Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко.

Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко.

– Баба, била ли си мъничка?

– Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее.

– По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш.

– Ех, де да съм знаела, бабиното.

– Бабо, когато си била малка, играла ли си с топка?

– Играла съм.

– Бабко, вземи една ябълка от кошницата! Хвърли я като топка да си спомниш младите години.

Аз ще се мъча да я хвана. Ако не я уловя, ще се натърти. Не бива да се слага в кошницата.

Може да изгние. Ще повреди и другите ябълки. Ще я умия и ще я излапам.

– Ами, ако я хванеш? – пита бабата.

– Ако я хвана, направо ще я изям, да стана голям, та ябълките да си вземам сам.