Живял някога някъде, неизвестно къде един вълшебник. То можел да прави чудеса, но обикновено правел съвсем обикновени неща. Живеел си съвсем обикновено, и може би никой не знаел, че е вълшебник.

Веднъж сънувал жена, която се лутала объркана. Тя имала сили, които не можела да управлява. Тя можела да прави обикновени неща, но все се забърквала в необикновени.

Веднъж, когато тя се била забъркала в поредната ситуация от която не можела да излезе, той се появил пред нея. Когато го видяла тя застинала от възхищение, веднага познала, че това е великият магьосник, който търсела. Но той я посипал с вълшебния прах на забравата и след миг тя забравила, кой е той и просто го последвала без да знае защо. Свикнала с присъствието му, държала се съвсем обикновено с най-специалния човек в живота й. Малко по-малко лесно или трудно, тя започнала да опознава себе си и да насочва силите си в правилната посока. Започнали да се случват чудеса в живота й. Тогава малко по малко си припомнила, осъзнала, че това дължи на вълшебника.

Осъзнала, че той е станал неин учител и това много я радвало. Отново се породило нетърпение и любопитство да научи колкото се може повече. Но това, на което той е научил е на търпение. С любопитството било по-трудно. Тя се научила да го стаява, но все пак го имало.

Виждала как понякога нощем вълшебника отваря един сандък от който излизала светлина. Не знаела дали слагал нещо в него или пък вземал, не знаела и какво може да е това. Представяла си, че са вълшебни предмети, безценни съкровища, или пък някакви други чудодейни неща.

Не веднъж, когато вълшебникът го нямало тя отивала до сандъка и се опитвала да го отвори с ключове, с инструменти, с магия, със сила… Безуспешно. Сандъкът си оставал все така затворен и недостъпен.

Вълшебникът я заварил в такъв опит да отвори сандъка.

-Какво правиш? – попитал я без възмущение в гласа.

-Аз… исках да видя какво има вътре.

-Защо не ме попита?

-Мислех, че няма да ми позволиш…

-Защо?

-Защото, ако искаше да знам, щеше да си ми го показал…

-Правилно! И щом е така, защо настояваш да видиш какво има вътре?

На този въпрос тя не могла да отговори. Как да обясни какво е да те измъчва любопитство.

-В този сандък е най-голямата тайна, и тя ще е твоя, когато си готова да я научиш.

Ученичката на големия вълшебник, спряла с опитите си да отвори сандъка. Доста време просто поглеждала към него, после го забравила. Доверила се на вълшебника, че един ден ще и го покаже. Но след време вълшебника изчезнал. Минало време и не се появил повече.

Една нощ се появил в съня й.

– Вече можеш да отвориш сандъка, ако си готова. – казал той и тя се събудила. От сандъка струяла светлина.

Тя се приближила, но не посмяла да го отвори. Минало време и тя все още не се чувствала готова да види най-голямата тайна. Минало още време. Отново забравила за сандъка, той спрял да излъчва светлина.

Една нощ внезапно се събудила, сандъка отново сиаел. Тя станала приближила се, коленичила и бавно отворила капака. Сандъкът бил абсолютно празен, само на дъното му лежал един свитък. Тя го разгърнала и с трепет прочела думите. Усмихнала се в светло блаженство. Написаното било толкова обикновено нещо, че не би се сетила за него. Навила свитъка, сложила го отново в сандъка и затворила капака. Усетила, че някой любопитно я гледа и се чуди, какво съкровище се крие в този сандък.

Може би това си ти? Вече знаеш, кога ще научиш голямата тайна….

 Й. Богомилова ©