Имало някъде някога една благородна дама. Тя била доста своенравна и властна и всички се страхували от нея. Никой не се престрашавал да я ухажва. Благородниците панически бягали щом научели за пристигането й.

Слугите водели тежък живот, и тежко на този който се осмелял да поиска да напусне, а да избяга …

Повечето проклинали непосилния труд и треперели в дните на Даровете.

Това били празници измислени от нея:

  • Житен Дар – в деня след жътвата
  • Омаен Дар – деня след гроздобер
  • Сияен Дар – в деня на първия сняг

Отминала жътвата, всеки получил полагащото му се жито, и се запътил със страх да смели брашно и опече погача за Господарката си.

Вечерта всеки поднесъл своя дар. Тя минавала и откъсвала от всяка погача, ако някоя не й харесвала бил наказван, а чиято била най-вкусна награждавала със девет дни почивка.

Повечето хлябове отминавала с безразличие, един от слугите наказала, защото дарът му имал ужасен вкус.

Наградила един с жадуваната почивка, освен това поставила сладката пита на специален керамичен поднос, покрила го с ленена кърпа и се оттеглила.

Пострадалият се озлобил на наградения развикал му се и му посегнал. Съборил подноса и той се счупил.

Чула Господарката и дошла, видяла какво е станало и попитала:

– Кой счупи любимия ми поднос?

Наказания посочил наградения слуга:

-Той го счупи!

Господарката се обърнала към обвинения :

-Вярно ли е?

-Благословена Господарке, знаете на кого да вярвате! -смирено склонил глава той

И тя го наказала.

Дошъл следващия празник. Богата реколта от ароматно грозде. Всеки се запътил да наточи вино от предната година.

Вечерта Господарката дегустирала омайните дарове.

Повечето нямали особени качества, пак наказала жестоко същия слуга, защото виното му приличало на оцет и наградила рубинената течност на смирения си слуга. Оставила кристалната чаша на масата и се оттеглила.

Отново наказания се скарал с наградения и този път нарочно счупил чашата с наградения дар. Отново обвинил колегата си за своето деяние.

И отново наказан бил не който трябва.

Когато завалял първия сняг, всеки с ръчно изработена свещ коленичил пред господарката си. Повечето свещи бързо гаснели, а на същия слуга изобщо не се запалила.

Дарът на смирения слуга светел и излъчвал нежен аромат. Сложила Господарката прекрасната свещ в кристалния свещник и се оттеглила, за да се върне след минути и накаже за счупването на свещника отново невинен.

Малко след това завистливият слуга останал насаме шептял:

-Господи, благодаря, че ме защити, но защо ме изоставяш в миговете на поднасяне, все неговите дарове са най-хубави, като се трепя до изнемогване ….

В същото време смирения слуга шептял насаме:

-Господи, благодаря за прекрасните дарове, сам аз съм неспособен да сътворя нищо. Вярвам че Господарката има причина мен да наказва. Моля те Господи, дари ме и с търпение. Прости на моя завистник и помогни и на него да прави хубави дарове за нашата Господарка!

А тя самата, коленичила на каменния под шептяла…

-Господи прости ми,че наказах любимия си слуга. Вярвам, че е невинен, но истинския виновник не би понесъл повече наказание. Аз с камшик не можах, но ти който можеш всичко, отвори му очите за истината, че само с Любов, Благословия и Прошка сладък е хляба, ароматно виното и пламтящ пламъка…

Автор: Й. Богомилова©