В петък, 8 юли 2011 г. совалката на NASA Атлантис стартира за последен път от космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Това е 33 старт в историята на совалката, а също така е и последната, 135 мисия на космическата совалка на NASA, продължила три десетилетия.
Продължителността на настоящата, последна мисия на Атлантис е 12 дни и тя ще достави в орбита на Международната космическа станция консумативи, оборудване за различни експерименти, резервни части.
Атлантис е с екипаж от 4 човека: командир на кораба е Крис Фергюсън – това е неговият трети полет; Дъг Хърли е пилот и това е вторият му старт; за Сенди Магнус и Рекс Уолхайм това е първия полет.
При самото излитане предстартовото броене е било прекъснато за кратко на 31 секунда а след това и възобновено. До самия старт вероятноста на полета се е оценявала на около 40%, поради проливния дъжд и гъстите облаци. Вечерта преди старта е имало гръмотевична буря и една от мълниите е паднала само на 500 метра от стартовата площадка. Специалистите на НАСА са проверили оборудването на Атлантис и системите за старта на совалката, но не са били открити никакви повреди.
Началото на работата на проекта е по време на студената война. През петдесетте години се провеждат изпитания на необичайни летателни устройства. Стремят се да намалят размерите им, като самолетът повече да заприлича на ракета. Голяма част от тези изпитания са били неуспешни. Постепенно в началото на седемдесетте години се оформят техническите характеристики на кораба, а първите изпитателни полети се оказват много обнадеждаващи. Остава само да се осъществи първия старт. Първия полет на совалката се състои на 12 април 1981 г.
В своята история совалките са преживели и трагически моменти – две аварии, които поставиха под съмнение надеждността на совалките. И двата случая са свързани не с проблеми при полета на совалките в космоса, а с технически дефекти на ракетата носител.
През 1986 г. се случва първата катастрофа – взривява се совалката „Чалънджър“ само 73 секунди след своето стартиране. Загиват всичките седем астронавти на нейния борд. В хода на разследването се изяснява, че един от уплътнителите в ускорителя се е свил от студа през ноща преди старта. Това е породено от факта, че се използват гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури. Било е известно, че това може да доведе до авария, но въпреки риска полета е разрешен.
Втората катастрофа се случва през 2003 г., когато совалката Колумбия се разпада при навлизане в атмосферата. Причината за това е повреждане на системата за топлоизолация още при стартирането на совалката. Отново загиват всички седем члена на екипажа, който са на борда.
И при двата случая полетите на космическите совалки са преустановени за няколко месеца. В последствие се решава пълно преустановяване на програмата, като това е последния старт на американската совалка. След сегашния последен старт на космическата совалка Атлантис единствения начин за връзка с Международната космическа станция остава руския кораб Съюз.
No Comments