По жътва един стар чорбаджия повикал своя съсед – сиромах човек, да му пожъне нивата.

– Докога ще жъна? – попитал сиромахът.

– Докато залезе онова, небесното светило – показал нагоре с пръст чорбаджията.

– Ама какво ще ми платиш?

– Една торбичка брашно ще ти дам, стига да работиш както трябва.

Сиромахът отишъл на чорбаджийската нива и я подхванал от единия край. Запращели ония ми ти ръкойки, почнал да търкаля снопите. Жънал, без да се изправи. Само на пладне поседнал за малко под крушата, изял една порязаница хляб и една глава лук и пак грабнал сърпа. До вечерта пожънал половината нива. Когато слънцето залязло, умореният работник се изправил, обърсал горещата пот от челото си и рекъл:

– Стига толкова.

– Как тъй стига – обадил се чорбаджията, който току-що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му, – половината нива стои непожъната.

– Но слънцето залезе и почна да притъмнява.

– Слънцето залезе, но я погледни на небето! Там вече е изгряла неговата сестра – месечината. Ще жънеш, додето залезе и тя. Инак няма брашно.

И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело.

Нямало що. Жътварят пак пречупил кръст и започнал. Цяла нощ се трепал, а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво.Додето огрее слънцето на другия ден, работникът пожънал цялата нива.

– Сега ще ти дам брашно – рекъл чорбаджията. – Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица. Там е брашното ми.

Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал.

– Сипвай брашното! -рекъл той.

Чорбаджията облещил очи и се развикал:

– Защо си донесъл този козлен чувал? Какво е туй нещо?

– Туй нещо е по-големият брат на торбичката – отговорил работникът.

– Как тъй може торбичката да има голям брат?

– Щом като слънцето може да има сестра, защо да не може и торбичката да има брат? – хитро казал сиромахът.

Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал.