Articles by Хоризонти

НАСА регистрира мощно изригване на Слънцето на 7 юни 2011г. Това мощно изригване на Слънцето е продължило 3 часа и неговия пик е бил в сутрешните часове на 7 юни.

При падането си обратно облакът със заредени частици е покрил половината от повърхността на Слънцето. Останалата част от плазмения поток се движи със скорост от 5 милиона километра в час. Очаква се породеният от Слънчево изригване (solar-blast) поток да подмине Земята, така, че ефекта му да е относително слаб, но достатъчен да предизвика геомагнитна буря.

След 21 часа наше време на 09 юни 2011г. не са изключени смущения в електропреносната мрежа и спътниковите комуникации. Може да се наложи промяна на маршрутите на пътническите полети през полярните райони.

Необичайно било освобождаването на огромни обеми относително студен газ по време на изригване на Слънцето, според учени от НАСА – с температура под 79 хиляди градуса. Изхвърлената разтопена плазма от короната достигна скорост от пет милиона километра в час.

Температурата на слънчевата корона обикновено е между 500 хиляди и 6 милиона градуса, а при изригванията достига до десетки милиони градуси.

Снимката е от сайта на НАСА: http://www.nasa.gov

Неотдавна завърши първият полет на самолета “Слънчев импулс”, който излетя от Швейцария, и се приземи в петък вечерта – 13 май в белгийската столица. Експерименталният летателен апарат е използвал само енергията на Слънцето, с надеждата да оцелее във времето в епохата на екологически чист авиотранспорт.

Един от организаторите на проекта Бертран Пикар счита полета за успешен:

“Е, какво – всички сме тук! “Слънчев импулс” долетя тук, на брюкселското летище “Завентем”. Зад гърба ни са месеци работа на целия екип по подготовката на машината за полет, координация в действието на всички структури, получаване на разрешението за полет…”

“Идеята на проекта е призвана да демонстрира, че достъпните днес технологии, които използвахме за да построим самолета, са достъпни за всеки… И тези технологии ни позволяват да летим с енергия, необходима на малък мотоциклет!” – добавя един от съучредителите, инженер и пилот Андре Боршберг.

Именно той е човекът, пилотирал “Слънчев импулс” (solarimpulse), който е излетял от летището на швейцарския град Пайерн. Също така Андре Боршберг е и пилотът, който управлявал първия изпитателен полет на самолета.

Мощността на машината е около 40 конски сили, размахът на крилете, върху които са сложени слънчевите панели е съизмерим с Еърбъс А340 – (63,4 м). Самолетът създаден в Лозана вече е извършил своя първи нощен полет. Участниците в проекта се надяват през 2013 г. да успеят да обиколят земното кълбо без капка керосин.

Източник: Евронюз

Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) е роден на 26 април 1785г. Джон Джеймс Одюбон е роден във френската колония Свети Доминик (сега Хаити) и е незаконен син на френския генерал-лейтенант Жан Одюбон, морски офицер. Майката на Джон Одюбон е креолка и е работела като камериерка. Майка му – Жан Рабин умира когато той е едва на няколко месеца, понеже е страдала от тропически болести след пристигането си на острова. Когато робите в Хаити почват да се борят за свободата си през 1788г. баща му, Жан Одюбон решава да продаде имотите и да се върне във Франция. През 1803г. баща му се сдобива с фалшив паспорт и Джон Одюбон заминава за Америка за да избегне участие в Наполеоновите войни. Става мениджър на мини в начинание в което и той участва. Въпреки това се интересува от рисуване на птици и изоставя начинанието.

Джон Одюбон е американски натуралист, орнитолог и художник-анималист. Известен е с албума си – “Птиците в Америка”, в който описва птиците на американския континент. Описал е над 500 вида. За да направи това Одюбон лично ловува птиците, а след това ги препарира, описва и рисува. Правел е гравюри на експонатите на медна плочка, която оцветявал сам на ръка. Самият труд “Птиците на Америка” и “Орнитологична биография” са издадени в Англия.

Този монументален труд – “Птиците в Америка” се състои от 435 ръчно оцветени, в реален размер от 497 вида птици, изработени от гравирани плочи мед с различен размер в зависимост от размера на изображението. Те са отпечатани на листове с размери около 39 на 26 инча (660 мм). Самата работа съдържа малко над 700 вида птици от Северна Америка. Страниците на “Птиците в Америка” са така организирани, че да придобият артистичен ефект и контрастиращи интереси, като че ли читателя е във визуално турне.

През 1827 публикува първия том на “Птиците на Америка” в луксозен албум огромен размер на почти половината от човешкия ръст (99 см х 66см). “Птиците на Америка” е последвана от продължение –  “Орнитологична автобиография”. Това е колекция от живота и историите на всеки вид, написана заедно с Шотландския орнитолог William MacGillivray. В 1838 е издаден последния том на „Птиците на Америка“. Двете книги са били напечатани поотделно, за да се избегне британски закон, изискващ копия от всички публикации с текст да бъдат депозирани в библиотеките Crown, огромна финансова тежест за самостоятелна публикация. През 1839г. е издаден и последния том на “Орнитологична биография”.

Джон Джеймс Одюбон рисува, каталогизира и описва птици от Северна Америка по начин, който е много по-добър, превъзхождащ от дотогава използваните методи. Той изучава американските птици и се стреми да ги покаже в по-реалистичен начин, отколкото повечето хора в изкуството дотогава.

Рискувайки задължителната военна служба, Одюбон се завръща във Франция през 1805 г., за да се види с баща си и да получи благословията му да се ожени. Тогава се среща с френският естествоизпитател и лекар Шарл-Мари Д`Орбини, който подобрява уменията на Джон Одюбон в препарирането, и го научава на научни методи на изследване.

Одюбон развива своя собствена методика за изготвяне на птиците. След като ги е уловил използва кабели за да ги постави в естественото им положение, за разлика от метода, който ползват орнитолозите до тогава. Отдава се изцяло на работата си и примерно за основен образец на орел е отделил до четири 15-часови дни труд. Картините на птиците му са близки до живота в естествената им среда. Често ги показва когато са в движение, особено по време на лов или хранене. Това е в рязък контраст с тази твърда представителност на птиците от съвременниците си. Той основава картините си, работата си на обширни наблюденя.

Джон Джеймс Одюбон работи предимно с акварел в началото на деня. Той добавя цветни тебешири или пастел, за да покаже мекотата на перата на птиците, особено на сови и чапли. Всички видове са изготвени в действителни размери, като по-големите птици са намалени в съотношение за да може да ги побере на страниците. Малките видове обикновено са показани на клонове с плодове, плодове и цветя. Често Одюбон използва няколко птици за да представи всички гледни точки. По-големите птици често са поставени в техния хабитат или възможност за кацане на пънове. От време на време, както примерно при кълвачи, той съчетава няколко вида на една страница за да предложи контрастиращи елементи. Често изобразява гнездата и яйцата на птиците и техните естествени хищници – например змиите. Обикновено илюстрира мъжки и женски вариант, а понякога и тяхното потомство. В по-късните рисунки, използва сътрудници да направят местообитание за тях. Освен верните интерпретации на анатомията Джон Одюбон внимателно комбинира конструкцията на обектите, птиците, самата среда в която се намират, за да придобие по-голям художествен и научен ефект.

Джон Джеймс Одюбон почива на 27 януари 1851 в собствения си дом, в Ню Йорк.

Вижте част от снимките на Джон Джеймс Одюбон в неговия труд – “Птиците в Америка”:

Превел от английски: Борислав
източник: Уикипедия

Поставяйте активен линк към сайта и името на автора на материала!

Земята е нашият дом. Ние си нямаме друг. Но въпреки това за нашият дом – Земята не правим нужното за да го опазим. Замърсяваме го, отнасяме се с невнимание, пренебрежение. Замърсяваме го с отпадъци и подминаваме, надявайки се, че никой не ни е видял, че някой друг ще почисти след нас. Или просто са непукисти – какво като ги видят и посочат – те сме по-силни от другите, безнаказни са и могат да правят каквото пожелаят.

Инициативите за опазване на Земята все повече се увеличават. Все повече граждани и неправителствени организации разширяват своите мероприятия. Вече много фирми включват в своята дейност и „зелени“ кампании. Целта е само една – да се опази Земята, да се намали нейното замърсяване.

За тези проблеми започва да се говори постепенно от 1970 г. когато САЩ и Канада обявяват един ден в годината за „Деня на Земята“. Тази инициатива се разраства и от 1990 г. се чества като международен, а в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Международният ден на Земята (Earth Day) за първи път е отбелязан на 22 април 1970 г. Тогава в инициативата „Ден на Земята“ се включват милиони американци участвайки в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнес-среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда – по този начин опазват жива Земята (live Earth).

Но всъщност малко хора знаят, че началото е поставено преди повече от столетие. И родоначалник на тази идея е Дж. Стърлинг Мортън, който се заселва в средата на XIX век в Небраска. Впечатлен от красотата на природата и от безмилостното изсичане на дърветата от преселниците подема инициатива за опазване на природата, за нейното залесяване. По негово предложение жителите на щат Небраска отделят един ден в годината от своето време за да засаждат дървета. Още тогава, по негово време се включват милиони американци – впечатляващо, нали!

В последствие Хейлърд Нелсън – сенатор от Уисконсин разширява тази инициатива, превръщайки я в международна и през 1970 г. е първия митинг проведен в Америка, на който се присъединяват милиони граждани от САЩ и Канада. А датата 22 април е избрана за Ден на Земята, понеже това е рожденната дата на Дж. Стърлинг Мортън.

След „Деня на Земята“ следва „Часът на Земята“, започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни да угасят осветлението за един час. „Часът на Земята“ се разраства и стана една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени. Това са информации които ни припомнят всяка година когато наближат тези събития. И след като отминат, тогава какво? Като че ли ги забравяме, някак си…потъваме в ежедневните си проблеми.

Сещаме се за Земята и нейното опазване само ако се случи голяма екологична катастрофа, замърсяване от завод, предприятие, или ако някоя фирма започне да рекламира своя „зелена“ инициатива. Но и това пропускаме – това не се отнася до нас, нека другите да го правят, щом е мръсно при тях или ако имат пари.А ние?Ние се изключваме от този проблем. Мислим се за малки, незначителни, че нищо не зависи от нас. А всъщност – каквото мислим за себе си – това правим. Ако мислим, че нищо не зависи от нас и сме никой – такива и ще си останем. Но не се и сещаме, че точно ние можем да направим много, че от нас зависи ако не всичко, то много неща.

Защото ние сме един организъм на тази планета.

Аз, ти, той, тя….НИЕ….

Ако не правим малкото, което можем – няма как да направим голямото. Ако ние с нашите действия не дадем пример, не покажем – как другите ще ни повярват и последват? Особено нашите деца. Те гледат от нас, попиват нашите думи, действия. Как искаме те когато порастат да опазват природата, да бъдат съзнателни граждани, когато са видели и научили от нас да бъдат безразсъдни, че те могат да изцапат, и все ще се намери някой друг, който да мине след тях и да почисти.

Трябва да се грижим за природата, да я опазваме, да учим и възпитаваме нашите деца, че те не са само потребители, ами и собственици, и съжителстват заедно с много други живи същества на нашата планета. Всеки се грижи за своя дом, опазва го, но в същото време нехае за другите. Докато това наше самосъзнание е такова, винаги ще честваме „Деня на Земята“ или „Часът на Земята“ само в един календарен ден от годината. А през останалото време ще забравяме…или ще ни е неудобно да се сетим…или ще се правим, че не се сещаме. Нужно е да научим не само нас, но и нашите деца, че Земята – Дом за нашите деца. По този начин ще я опазваме, ще се грижим за нея и бъдещите поколения ще наследят от нас хубаво и чисто място за живеене.

Защото…Ами защото, през останалото време караме лъскавите си коли (а някой и не толкова лъскави), изхвърляме пепелника през прозореца, или „най-културно“ отваряме вратата на шофьора, за да го изтръскаме; когато запалим последната цигара от кутията изхвърляме я с едно небрежно движение през прозореца на колата, оправяме си слънчевите очила, и … след секунди сме забравили какво сме направили. Вечерта когато се приберем у дома в апартамента и след като сме се навечеряли, изтръскваме покривката през терасата, а остатъците ги слагаме в найлонова торбичка и ги изхвърляме…пак от там. Нашият дом, апартамент е чист, а долу … ами долу не е наше. Нали си плащаме на общината данък смет – да си чисти.

Пък и не сме само ние – и други го правят.Това е всекидневна гледка. Как да възпитаваме децата си, да пазят, да се грижат, когато ние самите не го правим? За това се иска самосъзнание и отговорност. Отговорност пред нас самите, не пред някой друг. Но си мисля, че много хора нямат тази смелост, да застанат пред самите себе си, и да се погледнат такива, каквито са.

Прочетете още материали по темата:
Как да дадем Еко пример
История на Деня на Земята
Земята се усмихва чрез цветята
Деня на Земята
Часът на Земята
Ден на Земята – Пази ми я докато порастна
Еко чанта
Как да почистваме дома си

Използвана е снимка от сайта: http://www.homeworkshop.com

Юрий Гагарин е първият човек, извършил полет в космическото пространство. Юрий Гагарин (Юрий Алексеевич Гагарин) е роден на 9 март 1934 г. а загива трагично на 27 март 1968 г. в тренировъчен полет.

Роден е в с. Клушино, Гжатски регион, Смоленска област. Завършва Чкаловското военноавиационно училище за летци през 1957 г. Първите увлечения по авиацията са от 1954 г.,  когато и на 25 октомври посещава за пръв път Саратовския аероклуб. Завършва с отличие Саратовския техникум през 1955 г. Извършва първия си самостоятелен полет през юли, същата година на самолет Як-18. Обучението си в Саратовския клуб завършва на 10 октомври.

Военната си служба отбива от 27 октомври 1955 г. в Чкаловско военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Оренбург, където се подготвят летци. Завършва училището на 25 октомври 1957 г. , и след това в края на годината е зачислен към изтребителен авиационен полк на Северния флот.

Подава молба за включване в групата на космонавтите на 9 декември, след седмица заминава за Москва за цялостен медицински преглед, одобрен е и се включва в групата от 20 човека.  После остават 6 от които е избран Гагарин за първия космонавт.

На 12 април 1961 г.  извършва за първи път в света полет в космоса с космическия кораб-спътник „Восток-1„. Корабът има автоматично и ръчно управление. Стартът е даден в 9 ч. 07 мин. по московско време на космодрума Байконур, когато и прозвучава знаменитото гагаринско „Поехали“. Юрий Гагарин обикаля Земята за 1 ч. 48 мин. и благополучно се завръща на Земята.

Полетът на Гагарин продължава 108 мин. , а 2 дни по-късно е посрещнат тържествено на Червения площад в Москва пред хиляди хора.  След полета усъвършенства своето майсторство като летец-космонавт, ръководи полети в космически кораби, взема участие в ученията и тренировките на екипажите от космонавти.

От 1966 г. е член на Международната академия по астронавтика. През 1968 г. международната авиационна федерация учредява златен медал „Ю. А. Гагарин“ за най-високи достижения в мирното овладяване на космичното пространство.

Десетметровата приливна вълна покрила североизточното крайбрежие на Япония е вследствие на земетресението със сила от 9 по Рихтер, което разтърси страната.

Десетки хиляди жертви, и още повече останали без покрив…

А какво е положението в Средиземно море – има ли система за ранно оповестяване на цунами? Европейски учени предполагат, че японския сценарий е възможнен и тук.

Най-опасен се счита участъкът на турското крайбрежие в източното Средиземноморие.

Турският геофизик Ахмет Ялчинер смята, че рискът от възникване на цунами е сериозен. Той е координатор на изследователски проект в Евросъюза целта на който е да се разбере механизма за образуване на приливните вълни.

Ахмет Ялчинер споделя: “Турския град Фетхие е разположен в близост до разлома, който се нарича “Елинската дъга”. Елинската дъга се намира в зона на субдукция между Африканската и Егейската тектонични плочи.

Ние разбрахме, че Елинската дъга е сходна със Зондската дъга, която се намира недалеко от Суматра. Именно движението на Зондската дъга е причина за земетресението в 2004г. и последващите цунами. Ние не можем да подминем такива съвпадения. Затова и именно се опитваме да разберем механизма за възникване на цунами.”

Компютърната симулация помага на повече от 30 колектива и лаборатории да разберат природния феномен. Проектът се координира в Италия, Болоня. Един от хората, който се занимава с това е професор Стефано Тинти – геофизик от старинния болонски университет. Резултатите от работата на Тинти и неговите сътрудници трябва да се използва за създаване на система за ранно оповестяване в случай на възникване на цунами.

В идеалния случай сигналът ще бъде подаден 20 минути преди вълната да достигне гъстонаселен район.

Професор Стефано Тинти разказва: “Цунами са възниквали в басейна на Средиземно море в миналото – биха могли да възникнат и в бъдеще време. Днес не съществува никаква система за защита на населението в този регион. Решението е да се създаде общонационална система за оповестяване по образец на вече действащите системи в Тихия и в Индийския океан. За да бъдат успешни усилията на специалистите е необходимо да се създаде нов алгоритъм, математически модел и компютърни програми.

Необходимо е да се обучи населението да действа правилно в такива ситуации.

Длъжни сме да разработим няколко подробни сценария. Построените от нас математически модели ще ни помогнат да разберем важните характеристики на такъв природен феномен, като цунами. Трябва точно да разчетем силата на приливната вълна за да можем да предскажем дали построените на брега сгради биха издържали силата на приливната вълна. Ние сме длъжни да умеем да предсказваме както маршрутите за евакуация, така и участъците от сушата, които биха могли да бъдат залети.”

Обаче за да се реализират тези планове е нужно международно сътрудничество, което е ключов фактор за това.

Фетхи се намира в зона с повишена зеизмична активност и това е определило избора на място за местопложението на проект “Трансфер”. Тук се намират изключително точни сеизмически датчици, които реагират и на най-малките колебания на земната кора.

Както казва Ахмет Ялчинер – “Ние използваме съществуващите математически модели за да разберем какво влияние могат да окажат цунами. Трябва да разберем в детайли какво се случва при възникването на цунами при крайбрежието на Фетхи и близконамиращия се Родос. Трябва да разберем колко чупливи са сградите построени на самия бряг. Трябва да изясним как в този случай действат законите на хидродинамиката.”

Данните получени от сеизмологичната станция при Фетхие се изпращат в Истанбул. Големият и шумен град, наричан още “мост между Европа и Азия” е разположен на брега на Босфора, в сеизмичноактивна зона.

Сътрудникът от обсерваторията Кандиллии Мустафа Ердик и неговите колеги получават данните от Фетхие в рамките на друг европейски проект – “Сейфер”. Предполага се, че в бъдеще Сейфер може да стане част от системата за ранно предупреждение от цунами. Според М. Ердик – главната цел на проекта е използване на последите достижения в сеизмологията.

Нужно е да се създадат нови стандарти и нова методология, което на свой ред да позволи да се изработят норми и действия, които да се приемат от европейските страни и учреждения.

Обаче въпреки използването на сложна апаратура да се предсказват земетресения все още е невъзможно. Науката предстои да измине дълъг път в това отношение.

Мустафа Ердик – “В течение на милиарди години на Земята стават земетресения с различна степен и сила. Но ние активно следим този процес едва от стотина години. И се опитваме да предскажем това, което става в настоящето. Това е много кратък срок и не позволява да се правят основателни прогнози.”

Информираността на населението остава важен фактор за предотвратяване на последствията от катастрофически бедствия. Възникналите цунами в Югоизточна Азия и Япония са доказателство в правотата на думите на специалистите.

Ахмет Ялчинер: “Имаме пример от остров Simeulue в Индонезия. През 2004г. епицентърът на земетресението се е намирал само на 50 км от острова, на който живеят 80 000 човека. Тогава са загинали само 8 жители.

Защо?

Защото през 1907 г. те са били свидетели на цунами и знаят какви могат да бъдат последствията след земетресение.Това знание е съхранило много човешки животи.”

Учените говорят даже не за минути, а за секунди, които в такива ситуации са решаващи в спасяването на хората.

Даже ако такива прекрасни пейзажи не предвещават бедствия…Засега не предвещават…

Източник: Евронюз

Силното земетресение в Япония довело до изместване на оста на Земята със 17 сантиметра. Освен това продължителността на денонощието е намаляло с 1.8 микросекунди. Данните са на американския учен Ричард Грос от лабораторията за реактивно движение към НАСА. В началото той е посочил при предварителни изчисления по-малки параметри – изместване на оста с 15 см и 1.6 микросекунди по-кратко денонощие.

Грос обяснява, че собствената ос на Земята е оста по която планетата е балансирана като маса и не бива да се бърка с оста на въртене на Земята. Собствената ос се променя под влияние на всякакви явления водещи до преразпределение на  масата на големи обекти върху повърхността на планетата. Това нарушава баланса между земната и звездната година и би могло да предизвика по-нататъшно зачестяване на природните катаклизми.

При земетресения със силата на японското се преместват цели континентални плочи, или парчета от тях. Океанската кора се подпъхва, континенталната е отгоре и в момент когато сцеплението не достига става земетресението, континенталната отскача нагоре, обема от вода който се намира над нея се измества и водата започва да се разпросранява в целия воден басейн.

Земетресението в Япония е преместило с 2,4 метра остров Хоншу, който е и най-големият остров в страната.

За сравнение – според  специалистите земетресението в Суматра през 2004 г. е изместило земната ос „само“ с 6 см. , а земетресението в Чили през 2010 г. – с 8 см.

Слънчево затъмнение се получава когато Слънцето е закрито изцяло или частично от Луната. За да се получи това Слънцето, Луната и Земята трябва да се намират на една линия и по този начин Луната скрива диска на Слънцето за земния наблюдател. Слънчево затъмнение може да се наблюдава само при новолуние. Луната всъщност е много по-малка от Слънцето, но в същото време Слънцето е толкова отдалечено от Земята, че когато са на една линия и Луната е между Земята и Слънцето, то диска на Слънцето може да се впише в лунния диск. И по този начин се получава пълно слънчево затъмнение.

Има няколко вида слънчево затъмнение: Пълно, частично, пръстеновидно и хибридно.

Пълно е когато Луната закрива изцяло диска на Слънцето. При този вид затъмнения могат да се наблюдават много интересни явления – слънчевата корона, протуберанси, т.н. броеница на Бейли.

– Слънчевата корона е най-външният слой от атмосферата на Слънцето. Той е силно разреден, а частиците в него са с много висока температура – (1-2 млн. K).
– Протуберансите могат да се наблюдават в атмосферата на Слънцето – в слънчевата корона. Представляват плазма, която е по-студена от околната температура и са проява на слънчевата активност. Образуват се в областите със силно магнитно поле над слънчевите петна.
– Луната не е гладко кръгло тяло а е релефна – има планини, низини, кратери…. Точно по тази причина когато Лунния диск покрие Слънцето, част от светлината преминава и се наблюдават частични проблясвания от затъмненото Слънце – това е броеница на Бейли.

Частично слънчево затъмнение е когато Луната закрива само част от Слънцето, понеже не се намира на една права със Земята и Слънцето.

А когато орбитата на Луната е по-далеч от Земята тогава тя е по-малка от Слънцето и не може да го покрие изцяло  наблюдава се пръстеновидно затъмнение.

Хибридно е смесено – в някой часто на Земята се наблюдава примерно – пълно затъмнение а в други части – частично.

Снимки:
Схема на затъмнение:
bg.wikipedia.org
Слънчево затъмнение:
bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Solar_eclips_1999_4.jpg

На 4 януари 2011 г. бе наблюдавано частично слънчево затъмнение от територията на България. Неговата начална фаза беше в 7.57 ч. а максимума му в 10.55 ч. ( за София ) когато покри около 86% от слънчевия диск.

Понеже при частично слънчево затъмнение Луната не покрива Слънцето изцяло а само частично, човек ако не знае за него, може и да не забележи събитието.

Затъмнението можеше да бъде наблюдавано не само от територията на България, но и от Северна Америка, цяла Европа, западната част на Азия и Северна Африка. Най-голямо покритие на Слънцето са наблюдавали жителите на Северна Европа – над 90%.

Затъмненията не бива да се наблюдават без предпазни средства, понеже ще се увредят очите. За тази цел може да се използва стъкло, опушено на пламъка на свещ, маска за заваряване или рентгенов филм. Но трябва да се внимава, за да не се увреди зрението.

През тази година ще има още три частични слънчеви затъмнения – на 1 юни, 1 юли и 25 ноември. Но нито едно от тях няма да е видимо от България. Пълно слънчево затъмнение ще има 13 ноември 2012 година и ще се вижда в Австралия.

А от България ще може да се наблюдава пълно слънево затъмнение на 3 септември 2081 година и се очаква да продължи 11,7 минути.

Международен екип от изследователи под ръководството на израелски учени работи във водите на Мъртво море. Те се надяват да получат информация за половин милион години от историята на Земята, за да разкрият тайните на изменението на климата.

Тяхното намерение е  за постигане на дълбочина от 1,200 метра под морското равнище. Задачата на групата е да пробие най-дълбоката дупка в земната кора. Самото Мъртво море се намира на 420 метра под морското равнище.

“Образците от утайка на дъното са най-добрият справочник за изменението на климата в целия Близкия изток” – смята ръководителят на проекта Зви Бен-Авраам от Израелската академия на науките.

Учените се надяват да извлекат  информация за древните дъждове, наводнения, засуха, земетресения, които могат да се използват в изследвания и да решат как най-добре да се справят с глобалното затопляне.

За целта трябва да изследват последователността на процесите в продължение на хиляди, дори на стотици хиляди години. Така биха могли да възпроизведат случващите се промени на климата в областта, и по този начин да разберат съвременното глобално затопляне както в региона, така и на други места на планетата.

Слоевете от седимента могат да бъдат датирани с точност до 1 година. Всеки сантиметър съответства на столетие.

Мъртво море се намира на линията на разлома между две континентални плочи, движещи се с различни скорости – и в резултат на това в региона се наблюдава повишена сеизмична активност.

Мъртво море събира течаща вода от пустинята Синай в Египет до Голанските възвешения, покривайки област с площ около 42 000 км2 и предоставяйки голямо количество материал за изследване на климата.

Проектът за проучване на Мъртво море е част от международна програма за континентално сондиране. Идеята е да се направят десетки сондирания за да намерят най-добрия способ за управление на ресурсите на Земята и околната среда.

Източник: Евронюз

Учените са представили резултати от анализа на данните получени при падането на луната на „снаряда“, който вдигна облак прах. Оказа се, че 5.6% от изхвърления материал е вода.

Това количество вода е двойно по-голямо от съдържанието на вода в пустинята Сахара. Също така праха са намерени и много други вещества. Резултатите от анализите са публикувани в списание Science.

„Бомбардировката“ на Луната с два снаряда се проведе през октомври 2009г. В повърхноста на земния спътник се удариха – последната степен от ракетата носител Атлас-5, която изведе сондата LCROSS на орбита, а след това и самия „снаряд“. В резултат на сблъсъка се вдигна прах и фрагменти от почват( макар да се оказаха много по малко от това което разчитаха учените). Намиращата се на орбита сонда LRO, а също така самата сонда LCROSS до момента на падане анализираха образувалия се облак.

Сега авторите на статията в Science са представили детайлен разбор на данните. Освен вода, в праха са открити сребро, живак, водород и въглеводороди. Среброто по всяка вероятност се съдържа в слоя почва , който е веднага под повърхноста.

Първите данни от анализа на данните , получени като резултат от бомбандировката на Луната, се появиха няколко месеца след операцията. Най-важните резултати бяха откриването на вода на Луната.

По рано наличието на Луната на вода, беше потвърдено от три апарата от лунна орбита. Въпреки това, и до сега, изследователите не могат да стигнат до единно мнение относителноконцентрацията на вода на Луната.