Articles by Хоризонти

От НАСА съобщиха, че са открили първия „троянски“ спътник на Земята. Това е станало възможно с помоща на техния космически телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer). „Троянският“ спътник на Земята е 300–метров астероид 2010 TK7, който се движи в стабилна орбита, близо до Земята и се намира в една от точките на Лагранж.

Самият астероид 2010 TK7 се намира на около 80 милиона километра от нашата планета и има необикновена орбита, която представлява сложно движение в близост до стабилната точка в равнината на орбитата на Земята, въпреки че астероида се движи над и под равнината. Орбитата му е добре определена най-малко за следващите 100 години и той ще се приближи до нас на не по-малко от 24 милиона километра.

„Троянски“ се наричат астероиди, които споделят една орбита с дадена планета близо до нейните стабилни точки, пред или зад планетата. И понеже те непрекъснато се движат пред планетата или я следват в една и съща орбита, те никога не могат да се сблъскат с нея.

Още в 18 век учените са установили, че е възможно малки небесни тела да се движат в една и съща орбита с планетата, ако се намират близо до точките на триангулация, т.е. в точките на Лагранж, където гравитацията на Слънцето и планетата се уравновесяват.  В нашата слънчева система планетите Нептун, Марс и Юпитер също имат „троянски“ астероиди. Две от луните на Сатурн също имат троянци.

Учените бяха предсказали, че Земята би трябвало да има „троянски“ спътници, но те са трудно видими, понеже са относително малки и се появяват близо до Слънцето от гледна точка на Земята.

Още със запуска през 2009 г. на космическия телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) ситуацията в изучаването на космическите тела в Слънчевата система се е подобри значително. С помоща на WISE може да бъде наблюдавана територията, разположена на 90 градуса на линията Земя – Слънце.

С помоща на телескопа WISE екипът на Мартин Коннърс от Athabasca University (Канада) започва да сканира цялото небе в инфрачервена светлина от януари 2010 г. до февруари 2011 г. в търсене на „троянски“ астероиди. Наблюдавани са повече от 155 хиляди астероиди в основния пояс между Марс и Юпитер. Засекли са повече от 500 обекта които орбитите им приближават Земята – в това число и сто трийсет и два, които досега са били неизвестни.

Вижте и разположението на Слънцето, Земята и орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация от НАСА около точката на Лагранж.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Скелето, поставено под Мадарския конник ще бъде демонтирано. То е изградено от желязо и дърво и е поставено там в началото на 1996 г. за да е в помощ на учените, които изследват скалата и релефа и в опитите им да я предпазят от ерозия.

Новата платформа на Мадарския конник ще се купи и монтира със средства от проекта „Оттук започва България“ за реставриране, консервиране и социализиране на исторически паметници в района. Този проект е по оперативната програма „Регионално развитие“ за туризъм.

За да бъде изградена новата платформа ще бъдат отпуснати 230 000 лв. Тези пари ще помогнат освен да се постави новата платформа, която ще е автоматична и ще се вдига само при нужда, и за проучвания в скалата с цел да се спре ерозията. Подходът към крепостта на Мадарското плато ще бъде социализиран, ще се направят туристически маршрути.

Във финансирането ще бъдат включени още три исторически обекта – паметникът „Създатели на Българската държава“, Шуменската крепост и Възрожденския комплекс в града. Предвижда се работата по тях да започне в края на август и да продължи 24 месеца.

Проектите са в Шуменската крепост музейната експозиция да бъде пребазирана и да се направи посетителски център, автоматична поливна система, площадка за наблюдение за хора в неравностойно положение, ще бъде направена реставрация на крепостните стени от северозападната страна.

Комплексът „Създатели на Българската държава“ над града също ще се сдобие с художествено осветление в подхода и по 1300-те стъпала към комплекса, ще бъде реконструирана панорамната тераса за наблюдение северно от паметника, водната каскада ще се почисти и ремонтира, ще се оформи амфитеатрална площадка зад монумента. Предвижда се също така да се благоустроят и площадките на парапланеристите а в партньорство с Шуменския университет до Паметника да се постави телескоп.

Във Възрожденския комплекс се предвижда цялостна реставрация на пет от къщите, които са паметници на културата. Напълно ще се реновира паважът по улица „Цар Освободител“, ще се оформят кътове за отдих с парково осветление.

Близо 3 млн. лева накуп влизат за първи път и в археологическия резерват Велики Преслав по проекта „Векът на Цар Симеон оживява“. С тези пари ще бъдат направени копия-макети на някои от дворците и църквите в комплекса. Археолозите смятат, че с реализацията му Преслав ще има потенциал да посреща по 200-300 хиляди туристи годишно, за разлика от сега, когато го посещават само около 21 000.

Източник: Стандарт

Два екипа от астрономи са открили най-големия и най-отдалечен резервоар за вода във Вселената. Този “резервоар” с вода заобикаля огромен квазар на разстояние от 12 милиарда светлинни години и е с обем надвишаващ 140 трилиона пъти обема на водата на Земята.

“Обстановката около този квазар е уникална с това, че там се съдържа такова огромно количество вода” – това споделя Мат Братфорд, един от учените работещ в лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния. “Това е демонстрация, че водата е широкоразпространена във Вселената, дори и в най-ранните години от нейното развитие.

Квазарът захранва една огромна черна дупка, която постоянно консумира материята от прах и газ около диска. Астрономите изучавали квазара APM 08279 5255, който крие черна дупка 20 милиарда пъти по-масивна от Слънцето и произвежда толкова енергия, колкото хиляда трилиона слънца.

Астрономите очакват да намерят вода дори и в ранните години от развитието на Вселената, но досега не са я откривали. Водата, открита в Млечния път е замръзнала в ледено състояние и е около 4 000 пъти по-малко отколкото новооткритата вода около квазара.

Водната пара е важна следа, която разкрива характера на квазара. В този конкретен квазар, водните пари се разпределят около черната дупка в газообразно състояние, в регион, който обхваща стотици светлинни години. Присъствието на водата в газообразно състояние показва наличието на Х-лъчи и инфрачервено лъчение от квазара, както и че газът е необичайно топъл и плътен по астрономическите стандарти. За сравнение – въпреки, че газообразният облак от вода е около минус 63 градуса по Фаренхайт (минус 53 градуса по Целзий) и е 300 трилиона пъти по-малко плътен от земната атмосфера, то е все още пет пъти по-горещ и от 10 до 100 пъти по-плътен, отколкото облаците в галактиките като Млечния път.

Измерванията на водните пари и на други молекули, като въглероден окис, показват, че има достатъчно количество газ, за да се захранва черната дупка, до достигане на шест пъти размера си. Но дали това ще се случи не е ясно – може някой региони да кондензират и да се превърнат в звезди или газът бъде изхвърлен от квазара.

Екипът на Брадфорд е започнал да прави своите наблюдения през 2008 г. в обсерваторията в Мауна Кеа в Хавай, а след това наблюденията са продължили в Южна Калифорния.

Втората група, водена от Дариуш Лис, старши научен сътрудник по физика в Калифорнийския технологичен институт е използвал интерферометър във френските Алпи, за да намерят водата. През 2010 г. екипът на Лис открива случайно водата в APM 8279 5255, наблюдавайки спектъра. Екипът на Брадфорд е в състояние да получи повече информация за водата, понеже са открили няколко спектрални подписи на газовият облак.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Завръщането на “Атлантис” слага край на полетите със совалки, продължили повече от тридесет години. За това време космическите кораби са извършили 135 полета.

Завършената експедиция на “Атлантис” е продължила 13 дни. Вчера, на 21 юли 2011 г. в 12.56 ч. българско време совалката се приземи за последен път на космодрума в Космическия център „Кенеди“ в Кейп Канаверал, щатa Флорида. Космическият кораб ще бъде изложен като музеен експонат в космическия център.

Една от главните задачи, с които бяха натоварени совалките е доставка в орбита на детайли за построяването на Международната космическа станция. Оказва се, че експлоатацията е много скъпа – всеки техен старт е струвал 450 милиона долара, а и заради възникналите проблеми със совалките е взето решение тяхната експлоатация да бъде прекратена.

В своята история совалките претърпяват две катастрофи – първата е когато през януари 1986 г. „Чалънджър“ се взривява няколко секунди след своя старт, а втората – когато февруари 2003 г. “Колумбия” се разпада при завръщането в атмосферата. В следствие на тези катастрофи загиват 14 човека.

За командира на кораба, астронавта Крис Фергюсън това е третия полет. След кацането той е споделил: “Сега “Атлантис” се отправя в музея, както и другите три совалки, на които бъдещите поколения ще се любуват и възхищават. И си представям как 6-годишно дете, гледайки совалките казва на своя баща: “Тате, аз също искам да направя нещо подобно когато порастна”.

Източник: Евронюз
Снимки: НАСА

Грегор Мендел е австрийски ботаник и монах. Грегор Мендел често e наричан „баща на генетиката“, заради своите изследвания на наследствеността при бобовите растения.

Грегор Йохан Мендел (Gregor Johann Mendel) е роден на 20 юли 1822 г. в Хайнцендорф, дн. Чехия. Въпреки това до сега не са установени чешки корени в неговия произход и той се причислява към немската народност.

За да може да се издържа на 16 години Йохан Мендел става августински монах и приема името брат Грегор. Завършва и Теологическия колеж в Брюн (днес Бърно). Именно там – в Бърно провежда своите опити в генетиката.

Грегор Мендел започва да прави експерименти с кръстосване на грах в манастирската градина на Бърно. По време на опитите, продължили осем години той открива редица закономерности в наследяването – конфигурация на обвивката им, оцветяване на семената, багрите на самите цветове… .

Публикува своя труд „Изследвания върху растителните хибриди“ през 1866 г. в бюлетина на Брюнското Общество за изучаване на естествени науки. С тези свои експерименти Грегор Мендел поставя началото на науката Генетика.

Това се случи преди две хиляди и петстотин години. На брега на топлия Тарентски залив имаше малка тиха къща. Жителите на гръцкото градче Кротон смятаха тази уединена къща за странна и тайнствена. Може би те не се бяха замисляли защо им изглежда толкова необикновена, но все пак гледаха да не се спират край нея.
Затова пък странниците с облекчение оставяха торбите си пред вратата на тази къща. Това бяха преди всичко младежи, които идваха отдалеч – дрехите им бяха прашни, сандалите им – протрити, лицата им — изморени. Младежите се приближаваха до къщата сутрин, когато водата в залива още спеше  и по пладне, когато многото рибарски лодки раздвижваха спокойната повърхност на залива,  и вечер в прохладния здрач.
Понякога те изчезваха веднага през скърцащата врата, а понякога дълго пристъпваха от крак на крак, като не се решаваха да влязат и тревожно се оглеждаха. ..
Но никой от жителите на градчето не помнеше някой от чужденците да се е обърнал към местните жители с въпроси или младежите да са разговаряли помежду си.
И това също беше странно и придаваше на къщата още по-голяма тайнственост.
В тази къща живееше Питагор. Учен, мъдрец и чудак. Тук той създаде училище, което се превърна във философско-политически таен съюз. Гърците смятаха за чест да учат математика при Питагор. Впрочем хората се учат на математика от него и до днес.  Името му знае всеки ученик.
По времето, когато Питагор преподаваше на учениците си, той искаше от тях да изпълнят едно тежко условие — приемаше в училището си само тези, които, за да постъпят в него, са могли да мълчат в продължение на пет години!
И въпреки необикновеното и жестоко изпитание мнозина се стремяха да влязат в това училище. Затова край къщата на мъдреца по всяко време на годината можеха да се срещнат млади чужденци.
Ето защо никой от жителите на градчето не беше чувал гласовете им…
Защо ли  Питагор е бил  толкова придирчив? С какво се обяснява нечуваното му изискване? И сега не е лесно да се влезе в университета — изпити, събеседвания. .. Но никога — нито преди Питагор, нито след него — никога пред математиците не е било поставяно толкова строго условие.
Защо постъпваше така древногръцкият учител по математика?

Питагор вярваше: за да разбереш същността, мярката и връзката на явленията едно с друго, трябва да унищожиш суетността у себе си. Трябва да се събуди интуицията, вълшебно и необяснимо качество, което независимо от волята на човека му помага да проникне с мислен поглед в загадъчния механизъм, управляващ живота на Вселената.

Питагор беше убеден, че само в състояние на напрегната съсредоточеност човек може да се надява да разбере тайната на битието…
Сега ние знаем, че много математици са постигнали големи успехи, без да се изолират от хората. ..
Питагор може би преувеличаваше крехкостта на мисълта, раждаща се в нашия мозък. Може би грешеше, като се опитваше така благоговейно да я запази от грохота на външния свят. Но това благоговение е прекрасно. Така сериозно, така грижливо не се е отнасял към човешкия разум никой освен Питагор.
Може би Питагор беше твърде жесток към младите си ученици, днес никой не става математик на такава висока цена. Може би в изключителната си преданост към науката той прекаляваше, като лишаваше хората в продължение на години от обикновените радости на живота. Но това, което дадоха на човечеството Питагор и неговите ученици, е безсмъртно. Това, което те научиха за света, ни служи и до днес.

С подвига си питагорейците се прославиха завинаги.
И наистина нима не е подвиг двубоят им с невежеството?
Без да разполагат със сигурни експериментални данни, без да се опират на каквито и да е достоверни теории — това бяха детските години на човечеството — те се опитваха само със силата на интуицията си да създадат това, което днес можем да наречем математически модел на Вселената.

Питагор боготвореше числата. Той учеше:

Числата управляват света. Всемогъществото на числата се проявява във факта, че всичко в света се подчинява на числовите зависимости.

В тези зависимости питагорейците търсеха и закономерностите на реалния свят, и пътищата към мистичните тайни и откровения. На числата, учеха те, е свойствено всичко — съвършенство и несъвършенство, крайност н безкрайност.

Според Питагор висшето съвършенство е в хармонията. В хармонията на числата и фигурите. Той пръв правеше физични опити, като се стремеше да открие законите на хармонията — така той научи, че тоновете, издавани от струните, зависят от тяхната дължина. Най-благозвучните съотношения на тоновете — октава, квинта и кварта – съответствуват на отношенията 2/1, 3/2 и 4/3 между дължините на струните. Хармоничните интервали са свързани със зависимостите между числата! Това така порази Питагор и последователите му, че стана източник на мистичните им учения. А когато Питагор откри несъизмеримостта между диагонала на квадрата и неговата страна, той я сметна за начало на хаоса и заповяда на учениците си да пазят тайна.
Идеалистичният характер на философията на питагорейците не засенчва огромния принос на школата на Питагор за развитието на математиката и използуването й за изследване на земните и небесните явления. Най-големият астроном на всички времена Коперник се позовава в трудовете си на питагорейците, а църквата наричаше системата на Коперник „лъжливо питагорейско учение“.
Режимът на тайния съюз е причина за това, че до нас не е стигнал в оригинал нито един от трудовете на Питагор. Всички сведения за неговото учение са получени от по-късни източници и понякога са противоречиви. Но известно е, че вярата в силата на природната хармония е довеждала питагорейците много близо до истината. Така, избрали принципа на хармонията за основен критерий при създаването на картината на света, те са стигнали до мисълта, че Земята трябва да бъде кълбовидна. Изхождайки от увереността, че всичко в природата е съвършено, те са придали мислено и на Земята най-съвършената геометрична форма. Забележете: това е било по времето, когато всички са смятали Земята за плоска, което е изглеждало непоколебимо опиращо се на личния опит на всеки.

Днес е трудно да се отделят истинските възгледи на питагорейците от всичко допълнително, в много отношения мистично, с което времето е обвило учението им. Историците свидетелствуват, че питагорейците са имали голям авторитет сред съвременниците си. Те са успели да вземат властта в Кротон и в редица други градове, даже да влияят върху политиката и обществените отношения в Гърция. Появили се техни врагове и завистници. Училището на Питагор много пъти било подлагано на нападения и при едно от тях Питагор загинал.
Впрочем съществува и друга версия: той избягал от града и се укрил в храма на музите. Там ученият искал да изчака да отминат лошите времена, но когато научил, че приятелите и учениците му са избити, се обрекъл на мъчителна гладна смърт. Грижата за училището поела жената на Питагор, видна математичка от онова време.
Дали сменящите се векове са си предавали един на друг истината, е трудно да се каже. Днес възгледите на Питагор изглеждат наивни, учените отдавна са разбрали безнадеждността на опитите да се сведе многообразието на Вселената до игра на числата. А и никой след Питагор не е искал от учениците си такава жертва като многогодишното мълчание. Но с вярата си в силата на разума той запали изследователски плам у десетки млади хора, посветили живота си на опознаването на света. Откъсвайки се за няколко години от съблазните на живота, те се учеха да изработват у себе си състояние на съсредоточеност. Проникваха се от уважение към дейността на ума.
Свикваха да го ценят, като много точен инструмент, който можем да се научим да управляваме…

За Питагор са написани много книги. Същността на теоремите му е изложена в училищните учебници. И нито един академик не е станал академик, без да опознае Питагоровата теорема в действие, без да изпее поне веднъж шеговитата песничка за питагоровите страни…
Уговорихме се да изучаваме историята не по откритията, а по заблужденията. Затова от целия живот на Питагор избрахме само един щрих, един нюанс в метода му за възпитаване на съмишленици. Може би петгодишното изпитание ще се стори на някои от читателите ми незначителен детайл, никому ненужна подробност. Но може би ще се намери някой, за когото тази искрица, долетяла до наши дни от дълбочината на вековете, ще освети от съвсем нова страна своеобразната, грандиозна личност на онзи, който пръв чу в грохота на света вътрешната музика на Вселената, разбра магията на числата, разкри скритата хармония на природата…
И се опитваше да научи на това другите.
И сега учените от целия свят се замислят как да научат нашия мозък да работи по-ефективно, да изминава по-бързо пътя от незнанието към знанието. Днес този проблем стои особено остро: досега никога върху едно поколение хора не се е стоварвала такава лавина от информация, никога от младия ум не се е изисквала толкова напрегната работа за осмисляне на постиженията на човечеството. Създават се много различни методи на обучение, извършват се много експерименти в училищата и висшите учебни заведения. Впрочем един от тези методи малко напомня метода  на Питагор. Това е гладуването.
Още преди сто години беше забелязано, че гладуването в продължение на две седмици увеличава скоростта и точността на умствените процеси особено при решаването на аритметични задачи.
Днес с търсенето на ефективни методи на мислене се занимава кибернетиката. Но и до днес не е намерен най-съвършеният начин за обучение. И засега не може да бъде намерен, защото учените все още не са изградили теорията на мисленето и ние не знаем какъв път на усвояване на знанията предпочита самият мозък…
Питагор като че ли беше първият, който се опитваше да намери метод, стимулиращ естествения процес на мисленето, работата на човешкия мозък.
Ако не беше прав, ако грешеше, то беше, защото трябваше да научи учениците си на това, което сам не знаеше.
И той правеше всичко така, както му подсказваше неговият ум, един необикновен ум. Но даже ако начинът на Питагор за възпитаване на учени е основан на заблуждение, ако тази преувеличена преданост към науката е прищявка, ако тази толкова подчертана почит към силата на човешкия мозък е погрешна, струва ми се, че това е едно от най-прекрасните заблуждения, плодотворна прищявка, полезна грешка. Никой друг не е грешил така…
Поколения след поколения се появяваха учени след Питагор. На някои се падаше слава. На други се падаха насмешки, гонения и клади. Не винаги съдбата раздаваше справедливо даровете си. А и самите учени бяха различни хора. Едни отдаваха живота си за зрънце истина.. Други не се гнусяха да извлекат практическа полза от обстоятелството, че знаеха малко повече от другите. Почти всички те, така или иначе се опираха на постиженията на Питагор.

Из книгата „Предчувствие и дела“, Ирина Радунска

В петък, 8 юли 2011 г. совалката на NASA Атлантис стартира за последен път от космодрума Кейп Канаверал, Флорида. Това е 33 старт в историята на совалката, а също така е и  последната, 135 мисия на космическата совалка на NASA, продължила три десетилетия.

Продължителността на настоящата, последна мисия на Атлантис е 12 дни и тя ще достави в орбита на Международната космическа станция консумативи, оборудване за различни експерименти, резервни части.

Атлантис е с екипаж от 4 човека: командир на кораба е Крис Фергюсън – това е неговият трети полет; Дъг Хърли е пилот и това е вторият му старт; за Сенди Магнус и Рекс Уолхайм това е първия полет.

При самото излитане предстартовото броене е било прекъснато за кратко на 31 секунда а след това и възобновено.  До самия старт вероятноста на полета се е оценявала на около 40%, поради проливния дъжд и гъстите облаци. Вечерта преди старта е имало гръмотевична буря и една от мълниите е паднала само на 500 метра от стартовата площадка. Специалистите на НАСА са проверили оборудването на Атлантис и системите за старта на совалката, но не са били открити никакви повреди.

Началото на работата на проекта е по време на студената война. През петдесетте години се провеждат изпитания на необичайни летателни устройства. Стремят се да намалят размерите им, като самолетът повече да заприлича на ракета. Голяма част от тези изпитания са били неуспешни. Постепенно в началото на седемдесетте години се оформят техническите характеристики на кораба, а първите изпитателни полети се оказват много обнадеждаващи. Остава само да се осъществи първия старт. Първия полет на совалката се състои на 12 април 1981 г.

В своята история совалките са преживели и трагически моменти – две аварии, които поставиха под съмнение надеждността на совалките. И двата случая са свързани не с проблеми при полета на совалките в космоса, а с технически дефекти на ракетата носител.

През 1986 г. се случва първата катастрофа – взривява се совалката „Чалънджър“ само 73 секунди след своето стартиране. Загиват всичките седем астронавти на нейния борд. В хода на разследването се изяснява, че един от уплътнителите в ускорителя се е свил от студа през ноща преди старта. Това е породено от факта, че се използват гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури. Било е известно, че това може да доведе до авария, но въпреки риска полета е разрешен.

Втората катастрофа се случва през 2003 г., когато совалката Колумбия се разпада при навлизане в атмосферата. Причината за това е повреждане на системата за топлоизолация още при стартирането на совалката. Отново загиват всички седем члена на екипажа, който са на борда.

И при двата случая полетите на космическите совалки са преустановени за няколко месеца. В последствие се решава пълно преустановяване на програмата, като това е последния старт на американската совалка. След сегашния последен старт на космическата совалка Атлантис единствения начин за връзка с Международната космическа станция остава руския кораб Съюз.

Потоп в Черно море е имало преди около 8 000 г. – такива са изводите на учените от наскоро завършилата експедиция, проведена южно от нос Емине, близо до турската граница. Ръководител на проведената експедиция е проф. Петко Димитров. Експедицията се провежда с научноизследователския кораб „Академик“ по нашия шелф. По време на самата експедиция учените са сондирали дъното на Черно море и са взели 27 проби за да изследват състава на черноморските утайки и по този начин да могат  да определят тяхната възраст и точен състав.

За първи път са успели да пробият пясъчното дъно, запечатано от тинята на придошлите води от световния океан и са намерили част от дърво и корени от растителност. Предстои да се направи радиовъглероден анализ за да се докаже неговата възраст.

Старите брегове на Черно море преди 8 000г. са били на сушата, на 60 км навътре в морето. По тези брегове са живели нашите прадеди и от там е тръгнала най-древната цивилизация в света. По това време Черно море е било най-голямото сладководно езеро. Когато сушата, разделяща Средиземно море и Черно море е разрушена, водите от Средиземно море нахлуват в Черно море с огромна сила равнявана на 200 Ниагарски водопада, според тезата на проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията. Разразилият се потоп в Черно море е бил възможен, понеже според хипотезата на проф. Петко Димитров сладководното езеро е било много под морското ниво спрямо световния океан. Бреговата ивица на хората, живели по бреговете на някогашното сладководно езеро е била на 85 м. дълбочина под сегашните брегове.

По време на самата експедиция е използван уникален уред – магнитен интерферометър, изобретен от варненеца Христо Смоленов. Магнитния интерферометър улавя геомагнитни аномалии, свързани с възможността да са съществували светилища на древната черноморска цивилизация. Налице са сериозни доказателства, че нашите прадеди са открили числата Пи и Фи като пропорции, които използвали в своята работа за направа на украшения, златни бижута и други изделия. Според учените следите на загиналата цивилизация трябва да се търсят не само в морето, но и на сушата.

Източник: Стандарт

Японски учени твърдят, че на морското дъно са открили огромно находище на редки минерали, които се използват в много високотехнологични уреди. Геолозите смятат, че има около 100 млрд. тона от редките елементи на дъното на Тихия океан.

Учените, предвождани от Ясухиро Като – доцент в Университета на Токио са намерили въпросните минерали на дъното на Тихия океан, в калта, от която са взели проби от 78 места.

Според Ясухиро Като пробите имат голяма концентрация на редки минерали. Само един квадратен километър от тях ще бъде в състояние да осигури една пета от настоящата световна годишна консумация.

Минералите са открити в международни води на дълбочина от 3 500 до 6 000 метра под повърхността на океана.

Смята се, че световните запаси на редките елементи са само 110 милиона тона, предимно в Китай, Русия и други бивши съветски страни, както и в Съединените щати, като в момента Китай произвежда 97% от редките елементи в света.

Анализаторите казват, че откритието може да е предизвикателство към господството на Китай, ако минералите от морското дъно могат да се използват в търговията.

Китай е лидер в производството на тези редки минерали, но заради териториалния спор с Япония – вносът им е ограничен. Заради това Япония се ориентира към търсене на нови източници на тези елементи.

Същевременно екозащитниците се опасяват от перспективите за дълбоководния добив на редките елементи и последствията които могат да възникнат за океанската екосистема.

Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.

Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.

Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.

Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.

Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.

Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.

Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:

Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.

Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.

Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.

Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.

Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.

Източник: Евронюз

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Източник: Евронюз