Бялата вълчица
Вълчицата се появи през зимата в долината на злата вещица. Тя бе се заселила преди милион години, по времето на голямото земетресение, което унищожи праотците на вълците – ДИНОЗАВРИТЕ.
ПРЕДАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА
КАТЕРИЧКАТА
Вълчицата пристъпваше тихо в зимната нощ, сърцето и биеше лудо в гърдите и. Тя се заслуша във воят на вятъра който сякаш и нашепваше в ушите и ОПАСНОСТ. Внезапно козината и настръхна от долината проехтя зловещият
писък на вещицата.
В долината се появиха огнени мълнии които заискриха в нощта, като нощни стражи над леговището на вещицата.
В този момент се появи, на един клон, на един вековен дъб,една
малка катеричка.
Като погледна вълчицата тя каза:
– Господарке, кралица на ЕВРАЗИЙСКАТА ЗЕМЯ, аз съм една малка катеричка, която ме изпрати горският дух, да ти помогна в борбата срещу злата ВЕЩИЦА.
Бялата вълчица след като се озъби и отговори:
– Не виждаш ли, колко си малка, как смяташ да ми помогнеш, като ти се нуждаеш от моята помощ.
Катеричката промълви:
– Може да съм малка, но не трябва да ме подценяваш, повярвай ми ще съм ти от полза.
Вълчицата кимна с глава към катеричката, че е съгласна тя да се присъедини към нея.
Тогава катеричката тръгна редом с вълчицата към леговището на ВЕЩИЦАТА.
ГЛАВА ВТОРА
БИТКАТА
Вълчицата преследваше вещицата която летеше на своята метла над гората. Тя бе открила вещицата в долината и внезапно я нападна, но вещицата успя да се изплъзне.
И сега двете същества се надпреварваха кое от тях ще оцелее в неравностойната схватка.
В този момент, вещицата се спусна над една гола заснежена поляна и като протегна ръка промълви:
– РАМАЗ, което на нейният език означаваше следното / ЗАМРЪЗНИ.
Вълчицата замръзна на място.
От нейде се появи катеричката и пръсна към вълчицата светена вода. Вълчицата се раздвижи и се нахвърли срещу вещицата.
След което я разкъса на парчета.
ГЛАВА ТРЕТА
ЖИВОТИНСКО ЦАРСТВО
На заснежената поляна се събраха всички животни, които злата вещица
бе прогонила. Единодушно те бяха избрали за своя царица бялата вълчица. Неочаквано от една бърлога се подадоха три малки вълчета, които игриво се за боричкаха по между си.
От нейде се появиха малката катеричка и бялата вълчица, те се зарадваха на играта на трите вълчета и след като ги помилваха по малките главички, майка им промълви:
– Скъпи мой вълчета …
След което тя се изкачи на близкия склон и зави с глас към изгряващата луна.
Автор: Мирослав Стефанов
Забранено е копирането на приказката!
Прекрасна история. Не знам дали се дължи на безкрайната ми любов към вълците, но наистина ми хареса.
Разкошна е… Обожавам всичко свързано с вълци!
Любимата ми история, много е пленяваща!
Страхотна е, една от любимите ми в блога!
Много хубава и поучителна история !
Любимата ми <3
Хубава приказка