Некачествена заварка е причина за аварията на космическия кораб „Прогрес“

Предполага се, че причина за аварията на Прогрес е некачествена заварка
Предполага се, че причина за аварията на Прогрес е некачествена заварка

Некачествена заварка би могла да бъде причината за аварията на космическия кораб „Прогрес“ – за това съобщава lenta.ru, цитирайки „Интерфакс“.

Именно тази версия се проверява от комисията, която разследва аварията с космическия кораб. Според членове на комисията аварийното изключване на двигателната установка е следствие от падане на налягането, което се е получило в един от тръбопроводите.

Ако теорията за некачествената заварка се потвърди, необходимо е да бъдат проверени останалите двигатели РД-0110 – именно такъв двигател е бил използван в третата степен на „Союз-У“.

Ракетата носител „Союз-У“ и товарният космически кораб „Прогресс М-12М“ са били изстреляни към Международната космическа станция на 24 август 2011 година от космодрума Байконур. На 325-та секунда от полета в двигателната секция на третата степен са възникнали повреди и тя е спряла да работи. Отломките на товарния кораб и на ракетата, които не са изгорели в атмосферата са паднали в Алтай.

В допълнение на аварията с “Прогрес” няколко дни преди това, на 18 август се случва друга авария – този път с ракетата „Протон-М“ която е извеждала спътника “Експрес-АМ4”. При извеждане на апарата на зададената орбита се появяват проблеми в програмното обезпечаване на „Бриз-М“. В резултат спътника се оказва на непланирана орбита, и на 30 август е обявен за окончателно загубен.

Източник: lenta.ru

Космическите отломки в орбита са опасни за сателитите

космически отломки
Космическите отломки в орбита са опасни за сателитите и за МКС

В публикуван в четвъртък (1. 09. 2011г.) доклад на експерти от Националната академия на науките на САЩ се съобщава, че в настоящето време на околоземна орбита има толкова много космически отломки, че ако не се заемем веднага с почистването им, след няколко години вече ще е късно.

Спътниците могат да бъдат повредени, дори разрушени, космическите кораби да претърпят сериозни разрушения вследствие на този “космически” боклук. Това би нанесло сериозни щети на редица страни, които се занимават с изследване на космоса. Освен това поради угрозата от евентуален сблъсък с отломки от стари, апарати вече е била променяна орбитата на Международната космическа станция – МКС, а няколко пъти се е появявала реална опасност от евакуация на екипажа.

Според Доналд Кеслер – бивш научен сътрудник на НАСА а в настоящето – член на Националната академия на науките – вече сме изгубили контрол над състоянието на космическите отломки и те в последните години са удвоили своето количество.Това вече представлява реална заплаха, а в бъдеще може да постави под въпрос космическите полети.

В околоземна орбита в настоящия момент се намират повече от половин милион части от вече използвани космически апарати с диаметър от 1 до 10 см.

По данни на Satellite Industry Association на опасност са изложени около 1 000 действащи военни, търговски и цивилни изкуствени спътници в орбита, които са част от индустрията, генерирала 168 млрд. долара приходи миналата година.

А доколко опасността е сериозна, а не измислена, ни дава основание и само като споменем случката от преди 2 години – тогава през 2009 г. на 789 км височина, неработещ руски сателит се сблъска с работещ комуникационен спътник – Иридиум (Iridium) .

Снимка: НАСА

Отложени са планираните стартове на космическия кораб „Прогрес“

Изстрелването на товарният космически кораб Прогрес временно се отлага поради възникналата катастрофа
Изстрелването на товарният космически кораб Прогрес временно се отлага поради възникналата катастрофа

Отложени са планираните стартове на космическия кораб „Прогрес“, информира Евронюз. „Роскосмос“ е установил причината за настъпилата авария при последния старт на „Прогрес“ – 24 август 2011 г., когато трябваше да достави товари и оборудване за Международната космическа станция – тя е следствие на нарушаване на функционирането на газогенератора на двигателната установка на третата степен на ракетата носител „Съюз“.

Планираните стартове са отложени до изясняване на ситуацията.

По тази причина се отлага завръщането на тримата руски космонавти на Земята най-малко със седмица.

Американските совалки вече не летят и Русия остава единствената страна с възможности да изпраща хора и оборудване до МКС.

Според НАСА аварията със „Съюз“ не застрашава МКС, но въпреки това от Русия не изключват пълна евакуация на космическата станция.

Загубата на редица скъпи сателити през последните няколко месеца и настоящата авария с „Прогрес“ дава основание да се говори за системни проблеми в руската космическа сфера.

През шестдесетте години съветската космическа програма е в челните редици на техническия прогрес и се радва на почти неограничени ресурси. Тогава се акцентира на количеството стартове, а не на тяхната сигурност. В началото на деветдесетте години финансирането рязко е намаляло, но от няколко години то постоянно расте.

Въпреки това заплатите в космическата индустрия продължават да бъдат изключително ниски. Най-добрите инженери могат лесно да си намерят добре платена работа.

Каквото и да се случва с руската космонавтика, не бързат да я „погребват“ нито от НАСА, нито от Европейската Космическа Агенция, която инвестира половин милиард евро в построяването на стартова площадка за корабите „Съюз“ във Френска Гвиана. Първият южноамерикански старт на една от най-нискоаварийните ракети е планиран за ноември.

Източник: Евронюз

Завръщането на “Атлантис” слага край на полетите със совалки

Совалката Атлантис се приземи за последен път
Совалката Атлантис се приземи за последен път

Завръщането на “Атлантис” слага край на полетите със совалки, продължили повече от тридесет години. За това време космическите кораби са извършили 135 полета.

Завършената експедиция на “Атлантис” е продължила 13 дни. Вчера, на 21 юли 2011 г. в 12.56 ч. българско време совалката се приземи за последен път на космодрума в Космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, щатa Флорида. Космическият кораб ще бъде изложен като музеен експонат в космическия център.

Една от главните задачи, с които бяха натоварени совалките е доставка в орбита на детайли за построяването на Международната космическа станция. Оказва се, че експлоатацията е много скъпа – всеки техен старт е струвал 450 милиона долара, а и заради възникналите проблеми със совалките е взето решение тяхната експлоатация да бъде прекратена.

В своята история совалките претърпяват две катастрофи – първата е когато през януари 1986 г. „Чалънджър“ се взривява няколко секунди след своя старт, а втората – когато февруари 2003 г. “Колумбия” се разпада при завръщането в атмосферата. В следствие на тези катастрофи загиват 14 човека.

За командира на кораба, астронавта Крис Фергюсън това е третия полет. След кацането той е споделил: “Сега “Атлантис” се отправя в музея, както и другите три совалки, на които бъдещите поколения ще се любуват и възхищават. И си представям как 6-годишно дете, гледайки совалките казва на своя баща: “Тате, аз също искам да направя нещо подобно когато порастна”.

Източник: Евронюз
Снимки: НАСА

Совалката на NASA Атлантис стартира за последен път

Атлантис стартира на своята последна мисия
Атлантис стартира на своята последна мисия

В петък, 8 юли 2011 г. совалката на NASA Атлантис стартира за последен път от космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Това е 33 старт в историята на совалката, а също така е и  последната, 135 мисия на космическата совалка на NASA, продължила три десетилетия.

Продължителността на настоящата, последна мисия на Атлантис е 12 дни и тя ще достави в орбита на Международната космическа станция консумативи, оборудване за различни експерименти, резервни части.

Атлантис е с екипаж от 4 човека: командир на кораба е Крис Фергюсън – това е неговият трети полет; Дъг Хърли е пилот и това е вторият му старт; за Сенди Магнус и Рекс Уолхайм това е първия полет.

При самото излитане предстартовото броене е било прекъснато за кратко на 31 секунда а след това и възобновено.  До самия старт вероятноста на полета се е оценявала на около 40%, поради проливния дъжд и гъстите облаци. Вечерта преди старта е имало гръмотевична буря и една от мълниите е паднала само на 500 метра от стартовата площадка. Специалистите на НАСА са проверили оборудването на Атлантис и системите за старта на совалката, но не са били открити никакви повреди.

Началото на работата на проекта е по време на студената война. През петдесетте години се провеждат изпитания на необичайни летателни устройства. Стремят се да намалят размерите им, като самолетът повече да заприлича на ракета. Голяма част от тези изпитания са били неуспешни. Постепенно в началото на седемдесетте години се оформят техническите характеристики на кораба, а първите изпитателни полети се оказват много обнадеждаващи. Остава само да се осъществи първия старт. Първия полет на совалката се състои на 12 април 1981 г.

В своята история совалките са преживели и трагически моменти – две аварии, които поставиха под съмнение надеждността на совалките. И двата случая са свързани не с проблеми при полета на совалките в космоса, а с технически дефекти на ракетата носител.

През 1986 г. се случва първата катастрофа – взривява се совалката „Чалънджър“ само 73 секунди след своето стартиране. Загиват всичките седем астронавти на нейния борд. В хода на разследването се изяснява, че един от уплътнителите в ускорителя се е свил от студа през ноща преди старта. Това е породено от факта, че се използват гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури. Било е известно, че това може да доведе до авария, но въпреки риска полета е разрешен.

Втората катастрофа се случва през 2003 г., когато совалката Колумбия се разпада при навлизане в атмосферата. Причината за това е повреждане на системата за топлоизолация още при стартирането на совалката. Отново загиват всички седем члена на екипажа, който са на борда.

И при двата случая полетите на космическите совалки са преустановени за няколко месеца. В последствие се решава пълно преустановяване на програмата, като това е последния старт на американската совалка. След сегашния последен старт на космическата совалка Атлантис единствения начин за връзка с Международната космическа станция остава руския кораб Съюз.

Шестото “Велико измиране” – Световния океан на границата на катастрофа

Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.

През януари в Бразилия умират мистериозно голямо количество сардини
През януари в Бразилия умират мистериозно голямо количество сардини

Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.

Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.

Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.

Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.

Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.

Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:

Мангровите гори изчезват с бързи темпове
Мангровите гори изчезват с бързи темпове

Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.

Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.

Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.

Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.

Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.

Източник: Евронюз

Шестото “Велико измиране” вече започна

Начало на глобално измиране на подводната флора и фауна
Начало на глобално измиране на подводната флора и фауна

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Източник: Евронюз

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става м

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

игновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.