
Астероида Веста

От НАСА съобщават, че космическата сонда Dawn полетя към Церера. Тя се е намирала в орбита на астероида Веста и през ноща на 4 срещу 5 са започнали маневри, които вече са факт и сондата е отлетяла към Церера.

Космическата сонда Dawn е изстреляна в орбита през 2007 г., а от юли 2011 г. се намира в орбита около Веста. За времето прекарано в орбита около астероида сондата е получила много данни, които са помогнали да се узнаят състава на скалите, вътрешната структура, геологията на Веста.

От получените данни се установява, че Веста е протопланета – има железно ядро и слоеста структура: в миналото е имала подобие на мантия. На Веста се намира втората по височина планина в Слънчевата система, отстъпвайки само на марсианската планина Олимп.

Също така учените вече са успели да претеглят астероида – неговата маса е 2,59076×1020 килограма. За да получат по-пълни данни за астероида Веста, специалистите са решили да променят графика на сондата и са удължили нейния престой с 40 дни.

Следващата цел на космическата сонда Dawn е както споменахме – Церера. Също като Веста и Церера се намира в метеоритния пояс между Марс и Юпитер. Очаква се сондата да стигне своята цел през 2015 г.

 Снимка: NASA

При археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни на 9 500 години

Статуетка на овен
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.

По време на археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни, които са на възраст 9 500 години. Статуетките са намерени близо до останките на древна кръгла постройка, в археологически обект на Тел Моса, който се намира в околностите на Ерусалим.

Намерени са две статуетки от новокаменната епоха, като едната от тях представлява овен, направен от варовик. Самата статуетка е направена много реалистично и изобразява в детайли и пропорции тялото, главата и рогата на животното.

Втората намерена статуетка е направена от доломит, и според археолозите представлява абстрактна фигура, която символизира едрия рогат добитък.

Двете статуетки са големи около 15 сантиметра.

Археолозите са на мнение, че при проведените археологически разкопки в Израел, намерените статуетки може да са имали култово значение за хората, които са ги направили. Според тях като се съди по качеството им, може да се предполага, че статуетките са използвани за церемониални цели – да се осигури късмет на ловците. Също така е възможно да символизират и опитомяването на животните, и по-специално на тревопасните животни.

Периодът от историята преди 9 500 години е бил много динамичен – тогава през новокаменната епоха хората са преминавали в уседнал начин на живот и са започвали да развиват селското стопанство.

Въпросните археологически разкопки в Израел, Тел Моса се провеждат преди планираното разширяване на Магистрала 1, на главния път, свързващ Йерусалим и Тел Авив.

 Автор на снимките: Yael Yolovitch,
Israeli Antiquities Authority (IAA)

Хигс бозон – „божествената частица“

частицата Хигс бозонОколо 20 години учените търсят частицата Хигс бозон, наричана още като „божествената частица“.

Експериментите се провеждат в големият адронен колайдер на ЦЕРН, най-големият и най-мощен ускорител на частици в света. Той представлява 27-километров пръстен, разположен в тунел под швейцарско-френската граница, в близост до Женева.

Учените смятат, че Хигс бозХигс бозонон е участвал във формирането на Вселената преди 13,7 милиарда години и е довела до появата на живот. Съществуването на „божествената частица“ все още е теоретично и хипотезата за нея е представена през 1964 г. от шестима физици, сред които и британецът Питър Хигс, на чието име е кръстена частицата.

божествената частицаТерминът „божествена частица“ бил въведен от физика Леон Ледерман, написал книгата „Частицата Бог“ и в нея направил аналогия с това, че така както „божествената частица“ придава маса на другите частици, така Бог е създал света.

Институтът за ядрени изследвания при БАН и Софийският университет участват от 1991 г. в научния експеримент в ЦЕРН, заедно с още 39 страни. Те са представени от 3300 учени от 193 института, като 800 от участниците са студенти.Участието на България в експеримента в ЦЕРН е основно чрез създаването на адронния калориметър и на йонните камери.

Новите резултати от двата детектора на адронния колайдер, недвусмислено показват наличието на нова частица. Данните показват, че Хиггс бозонът живее кратко, разпада се на два фотона и със сигурност е 133 пъти по-тежък от протона.
Хигс бозона би трябвало да обясни масата на всички останали частици. Или поне според хипотезата на Питър Хиггс, който е предсказал съществуването му и то преди 46 години.
Учените започват да градят нови хипотези – за черната материя и антиматерията, за гравитацията и други измерения. Но разчитат адронният колайдер да им поднесе още изненади.
Все още това са само предположения и все още не е доказано, че новооткритата частица е търсената „божествена частица“.

Дали „божествената частица“ ще се разкрие пред науката, освен всичкия усилен труд на учените, може би зависи от това дали Бог ще поиска да я разкрие на хората.
Човечеството трябва да е готово и отговорно да надникне и навлезе в още една от тайните на вселената.

В Созопол няма да излагат “Вампирското погребение”

Погребение на вампири в Созопол
Погребение на вампири в Созопол

По всяка вероятност в Созопол няма да бъдат излагани скелетите от т.н. “Вампирско погребение”. Това съобщава за Агенция “Фокус” Димитър Недев, който е директор на Археологическия музей в града.

Той се опасява, че това ще бъде повод да се събират разни окултисти, които могат да нанесат вреда на експозицията.

Припомняме, че неотдавна в Созопол по време на разкопките до църквата „Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити гробове на “вампири”. Според археолозите в гробовете са погребани починали интелектуалци, и според народното поверие след своята смърт са били прободени с железни предмети. Това се прави за да се обезсилят, за да не притесняват хората и след своята смърт.

Самите гробове са открити близо до абсидата на църквата. Според християнската традиция на това място се погребват само знатни, благородни хора.

Снимка: БНТ

Венера – негостоприемен свят

Венера
Венера

Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.

Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.

Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.

В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.

Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.

Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.

Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.

Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.

Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.

Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.

И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.

Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.

Снимка: Наса

Транзитът на Венера през 2012 г.

Транзит на Венера
Транзит на Венера

В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.

Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.

Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.

След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.

Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.

Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.

Снимка НАСА: nasa.gov

Хайнрих Рудолф Херц

Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz)
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz)

Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) експериментално доказва наличието на електромагнитни вълни, които преди това са предсказани от Джеймс Максуел.
В края на 80-те години на XIX век Хайнрих Херц доказва след Никола Тесла, че електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината, те могат да бъдат отразявани и пречупвани.
Провежданите от него опити дават резултат през 1888 г. и тогава той приема електромагнитно смущение, което е получено от искра чрез приемник, който всъщност е бил несъединен проводников контур. Именно тогава измерва скоростта на разпространение на тези смущения и открива, че те се движат със скоростта на светлината. По такъв начин заключава, че светлината има поведение на електромагнитна вълна.
Благодарение на своите експерименти Хайнрих Рудолф Херц открива свойствата на електромагнитните вълни, като периодичност, поляризация, отражение, резонанс и дори използването на параболични антени.
Също така той е откривател и на фотоелектричния ефект. В негова чест единицата за измерване на честотата на електрическите хармонични трептения, акустичните и механични трептения, електромагнитните вълни от всякакъв характер е наречена херц и се означава с Hz.
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) е роден на днешния ден – 22 февруари 1857 и почива през 1894 г., когато е на 37 г. За него ни напомня Гугъл – най-голямата търсачка в интернет. Днес тя е сменила своето лого с изобразяването на електромагнитните вълни.

Източник на снимката: Уикипедия

Робърт Нойс

Логото на Гугъл в чест на откриването  на интегралната схема на Робърт Нойс
Логото на Гугъл в чест на откриването на интегралната схема на Робърт Нойс

Гугъл днес отбелязва Робърт Нойс. А поводът да го прави е, че той е авторът на интегралната схема. Робърт Нойс е роден на днешната дата през 1927 г. а почива от сърдечна недостатъчност на 3 юни 1990 г. когато е на 62 г. Робърт Нойс е наричан също така и „Кмета на Силициевата долина“.

 

Робърт Нойс
Робърт Нойс

В началото Робърт Нойс започва да работи в „Полупроводникова лаборатория Шокли“, което е подразделение на „Beckman  Instruments“, но напуска заедно със свои колеги, за да основат „Полупроводници Феърчайлд“.

Напуска и от там и заедно с Гордън Мур основават Интел през 1968 г. Робърт Нойс е награден с почетния медал на IEEE през 1978 г. „… за принос към силициевите интегрални микросхеми, които са крайъгълен камък на съвременната електроника“. Сградата на главния офис на Интел в Санта Клара, Калифорния носи неговото име.

 Снимки: Гугъл и Уикипедия

На НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата

Национален исторически музей
Национален исторически музей

Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата. Техният брой е около 10 000 и са били конфискувани от Софийска градска прокуратура в полза на държавата през 2004 г. от група дилъри.

За това вчера съобщава Националният исторически музей.

Историческите ценности са от всички времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. Сред тях могат да се видят част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 брой фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.

Също така в колективните находки влизат и 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско. От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита до сега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.

Ето още какво включват колективните находки:

56 броя сребърни монети на цар Иван Страцимир.

Част от колективна находка, състояща се от 47 броя сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен.

Част от колективна находка, състояща се от общо 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 броя са сребърни грошове на Иван Шишман.

Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Явно, то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.

Сред придобивките за НИМ има и печати на български царе, като едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност може да се твърди, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство:

Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ – 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха, включително и за българската средновековна история.

Не бива да се пропускат и предметните паметници:

Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ – произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.

Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица се свързва с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.

Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.

Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.

Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който лично на нас ни е познат само по литературни данни е очевидно изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.

На пресконференция в Националния исторически музей днес, от 11:30 часа ще бъдат показани образци от тези паметници.

Астрономите са открили най-бързовъртящата се звезда

VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите
VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите

Учените са открили най-бързовъртяща се звезда известна до този момент. Обект на изследването е звездата VFTS102, която по класификация се отнася към Морган-Кинан, към спектралния клас О. Това са най-горещите и ярки (сини) звезди. Тя се намира на разстояние от няколкодесетки светлинни години от пулсара PSR J0537-6910, който на свой ред се отстои на 170 хиляди светлинни години от Земята.

В рамките на изследването учените са провели спектрокосмически анализ на звездата, и са установили, че видимата скорост на въртене при екватора е 500-600 километра в секунда. За сравнение – същият показател при Слънцето е 3 километра в секунда. По думите на изследователите – това е практически пределната възможна скорост на въртене на звезда от такъв тип, която съставлява приблизително 0,8 от критическата скорост, при която центробежните сили разкъсват звездата на части.

Според учените по-бързо от VFTS102 се въртят само пулсарите, които представляват компактни останки от звезди. Също така учените предполагат, че подобна висока скорост оказва значително влияние на процесите вътре в самата звезда. Поради тази причина VFTS102 може да служи като поле за тестове на много теории, отнасящи се до еволюцията на звездите.

Според авторите на изследването, високата скорост на звездата показва, че някога VFTS102 е била в съюз с пулсара PSR J0537-6910, като по този начин са образували двойна система.

Археолози откриха дворец на тракийски владетел край тополовградското село Княжево

Разкопки на дворец на тракийски владетел край Тополовград
Разкопки на дворец на тракийски владетел край Тополовград

Археолозите са открили дворец на тракийски владетел, датиран от четвърти век преди Христос. Откритието е направено в рамките на експедиция “Странджа” край тополовградското село Княжево.

Разкопките на могилата “Татар маша” край Княжево започнаха преди по-малко от 2 месеца. Екипът на Даниела Агре трябваше да реагира бързо, заради серията иманярски набези. Археолозите очакваха да открият малък надгробен комплекс, но пред тях се разкри укрепения дом на тракийски владетел.

“Уникалното в него е неговото много, изключително добре запазено състояние – обяснява Даниела Агре. Горните етажи са паднали върху долните складови помещения и част от първия етаж. Обектът е запазен така през тези 2400 г. заради натрупания върху него могилен насип. Вътре са и тъкачния стан, вътре са съдовете.”

Археолозите от експедиция “Странджа” ще останат в Княжево още няколко дни. За консервацията и съхранението на археологическия обект подкрепа обещават от община Тополовград. А за продължение на разкопките догодина средства ще се търсят отново от чужди фондации.

 Източник: Нова тв

Мария Кюри

Мария Кюри
Мария Кюри

Мария Кюри  е френски  учен в областта на физиката и химията. От полски произход е и е родена на 7 ноември 1867 във Варшава. През 1891 г. ,се премества в Париж, Франция, за да учи. Там Мария Склодовска-Кюри (Maria Skłodowska-Curie) се развива в  научната си кариера и става френски гражданин. Тя  основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава. Мария Кюри е пионер в областта на радиологията.  Допринася за  теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радио изотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий.  Съпругът й  Пиер Кюри, дъщеря й̀ Ирен Жолио-Кюри и зет й̀ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда. Тя е първият носител на две Нобелови награди и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Мария Кюри  е и първата жена преподавател в Сорбоната. Получава 20 почетни степени и става член на 85 научни дружества по целия свят.

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от левкемия,  вероятно получена от радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не е вземала никакви предпазни мерки при работата с опасните вещества. Случвало се е да  носи проби в джобовете си, а на гърдите си имала ампула с радий като талисман. Тогава още не са били известни последиците  от работа с радиоактивни изотопи. През 1990-те, образът на Мария Кюри е поставен на полските банкноти от 20 000 злоти.

Подпис на Мария Кюри

Източник:  Укипедия