Екзопланета HD 189733b

Екзопланета HD 189733b
Екзопланета HD 189733b

Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.

Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.

И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.

Хъбъл е фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър

Съставът на Галактика NGC 5253 е сходен със състава на галактиките от ранната вселена.
Галактика NGC 5253

Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.

Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.

Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.

Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.

 

Астрономите са открили най-бързовъртящата се звезда

VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите
VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите

Учените са открили най-бързовъртяща се звезда известна до този момент. Обект на изследването е звездата VFTS102, която по класификация се отнася към Морган-Кинан, към спектралния клас О. Това са най-горещите и ярки (сини) звезди. Тя се намира на разстояние от няколкодесетки светлинни години от пулсара PSR J0537-6910, който на свой ред се отстои на 170 хиляди светлинни години от Земята.

В рамките на изследването учените са провели спектрокосмически анализ на звездата, и са установили, че видимата скорост на въртене при екватора е 500-600 километра в секунда. За сравнение – същият показател при Слънцето е 3 километра в секунда. По думите на изследователите – това е практически пределната възможна скорост на въртене на звезда от такъв тип, която съставлява приблизително 0,8 от критическата скорост, при която центробежните сили разкъсват звездата на части.

Според учените по-бързо от VFTS102 се въртят само пулсарите, които представляват компактни останки от звезди. Също така учените предполагат, че подобна висока скорост оказва значително влияние на процесите вътре в самата звезда. Поради тази причина VFTS102 може да служи като поле за тестове на много теории, отнасящи се до еволюцията на звездите.

Според авторите на изследването, високата скорост на звездата показва, че някога VFTS102 е била в съюз с пулсара PSR J0537-6910, като по този начин са образували двойна система.

Откриха годна за живот планета

Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот
Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот

Германски астрономи откриха годна за живот планета. Тя се намира в съзвездието “Вела”, на 35 светлинни години от Земята. Планетата, която все още си няма име и се нарича от астрономите HD85512b, се върти около оранжева звезда – джудже, която е с 1800 градуса по-студена от нашето Слънце.

Самата планета HD85512b е 4 пъти по-голяма от Земята, а температурите на повърхността и са от 26 до 44 градуса по Целзий. Нейната гравитация е с 1,4 пъти по-голяма от нашата, а влажността на въздуха е много по-висока от нашата. Орбитата на планетата е почти кръгла, което и гарантира един стабилен климат.

Астрономът Лиза Калтенегер от Астрономически институт “Макс Планк”, от където и са открили планетата HD85512b разказва за този нов свят:

“На практика ние изследвахме спектъра на планетата – показатели като наличие на кислород, вода, метан. Комбинацията от тези неща показва, че там би могъл да се зароди живот. Във вселената има много места – по-студени, по-топли, по-влажни или по-сухи от Земята. И въпреки това там може да има живот. Да, той няма да е в познатата ни на всички форма.“

Снимка: Уикипедия

Слънцето ще помогне при проверката на екзотични теории на гравитацията

Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията
Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията

Астрономите установиха, че изучаването на неутринното излъчване на Слънцето и на неговата вибрация, ще помогне в проверката на някой нови хипотези за теориите на гравитацията. Статия за това е написана в списанието The Astrophysical Journal.

Теорията на относителността на Айнщайн описва гравитационното взаимодействие като изкривяване на пространство-времето в присъствието на маса. Обаче възникват трудности в използването на данни за теориите вътре в масивните тела (ако става въпрос за по-малки тела, като например Земята, там е в сила нютоновската теория). Много физици вярват, че в случая на силни полета са задължителни различни модификации на теорията на относителността.

В процеса на работа по този нов проект учените се опитват да разберат какви ограничения върху теориите биха се случили от вече известните данни за Слънцето. Примерно, те откриват, че промените трябва да засягат вътрешната температура. А това от своя страна ще се отрази на неутриното, изпускано от звездата. И при това се оказва, че при модификациите се наслагват много силни условия. В този случай обаче съперници са класическите теории, които трябва да се вземат предвид – като примерно теорията на Едингтън.

Неотдавна учените разбраха, че една двойка от неутронна звезда и пулсар би помогнала в проверката и изучаването на техните теории. В частност става въпрос за съществуване в пространството на допълнителни. Примерно при определено съотношение на масите тези обекти трябва постепенно да се разпръскват, което на теория, може да се регистрира от Земята.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Открити са двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята

Черни дупки (black hole)
Астрономите за първи път откриха две черни дупки в една галактика близо до Земята

Астрономите за първи път откриха двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята, намиращи се в спирална галактика. Нещо повече – те са най-близкият подобен обект, намиращ се до Земята – “само” на 160 милиона светлинни години. Статия за това събитие е публикувано в списанието Nature.

Те се намират в спирална галактика NGC 3393 и са на разстояние една от друга на 490 светлинни години.

Учените са наблюдавали двете черни дупки, използвайки телескопите Чандра и „Хъбъл“. Експертите са регистрирали високо енергийно рентгеново излъчване с особености, които са характерни за черни дупки.

Сами по себе си черните дупки не изпускат никакво излъчване – масата (и съответно гравитацията) е толкова голяма, че те не излъчват даже и светлина. Но от своя страна материята, която пропада в черната дупка се нагрява и започва да излъчва светлинни вълни в различни диапазони.

Авторите на откритието предполагат, че откритите от тях двойка свръхмасивни черни дупки (масата им е над един милион слънчеви маси), са се образували при стълкновението на две галактики с различна маса.

Съвсем неотдавна астрономите стигнаха до извода, че най-известната черна дупка – Лебед Х-1 е действително такава. Научната общност практичеси не се е съмнявала в това, но винаги е оставала някаква вероятност Лебед Х-1 може да бъде неутронна звезда.

Източник: lenta.ru
Снимка: NASA

Извънземните могат да открият Земята по изхвърляните парникови газове

Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове
Земята може да бъде открита по измененията в спектралния анализ на нейната атмосфера, породени от изхвърлянето на парникови газове

Извънземните цивилизации могат да открият Земята по увеличеното количество на изхвърляните парникови газове в атмосферата, и да достигнат до извода за бързото развитие на нашата цивилизация. След това решение те имат няколко варианта на действие – единият от тях е да решат да ни унищожат, за да предотвратят евентуална наша експанзия в космоса. Това е една от версиите представени от учени от американски университет в  щата Пенсилвания в списанието „Акта Астронотика“ ( Acta Astronautica ).

Но също така възможно е инопланетяните да се окажат мирни и дружелюбни и да ни помогнат в решаването на проблемите и развитието на технологиите, или пък да не им допадне и да ни се разсърдят как се отнасяме с планетата и разхищаваме ресурсите.

Според мнението на учените извънземните могат да засекат измененията на излъчването на земната атмосфера, породени от бързото увеличаване на парниковите газове и да достигнат до извода, че можем да започнем завоюването на други светове в търсенето на ресурси.

Както споделя Джейкъб Хак-Мисра: “Такъв сценарии е много малко вероятен. Ние не казваме, че събитията могат да се развият именно по този начин. Но все пак такава възможност съществува.”

Според него учените на Земята също така използват метода за анализа на излъчването в изучаването на други планети. Астрономите могат да засекат изменения в спектъра на излъчването на големи планети само до разстояние от около 200 светлинни години. Според мерките във вселената – това е много малко разстояние. Но винаги съществува вероятност да има напреднали цивилизации, които са с напреднали технологии и могат да “виждат” на далеч по-голямо разстояние.

Сондата Juno (Джуно) стартира своята мисия към Юпитер

Juno (Джуно)
Проучване на Juno (Джуно), на Юпитер ще ни помогне да разберем историята на нашата собствена слънчева система и ще ни предостави нов поглед върху това как планетните системи се формират и развиват в нашата галактика и извън нея.

Преди няколко дни – в петък, на 5 август, от космодрума в Кейп Канаверал сондата Juno (Джуно) стартира своята мисия към Юпитер. Сондата Juno (Джуно) ще достигне своята крайна точка – Юпитер след 5 години, през 2016 г.

Juno ще помогне за изучаване на Юпитер най-голямата планета в Слънчевата система. Учените се надяват с нейна помощ да успеят да разберат произхода и еволюцията на планетата. Като представител на газови гиганти, Юпитер може да помогне да се разбере произхода на нашата Слънчева система, а така също и да се научи повече относно откриването на планетни системи на другите звезди.

Апаратът ще бъде разположен на полярна орбита около планетата и се планира да направи за една година 33 обиколки на газовия гигант. Той ще бъде обезпечаван с енергия с помоща на монтираните на него гигантски слънчеви панели. Мисията му е да изучава състава и наличието на вода в неговата атмосфера, а така също и ще бъде проверена хипотезата за наличие на твърдо ядро в недрата и. Ще бъде направена карта на магнитните и гравитационни полета с помощта на които ще бъде разкрита структурата на планетата.

Планира се и да бъде разгледана и проучена магнитосферата на газовия гигант близо до полюсите на планетата, особено полярното сияние на северния и южния полюс на Юпитер – това ще предостави възможност да се проследи как огромно магнитно поле на планетата влияе на нейната атмосфера.

Със своите четири големи естествени спътника и много по-малките луни, Юпитер формира своя собствена миниатюрна слънчева система. Ако в началото на формирането на Слънчевата система Юпитер не беше спрял своето развитие а беше станал около 80 пъти по-масивен щеше да се превърне в звезда.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация

троянски астероид
Това е снимка на троянския астероид на Земята - 2010 TK7. Неговата орбита е в зелено, а самият той е в сиво. Вижте след обяснителния текст на статията и видео анимацията

Тази видео анимация показва орбитата на троянски астероид 2010 TK7. 2010 TK7 е първият открит троянски спътник на Земята. Това откритие е станало възможно след изстрелването на космическият телескоп на НАСА – WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer).

Троянските астероиди са астероиди, които споделят една орбита с дадена планета и заедно с нея обикалят около Слънцето, като се намират пред или зад планетата. Тези астероиди се намират в така наречената точка на Лагранж – това е мястото, където се уравновесява гравитацията между планетата и Слънцето и в тази точка силата на привличането между двете тела е едно и също.

На анимацията може да видите орбитата на 2010 TK7  (в зелен цвят) и неговото разположение спрямо Земята (в сини точки) около Слънцето.

Цифрите в горния ляв ъгъл показват промените на орбитата с течение на времето. Орбитата на астероида е изчислена напред във времето като за следващите 100 г. той ще се приближи до Земята на не повече от 24 милиона километра и обикаля около тази стабилна точка за 395г.

Обикновено троянските астероиди не се намират толкова далеч от точките на Лагранж – като примерно тези на Юпитер. Но астероидът 2010 TK7 има екстремна орбита, която както може да се види от анимацията – тя е далеч над и под равнината на Земята. И поради тази причина 2010 TK7 е много трудно забележим от Земята – защото се появява близо до Слънцето от нашата гледна точка.

Вижте повече информация за това как астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Видео анимация и снимка: NASA

Астрономите откриха „троянски“ спътник на Земята

троянски астероид
Астрономи откриха астероида 2010 TK7, който е "троянски" спътник на Земята. На това изображение той е в сиво а в зелено е неговата орбита около Земята и Слънцето

От НАСА съобщиха, че са открили първия „троянски“ спътник на Земята. Това е станало възможно с помоща на техния космически телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer). „Троянският“ спътник на Земята е 300–метров астероид 2010 TK7, който се движи в стабилна орбита, близо до Земята и се намира в една от точките на Лагранж.

Самият астероид 2010 TK7 се намира на около 80 милиона километра от нашата планета и има необикновена орбита, която представлява сложно движение в близост до стабилната точка в равнината на орбитата на Земята, въпреки че астероида се движи над и под равнината. Орбитата му е добре определена най-малко за следващите 100 години и той ще се приближи до нас на не по-малко от 24 милиона километра.

„Троянски“ се наричат астероиди, които споделят една орбита с дадена планета близо до нейните стабилни точки, пред или зад планетата. И понеже те непрекъснато се движат пред планетата или я следват в една и съща орбита, те никога не могат да се сблъскат с нея.

Още в 18 век учените са установили, че е възможно малки небесни тела да се движат в една и съща орбита с планетата, ако се намират близо до точките на триангулация, т.е. в точките на Лагранж, където гравитацията на Слънцето и планетата се уравновесяват.  В нашата слънчева система планетите Нептун, Марс и Юпитер също имат „троянски“ астероиди. Две от луните на Сатурн също имат троянци.

Учените бяха предсказали, че Земята би трябвало да има „троянски“ спътници, но те са трудно видими, понеже са относително малки и се появяват близо до Слънцето от гледна точка на Земята.

Още със запуска през 2009 г. на космическия телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) ситуацията в изучаването на космическите тела в Слънчевата система се е подобри значително. С помоща на WISE може да бъде наблюдавана територията, разположена на 90 градуса на линията Земя – Слънце.

С помоща на телескопа WISE екипът на Мартин Коннърс от Athabasca University (Канада) започва да сканира цялото небе в инфрачервена светлина от януари 2010 г. до февруари 2011 г. в търсене на „троянски“ астероиди. Наблюдавани са повече от 155 хиляди астероиди в основния пояс между Марс и Юпитер. Засекли са повече от 500 обекта които орбитите им приближават Земята – в това число и сто трийсет и два, които досега са били неизвестни.

Вижте и разположението на Слънцето, Земята и орбита на троянския астероид 2010 TK7 – видео анимация от НАСА около точката на Лагранж.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Юрий Гагарин

Юрий Гагарин
Първият човек, извършил Космически полет - Юрий Гагарин

Юрий Гагарин е първият човек, извършил полет в космическото пространство. Юрий Гагарин (Юрий Алексеевич Гагарин) е роден на 9 март 1934 г. а загива трагично на 27 март 1968 г. в тренировъчен полет.

Роден е в с. Клушино, Гжатски регион, Смоленска област. Завършва Чкаловското военноавиационно училище за летци през 1957 г. Първите увлечения по авиацията са от 1954 г.,  когато и на 25 октомври посещава за пръв път Саратовския аероклуб. Завършва с отличие Саратовския техникум през 1955 г. Извършва първия си самостоятелен полет през юли, същата година на самолет Як-18. Обучението си в Саратовския клуб завършва на 10 октомври.

Военната си служба отбива от 27 октомври 1955 г. в Чкаловско военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Оренбург, където се подготвят летци. Завършва училището на 25 октомври 1957 г. , и след това в края на годината е зачислен към изтребителен авиационен полк на Северния флот.

Подава молба за включване в групата на космонавтите на 9 декември, след седмица заминава за Москва за цялостен медицински преглед, одобрен е и се включва в групата от 20 човека.  После остават 6 от които е избран Гагарин за първия космонавт.

На 12 април 1961 г.  извършва за първи път в света полет в космоса с космическия кораб-спътник „Восток-1„. Корабът има автоматично и ръчно управление. Стартът е даден в 9 ч. 07 мин. по московско време на космодрума Байконур, когато и прозвучава знаменитото гагаринско „Поехали“. Юрий Гагарин обикаля Земята за 1 ч. 48 мин. и благополучно се завръща на Земята.

Полетът на Гагарин продължава 108 мин. , а 2 дни по-късно е посрещнат тържествено на Червения площад в Москва пред хиляди хора.  След полета усъвършенства своето майсторство като летец-космонавт, ръководи полети в космически кораби, взема участие в ученията и тренировките на екипажите от космонавти.

От 1966 г. е член на Международната академия по астронавтика. През 1968 г. международната авиационна федерация учредява златен медал „Ю. А. Гагарин“ за най-високи достижения в мирното овладяване на космичното пространство.

Юрий Гагарин
Първият космонавт - Юрий Гагарин
Юрий Гагарин

Капсулата на Юрий Гагарин - Восток-1

Юрий Гагарин
Юрий Гагарин

Намалява излъчваната енергия от Сатурн

Космическият апарат „Касини“ установи, че всяка година от 2005 до 2009 Сатурн е излъчвал все по-малко енергия, но южното му полукълбо винаги е изпускало повече топлина от северното, съобщи „Сайънс дейли“.

Освен това нивата на енергията са се променяли със сезоните. Те са и съвсем различни от предишния път, когато планетата е посетена от космически апарат през 80-те години на миналия век, допълва БТА. Планетите в Слънчевата система изпускат енергия под формата на топлинно излъчване. То е в дължини на вълната, които са невидими за човешкото око.

Приема се, че планетите излъчват енергия равномерно във всички посоки. Сега „Касини“ показа, че Сатурн не прави така, обясни Лиминг Ли от Корнелския университет.

През последните пет земни години на Сатурн беше лято в южното полукълбо и зима в северното. Един сезон на Сатурн продължава колкото седем земни години. Излъчената енергия от двете полукълба се увеличава или намалява в зависимост от температурата там.

Въпреки това за 5-годишния период планетата изглежда общо се охлажда и излъчва по-малко енергия.

Сондата „Вояджър“ не е регистрирала подобно явление, нито дисбаланс между двете полукълба през 1980 г. и 1981 г. Възможно е това да се дължи на различно количество енергия от Слънцето, както и на разлики в облаците и маранята над планетата.

„Хъбъл“ състави точна карти на тъмната материя

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената. Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия.

Учени на НАСА, работещи с космическия телескоп „Хъбъл“, съставиха една от най-точните карти на тъмната материя – тайнственото вещество, което съставлява около една четвърт от масата на Вселената, съобщи РИА „Новости“.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява достатъчно електромагнитни вълни, допълва БТА.

Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя.

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената, на обикновената около 4 процента, а всичко останало е не по-малко загадъчната тъмна енергия. Група учени под ръководството на Дан Коу от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена са използвали камерата ACS на телескопа „Хъбъл“, за да съставят карта на тъмната материя в галактичния куп Абел 1689 – един от най-големите, отдалечен от Земята на 2,2 милиарда светлинни години. Купът служи на астрономите като гравитационна леща, която заради огромната си маса изкривява и усилва лъчението на галактиките, намиращи се отвъд него.

Учените са получили карта на масата на купа с достатъчно високо разширение. Те са установили например, че в центъра на Абел 1689 тъмната материя е много повече, отколкото би трябвало да има на теория. Наблюденията ще помогнат на учените да узнаят повече и за ролята на тъмната енергия в „ранното детство“ на Вселената.

Астероид прелетя близо до Земята

Триметровият астероид 2010 WA е прелетял тази сутрин в около 6 часа (българско време – бел.ред. ) край Земята, по-близо дори от геостационарните орбити, съобщи РИА „Новости“.

Астероидът 2010 WA е открит във вторник сутринта, се посочва в базата данни за малките небесни тела в Слънчевата система на НАСА, допълва БТА. 2010 WA принадлежи към семейството Аполон – група астероиди, които пресичат орбитата на Земята.

Дори и при навлизането си в атмосферата й обаче, те не представляват заплаха, тъй като при подобен размер напълно се разрушават в атмосферата.

Прелитането на 2010 WA предшества масовото „нахлуване“ на космически „гости“ в земната атмосфера – годишния метеорен поток Леониди.

Есенният звездопад, който започна да се проявява още миналата седмица, ще достигне максимума си тази вечер. Тогава в небето ще могат да се наблюдават до 100 падащи звезди на час. Най-подходящото за целта време ще е преди зазоряване.

Леонидите могат да се видят всяка година в средата на ноември, когато Земята преминава през потока частици, летящи по орбитата на породилата ги комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle).

Метеорният поток е получил името си заради това, че неговият радиант – точката на небето, от която от гледна точка на наблюдателя „падат“ метеорите – се намира в съзвездието Лъв.