В Стокхолм беше обявена Нобеловата награда за физиология и медицина – тя се присъжда на трима учени за тяхната работа относно активацията на вродения имунитет. Освен морална стойност – това е най-високото отличие в научната област. Наградата има и парично изражение: 10 милиона шведски крони (около 1,4 милиона щатски долара).
Вродения имунитет – това е способността на живите организми да разпознават и неутрализират патогените, дори ако те все още не са били в контакт с тях. Това е еволюционно най-древната система, и тя присъства във всички многоклетъчни животни и растения.
Носителите на Нобеловата награда за 2011 г. за извършили редица експерименти, които са помогнали на учените да разберат как именно става „включването“ на системите на вродения имунитет в организма при среща с инфекциозни агенти, и по какъв начин тези системи взаимодействат с механизмите на придобития имунитет – по-сложна и съвършена форма на имунитета.
През лятото на 2011 г. Хофман и Бътлър бяха удостоени с премиите Шоу – това са така наречените азиатски Нобелови награди. Размера на премията е около 1 милион щатски долара.
Решението на Нобеловия комитет да присъди Нобеловата награда на Ралф Стейнман остава в сила въпреки смъртта на учения.
Уставът на Нобеловите награди забранява да се присъждат на починали хора. Все пак решението остава в сила, ако човекът умре преди церемонията, но след обявяване на победителите.
В съобщението което са направили от Нобеловия комитет се казва, че макар и Ралф Стейнман да е умрял преди присъждането на Нобеловата премия, това не е било известно на членовете на съвета и те са взели решението уверени, че той е жив.
Създалата се ситуация в цялата история на връчването на Нобеловите награди е уникална и членовете на комитета са се събрали на специално съвещание, в което е взето решение Стейнман да остане лауреат на наградата.
Парите, които се полагат на Ралф Стейнман ще бъдат получени от неговите наследници.
За сега не е ясно кой ще представлява Ралф Стейнман на официалната церемония през декември месец.
На 3 октомври бяха обявени лауреатите на Нобеловите премии за медицина и физиология. Тя е присъдена на трима учени – Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) и Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) за тяхната работа за активацията на вродения имунитет.
По-късно същия ден става известно, че Ралф Стейнман е починал на 30 септември, в петък. В университета в който е работил учения са узнали за неговата смърт в понеделник – 3 октомври.
Канадския учен Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) почива на 30 септември – само три дни преди присъждането на Нобеловата награда по медицина, което е трябвало да се случи на 3 октомври. Това се съобщава в сайта на Рокфелеровския университет, където и е работил учения.
Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) е на 68 години, преди 2 г. му откриват рак на панкреаса. В заявление на университета се отбелязва, че през последните месеци ученият е приемал лекарства, принципът на действие който е бил основан на неговите изследвания.
Ралф Стейнман разделя Нобеловата награда с Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) за тяхната работа относно изучаване на активациите на вродения имунитет.
В случая особеното е, че Нобеловата награда не се присъжда посмъртно. Все пак тя може да бъде присъдена ако лауреата почине след обявяване на победителя, преди церемонията по връчването в Стокхолм. Досега това се е случвало само един път: през 1996 г. при присъждането на наградата на британския икономист Уилям Викрей (William Vickrey).
До 1974 г. премията е могла да бъде връчена даже и когато победителят е почивал след номинацията, но преди официалната церемония.
Каква ще бъде съдбата относно Нобеловата награда на Ралф Стейнман за сега е неизяснена. Каролинският институт който присъжда наградата по физиология и медицина вече е решил да не бъде избиран още един лауреат.
Както е заявил Генералния секретар на комитета Йоран Хансон, получената ситуация е уникална понеже лауреата е починал само няколко часа преди приемането на решението за наградата, и по-късно ще бъде решен въпросът с връчването на премията.
Ускорителят на елементарни частици Теватрон беше спрян завинаги
Теватрон – вторият по големина ускорител в света приключи своята работа. Ускорителят се намира в щата Илиноис и беше спрян в петък, 30 септември в 15:30 часа северноамериканско източно време.
Церемонията по спиране на ускорителя Теватрон се е излъчвала онлайн в интернет на сайта на Фермилаб – (или както е известна още Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“).
За да направят церемонията по-грандиозна, организаторите бяха предвидили два бутона за спиране на ускорителя: червен, който спира подаването на протони и антипротони и син – който спира електрозахранването.
Макар, че формално ускорителя да е спрял своята работа, ще мине седмица за да могат свръхпроводящите магнити да достигнат нормални граници на температура. Планира се окончателното спиране на ускорителя да завърши в края на декември. След това част от пръстена Теватрон ще стане музей, който ще приеме първите си посетители през септември 2012 г.
Строителството на ускорителя на елементарни частици започва в края на седемдесетте години на миналия век. Стойността на проекта е на 120 милиона долара. Първите протони са пуснати в пръстена на 2 юли 1983 г., първите стълкновения на частици и античастици – 13 октомври 1985 г. Едно от главните постижения на Теватрон е откриването на недостигащия t-кварк – най-масивната частица от известните до този момент елементарни частици.
Решението за спирането на ускорителя в Америка е било прието още в началото на 2011 г., когато министерството на енергетиката на САЩ е отказало да отдели 35 милиона долара, необходими за работата на ускорителя до 2014 г.
Вече са известни Антинобеловите награди за 2011 г. Техни притежатели са както кметът на Вилнюс, така и учени, провели чудати изследвания или автори на теории за края на света. Антинобеловите награди бяха връчени за 21 път на шеговита и пищна церемония театър Сандърс в Харвардския университет край Бостън, предадоха световните агенции.
Наблюдение на опит на скарабей да се съеши с австралийска бутилка бира, отличаваща се със специфичната си форма, получи Антинобеловата награда в категорията за биология. Изследването е дело на екип от австралийски, канадски и американски учени, ръководени от Дерил Гуейн и от Дейвид Ренц.
Изследване на екип от германски, белгийски и австралийски учени, показващо, че способността ни да взимаме решения се нарушава, когато ни се ходи до тоалетната, получи отличието в категорията за медицина, предаде БТА. Специалистите направили опит с доброволци. Те решавали компютърен тест и периодично се наливали с по 250 милилитра вода. В хода на опита учените отчитали как пълнещият се с течност пикочен мехур влияе на паметта и на вниманието на доброволците.
Група от френско-холандски изследователи грабна наградата в категорията за физика заради опита си да установи защо дискохвъргачите получават световъртеж, но чукохвъргачите – не.
В категорията за психология наградата спечели Карл Халвор Тайген от университета в Осло, опитал се да разбере защо всеки ден хората въздишат. Според него хората си мислят, че въздишките са израз на мъка, но всъщност са израз на примирението им.
Наградата в категорията за математика спечелиха шестима учени от САЩ, Япония, Южна Корея и Уганда, според които светът трябваше да свърши съответно през 1954 г., 1982 г., на 6 септември 1994 г., през 1992 г., 1997 г. и 1999 г. Един от лауреатите в тази категория е евангелистът Харолд Кемпинг и той все още има шансове да покаже, че е прав. След като не позна, че светът ще свърши на 6 септември 1994 г., сега той е запланувал неговия свършек за 21 октомври 2011 г.
Наградата за мир беше присъдена на кмета на Вилнюс Артурас Зуокас, който прокара идеята, че неправилно паркираните коли могат да бъдат прегазени с танк или БТР.
В категорията за химия отличието грабна екип от японски учени, разработил противопожарна аларма въз основа на японската подправка уасаби. Подправката – зелена паста, известна и като японски хрян и сервирана със сушито, прочиства синусите.
Миризмата й обаче може да се излъчва от противопожарна аларма и така да алармира за пожар глухите хора, установили учените от университета Шига за медицински изследвания. В уасабито ключовият компонент е алилизотиоцианат. Той му придава специфичен аромат, който може да бъде доловен дори от спящи хора. Преди да използват уасабито в алармата, учените изследвали около100 „аромата“, в това число и този на развалени яйца.
Антинобелова награда получи и създателят на теорията за отлагането Джон Пери от Станфордския университет. Според тази теория хората, които обичат да отлагат нещата, могат да бъдат мотивирани да свършат нещо важно, когато го вършат със съзнанието, че по този начин избягват или отлагат вършенето на нещо още по-важно.
Името на Антинобеловите награди на английски е igNobel, което е съчетание от ignoble /недостоен, долен, низък, подъл/ и името на създателя на Нобеловите награди Алфред Нобел. По традиция тези отличия се връчват от истински нобелови лауреати броени дни преди началото на седмицата на Нобеловите награди, която е първата от месец октомври.
Самата Антинобелова премия е била учредена от Марк Абрахамс, редактор на хумористичното списание „Анали на невероятните изследвания“ (The Annals of Improbable Research).
Новия суперконтинент Амазия (Amasia) след 250 милиона години
Геолози са установили, че към новия суперконтитент, който се образува в момента, и който ще е факт след 250 милиона години няма да се присъединят Южна Америка и Антарктида.
Суперконтинентите на Земята се образуват на всеки няколкостотин милиона години – последния суперконтитент е бил Пангея, който преди около 150 – 220 милиона години се разцепва на две и се образуват Евразия и Гондвана. Съгласно съвременните представи новия континент трябва да се сформира в близките 200-300 милиона години, обаче учените все още не са достигнали до единно мнение по какъв начин ще стане това.
В рамките на новата хипотеза учените са взели предвид мантията на Земята и известните към настоящия момент конвенционални процеси в нея. В частност, учените взели предвид наличието в мантията на „горещите“ зони – райони с висока температура на дълбочина от около 2800 километра под Африка и Южния Пасифик. Както показват изследванията – наличието на подобни зони води до повдигането на земната кора с 1-2 километра.
Оказва се, че това е достатъчно за да има сериозно влияние върху движението на тектоничните плочи. Симулацията показва, че Северна Америка, Евразия, Африка и Австралия ще се съберат в северното полукълбо, докато Южна Америка и Антарктида остават на местата си. Забележително е, че такъв сценарий е предложен преди време от геолози, които са нарекли новият масив от суша Амазия.
Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот
Германски астрономи откриха годна за живот планета. Тя се намира в съзвездието “Вела”, на 35 светлинни години от Земята. Планетата, която все още си няма име и се нарича от астрономите HD85512b, се върти около оранжева звезда – джудже, която е с 1800 градуса по-студена от нашето Слънце.
Самата планета HD85512b е 4 пъти по-голяма от Земята, а температурите на повърхността и са от 26 до 44 градуса по Целзий. Нейната гравитация е с 1,4 пъти по-голяма от нашата, а влажността на въздуха е много по-висока от нашата. Орбитата на планетата е почти кръгла, което и гарантира един стабилен климат.
Астрономът Лиза Калтенегер от Астрономически институт “Макс Планк”, от където и са открили планетата HD85512b разказва за този нов свят:
“На практика ние изследвахме спектъра на планетата – показатели като наличие на кислород, вода, метан. Комбинацията от тези неща показва, че там би могъл да се зароди живот. Във вселената има много места – по-студени, по-топли, по-влажни или по-сухи от Земята. И въпреки това там може да има живот. Да, той няма да е в познатата ни на всички форма.“
НАСА изстреля двете лунни сонди GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) в събота, на 10 септември. Предвиденият за 8 септември старт е бил отложен на два пъти – първия път заради лошо време, а втория път старта е отложен за да се направи проверка на ракетните двигатели.
Сондите GRAIL-A и GRAIL-B ще се движат в орбита на Луната на височина от 55 км. В течение на 82 дни апаратите едновременно ще предават информация на Земята,с помоща на която учените се надяват да успеят да направят най-точната карта на гравитационното поле на Луната.
Според АФП спътниците, всеки от които е с размерите на перална машина струват по около 500 милиона долара. 40 дни след завършване на тяхната мисия сондите ще паднат на лунната повърхност. Предвижда се анализът на данните получени от сателитите да отнеме една година.
Смята се, че са открити останките на най-древния предшественик на човека – за това съобщава лента.ру. Палеонтолозите са открили нов вид австралопитек, получил названието Australopithecus sediba. Изследователите са написали цели пет статии за това събитие в списанието Science, а кратко изложение в Nature News. Въпреки това някой от изводите са посрещнати хладно от научното общество – примерно, че намерения вид може да се причисли към рода Homo.
Костите на Australopithecus sediba (220на брой) са били намерени в северните части на ЮАР през 2008 г. След анализ на съотношението на изотопите на уран-233 и олово-205 в останките и в пластта в който са намерени са успели да ги датират – според учените те са на възраст около 1,977 милиона години, с грешка само от около 2 000 г. Това означава, че този вид се е появил на територията на съвременен ЮАР по времето, когато там е обитавал и Homo habilis.
Анализът на останките е позволил да се установи, че Australopithecus sediba е имал строеж на тялото както едновременно на представителите на рода Homo, така и на Australopithecus. Така например стъпалата на новия вид (краката на тези същества са били пригодени за ходене) съдържат кости, които са характерни и за двата рода. В допълнение на това, анализа на структурата на черепа на починалия на 12-13 г. индивид дават основание да се установи, че мозъкът на Australopithecus sediba, независимо от неголемия си размер, е приличал на човешки.
Учените, които са изследвали останките са заявили, че новия вид може да се разглежда като предшественик на съвременния човек и даже като по-ранен вид от Homo habilis. Болшинството от учените се отнасят хладно към тази хипотеза, посочвайки, че преди да се дават крайни оценки е необходимо да се направи сравнителен анализ на намерените останки с останките на по-примитивни видове австралопитек.
Съвсем неотдавна учените установиха, че древните хора от различни видове на рода Homo са се кръстосвали помежду си. Към такъв извод ги навежда изследването на геномите на няколко изолирани африкански племена. Най-малко две на сто от генетична информация на тези хора са наследство от неизвестен вид, който се е отделил от главния клон преди около 700 хиляди години.
Източник: lenta.ru
Снимка: авторите на изследването
Сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) отново е направила снимки на мястото на приземяване на Аполо-12, Аполо-14 и Аполо-17 на Луната. За това съобщава lenta.ru, позовавайки се на сайта на НАСА.
Снимките са направени в периода от 14 до 19 август 2011 г., но НАСА ги публикува сега в своя сайт. За да направи снимките спътникът LRO специално е променил своята орбита на елиптическа, при което е преминал на височина от 21 км. над лунната повърхност. След това се е върнал на изходна орбита от 50 км. на 6 септември 2011 г.
Мястото на кацане на Аполо 14 (apolo 14 area)
На снимките много добре се виждат следите от кацането на Аполо-17, а така също и оставеният ровър – LRV (Lunar Roving Vehicle), който е бил доставен на Луната от предната, експедиция – Аполо-15. Освен това на снимките много добре се различават следите, оставени от астронавтите, вещи, апаратура.
Първите снимки направени от сондата LRO на мястото на кацане на мисията Аполо са направени през 2009 г. Тогава те са направени от височина 50 км. и са с много по-ниска резолюция. Примерно – спускаемият модул е заемал място само от няколко пиксела. Тогава са били направени снимки на Аполо-11. Програмата Аполо е стартирала през 1961 г., а астронавтите са кацали на Луната 6 пъти в периода от 1969 до 1972 г.
Мястото на кацане на Аполо 17 (apolo 17 area)
Самата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter е изведена в космоса от ракетата носител “Атлас-V” през 2009 г. Първоначално е предвидено спътникът да работи само година, но след това мисията му е удължена на 5.
Предполага се, че причина за аварията на Прогрес е некачествена заварка
Некачествена заварка би могла да бъде причината за аварията на космическия кораб „Прогрес“ – за това съобщава lenta.ru, цитирайки „Интерфакс“.
Именно тази версия се проверява от комисията, която разследва аварията с космическия кораб. Според членове на комисията аварийното изключване на двигателната установка е следствие от падане на налягането, което се е получило в един от тръбопроводите.
Ако теорията за некачествената заварка се потвърди, необходимо е да бъдат проверени останалите двигатели РД-0110 – именно такъв двигател е бил използван в третата степен на „Союз-У“.
Ракетата носител „Союз-У“ и товарният космически кораб „Прогресс М-12М“ са били изстреляни към Международната космическа станция на 24 август 2011 година от космодрума Байконур. На 325-та секунда от полета в двигателната секция на третата степен са възникнали повреди и тя е спряла да работи. Отломките на товарния кораб и на ракетата, които не са изгорели в атмосферата са паднали в Алтай.
В допълнение на аварията с “Прогрес” няколко дни преди това, на 18 август се случва друга авария – този път с ракетата „Протон-М“ която е извеждала спътника “Експрес-АМ4”. При извеждане на апарата на зададената орбита се появяват проблеми в програмното обезпечаване на „Бриз-М“. В резултат спътника се оказва на непланирана орбита, и на 30 август е обявен за окончателно загубен.
Учените са предложили прост и ефективен начин за унищожението на бактериите на новия марсоход на НАСА – MSL, за да се избегне замърсяването на Марс със земни организми: апаратът просто трябва да стои в покой няколко денонощия и да бъде подложен на тежките марсиански условия. Статията на учените е написана в списанието Astrobiology Magazine.
В рамките на изследването учените са моделирали марсиански условия в специална камера, в която са сложили колелата на марсохода. Ролята на земни замърсители са изпълнявали бактериите Bacillus subtilis. Като част от теста организмите са изложени на силна ултравиолетова радиация, както и атмосфера с високо съдържание на въглероден диоксид.
При предишните мисии на апаратите Spirit, Opportunity и Sojourner задачата е била по-лесна – след тяхното кацане на Марс те са стояли неподвижно на специални платформи, съответно по 12, 7 и 2 дни. Както показват опитите – бактериите се оказват много уязвими на марсианските условия: само за 6 часа количеството на микроорганизмите спада с 96 %. Според учените, ако се вземе предвид,че около 75 процента от всички бактерии на борда на апаратите би трябвало да загинат по време на космическия полет, може да се приеме, че марсоходите Spirit и Opportunity са практически стерилни.
Обаче в случая на новия марсоход MSL (Mars Science Laboratory) ситуацията е малко по-сложна. В рамките на тази мисия се предвижда кацането на апарата да стане без платформа, и веднага след приземяването марсохода ще се окаже директно на марсианската повърхност. Ако веднага след това той започне да се движи, бактериите могат да попаднат от колелата в почвата, където на теория биха могли да продължат да живеят. Обаче ако марсохода постои няколко денонощия неподвижно на планетата, както показват опитите на учените – голяма част от бактериите биха били унищожени.
През юни 2011 година вътрешна комисия на Лабораторията за реактивно движение е установила, че сред недостатъците е и системата за анализ на образците, която не изключва възможността от заразяване. Трябва да се отбележи, че именно този недостатък е бил причина за просрочването на мисията – първоначалните планове са били марсохода да се отправи към Червената планета през 2009 г. В момента плановете са апаратът MSL да стартира в периода от 25 ноември до 18 декември 2011 г. Мястото на кацане е кратера Гейл.
