Учени откриха много пещери на Луната. Както всички знаем, на Луната има многобройни кратери, но новите данни показват, че учените са открили много дупки и пещери на Луната. Според изследователите, на Луната има над 200 пещери и дупки.
Откритите пещери и дупки на Луната са добра новина за астрономите и изследователите. Те могат да се използват при бъдещи експедиции от астронавтите. Освен да служат за готови убежища, тези пещери и дупки предоставят добра защита от температурните аномалии на Луната, както и от космическата радиация.
Kaguya, която е японска сонда открива 3 от дупките, а останалите дупки на Луната са открити с помощта на апарата LRO. Откритите дупки са с различни размери, най-малката е 5 метра, а най-голямата – 900 метра.
Учените, които изследват Луната са установили, че голяма част от дупките разполагат с „подлунни“ преходи и пещери, които са се образували преди милиарди години, когато е имало вулканична дейност и след това лавата се е втърдила.
Dormaalocyon latouri – древно млекопитаещо, открито в Белгия
Палеонтолози откриха останките на древно млекопитаещо в Белгия – Dormaalocyon latouri. Въпросното животно може да се окаже най-старото от познатите ни до сега бозайници. Както палеонтолозите, открили древния бозайник са му дали името Dormaalocyon latouri. От него има открити около 250 фрагмента и се предполага, че е живял около преди около 55 милиона години.
Dormaalocyon latouri прилича на нещо средно между пума и катерица и не е имал големи размери: екземплярите от него са тежали между 0,5 до 1 килограм. Можел е да се катери по дърветата, хранел се е с дребни животни и насекоми.
Учените предполагат, че от това древно млекопитаещо – Dormaalocyon latouri са произлезли голяма част от днешните хищници, включително и семействата на кучетата и котките.
Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.
Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.
И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.
Вирусът на ХИВ (в червено) на повърхността на клетките.
За 14 излекувани от СПИН във Франция възрастни пациенти съобщават специалисти от антиретровирусни инфекции на института „Пастьор“ (Париж). Тези резултати са публикувани в списание plospathogens.org. Хората, за които става въпрос, не са получавали в продължение на около 7 години никаква антиретровирусна терапия. Но въпреки това при правените изследвания се установява, че нивото на вируса в кръвта им се стреми към нула.
Изследователската група в института, която е под ръководството на Саис-Сирион са анализирали 70 ХИВ-позитивни пациенти, които са започнали лечение с комбинирана антиретровирусна терапия, между пет и десет седмици след инфекцията. В допълнение с ранното започване на терапията всички учасници в групата поради различни причини внезапно спират лечението.
След това при почти всички болни от тях, от СПИН се е получил рецидив и вируса в кръвта им се е възстановил до предишните нива. Само при 14 човека от тази група – 4 жени и 10 мъже не се е наблюдавал такъв рецидив, с което можем с голяма доза увереност да кажем, че те са излекувани от СПИН. Тези хора в продължение на дълъг период от време (около 7 години, а при един от тях и над 10 години) не се лекуват с никаква антиретровирусна терапия, но въпреки това макар и да остават следи от вируса на ХИВ в кръвта им, то той е толкова малко, че това позволява на тяхната имунна система сама да го контролира.
Както е било установено, тази група от 14 излекувани човека нямат нищо общо с хората, които са около един процент и имат генетическа устоичивост към ХИВ и не се разболяват от СПИН. Точно обратното – при тях са били установени генетически различия, които предразполагат към по-лесно разболяване, вследствие на което са имали много по-тежки симтпоми, още в началото на своето заразяване. “Това е парадоксално, но колкото по-рано са започнали да боледуват, толкова по-добре е завършило всичко” – отбелязва Асиер Саис-Сирион, ръководител на изследователската група.
Именно ранното начало на антиретровирусната терапия е в основата на това излекуване, предполагат авторите на изследването. И след внезапното спиране на тази терапия организмът на тази група хора е бил в състояние да поддържа ниски нива на вируса, а в някой случаи и да снижат запасите от вирусните резервоари в организма – това са депата с дългоживеещи инфекцирани клетки, които се намират в “спящо” състояние, и са причината за възникване на рецидив.
Както подчертава Саис-Сирион, ранното начало на лечението на СПИН има три преимущества – то не позволява на вируса да образува резервоари с голямо количество CD4 + Т-клетки, ограничава променливостта на вируса, и се развива и поддържа на постоянна имунна реакция, което позволява вируса да се държи под контрол.
Сега изследователите, под ръководството на Саис-Сирион се опитват да разберат дали има и други фактори, които да са повлияли само на 14 от всичките 70 пациенти от изследваната група да бъдат излекувани от СПИН.
В допълнение на това ще споменем, че в началото на март излезе информацията за първия официално регистриран случай на заразен с ХИВ. Тук става въпрос за бебе, което се ражда с този вирус и веднага след неговото раждане то се подлага на лечение с антиретровирусна терапия. Както и във Франция, и при този случай специалистите предполагат, че това е възможно заради ранното започване на лечението.
Да се надяваме, че добрите новини като тази няма да бъдат единични, и че вече хората ще имат възможност да бъдат излекувани от СПИН.
Мавриция (Mauritia) е бил миниконтинент, и се е намирал между Индия и Мадагаскар.
Учени от Великобритания, ЮАР, Норвегия и Германия откриха следи от Мавриция – потънал континент в Индийския океан, съобщават от cross.bg. Според геолозите, направили откритието, въпросният континент е съществувал допреди 2 850 милиона години.
Въпросният миниконтинент, който учените кръстили “Мавриция”, се е намирал между днешните държави Индия и Мадагаскар. Преди около 750 милиона години двете държави са се намирали много по-близко, но започват да се раздалечават постепенно, докато стигнат днешните си позиции и в същото време Мавриция постепенно потъва.
Учените стигат до извода, че са открили миниконтинента Мавриция (Mauritia), правейки проучвания на плажната ивица на остров Мавриции. Според тези изследвания пясъкът е получен вследствие на изригване на вулкан, преди около 10 милиона години. Цирконите обикновено се намират в земната кора и са много стари по възраст, според норвежкият професор Тронд Торсвик.
Цирконите са в периода между 1 милиард и 970 милиона и 600 милиона години. Торсвик предполага, че части от Мавриция могат да се открият и днес, на дълбочина до 10 км. от морското равнище на Индийския океан.
Все още отделни остатъци на този потънал континент могат да бъдат видени и на морското равнище – това са Сейшелските острови, обяснява Торсвик:
“Днес Сейшелските острови са дял от гранитът или континенталната кора и се намират буквално посред Индийския океан. Някога преди много време обаче те са били разположени северно от Мадагаскар. Искаме да кажем, че Сейшелите може да са останки от някои от многобройните части на този континент, които днес са разхвърлени по целия океан”.
Мавриция е съществувал милиони години, твърдят учените, но преди около 85 милиона години Индия започва да се отдалечава от Мадагаскар, и континента се разпада и изчезва.
Астероид 2012 DA14 премина безпроблемно край Земята. Астероида премина на най-близко познато до сега разстояние 27 357 км от земната повърхност. Най-голямата близост бе е в 21 ч и 25 мин над Индонезия. Големината на астероида бе е около 50 м.
Масата на астероид 2012DA14 е около 130 хиляди тона, а скоростта му на движение – 28,1 хиляди километра в час или 7,82 километра в секунда.
Астероид, преминаващ край Земята е рядко природно явление.
Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.
Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.
Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.
Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.
Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в неделя ще скача от ръба на космоса. Всъщност това ще бъде неговият трети опит. Първите два опита – във вторник и четвъртък бяха провалени поради лошо време.
Проекът на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos), в който Феликс Баумгартнер ще участва се подготвя от години. Основната цел на този проект е да събере ценна информация за безвъздушното пространство, която ще спомогне да се подобри сигурността на полетите и ще скъси разстоянието на човека до Космоса. С този свой скок Баумгартнер ще направи направи 5 световни рекорда: ще използва най-големият балон, пускан някога, ще скочи от височина над 36 700 метра, и така ще направи рекорд за свободен височинен скок, за скорост на свободно падане на човек, за скок с най-висока скорост и скок с най-дълга продължителност.
Опитът ще се проведе в Ню Мексико, а балонът, с който Феликс ще се издигне е най-големият балон, пускан някога в атмосферата. Той е 3 пъти по-голям от всеки балон, и за неговата безопасност е необходимо тихо и спокойно време, да не духа вятър. Всъщност и това и беше причината да бъдат отложени предните два опита – силният вятър.
Феликс Баумгартнер влиза в капсулата на 9 октомври 2012 г. в опита Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos)
Много хора предполагат, че Стратос (Stratos) е рекламна кампания на Ред Бул (Red Bull) и медиен шум. Но това далеч не е така. Ако успее, Баумгартнер ще помогне за разработването на нови спасителни протоколи за космонавти. Ако скачането с парашут от такава височина се окаже възможно, това ще даде надежда на потърпевшите при катастрофи като тази със совалката „Кълъмбия“ през 2003. Неслучайно главен медик в екипа на Феликс сега е доктор Джонатан Кларк, съпруг на загиналата с „Кълъмбия“ Лоръл Кларк.
След неуспешния опит във вторник, Феликс споделя в Twitter: “Единственото важно нещо е какво вършим сега, какво постигаме в настоящето. Стигнахме толкова далеч, няма начин да се откажем”.
Той запазва своя дух и е уверен в успеха на мисията, завявайки:
“Чувствам се като тигър в клетка, нямам търпение да изляза.”
Кой е Феликс Баумгартнер?
Феликс не е случаен човек. Харесва предизвикателствата, не се спира пред нищо, адреналинът е в кръвта му. Той има осъществени хиляди свободни скока от уникални височини. Неговото име се свързва с това, че през 2003-та, е първият, направил свободен полет над Ламанша с карбоново крило. Също така той е “полетял” от статуята на Христос в Рио де Жанейро.
За този скок се готви от 5 години. По време на тази подготовка той е направил два скока над Ню Мексико – единият през март на височина 21 600 м, а вторият през август месец на височина от 29 456 м. По време на втория скок достига скорост преди отваряне на парашута от 864 км/ч.
Какви са предизвикателствата, с които Феликс ще се сблъска, ще успее ли да ги преодолее, ще се запали ли при навлизане в плътните слоеве на атмосферата? Това са само част от въпросите, които всички си задават.
На тях се опитват да отговорят и българските специалисти:
Най-големият балон, пускан досега.
„Най-големият риск при такъв скок, от височина 36 километра, е рискът от намаленото атмосферно налягане, тоест от лисващото атмосферно налягане. Това може да доведе до хипоския и термален стрес”, коментира полк. доц. д-р Любомир Алексиев, дмн, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина.
Марин Петров, главен асистент катедра Въздушен транспорт в ТУ София е уверен в успеха: „Опитът ще бъде успешен. Техниката е достатъчно надеждна. Скокът ще бъде безспорен принос за науката, за безопасността на космическите полети и е крачка напред в изобретяването на бъдещи пособия за напускане на леталния апарат, в случай на авария, при големи височини. Няма опасност при навлизането в атмосферата, Феликс да се запали.” Марин Петров има опит като борден инженер на хеликоптер, както и е експерт по безопасност на полети и летателна експлоатация на въздушни превозни средства.
Доц. Валери Голев, Физическия факултет на СУ, също е оптимист. Според него, „най-голямото предизвикателство е, да издържи костюмът на Феликс Баумгартнер при преминаването на суперзвуковата скорост”. Тук е било и слабото звено на опитите за преминаване на скоростта на звука в миналото.
Ако желаете може да гледате уникалния скок на Феликс Баумгартнер (Felix Baumgartner) в опита му да скочи от ръба на космоса в проекта на Ред Бул Стратос (Red Bull Stratos) по телевизия Bulgaria On Air. Само телевизия Bulgaria On Air ще излъчва наживо за България целия скок и зрителите ще имат възможност да задават въпроси към гостите по време на предаването.
В неделя, 14 октомври, от 14.30 часа, в студиото на Bulgaria On Air, специални гости ще бъдат полк. доц. д-р Любомир Алексиев, председател на Българското сдружение по авиационна, морска и космическа медицина, гл. ас. Марин Петров и проф. Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания на БАН. Те ще коментират на живо скока на Феликс Баумгартнер, в извънредното студио на телевизия Bulgaria On Air.
Снимките са предоставени от Телевизия Bulgaria On Air, която единствено за България ще излъчват този скок.
Нилс Хенрик Давид Бор (Niels Henrik David Bohr) е датски физик със допринесъл за теорията за структурата на атома и към квантовата механика. Нилс Бор е един от създателите на съвременната физика. Бор е роден е на 7 октомври 1885 г. в Копенхаген, Дания. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от известно еврейско семейство. В дома им редовно се провеждат оживени дискусии по различни научни и философски въпроси. През 1908 г. Нилс Бор завършва университета в Копенхаген. Защитава докторска дисертация през 1911 г. Нилс Бор Работи в Кеймбридж с Джоузеф Джон Томсън и в Манчестър с Ернест Ръдърфорд. В периода 1914 – 1916 г. чете курс по математическа физика в Манчестър. През 1916 г. Нилс Бор получава катедрата по теоретична физика в Копенхаген.
Нилс Бор е основател на Института по теоретична физика в Копенхаген и създава там световна научна школа. От 1920 до 1962 г. е негов директор.
През годините 1943 – 1945 Нилс Бор работи в САЩ. Участва в проекта „Манхатън“ за създаването на атомната бомба.
Нилс Бор Умира на 18 ноември 1962 г. в Копенхаген вследствие на сърдечен удар.
Палеобиолози смятат, че са изяснили метаболизма на древните микроорганизми, обитаващи Земята преди 3.5 милиарда години. По това време е имало само прости микроорганизми, които са покривали камъните като биофилм. По-сложните едноклетъчни микроорганизми се появяват около 2 милиарда години по-късно. Обмяната на веществата на тези организми е на основата на сярата, но не са известни повече подробности за това.
За тази разработка съобщава научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
В процеса на своята работа учените са анализирали проби от австралийските строматолити, на възраст 3.5 милиарда години. Те са успели да отрежат от скалите тънки “филийки”, с дебелина едва от 1 микрон, за да анализират изотопния състав. Работата е в това, че леките изотопи участват много повече в химическите реакции от по-тежките, и по тази причина появяването на неправилни съотношения на изотопите на различни места показва наличие на биологическа активност.
Учените са успели да направят карта на нееднородностното съотношение на изотопите с висока точност. Като следствие на това те са успели да отделят естествените флуктуации от тези, които са дело на организмите. Палеобиолозите успяват да установят, че от времето на микроорганизмите се наблюдава натрупване на H2S.
Самите учени смятат, че това не са крайни резултати, и техните данни биха могли да бъдат интерпретирани и по различни начини, и за това според тях това е още един аргумент в полза на съществуването на древния биофилм. Но тази хипотеза се оспорва от много учени, които посочват, че микроорганизмите са съществували “само” 300 милиона години след като Земята се е оформила и е била подложена на тежката бомбардировка на метеорите, на която са били подложени всички вътрешни планети от Слънчевата система.
От НАСА съобщават, че космическата сонда Dawn полетя към Церера. Тя се е намирала в орбита на астероида Веста и през ноща на 4 срещу 5 са започнали маневри, които вече са факт и сондата е отлетяла към Церера.
Космическата сонда Dawn е изстреляна в орбита през 2007 г., а от юли 2011 г. се намира в орбита около Веста. За времето прекарано в орбита около астероида сондата е получила много данни, които са помогнали да се узнаят състава на скалите, вътрешната структура, геологията на Веста.
От получените данни се установява, че Веста е протопланета – има железно ядро и слоеста структура: в миналото е имала подобие на мантия. На Веста се намира втората по височина планина в Слънчевата система, отстъпвайки само на марсианската планина Олимп.
Също така учените вече са успели да претеглят астероида – неговата маса е 2,59076×1020 килограма. За да получат по-пълни данни за астероида Веста, специалистите са решили да променят графика на сондата и са удължили нейния престой с 40 дни.
Следващата цел на космическата сонда Dawn е както споменахме – Церера. Също като Веста и Церера се намира в метеоритния пояс между Марс и Юпитер. Очаква се сондата да стигне своята цел през 2015 г.
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
По време на археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни, които са на възраст 9 500 години. Статуетките са намерени близо до останките на древна кръгла постройка, в археологически обект на Тел Моса, който се намира в околностите на Ерусалим.
Намерени са две статуетки от новокаменната епоха, като едната от тях представлява овен, направен от варовик. Самата статуетка е направена много реалистично и изобразява в детайли и пропорции тялото, главата и рогата на животното.
Втората намерена статуетка е направена от доломит, и според археолозите представлява абстрактна фигура, която символизира едрия рогат добитък.
Двете статуетки са големи около 15 сантиметра.
Археолозите са на мнение, че при проведените археологически разкопки в Израел, намерените статуетки може да са имали култово значение за хората, които са ги направили. Според тях като се съди по качеството им, може да се предполага, че статуетките са използвани за церемониални цели – да се осигури късмет на ловците. Също така е възможно да символизират и опитомяването на животните, и по-специално на тревопасните животни.
Периодът от историята преди 9 500 години е бил много динамичен – тогава през новокаменната епоха хората са преминавали в уседнал начин на живот и са започвали да развиват селското стопанство.
Въпросните археологически разкопки в Израел, Тел Моса се провеждат преди планираното разширяване на Магистрала 1, на главния път, свързващ Йерусалим и Тел Авив.
Абстрактна фигура на едър рогат добитък
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
Автор на снимките: Yael Yolovitch,
Israeli Antiquities Authority (IAA)
