Земя

Учени от Великобритания, ЮАР, Норвегия и Германия откриха следи от Мавриция – потънал континент в Индийския океан, съобщават от cross.bg. Според геолозите, направили откритието, въпросният континент е съществувал допреди 2 850 милиона години.

Въпросният миниконтинент, който учените кръстили “Мавриция”, се е намирал между днешните държави Индия и Мадагаскар. Преди около 750 милиона години двете държави са се намирали много по-близко, но започват да се раздалечават постепенно, докато стигнат днешните си позиции и в същото време Мавриция постепенно потъва.

Учените стигат до извода, че са открили миниконтинента Мавриция (Mauritia), правейки проучвания на плажната ивица на остров Мавриции. Според тези изследвания пясъкът е получен вследствие на изригване на вулкан, преди около 10 милиона години. Цирконите обикновено се намират в земната кора и са много стари по възраст, според норвежкият професор Тронд Торсвик.

Цирконите са в периода между 1 милиард и 970 милиона и 600 милиона години. Торсвик предполага, че части от Мавриция могат да се открият и днес, на дълбочина до 10 км. от морското равнище на Индийския океан.

Все още отделни остатъци на този потънал континент могат да бъдат видени и на морското равнище – това са Сейшелските острови, обяснява Торсвик:

“Днес Сейшелските острови са дял от гранитът или континенталната кора и се намират буквално посред Индийския океан. Някога преди много време обаче те са били разположени северно от Мадагаскар. Искаме да кажем, че Сейшелите може да са останки от някои от многобройните части на този континент, които днес са разхвърлени по целия океан”.

Мавриция е съществувал милиони години, твърдят учените, но преди около 85 милиона години Индия започва да се отдалечава от Мадагаскар, и континента се разпада и изчезва.

 

Геолози са установили, че към новия суперконтитент, който се образува в момента, и който ще е факт след 250 милиона години няма да се присъединят Южна Америка и Антарктида.

Суперконтинентите на Земята се образуват на всеки няколкостотин милиона години – последния суперконтитент е бил Пангея, който преди около 150 – 220 милиона години се разцепва на две и се образуват Евразия и Гондвана. Съгласно съвременните представи новия континент трябва да се сформира в близките 200-300 милиона години, обаче учените все още не са достигнали до единно мнение по какъв начин ще стане това.

В рамките на новата хипотеза учените са взели предвид мантията на Земята и известните към настоящия момент конвенционални процеси в нея. В частност, учените взели предвид наличието в мантията на „горещите“ зони – райони с висока температура на дълбочина от около 2800 километра под Африка и Южния Пасифик. Както показват изследванията – наличието на подобни зони води до повдигането на земната кора с 1-2 километра.

Оказва се, че това е достатъчно за да има сериозно влияние върху движението на тектоничните плочи. Симулацията показва, че Северна Америка, Евразия, Африка и Австралия ще се съберат в северното полукълбо, докато Южна Америка и Антарктида остават на местата си. Забележително е, че такъв сценарий е предложен преди време от геолози, които са нарекли новият масив от суша Амазия.

Източник и снимка: lenta.ru

В публикуван в четвъртък (1. 09. 2011г.) доклад на експерти от Националната академия на науките на САЩ се съобщава, че в настоящето време на околоземна орбита има толкова много космически отломки, че ако не се заемем веднага с почистването им, след няколко години вече ще е късно.

Спътниците могат да бъдат повредени, дори разрушени, космическите кораби да претърпят сериозни разрушения вследствие на този “космически” боклук. Това би нанесло сериозни щети на редица страни, които се занимават с изследване на космоса. Освен това поради угрозата от евентуален сблъсък с отломки от стари, апарати вече е била променяна орбитата на Международната космическа станция – МКС, а няколко пъти се е появявала реална опасност от евакуация на екипажа.

Според Доналд Кеслер – бивш научен сътрудник на НАСА а в настоящето – член на Националната академия на науките – вече сме изгубили контрол над състоянието на космическите отломки и те в последните години са удвоили своето количество.Това вече представлява реална заплаха, а в бъдеще може да постави под въпрос космическите полети.

В околоземна орбита в настоящия момент се намират повече от половин милион части от вече използвани космически апарати с диаметър от 1 до 10 см.

По данни на Satellite Industry Association на опасност са изложени около 1 000 действащи военни, търговски и цивилни изкуствени спътници в орбита, които са част от индустрията, генерирала 168 млрд. долара приходи миналата година.

А доколко опасността е сериозна, а не измислена, ни дава основание и само като споменем случката от преди 2 години – тогава през 2009 г. на 789 км височина, неработещ руски сателит се сблъска с работещ комуникационен спътник – Иридиум (Iridium) .

Снимка: НАСА

Извънземните цивилизации могат да открият Земята по увеличеното количество на изхвърляните парникови газове в атмосферата, и да достигнат до извода за бързото развитие на нашата цивилизация. След това решение те имат няколко варианта на действие – единият от тях е да решат да ни унищожат, за да предотвратят евентуална наша експанзия в космоса. Това е една от версиите представени от учени от американски университет в  щата Пенсилвания в списанието „Акта Астронотика“ ( Acta Astronautica ).

Но също така възможно е инопланетяните да се окажат мирни и дружелюбни и да ни помогнат в решаването на проблемите и развитието на технологиите, или пък да не им допадне и да ни се разсърдят как се отнасяме с планетата и разхищаваме ресурсите.

Според мнението на учените извънземните могат да засекат измененията на излъчването на земната атмосфера, породени от бързото увеличаване на парниковите газове и да достигнат до извода, че можем да започнем завоюването на други светове в търсенето на ресурси.

Както споделя Джейкъб Хак-Мисра: “Такъв сценарии е много малко вероятен. Ние не казваме, че събитията могат да се развият именно по този начин. Но все пак такава възможност съществува.”

Според него учените на Земята също така използват метода за анализа на излъчването в изучаването на други планети. Астрономите могат да засекат изменения в спектъра на излъчването на големи планети само до разстояние от около 200 светлинни години. Според мерките във вселената – това е много малко разстояние. Но винаги съществува вероятност да има напреднали цивилизации, които са с напреднали технологии и могат да “виждат” на далеч по-голямо разстояние.

Японски учени твърдят, че на морското дъно са открили огромно находище на редки минерали, които се използват в много високотехнологични уреди. Геолозите смятат, че има около 100 млрд. тона от редките елементи на дъното на Тихия океан.

Учените, предвождани от Ясухиро Като – доцент в Университета на Токио са намерили въпросните минерали на дъното на Тихия океан, в калта, от която са взели проби от 78 места.

Според Ясухиро Като пробите имат голяма концентрация на редки минерали. Само един квадратен километър от тях ще бъде в състояние да осигури една пета от настоящата световна годишна консумация.

Минералите са открити в международни води на дълбочина от 3 500 до 6 000 метра под повърхността на океана.

Смята се, че световните запаси на редките елементи са само 110 милиона тона, предимно в Китай, Русия и други бивши съветски страни, както и в Съединените щати, като в момента Китай произвежда 97% от редките елементи в света.

Анализаторите казват, че откритието може да е предизвикателство към господството на Китай, ако минералите от морското дъно могат да се използват в търговията.

Китай е лидер в производството на тези редки минерали, но заради териториалния спор с Япония – вносът им е ограничен. Заради това Япония се ориентира към търсене на нови източници на тези елементи.

Същевременно екозащитниците се опасяват от перспективите за дълбоководния добив на редките елементи и последствията които могат да възникнат за океанската екосистема.

Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.

Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.

Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.

Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.

Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.

Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.

Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:

Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.

Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.

Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.

Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.

Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.

Източник: Евронюз

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Източник: Евронюз

НАСА регистрира мощно изригване на Слънцето на 7 юни 2011г. Това мощно изригване на Слънцето е продължило 3 часа и неговия пик е бил в сутрешните часове на 7 юни.

При падането си обратно облакът със заредени частици е покрил половината от повърхността на Слънцето. Останалата част от плазмения поток се движи със скорост от 5 милиона километра в час. Очаква се породеният от Слънчево изригване (solar-blast) поток да подмине Земята, така, че ефекта му да е относително слаб, но достатъчен да предизвика геомагнитна буря.

След 21 часа наше време на 09 юни 2011г. не са изключени смущения в електропреносната мрежа и спътниковите комуникации. Може да се наложи промяна на маршрутите на пътническите полети през полярните райони.

Необичайно било освобождаването на огромни обеми относително студен газ по време на изригване на Слънцето, според учени от НАСА – с температура под 79 хиляди градуса. Изхвърлената разтопена плазма от короната достигна скорост от пет милиона километра в час.

Температурата на слънчевата корона обикновено е между 500 хиляди и 6 милиона градуса, а при изригванията достига до десетки милиони градуси.

Снимката е от сайта на НАСА: http://www.nasa.gov

Земята е нашият дом. Ние си нямаме друг. Но въпреки това за нашият дом – Земята не правим нужното за да го опазим. Замърсяваме го, отнасяме се с невнимание, пренебрежение. Замърсяваме го с отпадъци и подминаваме, надявайки се, че никой не ни е видял, че някой друг ще почисти след нас. Или просто са непукисти – какво като ги видят и посочат – те сме по-силни от другите, безнаказни са и могат да правят каквото пожелаят.

Инициативите за опазване на Земята все повече се увеличават. Все повече граждани и неправителствени организации разширяват своите мероприятия. Вече много фирми включват в своята дейност и „зелени“ кампании. Целта е само една – да се опази Земята, да се намали нейното замърсяване.

За тези проблеми започва да се говори постепенно от 1970 г. когато САЩ и Канада обявяват един ден в годината за „Деня на Земята“. Тази инициатива се разраства и от 1990 г. се чества като международен, а в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Международният ден на Земята (Earth Day) за първи път е отбелязан на 22 април 1970 г. Тогава в инициативата „Ден на Земята“ се включват милиони американци участвайки в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнес-среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда – по този начин опазват жива Земята (live Earth).

Но всъщност малко хора знаят, че началото е поставено преди повече от столетие. И родоначалник на тази идея е Дж. Стърлинг Мортън, който се заселва в средата на XIX век в Небраска. Впечатлен от красотата на природата и от безмилостното изсичане на дърветата от преселниците подема инициатива за опазване на природата, за нейното залесяване. По негово предложение жителите на щат Небраска отделят един ден в годината от своето време за да засаждат дървета. Още тогава, по негово време се включват милиони американци – впечатляващо, нали!

В последствие Хейлърд Нелсън – сенатор от Уисконсин разширява тази инициатива, превръщайки я в международна и през 1970 г. е първия митинг проведен в Америка, на който се присъединяват милиони граждани от САЩ и Канада. А датата 22 април е избрана за Ден на Земята, понеже това е рожденната дата на Дж. Стърлинг Мортън.

След „Деня на Земята“ следва „Часът на Земята“, започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни да угасят осветлението за един час. „Часът на Земята“ се разраства и стана една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени. Това са информации които ни припомнят всяка година когато наближат тези събития. И след като отминат, тогава какво? Като че ли ги забравяме, някак си…потъваме в ежедневните си проблеми.

Сещаме се за Земята и нейното опазване само ако се случи голяма екологична катастрофа, замърсяване от завод, предприятие, или ако някоя фирма започне да рекламира своя „зелена“ инициатива. Но и това пропускаме – това не се отнася до нас, нека другите да го правят, щом е мръсно при тях или ако имат пари.А ние?Ние се изключваме от този проблем. Мислим се за малки, незначителни, че нищо не зависи от нас. А всъщност – каквото мислим за себе си – това правим. Ако мислим, че нищо не зависи от нас и сме никой – такива и ще си останем. Но не се и сещаме, че точно ние можем да направим много, че от нас зависи ако не всичко, то много неща.

Защото ние сме един организъм на тази планета.

Аз, ти, той, тя….НИЕ….

Ако не правим малкото, което можем – няма как да направим голямото. Ако ние с нашите действия не дадем пример, не покажем – как другите ще ни повярват и последват? Особено нашите деца. Те гледат от нас, попиват нашите думи, действия. Как искаме те когато порастат да опазват природата, да бъдат съзнателни граждани, когато са видели и научили от нас да бъдат безразсъдни, че те могат да изцапат, и все ще се намери някой друг, който да мине след тях и да почисти.

Трябва да се грижим за природата, да я опазваме, да учим и възпитаваме нашите деца, че те не са само потребители, ами и собственици, и съжителстват заедно с много други живи същества на нашата планета. Всеки се грижи за своя дом, опазва го, но в същото време нехае за другите. Докато това наше самосъзнание е такова, винаги ще честваме „Деня на Земята“ или „Часът на Земята“ само в един календарен ден от годината. А през останалото време ще забравяме…или ще ни е неудобно да се сетим…или ще се правим, че не се сещаме. Нужно е да научим не само нас, но и нашите деца, че Земята – Дом за нашите деца. По този начин ще я опазваме, ще се грижим за нея и бъдещите поколения ще наследят от нас хубаво и чисто място за живеене.

Защото…Ами защото, през останалото време караме лъскавите си коли (а някой и не толкова лъскави), изхвърляме пепелника през прозореца, или „най-културно“ отваряме вратата на шофьора, за да го изтръскаме; когато запалим последната цигара от кутията изхвърляме я с едно небрежно движение през прозореца на колата, оправяме си слънчевите очила, и … след секунди сме забравили какво сме направили. Вечерта когато се приберем у дома в апартамента и след като сме се навечеряли, изтръскваме покривката през терасата, а остатъците ги слагаме в найлонова торбичка и ги изхвърляме…пак от там. Нашият дом, апартамент е чист, а долу … ами долу не е наше. Нали си плащаме на общината данък смет – да си чисти.

Пък и не сме само ние – и други го правят.Това е всекидневна гледка. Как да възпитаваме децата си, да пазят, да се грижат, когато ние самите не го правим? За това се иска самосъзнание и отговорност. Отговорност пред нас самите, не пред някой друг. Но си мисля, че много хора нямат тази смелост, да застанат пред самите себе си, и да се погледнат такива, каквито са.

Прочетете още материали по темата:
Как да дадем Еко пример
История на Деня на Земята
Земята се усмихва чрез цветята
Деня на Земята
Часът на Земята
Ден на Земята – Пази ми я докато порастна
Еко чанта
Как да почистваме дома си

Използвана е снимка от сайта: http://www.homeworkshop.com

Десетметровата приливна вълна покрила североизточното крайбрежие на Япония е вследствие на земетресението със сила от 9 по Рихтер, което разтърси страната.

Десетки хиляди жертви, и още повече останали без покрив…

А какво е положението в Средиземно море – има ли система за ранно оповестяване на цунами? Европейски учени предполагат, че японския сценарий е възможнен и тук.

Най-опасен се счита участъкът на турското крайбрежие в източното Средиземноморие.

Турският геофизик Ахмет Ялчинер смята, че рискът от възникване на цунами е сериозен. Той е координатор на изследователски проект в Евросъюза целта на който е да се разбере механизма за образуване на приливните вълни.

Ахмет Ялчинер споделя: “Турския град Фетхие е разположен в близост до разлома, който се нарича “Елинската дъга”. Елинската дъга се намира в зона на субдукция между Африканската и Егейската тектонични плочи.

Ние разбрахме, че Елинската дъга е сходна със Зондската дъга, която се намира недалеко от Суматра. Именно движението на Зондската дъга е причина за земетресението в 2004г. и последващите цунами. Ние не можем да подминем такива съвпадения. Затова и именно се опитваме да разберем механизма за възникване на цунами.”

Компютърната симулация помага на повече от 30 колектива и лаборатории да разберат природния феномен. Проектът се координира в Италия, Болоня. Един от хората, който се занимава с това е професор Стефано Тинти – геофизик от старинния болонски университет. Резултатите от работата на Тинти и неговите сътрудници трябва да се използва за създаване на система за ранно оповестяване в случай на възникване на цунами.

В идеалния случай сигналът ще бъде подаден 20 минути преди вълната да достигне гъстонаселен район.

Професор Стефано Тинти разказва: “Цунами са възниквали в басейна на Средиземно море в миналото – биха могли да възникнат и в бъдеще време. Днес не съществува никаква система за защита на населението в този регион. Решението е да се създаде общонационална система за оповестяване по образец на вече действащите системи в Тихия и в Индийския океан. За да бъдат успешни усилията на специалистите е необходимо да се създаде нов алгоритъм, математически модел и компютърни програми.

Необходимо е да се обучи населението да действа правилно в такива ситуации.

Длъжни сме да разработим няколко подробни сценария. Построените от нас математически модели ще ни помогнат да разберем важните характеристики на такъв природен феномен, като цунами. Трябва точно да разчетем силата на приливната вълна за да можем да предскажем дали построените на брега сгради биха издържали силата на приливната вълна. Ние сме длъжни да умеем да предсказваме както маршрутите за евакуация, така и участъците от сушата, които биха могли да бъдат залети.”

Обаче за да се реализират тези планове е нужно международно сътрудничество, което е ключов фактор за това.

Фетхи се намира в зона с повишена зеизмична активност и това е определило избора на място за местопложението на проект “Трансфер”. Тук се намират изключително точни сеизмически датчици, които реагират и на най-малките колебания на земната кора.

Както казва Ахмет Ялчинер – “Ние използваме съществуващите математически модели за да разберем какво влияние могат да окажат цунами. Трябва да разберем в детайли какво се случва при възникването на цунами при крайбрежието на Фетхи и близконамиращия се Родос. Трябва да разберем колко чупливи са сградите построени на самия бряг. Трябва да изясним как в този случай действат законите на хидродинамиката.”

Данните получени от сеизмологичната станция при Фетхие се изпращат в Истанбул. Големият и шумен град, наричан още “мост между Европа и Азия” е разположен на брега на Босфора, в сеизмичноактивна зона.

Сътрудникът от обсерваторията Кандиллии Мустафа Ердик и неговите колеги получават данните от Фетхие в рамките на друг европейски проект – “Сейфер”. Предполага се, че в бъдеще Сейфер може да стане част от системата за ранно предупреждение от цунами. Според М. Ердик – главната цел на проекта е използване на последите достижения в сеизмологията.

Нужно е да се създадат нови стандарти и нова методология, което на свой ред да позволи да се изработят норми и действия, които да се приемат от европейските страни и учреждения.

Обаче въпреки използването на сложна апаратура да се предсказват земетресения все още е невъзможно. Науката предстои да измине дълъг път в това отношение.

Мустафа Ердик – “В течение на милиарди години на Земята стават земетресения с различна степен и сила. Но ние активно следим този процес едва от стотина години. И се опитваме да предскажем това, което става в настоящето. Това е много кратък срок и не позволява да се правят основателни прогнози.”

Информираността на населението остава важен фактор за предотвратяване на последствията от катастрофически бедствия. Възникналите цунами в Югоизточна Азия и Япония са доказателство в правотата на думите на специалистите.

Ахмет Ялчинер: “Имаме пример от остров Simeulue в Индонезия. През 2004г. епицентърът на земетресението се е намирал само на 50 км от острова, на който живеят 80 000 човека. Тогава са загинали само 8 жители.

Защо?

Защото през 1907 г. те са били свидетели на цунами и знаят какви могат да бъдат последствията след земетресение.Това знание е съхранило много човешки животи.”

Учените говорят даже не за минути, а за секунди, които в такива ситуации са решаващи в спасяването на хората.

Даже ако такива прекрасни пейзажи не предвещават бедствия…Засега не предвещават…

Източник: Евронюз

Силното земетресение в Япония довело до изместване на оста на Земята със 17 сантиметра. Освен това продължителността на денонощието е намаляло с 1.8 микросекунди. Данните са на американския учен Ричард Грос от лабораторията за реактивно движение към НАСА. В началото той е посочил при предварителни изчисления по-малки параметри – изместване на оста с 15 см и 1.6 микросекунди по-кратко денонощие.

Грос обяснява, че собствената ос на Земята е оста по която планетата е балансирана като маса и не бива да се бърка с оста на въртене на Земята. Собствената ос се променя под влияние на всякакви явления водещи до преразпределение на  масата на големи обекти върху повърхността на планетата. Това нарушава баланса между земната и звездната година и би могло да предизвика по-нататъшно зачестяване на природните катаклизми.

При земетресения със силата на японското се преместват цели континентални плочи, или парчета от тях. Океанската кора се подпъхва, континенталната е отгоре и в момент когато сцеплението не достига става земетресението, континенталната отскача нагоре, обема от вода който се намира над нея се измества и водата започва да се разпросранява в целия воден басейн.

Земетресението в Япония е преместило с 2,4 метра остров Хоншу, който е и най-големият остров в страната.

За сравнение – според  специалистите земетресението в Суматра през 2004 г. е изместило земната ос „само“ с 6 см. , а земетресението в Чили през 2010 г. – с 8 см.

Международен екип от изследователи под ръководството на израелски учени работи във водите на Мъртво море. Те се надяват да получат информация за половин милион години от историята на Земята, за да разкрият тайните на изменението на климата.

Тяхното намерение е  за постигане на дълбочина от 1,200 метра под морското равнище. Задачата на групата е да пробие най-дълбоката дупка в земната кора. Самото Мъртво море се намира на 420 метра под морското равнище.

“Образците от утайка на дъното са най-добрият справочник за изменението на климата в целия Близкия изток” – смята ръководителят на проекта Зви Бен-Авраам от Израелската академия на науките.

Учените се надяват да извлекат  информация за древните дъждове, наводнения, засуха, земетресения, които могат да се използват в изследвания и да решат как най-добре да се справят с глобалното затопляне.

За целта трябва да изследват последователността на процесите в продължение на хиляди, дори на стотици хиляди години. Така биха могли да възпроизведат случващите се промени на климата в областта, и по този начин да разберат съвременното глобално затопляне както в региона, така и на други места на планетата.

Слоевете от седимента могат да бъдат датирани с точност до 1 година. Всеки сантиметър съответства на столетие.

Мъртво море се намира на линията на разлома между две континентални плочи, движещи се с различни скорости – и в резултат на това в региона се наблюдава повишена сеизмична активност.

Мъртво море събира течаща вода от пустинята Синай в Египет до Голанските възвешения, покривайки област с площ около 42 000 км2 и предоставяйки голямо количество материал за изследване на климата.

Проектът за проучване на Мъртво море е част от международна програма за континентално сондиране. Идеята е да се направят десетки сондирания за да намерят най-добрия способ за управление на ресурсите на Земята и околната среда.

Източник: Евронюз