Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик със допринесъл за теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Нилс Бор е един от създателите на съвременната физика. Бор е роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от известно еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. Нилс Бор завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Нилс Бор Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 – 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. Нилс Бор получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.
Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.
През годините 1943 – 1945 Нилс Бор работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаването на атомната бомба.
Нилс Бор Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.
Около 20 години учените търсят частицата Хигс бозон, наричана още като „божествената частица“.
Експериментите се провеждат в големият адронен колайдер на ЦЕРН, най-големият и най-мощен ускорител на частици в света. Той представлява 27-километров пръстен, разположен в тунел под швейцарско-френската граница, в близост до Женева.
Учените смятат, че Хигс бозХигс бозонон е участвал във формирането на Вселената преди 13,7 милиарда години и е довела до появата на живот. Съществуването на „божествената частица“ все още е теоретично и хипотезата за нея е представена през 1964 г. от шестима физици, сред които и британецът Питър Хигс, на чието име е кръстена частицата.
Терминът „божествена частица“ бил въведен от физика Леон Ледерман, написал книгата „Частицата Бог“ и в нея направил аналогия с това, че така както „божествената частица“ придава маса на другите частици, така Бог е създал света.
Институтът за ядрени изследвания при БАН и Софийският университет участват от 1991 г. в научния експеримент в ЦЕРН, заедно с още 39 страни. Те са представени от 3300 учени от 193 института, като 800 от участниците са студенти.Участието на България в експеримента в ЦЕРН е основно чрез създаването на адронния калориметър и на йонните камери.
Новите резултати от двата детектора на адронния колайдер, недвусмислено показват наличието на нова частица. Данните показват, че Хиггс бозонът живее кратко, разпада се на два фотона и със сигурност е 133 пъти по-тежък от протона.
Хигс бозона би трябвало да обясни масата на всички останали частици. Или поне според хипотезата на Питър Хиггс, който е предсказал съществуването му и то преди 46 години.
Учените започват да градят нови хипотези – за черната материя и антиматерията, за гравитацията и други измерения. Но разчитат адронният колайдер да им поднесе още изненади.
Все още това са само предположения и все още не е доказано, че новооткритата частица е търсената „божествена частица“.
Дали „божествената частица“ ще се разкрие пред науката, освен всичкия усилен труд на учените, може би зависи от това дали Бог ще поиска да я разкрие на хората.
Човечеството трябва да е готово и отговорно да надникне и навлезе в още една от тайните на вселената.
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) експериментално доказва наличието на електромагнитни вълни, които преди това са предсказани от Джеймс Максуел.
В края на 80-те години на XIX век Хайнрих Херц доказва след Никола Тесла, че електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината, те могат да бъдат отразявани и пречупвани.
Провежданите от него опити дават резултат през 1888 г. и тогава той приема електромагнитно смущение, което е получено от искра чрез приемник, който всъщност е бил несъединен проводников контур. Именно тогава измерва скоростта на разпространение на тези смущения и открива, че те се движат със скоростта на светлината. По такъв начин заключава, че светлината има поведение на електромагнитна вълна.
Благодарение на своите експерименти Хайнрих Рудолф Херц открива свойствата на електромагнитните вълни, като периодичност, поляризация, отражение, резонанс и дори използването на параболични антени.
Също така той е откривател и на фотоелектричния ефект. В негова чест единицата за измерване на честотата на електрическите хармонични трептения, акустичните и механични трептения, електромагнитните вълни от всякакъв характер е наречена херц и се означава с Hz.
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) е роден на днешния ден – 22 февруари 1857 и почива през 1894 г., когато е на 37 г. За него ни напомня Гугъл – най-голямата търсачка в интернет. Днес тя е сменила своето лого с изобразяването на електромагнитните вълни.
Мария Кюри е френски учен в областта на физиката и химията. От полски произход е и е родена на 7 ноември 1867 във Варшава. През 1891 г. ,се премества в Париж, Франция, за да учи. Там Мария Склодовска-Кюри (Maria Skłodowska-Curie) се развива в научната си кариера и става френски гражданин. Тя основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава. Мария Кюри е пионер в областта на радиологията. Допринася за теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радио изотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий. Съпругът й Пиер Кюри, дъщеря й̀ Ирен Жолио-Кюри и зет й̀ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда. Тя е първият носител на две Нобелови награди и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Мария Кюри е и първата жена преподавател в Сорбоната. Получава 20 почетни степени и става член на 85 научни дружества по целия свят.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от левкемия, вероятно получена от радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не е вземала никакви предпазни мерки при работата с опасните вещества. Случвало се е да носи проби в джобовете си, а на гърдите си имала ампула с радий като талисман. Тогава още не са били известни последиците от работа с радиоактивни изотопи. През 1990-те, образът на Мария Кюри е поставен на полските банкноти от 20 000 злоти.
Нобеловата награда за физика беше присъдена на трима учени – Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за техното откритие, че Вселената се разширява.
През 1998 г. учените откриват, че Вселената се разширява с ускорени темпове. Откритието е било направено благодарение на изучаването на свръхнови от тип Ia. Тези свръхнови възникват в двойни системи в които бялото джудже краде материята на своя съсед. Когато масата на джуджето достигне границата на Чандрасекар, то се взривява.
Границата на Чандрасекар се нарича горната граница на масата, при която една звезда може да бъде бяло джудже. Когато звездите достигнат тази граница избухват като свръхнови и те стават неутронни звезди или черни дупки. Тази граница е около 1,44 слънчеви маси.
Изучавайки отдалечените от Земята свръхнови учените установяват, че тяхната светлина е по-слаба, отколкото предвижда теорията – а това означава, че звездите са разположени по-далеко. Разчитайки всички данни с които разполагат учените установяват, че Вселената се разширява с ускорени темпове.
Отдавна е известно, че вследствие на Големия взрив, от преди около 14 милиарда години Вселената се разширява. Но никой не е очаквал Вселената да се разширява с ускорени темпове.
Сол Пърлмутър, който работи в Националната лаборатория Лоурънс в Бъркли, ще получи половината от паричната стойност на наградата – 10 млн. шведски крони (1,45 млн. долара). Втората половина ще бъдат разделени между Брайън Шмит (от Австралийския национален университет) и Адам Рийс (университет Джон Хопкинс).
В Стокхолм беше обявена Нобеловата награда за физиология и медицина – тя се присъжда на трима учени за тяхната работа относно активацията на вродения имунитет. Освен морална стойност – това е най-високото отличие в научната област. Наградата има и парично изражение: 10 милиона шведски крони (около 1,4 милиона щатски долара).
Вродения имунитет – това е способността на живите организми да разпознават и неутрализират патогените, дори ако те все още не са били в контакт с тях. Това е еволюционно най-древната система, и тя присъства във всички многоклетъчни животни и растения.
Носителите на Нобеловата награда за 2011 г. за извършили редица експерименти, които са помогнали на учените да разберат как именно става „включването“ на системите на вродения имунитет в организма при среща с инфекциозни агенти, и по какъв начин тези системи взаимодействат с механизмите на придобития имунитет – по-сложна и съвършена форма на имунитета.
През лятото на 2011 г. Хофман и Бътлър бяха удостоени с премиите Шоу – това са така наречените азиатски Нобелови награди. Размера на премията е около 1 милион щатски долара.
Решението на Нобеловия комитет да присъди Нобеловата награда на Ралф Стейнман остава в сила въпреки смъртта на учения.
Уставът на Нобеловите награди забранява да се присъждат на починали хора. Все пак решението остава в сила, ако човекът умре преди церемонията, но след обявяване на победителите.
В съобщението което са направили от Нобеловия комитет се казва, че макар и Ралф Стейнман да е умрял преди присъждането на Нобеловата премия, това не е било известно на членовете на съвета и те са взели решението уверени, че той е жив.
Създалата се ситуация в цялата история на връчването на Нобеловите награди е уникална и членовете на комитета са се събрали на специално съвещание, в което е взето решение Стейнман да остане лауреат на наградата.
Парите, които се полагат на Ралф Стейнман ще бъдат получени от неговите наследници.
За сега не е ясно кой ще представлява Ралф Стейнман на официалната церемония през декември месец.
На 3 октомври бяха обявени лауреатите на Нобеловите премии за медицина и физиология. Тя е присъдена на трима учени – Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) и Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) за тяхната работа за активацията на вродения имунитет.
По-късно същия ден става известно, че Ралф Стейнман е починал на 30 септември, в петък. В университета в който е работил учения са узнали за неговата смърт в понеделник – 3 октомври.
Канадския учен Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) почива на 30 септември – само три дни преди присъждането на Нобеловата награда по медицина, което е трябвало да се случи на 3 октомври. Това се съобщава в сайта на Рокфелеровския университет, където и е работил учения.
Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) е на 68 години, преди 2 г. му откриват рак на панкреаса. В заявление на университета се отбелязва, че през последните месеци ученият е приемал лекарства, принципът на действие който е бил основан на неговите изследвания.
Ралф Стейнман разделя Нобеловата награда с Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) за тяхната работа относно изучаване на активациите на вродения имунитет.
В случая особеното е, че Нобеловата награда не се присъжда посмъртно. Все пак тя може да бъде присъдена ако лауреата почине след обявяване на победителя, преди церемонията по връчването в Стокхолм. Досега това се е случвало само един път: през 1996 г. при присъждането на наградата на британския икономист Уилям Викрей (William Vickrey).
До 1974 г. премията е могла да бъде връчена даже и когато победителят е почивал след номинацията, но преди официалната церемония.
Каква ще бъде съдбата относно Нобеловата награда на Ралф Стейнман за сега е неизяснена. Каролинският институт който присъжда наградата по физиология и медицина вече е решил да не бъде избиран още един лауреат.
Както е заявил Генералния секретар на комитета Йоран Хансон, получената ситуация е уникална понеже лауреата е починал само няколко часа преди приемането на решението за наградата, и по-късно ще бъде решен въпросът с връчването на премията.
Ускорителят на елементарни частици Теватрон беше спрян завинаги
Теватрон – вторият по големина ускорител в света приключи своята работа. Ускорителят се намира в щата Илиноис и беше спрян в петък, 30 септември в 15:30 часа северноамериканско източно време.
Церемонията по спиране на ускорителя Теватрон се е излъчвала онлайн в интернет на сайта на Фермилаб – (или както е известна още Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“).
За да направят церемонията по-грандиозна, организаторите бяха предвидили два бутона за спиране на ускорителя: червен, който спира подаването на протони и антипротони и син – който спира електрозахранването.
Макар, че формално ускорителя да е спрял своята работа, ще мине седмица за да могат свръхпроводящите магнити да достигнат нормални граници на температура. Планира се окончателното спиране на ускорителя да завърши в края на декември. След това част от пръстена Теватрон ще стане музей, който ще приеме първите си посетители през септември 2012 г.
Строителството на ускорителя на елементарни частици започва в края на седемдесетте години на миналия век. Стойността на проекта е на 120 милиона долара. Първите протони са пуснати в пръстена на 2 юли 1983 г., първите стълкновения на частици и античастици – 13 октомври 1985 г. Едно от главните постижения на Теватрон е откриването на недостигащия t-кварк – най-масивната частица от известните до този момент елементарни частици.
Решението за спирането на ускорителя в Америка е било прието още в началото на 2011 г., когато министерството на енергетиката на САЩ е отказало да отдели 35 милиона долара, необходими за работата на ускорителя до 2014 г.
Вече са известни Антинобеловите награди за 2011 г. Техни притежатели са както кметът на Вилнюс, така и учени, провели чудати изследвания или автори на теории за края на света. Антинобеловите награди бяха връчени за 21 път на шеговита и пищна церемония театър Сандърс в Харвардския университет край Бостън, предадоха световните агенции.
Наблюдение на опит на скарабей да се съеши с австралийска бутилка бира, отличаваща се със специфичната си форма, получи Антинобеловата награда в категорията за биология. Изследването е дело на екип от австралийски, канадски и американски учени, ръководени от Дерил Гуейн и от Дейвид Ренц.
Изследване на екип от германски, белгийски и австралийски учени, показващо, че способността ни да взимаме решения се нарушава, когато ни се ходи до тоалетната, получи отличието в категорията за медицина, предаде БТА. Специалистите направили опит с доброволци. Те решавали компютърен тест и периодично се наливали с по 250 милилитра вода. В хода на опита учените отчитали как пълнещият се с течност пикочен мехур влияе на паметта и на вниманието на доброволците.
Група от френско-холандски изследователи грабна наградата в категорията за физика заради опита си да установи защо дискохвъргачите получават световъртеж, но чукохвъргачите – не.
В категорията за психология наградата спечели Карл Халвор Тайген от университета в Осло, опитал се да разбере защо всеки ден хората въздишат. Според него хората си мислят, че въздишките са израз на мъка, но всъщност са израз на примирението им.
Наградата в категорията за математика спечелиха шестима учени от САЩ, Япония, Южна Корея и Уганда, според които светът трябваше да свърши съответно през 1954 г., 1982 г., на 6 септември 1994 г., през 1992 г., 1997 г. и 1999 г. Един от лауреатите в тази категория е евангелистът Харолд Кемпинг и той все още има шансове да покаже, че е прав. След като не позна, че светът ще свърши на 6 септември 1994 г., сега той е запланувал неговия свършек за 21 октомври 2011 г.
Наградата за мир беше присъдена на кмета на Вилнюс Артурас Зуокас, който прокара идеята, че неправилно паркираните коли могат да бъдат прегазени с танк или БТР.
В категорията за химия отличието грабна екип от японски учени, разработил противопожарна аларма въз основа на японската подправка уасаби. Подправката – зелена паста, известна и като японски хрян и сервирана със сушито, прочиства синусите.
Миризмата й обаче може да се излъчва от противопожарна аларма и така да алармира за пожар глухите хора, установили учените от университета Шига за медицински изследвания. В уасабито ключовият компонент е алилизотиоцианат. Той му придава специфичен аромат, който може да бъде доловен дори от спящи хора. Преди да използват уасабито в алармата, учените изследвали около100 „аромата“, в това число и този на развалени яйца.
Антинобелова награда получи и създателят на теорията за отлагането Джон Пери от Станфордския университет. Според тази теория хората, които обичат да отлагат нещата, могат да бъдат мотивирани да свършат нещо важно, когато го вършат със съзнанието, че по този начин избягват или отлагат вършенето на нещо още по-важно.
Името на Антинобеловите награди на английски е igNobel, което е съчетание от ignoble /недостоен, долен, низък, подъл/ и името на създателя на Нобеловите награди Алфред Нобел. По традиция тези отличия се връчват от истински нобелови лауреати броени дни преди началото на седмицата на Нобеловите награди, която е първата от месец октомври.
Самата Антинобелова премия е била учредена от Марк Абрахамс, редактор на хумористичното списание „Анали на невероятните изследвания“ (The Annals of Improbable Research).
Хората използват наноматериали от дълбока древност – от хиляди години, без да знаят, че се възползват от тази техника. Можем да открием технологията на наноматериалите при древните египтяни и римляни, при маите. Средновековните майстори в Европа са получавали материали от подредени наночастици, което им придавало необичайни качества.
Но преди да разкажа за използването на нанотехнологията в древността добре би било да добием представа откъде произлиза името, какво представлява.
Приставката „нано“ означава една милиардна от метъра. Нанотехнологиите включват създаването и използването на материали, устройства и технически системи, функционирането на които се определя от наличието на наноструктура с размери от един до сто нанометра (един нанометър = една милиардна част от метъра).
Приема се, че Ричард Файнман (Richard Phillips Feynman) е основоположник на нанотехнологиите
Началото на нанотехнологията е свързана с името на Нобеловския лауреат Ричард Файнман (Richard Phillips Feynman), който през 1959 г. изнася своята лекция на колегите си „Има достатъчно много място на дъното“ или „На дъното има твърде много място“ (There’s Plenty of Room at the Bottom), станала по-късно класическа и често цитирана. В нея той описва първите си идеи, които лежат в основата на нанотехнологиите.
“Аз бих описал област, в която много малко е направено – казва Ричард Файнман – но която има големи перспективи и техническо приложение. Аз искам да поговоря за проблема и манипулацията на частиците с необичайно малки размери. Не мога точно да знам какво ще произлезе от това, но нямам никакво съмнение, че ако намерим способ да контролираме тези частици, ще получим достъп до широк спектър от свойства, които тези материали ще ни предоставят и бихме могли да правим невероятни неща с тях”.
И така, както вече споменахме в началото на статията – можем да открием следи от нанотехнология още при маите и египтяните. Те са я използвали в създаването на своите цветове.
Така например знаменития син цвят на маите, който съхранява своята яркост и до наши дни е получен като са смесвали вещества от органичен ( дървото индиго ) и неорганичен ( глина ) произход. По правило органическите вещества се разрушават лесно, но в този случай, когато се свържат с неорганичен материал, получената наноструктура им обезпечава добра защита.
При смесването частиците индиго се “вграждат” в наноструктурираните частици на филосиликатите, което обезпечава великолепният, стабилен син пигмент от керамичните изделия. Испанските учени са установили, че при смесването на глина палигорскита (paligorskita) с боята индиго, се образуват неголеми образования наноструктуриран железен оксид. Те са открити във всички проби на боята в размер на 0.5 процента. Според хипотезите именно този факт дава стабилност на боята, и за това независимо от елементарните технологии от преди 1300 години все още са запазени великолепните сини цветове в техните произведения.
Но много по-рано от маите “наноцветове” са използвали египтяните. Група изследователи под ръководството на Филип Валтер от Центъра за изследване и реставрации на френските музеи е доказала, че египтяните са използвали подобни методи за направата на бои за оцветяване на косите си в черен цвят. В началото са правили паста от вар, оловен оксид и малки количества вода. В процеса на смесването се получават наночастици Галенит (оловен слуфид) с размери до 5 нанометра. Естественият черен цвят на косата обезпечава пигмента меланин, който е включен в състава на кератина в косата. Приготвената паста реагира със сярата, която влиза в състава на кератина, и обезпечава равномерно и устойчиво окрасяване. И при това този процес засяга само косата, но съединенията на оловото не проникват в кожата на главата.
Чашата на Ликург мени своите цветове в зависимост от източника на светлина. В средата се вижда размера на наночастицата злато, която е използвана
В древността са се изготвяли и твърди наноматериали – примерно известната купа на Ликург, която е направена в Рим около 4 в. пр. н. е. Обикновено тя е непрозрачна и зелена на цвят, но когато в нея се сложи източник на светлина – чашата става прозрачна и червена на цвят. След изследвания се оказва, че този ефект се постига с помоща на частици злато и сребро с размери 50 до 100 нанометра.
Не може да пропуснем прочутите мечове и саби от дамаската стомана. Европейците се сблъскват с тях много рано – още при похода на Александър Македонски в Индия. Те са притежавали необичайни механични свойства – твърдост и гъвкавост, и били изключително остри. Анализ на Дрезненския университет показва, че в състава влизат и въглеродни нанотръбички. Когато при анализа на пробите учените използват солна киселина, установяват наличието на въглеродни нанотръбички. Те се получават при нагряването до 800 градуса по Целзии на въглеводорода в микропорите и като катализатори може да се използват ванадий, хром, манган, кобалт, никел и някои редки метали, съдържащи се в рудата. При производството на дамаската стомана температурата е била по-ниска от нужните 800 градуса. Но по време на цикличната топлинна и механична обработка на метала ( коването ) се получават въглеродни нанотръбички, които се превръщат в нановлъкна и частици цементит (Fe3C).
Цементит е химично съединение на въглерода с желязото и има ромбоидна кристална структура. Той е твърд и чуплив. В чистата си форма се определя като керамичен, използва се предимно в металургията.
Майсторите от средновековието са използвали златни наночастици в създаването на витражите и по този начин са успявали да почистват въздуха в помещенията
Още един интересен пример за използването на нанотехнологии в древността е създаването на витражи на катедралите в средновековна Европа. Техните ярки цветове впечатяват и до ден днешен. Оттенъците се получавали чрез нагряване и охлаждане на стъклото. Това, което не са знаели древните майстори е, че по този начин се променя размера на кристалите на атомно ниво – и вследствие на това и техните цветове. Изследванията са показали, че в стъклото има цветни добавки на наночастици злато и други метали. Чжу Хуай Юн от Технологичния университет на Куинсленд (Австралия), е изказал предположение, че витражите са не само произведение на изкуството, но и се явяват фотокаталитически очистители на въздуха, които премахват органическите замърсители. За катализатор служат същите тези наночастици злато. Учените са доказали, че малките наночастици злато под въздействието на слънчевата светлина преминават във възбудено състояние и могат да унищожат органическото замърсяване. Те и до днес съхраняват своята способност да почистват въздуха.
Когато златото се използва във вид на наночастици то става много активно на слънчевата светлина. Електромагнитните колебания на слънчевите личи резонират с колебанията на електроните на златните наночастици. В резултат общото магнитно поле на повърхността на златните наночастици се увеличава стотици пъти и разрушава междумолекулярните връзки на замърсителите, които се съдържат във въздуха.
В настоящия момент подобна технология се използва за създаването на ефективни очистители на въздуха. За тяхната работа е достатъчна слънчева светлина, която нагрява наночастиците злато, за разлика от обичайните очистители, в които се използват титаниев оксид, сребро, и изискват използването на много повече енергия за нагряването и работата им.
Секретите на тези и други производства на материали се предавали от поколение на поколение. И едва след развитието на науката за нанотехнологиите учените са успели да обяснят използването на наноматериали.
Но тогава не е имало инструменти за да се наблюдават, създават и управляват веществата на атомно равнище. Едва в началото на осемдесетте години с изобретяването на електронен сканиращ тунелен микроскоп е станало възможно не само да се видят отделните атоми, но и да ги движдат, манипулират. Сегашната техника е напреднала в своето развитие и с нейна помощ е станало възможно да бъдат проучени и обяснени технологиите от древността.
Специалисти работят по проекта "Нанорей" (Nanorey)
Портативен рентгенов апарат „Нанорей“ (NANORAY) се разработва от екип от специалисти. „Нанорей“ (NANORAY) е портативен рентгенов апарат, който ще доведе до коренна промяна в областта на живота.
“Ние разработихме нова технология за генериране на рентгенови лъчи, даващи високо качество на изображението, при невисока стойност и компактен размер на самият апарат. Това позволява конкурентноспособност в индустрията, произвеждаща това устройство.” – обяснява Паоло Де Стефанис, координатор на проекта Нанорей, (Nanoray).
Рентгенов апарат, който лесно да се побира в кола за Бърза помощ – такива са целите на Европейския научно-изследователски проект “NANORAY”.
“Идеята за създаването на нов източник за излъчване, в частност в рентгеновият диапазон остава актуална задача. Тя е била актуална и преди повече от 100 години, когато това излъчване е било открито, и остава актуална и до ден днешен” , – разказва провесорът на Руската академия на науките Султан Дабагов. „Това е особено важно в приложенията – по-специално в биологическите, медицинските изследвания, вече има места, където рентгеновите източници се използват за терапия, за диагностика на различни видове заболявания. Идеята на нашия проект е да се създаде нов, малогабаритен, маломощен източник, който позволява да се получават по-добри параметри на рентгеновите излъчвания – а не такива, които сега съществуват. Както се говори, с малко загуби да се получава същия резултат. Идеята се заключава в това, че се използва технологията на въглеродните нанотръбички, и за да се получи такъв източник, беше създадена група от специалисти в различни области – от областта на механиката, конструкцията, дизайна, създаване на въглеродни филми – това са известните в момента нанотехнологични разработки, и това сътрудничество в крайна сметка се прояви в проекта NANORAY.”
Нанорей, (Nanoray)
В прототипа на проекта Нанорей, (Nanoray) електроните се излъчват от върха на катода, покрит с въглерод филм с дебелина – 1 / 1000 от човешкия косъм. Такъв катод не е нужно да се нагрява до 2 000 градуса по Целзий, за това този работен процес е много по-добър, като при това техническите характеристики позволяват да се сканира нужния обект бързо, и с по-висока разделителна способност.
“Ако вие сте пациент и ви е необходимо да си направите рентген, вероятно бихте искали да получите минимална доза излъчване за минимално време, – разказва Паоло Де Стефанис, координатор на проекта NANORAY. Според него, резултатът се постига чрез използване на висока разделителна способност и фокусиране на електроният лъч устройството.
Вече няколко компании, в това число и руски, работят над практическото приложение на тези технологии в своите прибори, предназначени за медици, археолози, инженери и други специалисти.
„Компаниите се интересуват от този проект, тъй като за тях това е възможност значително да изпреварят конкуренцията, като предлагат на пазара първият преносим рентгенов апарат, който е с високо качество и е евтин. Тези апарати могат да бъдат използвани за диагностични изследвания, осигуряване на качество и в други области на живота“ – обобщава, Паоло Де Стефанис, координатор на проекта NANORAY.
Британски учени мислят, че ще могат да манипулират светлината, така че да скриват не само предмет, както с невидимото наметало, а цяло събитие в пространството и времето, съобщи АФП.
Екип от лондонския Импириъл колидж вече демонстрира, че „метаматериалите“ – наноматериали с толкова малки структури, че да могат да въздействат върху светлината, могат да направят невидим за човешкото око покрит с тях предмет, допълва БТА.
Физици от същия университет искат да постигнат още повече, като скрият от погледа цяло събитие за определено време. За целта с метаматериали те смятат да накарат светлината да изчезне в пространствено-времева „празнота“ .
С помощта на “ пространствено-времево наметало“ един крадец би могъл да проникне в помещение, да разбие сейфа, а след това да напусне спокойно мястото, като охранителните камери през това време ще показват празно помещение и недокоснат сейф. На теория някои оптични силициеви влакна биха могли да постигнат такъв ефект, като се използват вариация в индекса на пречупване, т.е. в скоростта на разпространение на светлината във влакната.
„Обикновено светлината забавя движението си, когато навлиза в някакъв материал. Теоретично обаче е възможно да бъдат манипулирани светлинните лъчи така, че част от тях да се ускорят, а останалите да се забавят“ повече от нормалното, обясни проф. Мартин Маккол.
Така ускорените лъчи ще стигнат преди да се състои събитието, а забавените след него. Забавяйки светлината, а след това изравнявайки я, без да остане следа, дадено събитие ще остане буквално в сянка и наблюдателят няма да може да го види. Докато скриването на събитие си остава в сферата на научната фантастика, в информационните технологии теорията за пространствено-времевата празнина може веднага да бъде приложена за увеличаване на капацитета за изчисления на компютрите, каза д-р Пол Кинслър от екипа.
Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик със допринесъл за теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Нилс Бор е един от създателите на съвременната физика. Бор е роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от известно еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. Нилс Бор завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Нилс Бор Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 – 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. Нилс Бор получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.
