Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:

– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Като ги видели, селяните рекли:

– Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:

– Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!

На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:

– Нямат милост тия, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:

– Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…

На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.

И бащата рекъл на сина:

– Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !