Начало » Земя

Система за ранно предупреждение за цунами в Средиземно море

Публикувано от:  на март 19, 2011 Няма коментари

Десетметровата приливна вълна покрила североизточното крайбрежие на Япония е вследствие на земетресението със сила от 9 по Рихтер, което разтърси страната.

Десетки хиляди жертви, и още повече останали без покрив…

А какво е положението в Средиземно море – има ли система за ранно оповестяване на цунами? Европейски учени предполагат, че японския сценарий е възможнен и тук.

Най-опасен се счита участъкът на турското крайбрежие в източното Средиземноморие.

Турският геофизик Ахмет Ялчинер смята, че рискът от възникване на цунами е сериозен. Той е координатор на изследователски проект в Евросъюза целта на който е да се разбере механизма за образуване на приливните вълни.

Разломът Елинската дъга

Разломът Елинската дъга

Ахмет Ялчинер споделя: “Турския град Фетхие е разположен в близост до разлома, който се нарича “Елинската дъга”. Елинската дъга се намира в зона на субдукция между Африканската и Егейската тектонични плочи.

Ние разбрахме, че Елинската дъга е сходна със Зондската дъга, която се намира недалеко от Суматра. Именно движението на Зондската дъга е причина за земетресението в 2004г. и последващите цунами. Ние не можем да подминем такива съвпадения. Затова и именно се опитваме да разберем механизма за възникване на цунами.”

Симулация на цунами

Компютърна симулация на цунами по труското крайбрежие

Компютърната симулация помага на повече от 30 колектива и лаборатории да разберат природния феномен. Проектът се координира в Италия, Болоня. Един от хората, който се занимава с това е професор Стефано Тинти – геофизик от старинния болонски университет. Резултатите от работата на Тинти и неговите сътрудници трябва да се използва за създаване на система за ранно оповестяване в случай на възникване на цунами.

В идеалния случай сигналът ще бъде подаден 20 минути преди вълната да достигне гъстонаселен район.

Симулация на цунами о. Капри

Компютърна симулация на цунами в Италия, о. Капри

Професор Стефано Тинти разказва: “Цунами са възниквали в басейна на Средиземно море в миналото – биха могли да възникнат и в бъдеще време. Днес не съществува никаква система за защита на населението в този регион. Решението е да се създаде общонационална система за оповестяване по образец на вече действащите системи в Тихия и в Индийския океан. За да бъдат успешни усилията на специалистите е необходимо да се създаде нов алгоритъм, математически модел и компютърни програми.

Необходимо е да се обучи населението да действа правилно в такива ситуации.

Длъжни сме да разработим няколко подробни сценария. Построените от нас математически модели ще ни помогнат да разберем важните характеристики на такъв природен феномен, като цунами. Трябва точно да разчетем силата на приливната вълна за да можем да предскажем дали построените на брега сгради биха издържали силата на приливната вълна. Ние сме длъжни да умеем да предсказваме както маршрутите за евакуация, така и участъците от сушата, които биха могли да бъдат залети.”

Обаче за да се реализират тези планове е нужно международно сътрудничество, което е ключов фактор за това.

Фетхи се намира в зона с повишена зеизмична активност и това е определило избора на място за местопложението на проект “Трансфер”. Тук се намират изключително точни сеизмически датчици, които реагират и на най-малките колебания на земната кора.

Както казва Ахмет Ялчинер – “Ние използваме съществуващите математически модели за да разберем какво влияние могат да окажат цунами. Трябва да разберем в детайли какво се случва при възникването на цунами при крайбрежието на Фетхи и близконамиращия се Родос. Трябва да разберем колко чупливи са сградите построени на самия бряг. Трябва да изясним как в този случай действат законите на хидродинамиката.”

Данните получени от сеизмологичната станция при Фетхие се изпращат в Истанбул. Големият и шумен град, наричан още “мост между Европа и Азия” е разположен на брега на Босфора, в сеизмичноактивна зона.

Сътрудникът от обсерваторията Кандиллии Мустафа Ердик и неговите колеги получават данните от Фетхие в рамките на друг европейски проект – “Сейфер”. Предполага се, че в бъдеще Сейфер може да стане част от системата за ранно предупреждение от цунами. Според М. Ердик – главната цел на проекта е използване на последите достижения в сеизмологията.

Симулация на цунами в Италия, Неапол

Компютърна симулация на цунами в Италия, Неапол

Нужно е да се създадат нови стандарти и нова методология, което на свой ред да позволи да се изработят норми и действия, които да се приемат от европейските страни и учреждения.

Обаче въпреки използването на сложна апаратура да се предсказват земетресения все още е невъзможно. Науката предстои да измине дълъг път в това отношение.

Мустафа Ердик – “В течение на милиарди години на Земята стават земетресения с различна степен и сила. Но ние активно следим този процес едва от стотина години. И се опитваме да предскажем това, което става в настоящето. Това е много кратък срок и не позволява да се правят основателни прогнози.”

Информираността на населението остава важен фактор за предотвратяване на последствията от катастрофически бедствия. Възникналите цунами в Югоизточна Азия и Япония са доказателство в правотата на думите на специалистите.

Ахмет Ялчинер: “Имаме пример от остров Simeulue в Индонезия. През 2004г. епицентърът на земетресението се е намирал само на 50 км от острова, на който живеят 80 000 човека. Тогава са загинали само 8 жители.

Защо?

Защото през 1907 г. те са били свидетели на цунами и знаят какви могат да бъдат последствията след земетресение.Това знание е съхранило много човешки животи.”

Учените говорят даже не за минути, а за секунди, които в такива ситуации са решаващи в спасяването на хората.

Даже ако такива прекрасни пейзажи не предвещават бедствия…Засега не предвещават…

Източник: Евронюз


Етикети: , ,

Сподели новината в социалните мрежи:
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!

Вашият коментар:
Моля пишете на Български или коментарът Ви няма да бъде публикуван!

Copyright © 2013 Наука. Всички права запазени.
При използване на информация от сайта е задължително позоваването на Хоризонти.инфо и слагане на хиперлинк към оригинала.