Това се случило много отдавна. В тези времена някои от алтайските народи се занимавали с животновъдство, но не достигали пасища. Това често предизвиквало войни.

Един племенен вожд имал дъщеря, която много се различавала от другите момичета. Tе били смугли, а тя имала светла кожа. Наричали я „Бледоликата“. Заедно с другарките си от племето тя живеела в девичето селище, тичала по поляните. Не ходели в лагера, където се обучавали младежите, готвещи се да бранят земите на племето.

Тогава имало обичай момците да открадват булката, която искали, от мястото, където живеели само момичетата, на които предстояла женитба. И чак тогава момичето се прибирало в селото.

Веднъж неизвестни врагове нападнали девичето селище. Мъжете в това време били на поход да отблъснат други врагове, посегнали на земите им. Нямало какво да правят девойките и решили сами да се бранят. Дръзки били момите и много врагове загинали от ръцете им. Разярили се нападателите и започнали да мятат стрели по девойките. Щадели само бледокожата мома.

Накрая загинали всички момичета. Само тя останала, но не се примирила и продължавала да избива враговете. Озверелите нашественици пуснали към девойката много стрели. Тя паднала. В миг от мястото, на което тялото й докоснало земята, израсло чудно красиво белостволо дърво. По кората му, където били стрелите, имало черни черти.

Каянча – така се казвала девойката. В превод от алтайски това означава „бреза“.

Така се казва и до днес дървото.

Алтайска легенда