След Дървото на живота Господ създал здравеца, босилека и останалите треви. После направил човек от пръст и го оставил да съхне. Но Дяволът се промъкнал скришом и пробил човека с шило на четиридесет и едно места.

По едно време дошъл, Господ, за да вдъхне душа на човека, но душата не се задържала. Той се досетил за причината, набрал треви и запушил четиридесетте дупки, само една останала отворена. Вдъхнал душа на човека и му дал име – Адам. Той се изправил и попитал:

– Боже, защо не запуши и тази дупка? Господ му отговорил:

– Тази дупка е за смъртта. През нея ще излиза душата. Тревите, с които били запушени дупките, станали лековитите билки. Господ насадил една чудесна градина, за има къде да живее Адам. Нарекъл я Рай. После за един ден създал всички животни.

– Адаме, Адаме – казал Господ, – ето пред теб ще минат всички животни на земята. Ти ще им дадеш име и ще си избереш едно от тях за другар. С него заедно ще преживеете дните си.

Седнал Адам и пред него започнали да минават всички живи твари.

– Я проговорете бе, животинки – им рекъл Адам, – да ви чуя гласовете.

Всички проговорили, всяко с гласа, който му дал Господ. Според този глас Адам им давал име.

Първи дошли птиците: „гу-гу“ загукала гугутката и Адам я нарекъл гугутка. Заграчил гарванът: „гра, гра“ и получил името гарван. Закукала кукувицата: „ку-ку“ и първият човек я кръстил кукувица. Така всички живи същества получили имената си, но Адам не си харесал никое за другар.

По едно време дошъл Господ и го попитал дали е свършил работата, която му е възложил.

– Дадох имена на животните, но другар не си намерих.

– Легни си почини, Адаме! – казал Гопод. – Като се наспиш и станеш, дано си харесаш някое.

Адам легнал и заспал. Господ му извадил едно ребро и от него направил жената. Като се събудил, Адам видял пред себе си същество като него – само че много по-красиво, нежно като цвят и с дъги коси, които имали цвят на узряло жито. Адам дал име на първата жена – Ева.

Дяволът завидял на Господа и за да не падне по-долу, направил вълк от пръст, но колкото и да се мъчел, не успял да му вдъхне душа.

По това време Господ му отишъл на гости. Дяволът, като искал да се похвали, че и той може нещо да направи, рекъл на вълка:

– Стани, захапи Бога за крака!

Но вълкът не помръднал. Господ го погледнал и рекъл:

– Стани, хвани врага за крака!

Вълкът скочил и захапал единия крак на Дявола, затова той е куц.

Дяволът се разсърдил и казал:

– Не може повече да живеем заедно. Дай да си разделим света наполовина. Земята да е моя, а небето твое. Да разделим и човеците – ти ще владееш живите, а аз мъртвите.

– Нека бъде така, както ти рече – отговорил Господ.

– Добре, но да напишем това на камък.

Господ написал казаното на каменна плоча и я дал на Дявола.