Вървял един цар през нивите. В близката долчина видял старец – прегърбен и немощен, – крачи подир ралото и пъшка. Спрял се царят, погледнал как дървеното рало кърти едри сухи буци и рекъл:

– Абе, дядо, ти защо се мъчиш като грешен дявол? Нямаш ли си челяд да ти помага, ами си се прегърбил подир ралото?

Старецът спрял воловците си и отвърнал:

– Имам челяд, човече, но тя помага на други хора. Чуждите ниви работи.

„Не е глупав този старец“ – помислил си царят и продължил да пита:

– Ами с двете как си – далеч или близо?

– С двете ли? Много съм близо.

– А с трийсет и двата?

– Хич ме няма. Останаха ми трийсет и два без двайсет и осем.

– Ами носят ли те двата коня? Вървят ли бърже и могат ли да теглят старата кола?

– Не ме питай за конете – отвърнал старецът, – те запряха. Мислих, мислих какво да правя, най-сетне реших да си намеря в гората още един кон. Сега три коня ми теглят колата, но тя скърца ли, скърца.

– Още едно нещо ще те попитам – зинал учуден царят от умните отговори на стареца, – аз имам вкъщи девет охранени гъски. Ако ти ги проводя, можеш ли ги оскуба?

– Охоооо! – поклатил глава старецът. – За тая работа ме бива. И десет да ми проводиш – няма да се посрамя.

Простил се царят с орача, тръгнал да си ходи, но след като направил две-три крачки, се обърнал назад и викнал:

– Кажи ми,дядо, от какво имаш най-голяма нужда?

Старецът погледнал любопитния чужденец, мълчаливо вдигнал нагоре двете си ръце, отпуснал им пръстите надолу и почнал да ги тръска над сухата земя. Сетне замахнал с десницата си, описал едно голямо колело и подкарал воловците си.

Царят отминал и додето се прибере в двореца си, напрягал ум да разгадае последния мълчалив отговор на стареца, но нищо не можал да отгатне.

Щом влязъл в двореца, той поръчал веднага да повикат деветимата му съветници, които били един от друг по-мъдри. Събрали се царските съветници.

– Водих – рекъл им царят – днес разговор с един прост човек – орач. Питах го за различни работи и той ми отговори. Искам да ми разтълкувате какво значат моите въпроси и отговорите на орача.

И царят разказал на съветниците целия разговор с орача. Замислили се царските съветници. Мислили, мислили, бъхтали си мъдрите глави, но нищо не могли да отгатнат. Тогава царят се ядосал, стрелнал ги с очи изпод вежди и рекъл:

– Един ден срок ви давам. Ако до утре не ми разтълкувате думите на стареца, ще ви натикам в тъмницата, а на вашето място ще сложа него!

Уплашили се съветниците. Глътнали си езиците. Дигнали се и деветимата, отишли при стареца на нивата. Почнали да му се молят: „Разтълкувай ни царските въпроси и твоите отговори“.

– Ще ви ги разтълкувам – отвърнал старецът, – но за всяка дума трябва да ми броите по една жълтица. За по-малко не си отварям устата, защото ме е страх да не ми паднат и последните четири зъба. И още едно: ако някой от вас ме пресече, ще млъкна.

Няма що – съветниците склонили и развързали кесиите си.

А умният старец започнал да им разказва надълго и нашироко как си орал нивата, как пъшкал и проклинал ония, дето трупат сиромашията с тежки данъци, как се спрял непознатият пътник и почнал да го разпитва. Един от съветниците бележел всяка дума на стареца с чертичка. Съветниците стояли на тръне, като гледали как се умножават чертичките, но не смеели нищо да кажат на умния старец, защото се бояли да не млъкне.

Най-сетне орачът започнал да тълкува въпросите и отговорите:

– Отначало царят ме попита нямам ли челяд да ми помага, ами се трепя като грешен дявол. Аз му отговорих,че моята челяд помага на други хора, чуждите ниви работи. А то значи: имам дъщери само, които са женени и работят нивите на мъжете си. След туй царят ме попита как съм с двете. Как съм, искаше да каже, с двете очи. Отговорих му, че съм близо, значи не виждам надалеч, късоглед съм. Как съм с трийсет и двата беше третият въпрос. Със зъбите как съм питаше царят. Отговорих му, че имам трийсет и два без двайсет и осем. Само четири са ми останали. Ами как съм с двата коня – могат ли да теглят колата ми. Туй питане означаваше как съм с двата крака. Аз отговорих, че са запрели, но аз съм намерил в гората трети кон. Третият кон е тоягата, с която се подпирам. На тръгване величеството благоволи да ме попита от какво имам най-голяма нужда. Аз вдигнах нагоре ръцете си, провесих пръсти надолу и ги изтърсих, сетне описах с десница едно голямо колело. Исках да му кажа,че имам нужда от пороен дъжд, който да напои земята, за да се роди ей такава голяма погача, но царят нищо не проумя и си отиде озадачен. Колкото се отнася до деветте гъски, които царят обеща да ми изпрати за скубане – трябва вече да сте се досетили, – гъските сте вие! Но защо не дойде и десетата, която също не можа да отгатне последния ми отговор?

Съветниците потънали в земята от срам, платили за всяка дума по жълтица и си тръгнали с наведени глави. А старецът разпрегнал воловете и до вечерта броил жълтиците.