Години наред експертите спорят дали огромните праисторически динозаври с крила са можели да летят. Край на този спор слага откритието на палеонтолози от САЩ и Великобритания, които са установили, че влечугите с размери на жираф, известни като птерозаври, не само са летели, но и са изминавали големи разстояния във въздуха, пише БТА, позовавайки се на в. „Дейли телеграф“.
Предишни теории гласят, че тези едри създания са били твърде тежки, за да полетят като птици – или от място, или със засилване чрез бягане.
Авторите на проучването д-р Марк Уитън от университета на Портсмът, Великобритания, и д-р Майкъл Хабиб от университета в Чатъм, САЩ, са се опитали да отговорят първо на въпроса дали с оглед на размерите и теглото на скелета им птерозаврите въобще са можели да се издигат във въздуха.
Специалистите са установили, че древните създания не само са можели да излитат, но и веднъж издигнали се във въздуха, са изминавали огромни разстояния, прелитайки от континент на континент. Уитън и Хабиб са открили, че едрите влечуги са излитали, като са използвали комбинираната мускулна сила на задните крайници и крилете си, изпълнявайки нещо подобно на овчарски скок.
„Птерозаврите не са птици, за да излитат от място или със засилване чрез бягане. Те са летящи влечуги с напълно различни скелетна структура, пропорции на крилете и мускулна маса. Анатомията им е уникална. Птерозаврите са летели по различен от птиците начин. Докато при птиците са се развили леки и кухи кости, улесняващи летенето, при летящите влечуги са се оформили подсилени скелети в съответствие със специфичните им методи на летене“, обяснява д-р Уитън.
No Comments