Учени откриха потънал континент в Индийския океан – Мавриция

Мавриция (Mauritia) е потънал континент между Индия и Мадагаскар.
Мавриция (Mauritia) е бил миниконтинент, и се е намирал между Индия и Мадагаскар.

Учени от Великобритания, ЮАР, Норвегия и Германия откриха следи от Мавриция – потънал континент в Индийския океан, съобщават от cross.bg. Според геолозите, направили откритието, въпросният континент е съществувал допреди 2 850 милиона години.

Въпросният миниконтинент, който учените кръстили “Мавриция”, се е намирал между днешните държави Индия и Мадагаскар. Преди около 750 милиона години двете държави са се намирали много по-близко, но започват да се раздалечават постепенно, докато стигнат днешните си позиции и в същото време Мавриция постепенно потъва.

Учените стигат до извода, че са открили миниконтинента Мавриция (Mauritia), правейки проучвания на плажната ивица на остров Мавриции. Според тези изследвания пясъкът е получен вследствие на изригване на вулкан, преди около 10 милиона години. Цирконите обикновено се намират в земната кора и са много стари по възраст, според норвежкият професор Тронд Торсвик.

Цирконите са в периода между 1 милиард и 970 милиона и 600 милиона години. Торсвик предполага, че части от Мавриция могат да се открият и днес, на дълбочина до 10 км. от морското равнище на Индийския океан.

Все още отделни остатъци на този потънал континент могат да бъдат видени и на морското равнище – това са Сейшелските острови, обяснява Торсвик:

“Днес Сейшелските острови са дял от гранитът или континенталната кора и се намират буквално посред Индийския океан. Някога преди много време обаче те са били разположени северно от Мадагаскар. Искаме да кажем, че Сейшелите може да са останки от някои от многобройните части на този континент, които днес са разхвърлени по целия океан”.

Мавриция е съществувал милиони години, твърдят учените, но преди около 85 милиона години Индия започва да се отдалечава от Мадагаскар, и континента се разпада и изчезва.

 

Образува се нов суперконтинент

Новия суперконтинент Амазия (Amasia) след 250 милиона години
Новия суперконтинент Амазия (Amasia) след 250 милиона години

Геолози са установили, че към новия суперконтитент, който се образува в момента, и който ще е факт след 250 милиона години няма да се присъединят Южна Америка и Антарктида.

Суперконтинентите на Земята се образуват на всеки няколкостотин милиона години – последния суперконтитент е бил Пангея, който преди около 150 – 220 милиона години се разцепва на две и се образуват Евразия и Гондвана. Съгласно съвременните представи новия континент трябва да се сформира в близките 200-300 милиона години, обаче учените все още не са достигнали до единно мнение по какъв начин ще стане това.

В рамките на новата хипотеза учените са взели предвид мантията на Земята и известните към настоящия момент конвенционални процеси в нея. В частност, учените взели предвид наличието в мантията на „горещите“ зони – райони с висока температура на дълбочина от около 2800 километра под Африка и Южния Пасифик. Както показват изследванията – наличието на подобни зони води до повдигането на земната кора с 1-2 километра.

Оказва се, че това е достатъчно за да има сериозно влияние върху движението на тектоничните плочи. Симулацията показва, че Северна Америка, Евразия, Африка и Австралия ще се съберат в северното полукълбо, докато Южна Америка и Антарктида остават на местата си. Забележително е, че такъв сценарий е предложен преди време от геолози, които са нарекли новият масив от суша Амазия.

Източник и снимка: lenta.ru

Космическите отломки в орбита са опасни за сателитите

космически отломки
Космическите отломки в орбита са опасни за сателитите и за МКС

В публикуван в четвъртък (1. 09. 2011г.) доклад на експерти от Националната академия на науките на САЩ се съобщава, че в настоящето време на околоземна орбита има толкова много космически отломки, че ако не се заемем веднага с почистването им, след няколко години вече ще е късно.

Спътниците могат да бъдат повредени, дори разрушени, космическите кораби да претърпят сериозни разрушения вследствие на този “космически” боклук. Това би нанесло сериозни щети на редица страни, които се занимават с изследване на космоса. Освен това поради угрозата от евентуален сблъсък с отломки от стари, апарати вече е била променяна орбитата на Международната космическа станция – МКС, а няколко пъти се е появявала реална опасност от евакуация на екипажа.

Според Доналд Кеслер – бивш научен сътрудник на НАСА а в настоящето – член на Националната академия на науките – вече сме изгубили контрол над състоянието на космическите отломки и те в последните години са удвоили своето количество.Това вече представлява реална заплаха, а в бъдеще може да постави под въпрос космическите полети.

В околоземна орбита в настоящия момент се намират повече от половин милион части от вече използвани космически апарати с диаметър от 1 до 10 см.

По данни на Satellite Industry Association на опасност са изложени около 1 000 действащи военни, търговски и цивилни изкуствени спътници в орбита, които са част от индустрията, генерирала 168 млрд. долара приходи миналата година.

А доколко опасността е сериозна, а не измислена, ни дава основание и само като споменем случката от преди 2 години – тогава през 2009 г. на 789 км височина, неработещ руски сателит се сблъска с работещ комуникационен спътник – Иридиум (Iridium) .

Снимка: НАСА

Извънземните могат да открият Земята по изхвърляните парникови газове

Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове
Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове

Извънземните цивилизации могат да открият Земята по увеличеното количество на изхвърляните парникови газове в атмосферата, и да достигнат до извода за бързото развитие на нашата цивилизация. След това решение те имат няколко варианта на действие – единият от тях е да решат да ни унищожат, за да предотвратят евентуална наша експанзия в космоса. Това е една от версиите представени от учени от американски университет в  щата Пенсилвания в списанието „Акта Астронотика“ ( Acta Astronautica ).

Но също така възможно е инопланетяните да се окажат мирни и дружелюбни и да ни помогнат в решаването на проблемите и развитието на технологиите, или пък да не им допадне и да ни се разсърдят как се отнасяме с планетата и разхищаваме ресурсите.

Според мнението на учените извънземните могат да засекат измененията на излъчването на земната атмосфера, породени от бързото увеличаване на парниковите газове и да достигнат до извода, че можем да започнем завоюването на други светове в търсенето на ресурси.

Както споделя Джейкъб Хак-Мисра: “Такъв сценарии е много малко вероятен. Ние не казваме, че събитията могат да се развият именно по този начин. Но все пак такава възможност съществува.”

Според него учените на Земята също така използват метода за анализа на излъчването в изучаването на други планети. Астрономите могат да засекат изменения в спектъра на излъчването на големи планети само до разстояние от около 200 светлинни години. Според мерките във вселената – това е много малко разстояние. Но винаги съществува вероятност да има напреднали цивилизации, които са с напреднали технологии и могат да “виждат” на далеч по-голямо разстояние.

Орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация

троянски астероид
Това е снимка на троянския астероид на Земята - 2010 TK7. Неговата орбита е в зелено, а самият той е в сиво. Вижте след обяснителния текст на статията и видео анимацията

Тази видео анимация показва орбитата на троянски астероид 2010 TK7. 2010 TK7 е първият открит троянски спътник на Земята. Това откритие е станало възможно след изстрелването на космическият телескоп на НАСА – WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer).

Троянските астероиди са астероиди, които споделят една орбита с дадена планета и заедно с нея обикалят около Слънцето, като се намират пред или зад планетата. Тези астероиди се намират в така наречената точка на Лагранж – това е мястото, където се уравновесява гравитацията между планетата и Слънцето и в тази точка силата на привличането между двете тела е едно и също.

На анимацията може да видите орбитата на 2010 TK7  (в зелен цвят) и неговото разположение спрямо Земята (в сини точки) около Слънцето.

Цифрите в горния ляв ъгъл показват промените на орбитата с течение на времето. Орбитата на астероида е изчислена напред във времето като за следващите 100 г. той ще се приближи до Земята на не повече от 24 милиона километра и обикаля около тази стабилна точка за 395г.

Обикновено троянските астероиди не се намират толкова далеч от точките на Лагранж – като примерно тези на Юпитер. Но астероидът 2010 TK7 има екстремна орбита, която както може да се види от анимацията – тя е далеч над и под равнината на Земята. И поради тази причина 2010 TK7 е много трудно забележим от Земята – защото се появява близо до Слънцето от нашата гледна точка.

Вижте повече информация за това как астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Видео анимация и снимка: NASA

Астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята

троянски астероид
Астрономи откриха астероида 2010 TK7, който е "троянски" спътник на Земята. На това изображение той е в сиво а в зелено е неговата орбита около Земята и Слънцето

От НАСА съобщиха, че са открили първия „троянски“ спътник на Земята. Това е станало възможно с помоща на техния космически телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer). „Троянският“ спътник на Земята е 300–метров астероид 2010 TK7, който се движи в стабилна орбита, близо до Земята и се намира в една от точките на Лагранж.

Самият астероид 2010 TK7 се намира на около 80 милиона километра от нашата планета и има необикновена орбита, която представлява сложно движение в близост до стабилната точка в равнината на орбитата на Земята, въпреки че астероида се движи над и под равнината. Орбитата му е добре определена най-малко за следващите 100 години и той ще се приближи до нас на не по-малко от 24 милиона километра.

„Троянски“ се наричат астероиди, които споделят една орбита с дадена планета близо до нейните стабилни точки, пред или зад планетата. И понеже те непрекъснато се движат пред планетата или я следват в една и съща орбита, те никога не могат да се сблъскат с нея.

Още в 18 век учените са установили, че е възможно малки небесни тела да се движат в една и съща орбита с планетата, ако се намират близо до точките на триангулация, т.е. в точките на Лагранж, където гравитацията на Слънцето и планетата се уравновесяват.  В нашата слънчева система планетите Нептун, Марс и Юпитер също имат „троянски“ астероиди. Две от луните на Сатурн също имат троянци.

Учените бяха предсказали, че Земята би трябвало да има „троянски“ спътници, но те са трудно видими, понеже са относително малки и се появяват близо до Слънцето от гледна точка на Земята.

Още със запуска през 2009 г. на космическия телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) ситуацията в изучаването на космическите тела в Слънчевата система се е подобри значително. С помоща на WISE може да бъде наблюдавана територията, разположена на 90 градуса на линията Земя – Слънце.

С помоща на телескопа WISE екипът на Мартин Коннърс от Athabasca University (Канада) започва да сканира цялото небе в инфрачервена светлина от януари 2010 г. до февруари 2011 г. в търсене на „троянски“ астероиди. Наблюдавани са повече от 155 хиляди астероиди в основния пояс между Марс и Юпитер. Засекли са повече от 500 обекта които орбитите им приближават Земята – в това число и сто трийсет и два, които досега са били неизвестни.

Вижте и разположението на Слънцето, Земята и орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация от НАСА около точката на Лагранж.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Шестото “Велико измиране” – Световния океан на границата на катастрофа

Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.

През януари в Бразилия умират мистериозно голямо количество сардини
През януари в Бразилия умират мистериозно голямо количество сардини

Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.

Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.

Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.

Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.

Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.

Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:

Мангровите гори изчезват с бързи темпове
Мангровите гори изчезват с бързи темпове

Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.

Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.

Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.

Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.

Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.

Източник: Евронюз

Шестото “Велико измиране” вече започна

Начало на глобално измиране на подводната флора и фауна
Начало на глобално измиране на подводната флора и фауна

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Източник: Евронюз

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става м

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Окенаските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

игновенно – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разшушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Регистрирано мощно изригване на Слънцето

Слънчево изригване solar-blast
Слънчево изригване (solar-blast)

НАСА регистрира мощно изригване на Слънцето на 7 юни 2011г. Това мощно изригване на Слънцето е продължило 3 часа и неговия пик е бил в сутрешните часове на 7 юни.

При падането си обратно облакът със заредени частици е покрил половината от повърхността на Слънцето. Останалата част от плазмения поток се движи със скорост от 5 милиона километра в час. Очаква се породеният от Слънчево изригване (solar-blast) поток да подмине Земята, така, че ефекта му да е относително слаб, но достатъчен да предизвика геомагнитна буря.

След 21 часа наше време на 09 юни 2011г. не са изключени смущения в електропреносната мрежа и спътниковите комуникации. Може да се наложи промяна на маршрутите на пътническите полети през полярните райони.

Необичайно било освобождаването на огромни обеми относително студен газ по време на изригване на Слънцето, според учени от НАСА – с температура под 79 хиляди градуса. Изхвърлената разтопена плазма от короната достигна скорост от пет милиона километра в час.

Температурата на слънчевата корона обикновено е между 500 хиляди и 6 милиона градуса, а при изригванията достига до десетки милиони градуси.

Снимката е от сайта на НАСА: http://www.nasa.gov

Джон Джеймс Одюбон

Джон Джеймс Одюбон - John James Audubon
Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) - американски натуралист, орнитолог и художник-анималист

Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) е роден на 26 април 1785г. Джон Джеймс Одюбон е роден във френската колония Свети Доминик (сега Хаити) и е незаконен син на френския генерал-лейтенант Жан Одюбон, морски офицер. Майката на Джон Одюбон е креолка и е работела като камериерка. Майка му – Жан Рабин умира когато той е едва на няколко месеца, понеже е страдала от тропически болести след пристигането си на острова. Когато робите в Хаити почват да се борят за свободата си през 1788г. баща му, Жан Одюбон решава да продаде имотите и да се върне във Франция. През 1803г. баща му се сдобива с фалшив паспорт и Джон Одюбон заминава за Америка за да избегне участие в Наполеоновите войни. Става мениджър на мини в начинание в което и той участва. Въпреки това се интересува от рисуване на птици и изоставя начинанието.

Джон Одюбон е американски натуралист, орнитолог и художник-анималист. Известен е с албума си – “Птиците в Америка”, в който описва птиците на американския континент. Описал е над 500 вида. За да направи това Одюбон лично ловува птиците, а след това ги препарира, описва и рисува. Правел е гравюри на експонатите на медна плочка, която оцветявал сам на ръка. Самият труд “Птиците на Америка” и “Орнитологична биография” са издадени в Англия.

Този монументален труд – “Птиците в Америка” се състои от 435 ръчно оцветени, в реален размер от 497 вида птици, изработени от гравирани плочи мед с различен размер в зависимост от размера на изображението. Те са отпечатани на листове с размери около 39 на 26 инча (660 мм). Самата работа съдържа малко над 700 вида птици от Северна Америка. Страниците на “Птиците в Америка” са така организирани, че да придобият артистичен ефект и контрастиращи интереси, като че ли читателя е във визуално турне.

През 1827 публикува първия том на “Птиците на Америка” в луксозен албум огромен размер на почти половината от човешкия ръст (99 см х 66см). “Птиците на Америка” е последвана от продължение –  “Орнитологична автобиография”. Това е колекция от живота и историите на всеки вид, написана заедно с Шотландския орнитолог William MacGillivray. В 1838 е издаден последния том на „Птиците на Америка“. Двете книги са били напечатани поотделно, за да се избегне британски закон, изискващ копия от всички публикации с текст да бъдат депозирани в библиотеките Crown, огромна финансова тежест за самостоятелна публикация. През 1839г. е издаден и последния том на “Орнитологична биография”.

Джон Джеймс Одюбон рисува, каталогизира и описва птици от Северна Америка по начин, който е много по-добър, превъзхождащ от дотогава използваните методи. Той изучава американските птици и се стреми да ги покаже в по-реалистичен начин, отколкото повечето хора в изкуството дотогава.

Рискувайки задължителната военна служба, Одюбон се завръща във Франция през 1805 г., за да се види с баща си и да получи благословията му да се ожени. Тогава се среща с френският естествоизпитател и лекар Шарл-Мари Д`Орбини, който подобрява уменията на Джон Одюбон в препарирането, и го научава на научни методи на изследване.

Джон Джеймс Одюбон - John James Audubon
Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) в последните години

Одюбон развива своя собствена методика за изготвяне на птиците. След като ги е уловил използва кабели за да ги постави в естественото им положение, за разлика от метода, който ползват орнитолозите до тогава. Отдава се изцяло на работата си и примерно за основен образец на орел е отделил до четири 15-часови дни труд. Картините на птиците му са близки до живота в естествената им среда. Често ги показва когато са в движение, особено по време на лов или хранене. Това е в рязък контраст с тази твърда представителност на птиците от съвременниците си. Той основава картините си, работата си на обширни наблюденя.

Джон Джеймс Одюбон работи предимно с акварел в началото на деня. Той добавя цветни тебешири или пастел, за да покаже мекотата на перата на птиците, особено на сови и чапли. Всички видове са изготвени в действителни размери, като по-големите птици са намалени в съотношение за да може да ги побере на страниците. Малките видове обикновено са показани на клонове с плодове, плодове и цветя. Често Одюбон използва няколко птици за да представи всички гледни точки. По-големите птици често са поставени в техния хабитат или възможност за кацане на пънове. От време на време, както примерно при кълвачи, той съчетава няколко вида на една страница за да предложи контрастиращи елементи. Често изобразява гнездата и яйцата на птиците и техните естествени хищници – например змиите. Обикновено илюстрира мъжки и женски вариант, а понякога и тяхното потомство. В по-късните рисунки, използва сътрудници да направят местообитание за тях. Освен верните интерпретации на анатомията Джон Одюбон внимателно комбинира конструкцията на обектите, птиците, самата среда в която се намират, за да придобие по-голям художествен и научен ефект.

Джон Джеймс Одюбон почива на 27 януари 1851 в собствения си дом, в Ню Йорк.

Вижте част от снимките на Джон Джеймс Одюбон в неговия труд – “Птиците в Америка”:

Превел от английски: Борислав
източник: Уикипедия

Поставяйте активен линк към сайта и името на автора на материала!

Нашият дом

Earth Day
Earth Day

Земята е нашият дом. Ние си нямаме друг. Но въпреки това за нашият дом – Земята не правим нужното за да го опазим. Замърсяваме го, отнасяме се с невнимание, пренебрежение. Замърсяваме го с отпадъци и подминаваме, надявайки се, че никой не ни е видял, че някой друг ще почисти след нас. Или просто са непукисти – какво като ги видят и посочат – те сме по-силни от другите, безнаказни са и могат да правят каквото пожелаят.

Инициативите за опазване на Земята все повече се увеличават. Все повече граждани и неправителствени организации разширяват своите мероприятия. Вече много фирми включват в своята дейност и „зелени“ кампании. Целта е само една – да се опази Земята, да се намали нейното замърсяване.

За тези проблеми започва да се говори постепенно от 1970 г. когато САЩ и Канада обявяват един ден в годината за „Деня на Земята“. Тази инициатива се разраства и от 1990 г. се чества като международен, а в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Международният ден на Земята (Earth Day) за първи път е отбелязан на 22 април 1970 г. Тогава в инициативата „Ден на Земята“ се включват милиони американци участвайки в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнес-среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда – по този начин опазват жива Земята (live Earth).

Ден на Земята
Ден на Земята

Но всъщност малко хора знаят, че началото е поставено преди повече от столетие. И родоначалник на тази идея е Дж. Стърлинг Мортън, който се заселва в средата на XIX век в Небраска. Впечатлен от красотата на природата и от безмилостното изсичане на дърветата от преселниците подема инициатива за опазване на природата, за нейното залесяване. По негово предложение жителите на щат Небраска отделят един ден в годината от своето време за да засаждат дървета. Още тогава, по негово време се включват милиони американци – впечатляващо, нали!

В последствие Хейлърд Нелсън – сенатор от Уисконсин разширява тази инициатива, превръщайки я в международна и през 1970 г. е първия митинг проведен в Америка, на който се присъединяват милиони граждани от САЩ и Канада. А датата 22 април е избрана за Ден на Земята, понеже това е рожденната дата на Дж. Стърлинг Мортън.

След „Деня на Земята“ следва „Часът на Земята“, започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни да угасят осветлението за един час. „Часът на Земята“ се разраства и стана една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени. Това са информации които ни припомнят всяка година когато наближат тези събития. И след като отминат, тогава какво? Като че ли ги забравяме, някак си…потъваме в ежедневните си проблеми.

Сещаме се за Земята и нейното опазване само ако се случи голяма екологична катастрофа, замърсяване от завод, предприятие, или ако някоя фирма започне да рекламира своя „зелена“ инициатива. Но и това пропускаме – това не се отнася до нас, нека другите да го правят, щом е мръсно при тях или ако имат пари.А ние?Ние се изключваме от този проблем. Мислим се за малки, незначителни, че нищо не зависи от нас. А всъщност – каквото мислим за себе си – това правим. Ако мислим, че нищо не зависи от нас и сме никой – такива и ще си останем. Но не се и сещаме, че точно ние можем да направим много, че от нас зависи ако не всичко, то много неща.

Защото ние сме един организъм на тази планета.

Аз, ти, той, тя….НИЕ….

Земята - Дом за нашите деца
Земята - Дом за нашите деца

Ако не правим малкото, което можем – няма как да направим голямото. Ако ние с нашите действия не дадем пример, не покажем – как другите ще ни повярват и последват? Особено нашите деца. Те гледат от нас, попиват нашите думи, действия. Как искаме те когато порастат да опазват природата, да бъдат съзнателни граждани, когато са видели и научили от нас да бъдат безразсъдни, че те могат да изцапат, и все ще се намери някой друг, който да мине след тях и да почисти.

Трябва да се грижим за природата, да я опазваме, да учим и възпитаваме нашите деца, че те не са само потребители, ами и собственици, и съжителстват заедно с много други живи същества на нашата планета. Всеки се грижи за своя дом, опазва го, но в същото време нехае за другите. Докато това наше самосъзнание е такова, винаги ще честваме „Деня на Земята“ или „Часът на Земята“ само в един календарен ден от годината. А през останалото време ще забравяме…или ще ни е неудобно да се сетим…или ще се правим, че не се сещаме. Нужно е да научим не само нас, но и нашите деца, че Земята – Дом за нашите деца. По този начин ще я опазваме, ще се грижим за нея и бъдещите поколения ще наследят от нас хубаво и чисто място за живеене.

Защото…Ами защото, през останалото време караме лъскавите си коли (а някой и не толкова лъскави), изхвърляме пепелника през прозореца, или „най-културно“ отваряме вратата на шофьора, за да го изтръскаме; когато запалим последната цигара от кутията изхвърляме я с едно небрежно движение през прозореца на колата, оправяме си слънчевите очила, и … след секунди сме забравили какво сме направили. Вечерта когато се приберем у дома в апартамента и след като сме се навечеряли, изтръскваме покривката през терасата, а остатъците ги слагаме в найлонова торбичка и ги изхвърляме…пак от там. Нашият дом, апартамент е чист, а долу … ами долу не е наше. Нали си плащаме на общината данък смет – да си чисти.

Пък и не сме само ние – и други го правят.Това е всекидневна гледка. Как да възпитаваме децата си, да пазят, да се грижат, когато ние самите не го правим? За това се иска самосъзнание и отговорност. Отговорност пред нас самите, не пред някой друг. Но си мисля, че много хора нямат тази смелост, да застанат пред самите себе си, и да се погледнат такива, каквито са.

Прочетете още материали по темата:
Как да дадем Еко пример
История на Деня на Земята
Земята се усмихва чрез цветята
Деня на Земята
Часът на Земята
Ден на Земята – Пази ми я докато порастна
Еко чанта
Как да почистваме дома си

Използвана е снимка от сайта: http://www.homeworkshop.com

Система за ранно предупреждение за цунами в Средиземно море

Десетметровата приливна вълна покрила североизточното крайбрежие на Япония е вследствие на земетресението със сила от 9 по Рихтер, което разтърси страната.

Десетки хиляди жертви, и още повече останали без покрив…

А какво е положението в Средиземно море – има ли система за ранно оповестяване на цунами? Европейски учени предполагат, че японския сценарий е възможнен и тук.

Най-опасен се счита участъкът на турското крайбрежие в източното Средиземноморие.

Турският геофизик Ахмет Ялчинер смята, че рискът от възникване на цунами е сериозен. Той е координатор на изследователски проект в Евросъюза целта на който е да се разбере механизма за образуване на приливните вълни.

Разломът Елинската дъга
Разломът Елинската дъга

Ахмет Ялчинер споделя: “Турския град Фетхие е разположен в близост до разлома, който се нарича “Елинската дъга”. Елинската дъга се намира в зона на субдукция между Африканската и Егейската тектонични плочи.

Ние разбрахме, че Елинската дъга е сходна със Зондската дъга, която се намира недалеко от Суматра. Именно движението на Зондската дъга е причина за земетресението в 2004г. и последващите цунами. Ние не можем да подминем такива съвпадения. Затова и именно се опитваме да разберем механизма за възникване на цунами.”

Симулация на цунами
Компютърна симулация на цунами по труското крайбрежие

Компютърната симулация помага на повече от 30 колектива и лаборатории да разберат природния феномен. Проектът се координира в Италия, Болоня. Един от хората, който се занимава с това е професор Стефано Тинти – геофизик от старинния болонски университет. Резултатите от работата на Тинти и неговите сътрудници трябва да се използва за създаване на система за ранно оповестяване в случай на възникване на цунами.

В идеалния случай сигналът ще бъде подаден 20 минути преди вълната да достигне гъстонаселен район.

Симулация на цунами о. Капри
Компютърна симулация на цунами в Италия, о. Капри

Професор Стефано Тинти разказва: “Цунами са възниквали в басейна на Средиземно море в миналото – биха могли да възникнат и в бъдеще време. Днес не съществува никаква система за защита на населението в този регион. Решението е да се създаде общонационална система за оповестяване по образец на вече действащите системи в Тихия и в Индийския океан. За да бъдат успешни усилията на специалистите е необходимо да се създаде нов алгоритъм, математически модел и компютърни програми.

Необходимо е да се обучи населението да действа правилно в такива ситуации.

Длъжни сме да разработим няколко подробни сценария. Построените от нас математически модели ще ни помогнат да разберем важните характеристики на такъв природен феномен, като цунами. Трябва точно да разчетем силата на приливната вълна за да можем да предскажем дали построените на брега сгради биха издържали силата на приливната вълна. Ние сме длъжни да умеем да предсказваме както маршрутите за евакуация, така и участъците от сушата, които биха могли да бъдат залети.”

Обаче за да се реализират тези планове е нужно международно сътрудничество, което е ключов фактор за това.

Фетхи се намира в зона с повишена зеизмична активност и това е определило избора на място за местопложението на проект “Трансфер”. Тук се намират изключително точни сеизмически датчици, които реагират и на най-малките колебания на земната кора.

Както казва Ахмет Ялчинер – “Ние използваме съществуващите математически модели за да разберем какво влияние могат да окажат цунами. Трябва да разберем в детайли какво се случва при възникването на цунами при крайбрежието на Фетхи и близконамиращия се Родос. Трябва да разберем колко чупливи са сградите построени на самия бряг. Трябва да изясним как в този случай действат законите на хидродинамиката.”

Данните получени от сеизмологичната станция при Фетхие се изпращат в Истанбул. Големият и шумен град, наричан още “мост между Европа и Азия” е разположен на брега на Босфора, в сеизмичноактивна зона.

Сътрудникът от обсерваторията Кандиллии Мустафа Ердик и неговите колеги получават данните от Фетхие в рамките на друг европейски проект – “Сейфер”. Предполага се, че в бъдеще Сейфер може да стане част от системата за ранно предупреждение от цунами. Според М. Ердик – главната цел на проекта е използване на последите достижения в сеизмологията.

Симулация на цунами в Италия, Неапол
Компютърна симулация на цунами в Италия, Неапол

Нужно е да се създадат нови стандарти и нова методология, което на свой ред да позволи да се изработят норми и действия, които да се приемат от европейските страни и учреждения.

Обаче въпреки използването на сложна апаратура да се предсказват земетресения все още е невъзможно. Науката предстои да измине дълъг път в това отношение.

Мустафа Ердик – “В течение на милиарди години на Земята стават земетресения с различна степен и сила. Но ние активно следим този процес едва от стотина години. И се опитваме да предскажем това, което става в настоящето. Това е много кратък срок и не позволява да се правят основателни прогнози.”

Информираността на населението остава важен фактор за предотвратяване на последствията от катастрофически бедствия. Възникналите цунами в Югоизточна Азия и Япония са доказателство в правотата на думите на специалистите.

Ахмет Ялчинер: “Имаме пример от остров Simeulue в Индонезия. През 2004г. епицентърът на земетресението се е намирал само на 50 км от острова, на който живеят 80 000 човека. Тогава са загинали само 8 жители.

Защо?

Защото през 1907 г. те са били свидетели на цунами и знаят какви могат да бъдат последствията след земетресение.Това знание е съхранило много човешки животи.”

Учените говорят даже не за минути, а за секунди, които в такива ситуации са решаващи в спасяването на хората.

Даже ако такива прекрасни пейзажи не предвещават бедствия…Засега не предвещават…

Източник: Евронюз

Земетресението в Япония измести земната ос със 17 см.

Земна ос
Според Ричард Грос оста на Земята е изместена със 17 см.

Силното земетресение в Япония довело до изместване на оста на Земята със 17 сантиметра. Освен това продължителността на денонощието е намаляло с 1.8 микросекунди. Данните са на американския учен Ричард Грос от лабораторията за реактивно движение към НАСА. В началото той е посочил при предварителни изчисления по-малки параметри – изместване на оста с 15 см и 1.6 микросекунди по-кратко денонощие.

Грос обяснява, че собствената ос на Земята е оста по която планетата е балансирана като маса и не бива да се бърка с оста на въртене на Земята. Собствената ос се променя под влияние на всякакви явления водещи до преразпределение на  масата на големи обекти върху повърхността на планетата. Това нарушава баланса между земната и звездната година и би могло да предизвика по-нататъшно зачестяване на природните катаклизми.

При земетресения със силата на японското се преместват цели континентални плочи, или парчета от тях. Океанската кора се подпъхва, континенталната е отгоре и в момент когато сцеплението не достига става земетресението, континенталната отскача нагоре, обема от вода който се намира над нея се измества и водата започва да се разпросранява в целия воден басейн.

Земетресението в Япония е преместило с 2,4 метра остров Хоншу, който е и най-големият остров в страната.

За сравнение – според  специалистите земетресението в Суматра през 2004 г. е изместило земната ос „само“ с 6 см. , а земетресението в Чили през 2010 г. – с 8 см.

Слънчево затъмнение

слънчево затъмнение
Слънчево затъмнение

Слънчево затъмнение се получава когато Слънцето е закрито изцяло или частично от Луната. За да се получи това Слънцето, Луната и Земята трябва да се намират на една линия и по този начин Луната скрива диска на Слънцето за земния наблюдател. Слънчево затъмнение може да се наблюдава само при новолуние. Луната всъщност е много по-малка от Слънцето, но в същото време Слънцето е толкова отдалечено от Земята, че когато са на една линия и Луната е между Земята и Слънцето, то диска на Слънцето може да се впише в лунния диск. И по този начин се получава пълно слънчево затъмнение.

Има няколко вида слънчево затъмнение: Пълно, частично, пръстеновидно и хибридно.

Пълно е когато Луната закрива изцяло диска на Слънцето. При този вид затъмнения могат да се наблюдават много интересни явления – слънчевата корона, протуберанси, т.н. броеница на Бейли.

– Слънчевата корона е най-външният слой от атмосферата на Слънцето. Той е силно разреден, а частиците в него са с много висока температура – (1-2 млн. K).
– Протуберансите могат да се наблюдават в атмосферата на Слънцето – в слънчевата корона. Представляват плазма, която е по-студена от околната температура и са проява на слънчевата активност. Образуват се в областите със силно магнитно поле над слънчевите петна.
– Луната не е гладко кръгло тяло а е релефна – има планини, низини, кратери…. Точно по тази причина когато Лунния диск покрие Слънцето, част от светлината преминава и се наблюдават частични проблясвания от затъмненото Слънце – това е броеница на Бейли.

Пълно Слънчево затъмнение. Добре се вижда слънчевата корона и протуберансите.

Частично слънчево затъмнение е когато Луната закрива само част от Слънцето, понеже не се намира на една права със Земята и Слънцето.

А когато орбитата на Луната е по-далеч от Земята тогава тя е по-малка от Слънцето и не може да го покрие изцяло  наблюдава се пръстеновидно затъмнение.

Хибридно е смесено – в някой часто на Земята се наблюдава примерно – пълно затъмнение а в други части – частично.

Снимки:
Схема на затъмнение:
bg.wikipedia.org
Слънчево затъмнение:
bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Solar_eclips_1999_4.jpg

Частично слънчево затъмнение на 4 януари 2011 г.

На 4 януари 2011 г. бе наблюдавано частично слънчево затъмнение от територията на България. Неговата начална фаза беше в 7.57 ч. а максимума му в 10.55 ч. ( за София ) когато покри около 86% от слънчевия диск.

Понеже при частично слънчево затъмнение Луната не покрива Слънцето изцяло а само частично, човек ако не знае за него, може и да не забележи събитието.

Затъмнението можеше да бъде наблюдавано не само от територията на България, но и от Северна Америка, цяла Европа, западната част на Азия и Северна Африка. Най-голямо покритие на Слънцето са наблюдавали жителите на Северна Европа – над 90%.

Затъмненията не бива да се наблюдават без предпазни средства, понеже ще се увредят очите. За тази цел може да се използва стъкло, опушено на пламъка на свещ, маска за заваряване или рентгенов филм. Но трябва да се внимава, за да не се увреди зрението.

През тази година ще има още три частични слънчеви затъмнения – на 1 юни, 1 юли и 25 ноември. Но нито едно от тях няма да е видимо от България. Пълно слънчево затъмнение ще има 13 ноември 2012 година и ще се вижда в Австралия.

А от България ще може да се наблюдава пълно слънево затъмнение на 3 септември 2081 година и се очаква да продължи 11,7 минути.

Международен екип от изследователи сондира Мъртво море

Сондиране в Мъртво море
Сондиране в Мъртво море

Международен екип от изследователи под ръководството на израелски учени работи във водите на Мъртво море. Те се надяват да получат информация за половин милион години от историята на Земята, за да разкрият тайните на изменението на климата.

Тяхното намерение е  за постигане на дълбочина от 1,200 метра под морското равнище. Задачата на групата е да пробие най-дълбоката дупка в земната кора. Самото Мъртво море се намира на 420 метра под морското равнище.

“Образците от утайка на дъното са най-добрият справочник за изменението на климата в целия Близкия изток” – смята ръководителят на проекта Зви Бен-Авраам от Израелската академия на науките.

Учените се надяват да извлекат  информация за древните дъждове, наводнения, засуха, земетресения, които могат да се използват в изследвания и да решат как най-добре да се справят с глобалното затопляне.

За целта трябва да изследват последователността на процесите в продължение на хиляди, дори на стотици хиляди години. Така биха могли да възпроизведат случващите се промени на климата в областта, и по този начин да разберат съвременното глобално затопляне както в региона, така и на други места на планетата.

Слоевете от седимента могат да бъдат датирани с точност до 1 година. Всеки сантиметър съответства на столетие.

Мъртво море се намира на линията на разлома между две континентални плочи, движещи се с различни скорости – и в резултат на това в региона се наблюдава повишена сеизмична активност.

Мъртво море събира течаща вода от пустинята Синай в Египет до Голанските възвешения, покривайки област с площ около 42 000 км2 и предоставяйки голямо количество материал за изследване на климата.

Проектът за проучване на Мъртво море е част от международна програма за континентално сондиране. Идеята е да се направят десетки сондирания за да намерят най-добрия способ за управление на ресурсите на Земята и околната среда.

Източник: Евронюз

Тропосферата се затопля

Не само повърхността на Земята се затопля, но и тропосферата – най-ниският слой на атмосферата, където протичат климатичните процеси, предаде Ройтерс, позовавайки се на резултатите от американско изследване.

За целите на проучването специалисти от Националното управление за изследване на океаните и атмосферата в САЩ са анализирали данни за температурите в тропосферата, събирани четири десетилетия, допълва БТА.

Направеният анализ е показал, че ключовият атмосферен слой – тропосферата, също се затопля в резултат на натрупването на повече улавящи топлината парникови газове.

Откритието може да сложи край на дебатите, започнали преди 20 години. Тогава е публикуван научен доклад, базиран върху сателитни наблюдения. Докладът повдига въпроса дали подобно на земната повърхност тропосферата също се затопля.