Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
По време на археологически разкопки в Израел са открити статуетки на животни, които са на възраст 9 500 години. Статуетките са намерени близо до останките на древна кръгла постройка, в археологически обект на Тел Моса, който се намира в околностите на Ерусалим.
Намерени са две статуетки от новокаменната епоха, като едната от тях представлява овен, направен от варовик. Самата статуетка е направена много реалистично и изобразява в детайли и пропорции тялото, главата и рогата на животното.
Втората намерена статуетка е направена от доломит, и според археолозите представлява абстрактна фигура, която символизира едрия рогат добитък.
Двете статуетки са големи около 15 сантиметра.
Археолозите са на мнение, че при проведените археологически разкопки в Израел, намерените статуетки може да са имали култово значение за хората, които са ги направили. Според тях като се съди по качеството им, може да се предполага, че статуетките са използвани за церемониални цели – да се осигури късмет на ловците. Също така е възможно да символизират и опитомяването на животните, и по-специално на тревопасните животни.
Периодът от историята преди 9 500 години е бил много динамичен – тогава през новокаменната епоха хората са преминавали в уседнал начин на живот и са започвали да развиват селското стопанство.
Въпросните археологически разкопки в Израел, Тел Моса се провеждат преди планираното разширяване на Магистрала 1, на главния път, свързващ Йерусалим и Тел Авив.
Абстрактна фигура на едър рогат добитък
Статуетка на овен на 9 500 години, открита при разкопки в Израел.
Автор на снимките: Yael Yolovitch,
Israeli Antiquities Authority (IAA)
По всяка вероятност в Созопол няма да бъдат излагани скелетите от т.н. “Вампирско погребение”. Това съобщава за Агенция “Фокус” Димитър Недев, който е директор на Археологическия музей в града.
Той се опасява, че това ще бъде повод да се събират разни окултисти, които могат да нанесат вреда на експозицията.
Припомняме, че неотдавна в Созопол по време на разкопките до църквата „Св.Св. Кирил и Методий” бяха открити гробове на “вампири”. Според археолозите в гробовете са погребани починали интелектуалци, и според народното поверие след своята смърт са били прободени с железни предмети. Това се прави за да се обезсилят, за да не притесняват хората и след своята смърт.
Самите гробове са открити близо до абсидата на църквата. Според християнската традиция на това място се погребват само знатни, благородни хора.
Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата. Техният брой е около 10 000 и са били конфискувани от Софийска градска прокуратура в полза на държавата през 2004 г. от група дилъри.
Историческите ценности са от всички времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. Сред тях могат да се видят част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 брой фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.
Също така в колективните находки влизат и 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско. От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита до сега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.
Ето още какво включват колективните находки:
56 броя сребърни монети на цар Иван Страцимир.
Част от колективна находка, състояща се от 47 броя сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен.
Част от колективна находка, състояща се от общо 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 броя са сребърни грошове на Иван Шишман.
Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Явно, то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.
Сред придобивките за НИМ има и печати на български царе, като едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност може да се твърди, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство:
Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ – 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха, включително и за българската средновековна история.
Не бива да се пропускат и предметните паметници:
Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ – произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.
Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица се свързва с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.
Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.
Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.
Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който лично на нас ни е познат само по литературни данни е очевидно изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.
На пресконференция в Националния исторически музей днес, от 11:30 часа ще бъдат показани образци от тези паметници.
Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове
Извънземните цивилизации могат да открият Земята по увеличеното количество на изхвърляните парникови газове в атмосферата, и да достигнат до извода за бързото развитие на нашата цивилизация. След това решение те имат няколко варианта на действие – единият от тях е да решат да ни унищожат, за да предотвратят евентуална наша експанзия в космоса. Това е една от версиите представени от учени от американски университет в щата Пенсилвания в списанието „Акта Астронотика“ ( Acta Astronautica ).
Но също така възможно е инопланетяните да се окажат мирни и дружелюбни и да ни помогнат в решаването на проблемите и развитието на технологиите, или пък да не им допадне и да ни се разсърдят как се отнасяме с планетата и разхищаваме ресурсите.
Според мнението на учените извънземните могат да засекат измененията на излъчването на земната атмосфера, породени от бързото увеличаване на парниковите газове и да достигнат до извода, че можем да започнем завоюването на други светове в търсенето на ресурси.
Както споделя Джейкъб Хак-Мисра: “Такъв сценарии е много малко вероятен. Ние не казваме, че събитията могат да се развият именно по този начин. Но все пак такава възможност съществува.”
Според него учените на Земята също така използват метода за анализа на излъчването в изучаването на други планети. Астрономите могат да засекат изменения в спектъра на излъчването на големи планети само до разстояние от около 200 светлинни години. Според мерките във вселената – това е много малко разстояние. Но винаги съществува вероятност да има напреднали цивилизации, които са с напреднали технологии и могат да “виждат” на далеч по-голямо разстояние.
Скелето, поставено под Мадарския конник ще бъде демонтирано. То е изградено от желязо и дърво и е поставено там в началото на 1996 г. за да е в помощ на учените, които изследват скалата и релефа и в опитите им да я предпазят от ерозия.
Новата платформа на Мадарския конник ще се купи и монтира със средства от проекта „Оттук започва България“ за реставриране, консервиране и социализиране на исторически паметници в района. Този проект е по оперативната програма „Регионално развитие“ за туризъм.
За да бъде изградена новата платформа ще бъдат отпуснати 230 000 лв. Тези пари ще помогнат освен да се постави новата платформа, която ще е автоматична и ще се вдига само при нужда, и за проучвания в скалата с цел да се спре ерозията. Подходът към крепостта на Мадарското плато ще бъде социализиран, ще се направят туристически маршрути.
Във финансирането ще бъдат включени още три исторически обекта – паметникът „Създатели на Българската държава“, Шуменската крепост и Възрожденския комплекс в града. Предвижда се работата по тях да започне в края на август и да продължи 24 месеца.
Проектите са в Шуменската крепост музейната експозиция да бъде пребазирана и да се направи посетителски център, автоматична поливна система, площадка за наблюдение за хора в неравностойно положение, ще бъде направена реставрация на крепостните стени от северозападната страна.
Комплексът „Създатели на Българската държава“ над града също ще се сдобие с художествено осветление в подхода и по 1300-те стъпала към комплекса, ще бъде реконструирана панорамната тераса за наблюдение северно от паметника, водната каскада ще се почисти и ремонтира, ще се оформи амфитеатрална площадка зад монумента. Предвижда се също така да се благоустроят и площадките на парапланеристите а в партньорство с Шуменския университет до Паметника да се постави телескоп.
Във Възрожденския комплекс се предвижда цялостна реставрация на пет от къщите, които са паметници на културата. Напълно ще се реновира паважът по улица „Цар Освободител“, ще се оформят кътове за отдих с парково осветление.
Близо 3 млн. лева накуп влизат за първи път и в археологическия резерват Велики Преслав по проекта „Векът на Цар Симеон оживява“. С тези пари ще бъдат направени копия-макети на някои от дворците и църквите в комплекса. Археолозите смятат, че с реализацията му Преслав ще има потенциал да посреща по 200-300 хиляди туристи годишно, за разлика от сега, когато го посещават само около 21 000.
Потоп в Черно море е имало преди около 8 000 г. – такива са изводите на учените от наскоро завършилата експедиция, проведена южно от нос Емине, близо до турската граница. Ръководител на проведената експедиция е проф. Петко Димитров. Експедицията се провежда с научноизследователския кораб „Академик“ по нашия шелф. По време на самата експедиция учените са сондирали дъното на Черно море и са взели 27 проби за да изследват състава на черноморските утайки и по този начин да могат да определят тяхната възраст и точен състав.
За първи път са успели да пробият пясъчното дъно, запечатано от тинята на придошлите води от световния океан и са намерили част от дърво и корени от растителност. Предстои да се направи радиовъглероден анализ за да се докаже неговата възраст.
Старите брегове на Черно море преди 8 000г. са били на сушата, на 60 км навътре в морето. По тези брегове са живели нашите прадеди и от там е тръгнала най-древната цивилизация в света. По това време Черно море е било най-голямото сладководно езеро. Когато сушата, разделяща Средиземно море и Черно море е разрушена, водите от Средиземно море нахлуват в Черно море с огромна сила равнявана на 200 Ниагарски водопада, според тезата на проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който е за втори път в България и участва в експедицията. Разразилият се потоп в Черно море е бил възможен, понеже според хипотезата на проф. Петко Димитров сладководното езеро е било много под морското ниво спрямо световния океан. Бреговата ивица на хората, живели по бреговете на някогашното сладководно езеро е била на 85 м. дълбочина под сегашните брегове.
По време на самата експедиция е използван уникален уред – магнитен интерферометър, изобретен от варненеца Христо Смоленов. Магнитния интерферометър улавя геомагнитни аномалии, свързани с възможността да са съществували светилища на древната черноморска цивилизация. Налице са сериозни доказателства, че нашите прадеди са открили числата Пи и Фи като пропорции, които използвали в своята работа за направа на украшения, златни бижута и други изделия. Според учените следите на загиналата цивилизация трябва да се търсят не само в морето, но и на сушата.
