Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха пещери на Луната
Учени откриха пещери на Луната

Учени откриха много пещери на Луната. Както всички знаем, на Луната има многобройни кратери, но новите данни показват, че учените са открили много дупки и пещери на Луната. Според изследователите, на Луната има над 200 пещери и дупки.

Откритите пещери и дупки на Луната са добра новина за астрономите и изследователите. Те могат да се използват при бъдещи експедиции от астронавтите. Освен да служат за готови убежища, тези пещери и дупки предоставят добра защита от температурните аномалии на Луната, както и от космическата радиация.

Kaguya, която е японска сонда открива 3 от дупките, а останалите дупки на Луната са открити с помощта на апарата LRO. Откритите дупки са с различни размери, най-малката е 5 метра, а най-голямата – 900 метра.

Учените, които изследват Луната са установили, че голяма част от дупките разполагат с „подлунни“ преходи и пещери, които са се образували преди милиарди години, когато е имало вулканична дейност и след това лавата се е втърдила.

Откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri

Dormaalocyon latouri - древно млекопитаещо, открито в Белгия
Dormaalocyon latouri – древно млекопитаещо, открито в Белгия

Палеонтолози откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri. Въпросното животно може да се окаже най-старото от познатите ни до сега бозайници. Както палеонтолозите, открили древния бозайник са му дали името Dormaalocyon latouri. От него има открити около 250 фрагмента и се предполага, че е живял около преди около 55 милиона години.

Dormaalocyon latouri прилича на нещо средно между пума и катерица и не е имал големи размери: екземплярите от него са тежали между 0,5 до 1 килограм. Можел е да се катери по дърветата, хранел се е с дребни животни и насекоми.

Учените предполагат, че от това древно млекопитаещо – Dormaalocyon latouri са произлезли голяма част от днешните хищници, включително и семействата на кучетата и котките.

Екзопланета HD 189733b

Екзопланета HD 189733b
Екзопланета HD 189733b

Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.

Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.

И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.

14 излекувани от СПИН във Франция

Вирусът на ХИВ (в червено)
Вирусът на ХИВ (в червено) на повърхността на клетките.

За 14 излекувани от СПИН във Франция възрастни пациенти съобщават специалисти от антиретровирусни инфекции на института „Пастьор“ (Париж). Тези резултати са публикувани в списание plospathogens.org. Хората, за които става въпрос, не са получавали в продължение на около 7 години никаква антиретровирусна терапия. Но въпреки това при правените изследвания се установява, че нивото на вируса в кръвта им се стреми към нула.

Изследователската група в института, която е под ръководството на Саис-Сирион са анализирали 70 ХИВ-позитивни пациенти, които са започнали лечение с комбинирана антиретровирусна терапия, между пет и десет седмици след инфекцията. В допълнение с ранното започване на терапията всички учасници в групата поради различни причини внезапно спират лечението.

След това при почти всички болни от тях, от СПИН се е получил рецидив и вируса в кръвта им се е възстановил до предишните нива. Само при 14 човека от тази група – 4 жени и 10 мъже не се е наблюдавал такъв рецидив, с което можем с голяма доза увереност да кажем, че те са излекувани от СПИН. Тези хора в продължение на дълъг период от време (около 7 години, а при един от тях и над 10 години) не се лекуват с никаква антиретровирусна терапия, но въпреки това макар и да остават следи от вируса на ХИВ в кръвта им, то той е толкова малко, че това позволява на тяхната имунна система сама да го контролира.

Както е било установено, тази група от 14 излекувани човека нямат нищо общо с хората, които са около един процент и имат генетическа устоичивост към ХИВ и не се разболяват от СПИН. Точно обратното – при тях са били установени генетически различия, които предразполагат към по-лесно разболяване, вследствие на което са имали много по-тежки симтпоми, още в началото на своето заразяване. “Това е парадоксално, но колкото по-рано са започнали да боледуват, толкова по-добре е завършило всичко” – отбелязва Асиер Саис-Сирион, ръководител на изследователската група.

Именно ранното начало на антиретровирусната терапия е в основата на това излекуване, предполагат авторите на изследването. И след внезапното спиране на тази терапия организмът на тази група хора е бил в състояние да поддържа ниски нива на вируса, а в някой случаи и да снижат запасите от вирусните резервоари в организма – това са депата с дългоживеещи инфекцирани клетки, които се намират в “спящо” състояние, и са причината за възникване на рецидив.

Както подчертава Саис-Сирион, ранното начало на лечението на СПИН има три преимущества – то не позволява на вируса да образува резервоари с голямо количество CD4 + Т-клетки, ограничава променливостта на вируса, и се развива и поддържа на постоянна имунна реакция, което позволява вируса да се държи под контрол.

Сега изследователите, под ръководството на Саис-Сирион се опитват да разберат дали има и други фактори, които да са повлияли само на 14 от всичките 70 пациенти от изследваната група да бъдат излекувани от СПИН.

В допълнение на това ще споменем, че в началото на март излезе информацията за първия официално регистриран случай на заразен с ХИВ. Тук става въпрос за бебе, което се ражда с този вирус и веднага след неговото раждане то се подлага на лечение с антиретровирусна терапия. Както и във Франция, и при този случай специалистите предполагат, че това е възможно заради ранното започване на лечението.

Да се надяваме, че добрите новини като тази няма да бъдат единични, и че вече хората ще имат възможност да бъдат излекувани от СПИН.

Учени откриха потънал континент в Индийския океан – Мавриция

Мавриция (Mauritia) е потънал континент между Индия и Мадагаскар.
Мавриция (Mauritia) е бил миниконтинент, и се е намирал между Индия и Мадагаскар.

Учени от Великобритания, ЮАР, Норвегия и Германия откриха следи от Мавриция – потънал континент в Индийския океан, съобщават от cross.bg. Според геолозите, направили откритието, въпросният континент е съществувал допреди 2 850 милиона години.

Въпросният миниконтинент, който учените кръстили “Мавриция”, се е намирал между днешните държави Индия и Мадагаскар. Преди около 750 милиона години двете държави са се намирали много по-близко, но започват да се раздалечават постепенно, докато стигнат днешните си позиции и в същото време Мавриция постепенно потъва.

Учените стигат до извода, че са открили миниконтинента Мавриция (Mauritia), правейки проучвания на плажната ивица на остров Мавриции. Според тези изследвания пясъкът е получен вследствие на изригване на вулкан, преди около 10 милиона години. Цирконите обикновено се намират в земната кора и са много стари по възраст, според норвежкият професор Тронд Торсвик.

Цирконите са в периода между 1 милиард и 970 милиона и 600 милиона години. Торсвик предполага, че части от Мавриция могат да се открият и днес, на дълбочина до 10 км. от морското равнище на Индийския океан.

Все още отделни остатъци на този потънал континент могат да бъдат видени и на морското равнище – това са Сейшелските острови, обяснява Торсвик:

“Днес Сейшелските острови са дял от гранитът или континенталната кора и се намират буквално посред Индийския океан. Някога преди много време обаче те са били разположени северно от Мадагаскар. Искаме да кажем, че Сейшелите може да са останки от някои от многобройните части на този континент, които днес са разхвърлени по целия океан”.

Мавриция е съществувал милиони години, твърдят учените, но преди около 85 милиона години Индия започва да се отдалечава от Мадагаскар, и континента се разпада и изчезва.

 

Астероид 2012 DA14 премина край Земята

Астероидът 2012 DA14
Астероидът 2012 DA14

Астероид 2012 DA14 премина безпроблемно край Земята. Астероида премина на най-близко познато до сега разстояние 27 357 км от земната повърхност. Най-голямата близост бе е в 21 ч и 25 мин над Индонезия. Големината на астероида бе е около 50 м.
Масата на астероид 2012DA14 е около  130 хиляди тона, а скоростта му на движение – 28,1 хиляди километра в час или 7,82 километра в секунда.
Астероид,  преминаващ край Земята е рядко природно явление.

Снимки: НАСА

Хъбъл е фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър

Съставът на Галактика NGC 5253 е сходен със състава на галактиките от ранната вселена.
Галактика NGC 5253

Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.

Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.

Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.

Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.

 

Феликс Баумгартнер ще скача от ръба на космоса

Феликс Баумгартнер  (Felix Baumgartner)
Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner)

Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в неделя ще скача от ръба на космоса. Всъщност това ще бъде неговият трети опит. Първите два опита – във вторник и четвъртък бяха провалени поради лошо време.

Проекът на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos), в който Феликс Баумгартнер ще участва се подготвя от години. Основната цел на този проект е да събере ценна информация за безвъздушното пространство, която ще спомогне да се подобри сигурността на полетите и ще скъси разстоянието на човека до Космоса. С този свой скок Баумгартнер ще направи направи 5 световни рекорда: ще използва  най-големият балон, пускан някога, ще скочи от височина над 36 700 метра, и така ще направи рекорд за свободен височинен скок, за скорост на свободно падане на човек, за скок с най-висока скорост и скок с най-дълга продължителност.

Опитът ще се проведе в Ню Мексико, а балонът, с който Феликс ще се издигне е най-големият балон, пускан някога в атмосферата. Той е 3 пъти по-голям от всеки балон, и за неговата безопасност е необходимо тихо и спокойно време, да не духа вятър. Всъщност и това и беше причината да бъдат отложени предните два опита – силният вятър.

Проектът Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos)
Феликс Баумгартнер влиза в капсулата на 9 октомври 2012 г. в опита Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos)

Много хора предполагат, че Стратос (Stratos) е рекламна кампания на Ред Бул (Red Bull) и медиен шум. Но това далеч не е така. Ако успее, Баумгартнер ще помогне за разработването на нови спасителни протоколи за космонавти. Ако скачането с парашут от такава височина се окаже възможно, това ще даде надежда на потърпевшите при катастрофи като тази със совалката „Кълъмбия“ през 2003. Неслучайно главен медик в екипа на Феликс сега е доктор Джонатан Кларк, съпруг на загиналата с „Кълъмбия“ Лоръл Кларк.

След неуспешния опит във вторник, Феликс споделя в Twitter: “Единственото важно нещо е какво вършим сега, какво постигаме в настоящето. Стигнахме толкова далеч, няма начин да се откажем”.
Той запазва своя дух и е уверен в успеха на мисията, завявайки:

“Чувствам се като тигър в клетка, нямам търпение да изляза.”

 Кой е Феликс Баумгартнер?

Феликс не е случаен човек. Харесва предизвикателствата, не се спира пред нищо, адреналинът е в кръвта му. Той има осъществени хиляди свободни скока от уникални височини. Неговото име се свързва с това, че през 2003-та, е първият, направил свободен полет над Ламанша с карбоново крило. Също така той е “полетял” от статуята на Христос в Рио де Жанейро.

За този скок се готви от 5 години. По време на тази подготовка той е направил два скока над Ню Мексико – единият през март на височина 21 600 м, а вторият през август месец на височина от 29 456 м. По време на втория скок достига скорост преди отваряне на парашута от 864 км/ч.

Какви са предизвикателствата, с които Феликс ще се сблъска, ще успее ли да ги преодолее, ще се запали ли при навлизане в плътните слоеве на атмосферата? Това са само част от въпросите, които всички си задават.

На тях се опитват да отговорят и българските специалисти:

Най-големият балон, пускан досега.
Най-големият балон, пускан досега.

„Най-големият риск при такъв скок, от височина 36 километра, е рискът от намаленото атмосферно налягане, тоест от лисващото атмосферно налягане. Това може да доведе до хипоския и термален стрес”, коментира полк. доц. д-р Любомир Алексиев, дмн, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина.

Марин Петров, главен асистент катедра Въздушен транспорт в ТУ София е уверен в успеха: „Опитът ще бъде успешен. Техниката е достатъчно надеждна. Скокът ще бъде безспорен принос за науката, за безопасността на космическите полети и е крачка напред в изобретяването на бъдещи пособия за напускане на леталния апарат, в случай на авария, при големи височини. Няма опасност при навлизането в атмосферата, Феликс да се запали.” Марин Петров има опит като борден инженер на хеликоптер, както и е експерт по безопасност на полети и летателна експлоатация на въздушни превозни средства.

Доц. Валери Голев, Физическия факултет на СУ, също е оптимист. Според него, „най-голямото предизвикателство е, да издържи костюмът на Феликс Баумгартнер при преминаването на суперзвуковата скорост”. Тук е било и слабото звено на опитите за преминаване на скоростта на звука в миналото.

Ако желаете може да гледате уникалния скок на Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в опита му да скочи от ръба на космоса в проекта на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos) по телевизия Bulgaria On Air. Само телевизия Bulgaria On Air ще излъчва наживо за България целия скок и зрителите ще имат възможност да задават въпроси към гостите по време на предаването.

В неделя, 14 октомври, от 14.30 часа, в студиото на Bulgaria On Air, специални гости ще бъдат полк. доц. д-р Любомир Алексиев, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина, гл. ас. Марин Петров и проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания на БАН. Те ще коментират на живо скока на Феликс Баумгартнер, в извънредното студио на телевизия Bulgaria On Air.

Снимките са предоставени от Телевизия Bulgaria On Air, която единствено за България ще излъчват този скок.

Нилс Бор

Нилс БорНилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик със допринесъл за теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Нилс Бор е един от създателите на съвременната физика. Бор е роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от известно еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. Нилс Бор завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Нилс Бор Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 – 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. Нилс Бор получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.

Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.
През годините 1943 – 1945 Нилс Бор работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаването на атомната бомба.
Нилс Бор Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.

Палеобиолози изясняват метаболизма на древните организми

Днешните строматолити в Австралия.
Днешните строматолити в Австралия.

Палеобиолози смятат, че са изяснили метаболизма на древните микроорганизми, обитаващи Земята преди 3.5 милиарда години. По това време е имало само прости микроорганизми, които са покривали камъните като биофилм. По-сложните едноклетъчни микроорганизми се появяват около 2 милиарда години по-късно. Обмяната на веществата на тези организми е на основата на сярата, но не са известни повече подробности за това.

За тази разработка съобщава научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

В процеса на своята работа учените са анализирали проби от австралийските строматолити, на възраст 3.5 милиарда години. Те са успели да отрежат от скалите тънки “филийки”, с дебелина едва от 1 микрон, за да анализират изотопния състав. Работата е в това, че леките изотопи участват много повече в химическите реакции от по-тежките, и по тази причина появяването на неправилни съотношения на изотопите на различни места показва наличие на биологическа активност.

Учените са успели да направят карта на нееднородностното съотношение на изотопите с висока точност. Като следствие на това те са успели да отделят естествените флуктуации от тези, които са дело на организмите. Палеобиолозите успяват да установят, че от времето на микроорганизмите се наблюдава натрупване на H2S.

Самите учени смятат, че това не са крайни резултати, и техните данни биха могли да бъдат интерпретирани и по различни начини, и за това според тях това е още един аргумент в полза на съществуването на древния биофилм. Но тази хипотеза се оспорва от много учени, които посочват, че микроорганизмите са съществували “само” 300 милиона години след като Земята се е оформила и е била подложена на тежката бомбардировка на метеорите, на която са били подложени всички вътрешни планети от Слънчевата система.

Снимка: Пол Харисън, Уикипедия

Космическата сонда Dawn полетя към Церера

Астероида Веста
Астероида Веста

От НАСА съобщават, че космическата сонда Dawn полетя към Церера. Тя се е намирала в орбита на астероида Веста и през ноща на 4 срещу 5 са започнали маневри, които вече са факт и сондата е отлетяла към Церера.

Космическата сонда Dawn е изстреляна в орбита през 2007 г., а от юли 2011 г. се намира в орбита около Веста. За времето прекарано в орбита около астероида сондата е получила много данни, които са помогнали да се узнаят състава на скалите, вътрешната структура, геологията на Веста.

От получените данни се установява, че Веста е протопланета – има железно ядро и слоеста структура: в миналото е имала подобие на мантия. На Веста се намира втората по височина планина в Слънчевата система, отстъпвайки само на марсианската планина Олимп.

Също така учените вече са успели да претеглят астероида – неговата маса е 2,59076×1020 килограма. За да получат по-пълни данни за астероида Веста, специалистите са решили да променят графика на сондата и са удължили нейния престой с 40 дни.

Следващата цел на космическата сонда Dawn е както споменахме – Церера. Също като Веста и Церера се намира в метеоритния пояс между Марс и Юпитер. Очаква се сондата да стигне своята цел през 2015 г.

 Снимка: NASA

При археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни на 9 500 години

Статуетка на овен
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.

По време на археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни, които са на възраст 9 500 години. Статуетките са намерени близо до останките на древна кръгла постройка, в археологически обект на Тел Моса, който се намира в околностите на Ерусалим.

Намерени са две статуетки от новокаменната епоха, като едната от тях представлява овен, направен от варовик. Самата статуетка е направена много реалистично и изобразява в детайли и пропорции тялото, главата и рогата на животното.

Втората намерена статуетка е направена от доломит, и според археолозите представлява абстрактна фигура, която символизира едрия рогат добитък.

Двете статуетки са големи около 15 сантиметра.

Археолозите са на мнение, че при проведените археологически разкопки в Израел, намерените статуетки може да са имали култово значение за хората, които са ги направили. Според тях като се съди по качеството им, може да се предполага, че статуетките са използвани за церемониални цели – да се осигури късмет на ловците. Също така е възможно да символизират и опитомяването на животните, и по-специално на тревопасните животни.

Периодът от историята преди 9 500 години е бил много динамичен – тогава през новокаменната епоха хората са преминавали в уседнал начин на живот и са започвали да развиват селското стопанство.

Въпросните археологически разкопки в Израел, Тел Моса се провеждат преди планираното разширяване на Магистрала 1, на главния път, свързващ Йерусалим и Тел Авив.

 Автор на снимките: Yael Yolovitch,
Israeli Antiquities Authority (IAA)

Хигс бозон – „божествената частица“

частицата Хигс бозонОколо 20 години учените търсят частицата Хигс бозон, наричана още като „божествената частица“.

Експериментите се провеждат в големият адронен колайдер на ЦЕРН, най-големият и най-мощен ускорител на частици в света. Той представлява 27-километров пръстен, разположен в тунел под швейцарско-френската граница, в близост до Женева.

Учените смятат, че Хигс бозХигс бозонон е участвал във формирането на Вселената преди 13,7 милиарда години и е довела до появата на живот. Съществуването на „божествената частица“ все още е теоретично и хипотезата за нея е представена през 1964 г. от шестима физици, сред които и британецът Питър Хигс, на чието име е кръстена частицата.

божествената частицаТерминът „божествена частица“ бил въведен от физика Леон Ледерман, написал книгата „Частицата Бог“ и в нея направил аналогия с това, че така както „божествената частица“ придава маса на другите частици, така Бог е създал света.

Институтът за ядрени изследвания при БАН и Софийският университет участват от 1991 г. в научния експеримент в ЦЕРН, заедно с още 39 страни. Те са представени от 3300 учени от 193 института, като 800 от участниците са студенти.Участието на България в експеримента в ЦЕРН е основно чрез създаването на адронния калориметър и на йонните камери.

Новите резултати от двата детектора на адронния колайдер, недвусмислено показват наличието на нова частица. Данните показват, че Хиггс бозонът живее кратко, разпада се на два фотона и със сигурност е 133 пъти по-тежък от протона.
Хигс бозона би трябвало да обясни масата на всички останали частици. Или поне според хипотезата на Питър Хиггс, който е предсказал съществуването му и то преди 46 години.
Учените започват да градят нови хипотези – за черната материя и антиматерията, за гравитацията и други измерения. Но разчитат адронният колайдер да им поднесе още изненади.
Все още това са само предположения и все още не е доказано, че новооткритата частица е търсената „божествена частица“.

Дали „божествената частица“ ще се разкрие пред науката, освен всичкия усилен труд на учените, може би зависи от това дали Бог ще поиска да я разкрие на хората.
Човечеството трябва да е готово и отговорно да надникне и навлезе в още една от тайните на вселената.

В Созопол няма да излагат “Вампирското погребение”

Погребение на вампири в Созопол
Погребение на вампири в Созопол

По всяка вероятност в Созопол няма да бъдат излагани скелетите от т.н. “Вампирско погребение”. Това съобщава за Агенция “Фокус” Димитър Недев, който е директор на Археологическия музей в града.

Той се опасява, че това ще бъде повод да се събират разни окултисти, които могат да нанесат вреда на експозицията.

Припомняме, че неотдавна в Созопол по време на разкопките до църквата „Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити гробове на “вампири”. Според археолозите в гробовете са погребани починали интелектуалци, и според народното поверие след своята смърт са били прободени с железни предмети. Това се прави за да се обезсилят, за да не притесняват хората и след своята смърт.

Самите гробове са открити близо до абсидата на църквата. Според християнската традиция на това място се погребват само знатни, благородни хора.

Снимка: БНТ

Венера – негостоприемен свят

Венера
Венера

Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.

Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.

Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.

В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.

Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.

Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.

Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.

Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.

Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.

Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.

И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.

Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.

Снимка: Наса

Транзитът на Венера през 2012 г.

Транзит на Венера
Транзит на Венера

В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.

Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.

Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.

След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.

Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.

Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.

Снимка НАСА: nasa.gov

Петя Дубарова – „най-младата сред големите творци на България”

Петя Стойкова Дубарова
Петя Стойкова Дубарова

Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса, родена на 25 април 1962 г. (починала на 4 декември 1979 г.). През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира природните стихии и човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Поезията на Петя Дубарова е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта.

Родена е в град Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията и, като в същото време я напътства в света на изкуството. Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.

През 1978 година Петя Дубарова участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.

Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството. На 3 декември 1979 г. Петя Дубарова се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка  със следния текст:

„Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА“.

Инж. Петър Атанасов и иновациите в Археологически музей – Варна

Интерактивно софтуерно приложение в Археологически музей - Варна
Интерактивно софтуерно приложение в Археологически музей - Варна

Интерактивното софтуерно приложение за цифрово представяне на българското културно-историческо наследство на 42 инчов сензорен екран ще очарова посетителите в Археологически музей – Варна. То е разположено в специално направената мултимедийната зала, в която са подредени прочутите девет тракийски съда и позволява на посетителите един съвършено нов и до момента непознат поглед към шедьоврите на тракийското изкуство. Интерактивният софтуер е дело на инж. Петър Атанасов, Ай-Ти специалист в РИМ – Варна.

Петър Атанасов  е автор на проектите : сензорен информационен киоск на Националния археологически институт и музей и за Варненския археологически музей, Multimedia automator –  автоматизация на презентационните системи във Варненския Археологически музей, съвременни методи за осветление и контрол на осветлението в музейните зали / новото осветление на зала „Икони” в Археологическия музей във Варна/. За пръв път се изпробва линейният модел на интерфейса за толкова голям сензорен дисплей с висока резолюция (42“ 1920 х 1080 пиксела). Пълнофункционално интерактивно приложение с уникален дизайн, а вградения изкуствен интелект го правят напълно готово за използване в музейна среда като публичен дисплей за достъп до информация.

Основният прозорец на приложението след стартирането му, както сега така и по нататък има две ясно обособени области:

  • Бързи бутони, за достъп до сбита текстова информация за предмет от съкровището комбинирана с анимираното му представяне;
  • Книга на тайните, бутон на централно място, който отваря книгата за панагюрското съкровище. Състои се от над 38 слайда-страници с текст описващ историята на откриването му, анализ на сцените по съдовете, предположения за функцията им. Богато илюстрирани със снимки и детайли от предметите. Заложена е интерактивност, възможност за слагане на активни и мултимедийни обекти в рамките на книгата. Разгръщането става чрез плавно общо преместване на слайдовете по хоризонтала (ляво и дясно).

Ако определен период от време системата не се използва започва визуализация на пълен екран на нещо като скрийн сейвър. Това е анимирана комбинация от изображения в формат с висока резолюция. Функцията му е да представя приложението на потенциалния потребител който стои и гледа към екрана като го информира че той се намира пред интерактивна система и го подканя да започне работа с нея.

К. Герчева, Април 2012

Снимка: Личен Архив, Пресслужба към РИМ – Варна

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов

Поетът Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица. Авторът на “Помниш ли, помниш ли тихия двор…” и “Да се завърнеш в бащината къща”, оставя в българската поезия едни от най-хубавите български стихотворения. Той умира на южния фронт през Първата световна война на 2 октомври 1916 година, на 29-годишна възраст.

Димчо Дебелянов е роден в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина – в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св. Кирил и Методий“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица, той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните), да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника.

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща-музей. Името на Димчо Дебелянов носи морският нос „Дебелянов“ в Антарктика.

 

Лудвиг Мис ван дер Рое

Лудвиг Мис ван дер Рое
Лудвиг Мис ван дер Рое

Лудвиг Мис ван дер Рое (Ludwig Mies van der Rohe) е немски архитект, роден през 1886 година в Аахен, Германия.

Наричан е за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите и най-видни майстори на модернизма. Той е третият и последен ръководител на известната школа Баухаус до закриването ѝ под натиска на нацисткия режим през 1933 година. Стилът, който създава, характеризиращ се с чистота и „простота“ на формите и линиите, се превръща в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век. Мис е широко известен с употребата на афоризма – „Малкото е повече“ („less is more“).

Oще от детските си години той се увлича по занаята на баща си, работейки в каменоделското му ателие и в няколко местни дизайнерски фирми, където научава тайните на занаята. По-късно се мести в Берлин и започва архитектурната си кариера като чирак в ателието на Петер Беренс, където се запознава със стила на прогресивната германска култура. Скоро талантът му изпъква и той започва да работи и самостоятелно с проекти (фамилни къщи) за различни имена от висшето общество. Постепенно налага и свой собствен стил, характеризиращ се с чистота и простота на формите и линиите.

След като е изгонен от нацисткия режим от страната си, се установява в Чикаго, където добива американско гражданство и развива 30-годишна кариера като „американски архитект“. Умира през 1969 г. в Чикаго, но оставяйки зад гърба си редица именити шедьоври – cред тях са Office Tower Complex Dominition Centre в Торонто, Канада, New National Gallery – Modern Art Museum в Берлин, Германия, Bacardi Office Building в Мексико, мемориалът на Мартин Лутър Кинг – Jr. Memorial Library, District ot Columbia Public Library във Вашингтон и др.