Години наред експертите спорят дали огромните праисторически динозаври с крила са можели да летят. Край на този спор слага откритието на палеонтолози от САЩ и Великобритания, които са установили, че влечугите с размери на жираф, известни като птерозаври, не само са летели, но и са изминавали големи разстояния във въздуха, пише БТА, позовавайки се на в. „Дейли телеграф“.

Предишни теории гласят, че тези едри създания са били твърде тежки, за да полетят като птици – или от място, или със засилване чрез бягане.

Авторите на проучването д-р Марк Уитън от университета на Портсмът, Великобритания, и д-р Майкъл Хабиб от университета в Чатъм, САЩ, са се опитали да отговорят първо на въпроса дали с оглед на размерите и теглото на скелета им птерозаврите въобще са можели да се издигат във въздуха.

Специалистите са установили, че древните създания не само са можели да излитат, но и веднъж издигнали се във въздуха, са изминавали огромни разстояния, прелитайки от континент на континент. Уитън и Хабиб са открили, че едрите влечуги са излитали, като са използвали комбинираната мускулна сила на задните крайници и крилете си, изпълнявайки нещо подобно на овчарски скок.

„Птерозаврите не са птици, за да излитат от място или със засилване чрез бягане. Те са летящи влечуги с напълно различни скелетна структура, пропорции на крилете и мускулна маса. Анатомията им е уникална. Птерозаврите са летели по различен от птиците начин. Докато при птиците са се развили леки и кухи кости, улесняващи летенето, при летящите влечуги са се оформили подсилени скелети в съответствие със специфичните им методи на летене“, обяснява д-р Уитън.

Не само повърхността на Земята се затопля, но и тропосферата – най-ниският слой на атмосферата, където протичат климатичните процеси, предаде Ройтерс, позовавайки се на резултатите от американско изследване.

За целите на проучването специалисти от Националното управление за изследване на океаните и атмосферата в САЩ са анализирали данни за температурите в тропосферата, събирани четири десетилетия, допълва БТА.

Направеният анализ е показал, че ключовият атмосферен слой – тропосферата, също се затопля в резултат на натрупването на повече улавящи топлината парникови газове.

Откритието може да сложи край на дебатите, започнали преди 20 години. Тогава е публикуван научен доклад, базиран върху сателитни наблюдения. Докладът повдига въпроса дали подобно на земната повърхност тропосферата също се затопля.

Два метеорита, паднали в Антарктида, се различават от познатите досега на науката, съобщи Би Би Си.

Специалистите не могат да определят техния произход. Някои учени са допускали, че метеоритите може да са от Венера, но тази хипотеза сега изглежда невероятна.

Самата идея от горещата Венера да се откъсне скала е крайно спорна. Освен това силната гравитация на планетата и плътната атмосфера биха й попречили да полети в космоса.

А и метеоритите са по-стари от по-голямата част от повърхността на Венера и това изключва планетата като източник. Други учени допускат антарктическите метеорити да са се откъснали от непознат източник на астероиди.

Двата метеорита, наречени GRA 06128 r GRA 06129, бяха открити през 2006 г. Те са плоски и ръждиви на цвят, като не попадат в установените групи за класифициране.

Уникалността им се дължи на съотношението на различните изотопи на кислорода.

Метеоритите се изследват от различни екипи на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, университета на Ню Мексико, японския Национален институт за полярни изследвания. БТА

Триметровият астероид 2010 WA е прелетял тази сутрин в около 6 часа (българско време – бел.ред. ) край Земята, по-близо дори от геостационарните орбити, съобщи РИА „Новости“.

Астероидът 2010 WA е открит във вторник сутринта, се посочва в базата данни за малките небесни тела в Слънчевата система на НАСА, допълва БТА. 2010 WA принадлежи към семейството Аполон – група астероиди, които пресичат орбитата на Земята.

Дори и при навлизането си в атмосферата й обаче, те не представляват заплаха, тъй като при подобен размер напълно се разрушават в атмосферата.

Прелитането на 2010 WA предшества масовото „нахлуване“ на космически „гости“ в земната атмосфера – годишния метеорен поток Леониди.

Есенният звездопад, който започна да се проявява още миналата седмица, ще достигне максимума си тази вечер. Тогава в небето ще могат да се наблюдават до 100 падащи звезди на час. Най-подходящото за целта време ще е преди зазоряване.

Леонидите могат да се видят всяка година в средата на ноември, когато Земята преминава през потока частици, летящи по орбитата на породилата ги комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle).

Метеорният поток е получил името си заради това, че неговият радиант – точката на небето, от която от гледна точка на наблюдателя „падат“ метеорите – се намира в съзвездието Лъв.