Posts Tagged with природа

Японски учени твърдят, че на морското дъно са открили огромно находище на редки минерали, които се използват в много високотехнологични уреди. Геолозите смятат, че има около 100 млрд. тона от редките елементи на дъното на Тихия океан.

Учените, предвождани от Ясухиро Като – доцент в Университета на Токио са намерили въпросните минерали на дъното на Тихия океан, в калта, от която са взели проби от 78 места.

Според Ясухиро Като пробите имат голяма концентрация на редки минерали. Само един квадратен километър от тях ще бъде в състояние да осигури една пета от настоящата световна годишна консумация.

Минералите са открити в международни води на дълбочина от 3 500 до 6 000 метра под повърхността на океана.

Смята се, че световните запаси на редките елементи са само 110 милиона тона, предимно в Китай, Русия и други бивши съветски страни, както и в Съединените щати, като в момента Китай произвежда 97% от редките елементи в света.

Анализаторите казват, че откритието може да е предизвикателство към господството на Китай, ако минералите от морското дъно могат да се използват в търговията.

Китай е лидер в производството на тези редки минерали, но заради териториалния спор с Япония – вносът им е ограничен. Заради това Япония се ориентира към търсене на нови източници на тези елементи.

Същевременно екозащитниците се опасяват от перспективите за дълбоководния добив на редките елементи и последствията които могат да възникнат за океанската екосистема.

Световния океан се оказва на границата на катастрофа, утвърждават 27 учени, обединени в Международна програма за оценка на състоянието на Световния океан и Международния съюз за опазване на природата. Те предричат масово изчезване на видовете морски обитатели – изчезване съпоставимо с гибелта на динозаврите. Земята е преживяла пет глобални катастрофи на животински видове в своята история, а това което се наблюдава според учените е начало на шестото „Велико измиране“.

Примерно – в Бразилия през януари 100 тона сардини намират гибелта си в мистериозна смърт.

Мангровите системи, служещи за убежище на много видове риби, изчезват с невиждани темпове, със скорост, надвишаваща и най-мрачните прогнози.

Кораловите рифове може да изчезнат завинаги още по време на живота на днешното поколение.

Причината за тази дегенерация е комбинация от три фактора, които са довели до изчезването на цели видове от фауната в миналото.

Това е намаляване на съдържанието на кислород в морската вода, в следствие на което се появяват мъртви зони, както и окислението и затоплянето океана.

Учените предупреждават за опасността – време почти не остана, и предлагат предприемането на незабавни мерки:

Първо и преди всичко на незабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Емисиите на парниковите газове са основната причина за глобалното затопляне, в атмосферата попадат все повече и повече парникови газове. През 2010 г. е бил надминат предишния рекорд, поставен през 2008 година.

Също така необходима спешна нужда за защита на рибните запаси чрез намаляване на интензитета на риболовната дейност, създаване на защитни зони за риболов зони и морски резервати.

Необходим е строг контрол относно изхвърлянето в моретата и океаните на токсични отпадъци, отпадни води, торове, животински отпадъци и т.н.

Учените също така настоява за гаранции за безопасно използване на природните ресурси и енергията на океана. Не трябва да се пропускат и тръбопроводи и подводни кабели, в това число и използваните от вятърните генератори.

Освен това учените призовават ООН да поеме грижата за опазването на световния океан и да предприеме необходимите мерки за това, независимо от националните законодателства.

Източник: Евронюз

На Земята вече започна шестото “Велико измиране”. С такава оценка е излязла международна група учени, изучаваща състоянието на моретата на нашата планета. Техните изводи са шокирали самите тях: Океанските екосистеми деградират с такава висока скорост, че може вече да се говори за начало на глобално измиране на подводната флора и фауна.

Нашата планета вече е преживяла пет катастрофически периода на глобално измиране, всеки от които коренно е променял биосферата. Например – по време на едно от тези измирания са изчезнали динозаврите. Според геологическите измервания днешното измиране е най-бързото – всичко става мигновено – стотици, хиляди морски видове могат да изчезнат за едно столетие. А след разрушаването на океанската екосистема се разрушава и екосистемата на сушата.

Според учените причините са отдавна известни: изхвърлянето в океаните на отходните води, замърсяването с нефтопродукти, хищническия лов на риби и изхвърлянето на парникови газове.

Източник: Евронюз

Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) е роден на 26 април 1785г. Джон Джеймс Одюбон е роден във френската колония Свети Доминик (сега Хаити) и е незаконен син на френския генерал-лейтенант Жан Одюбон, морски офицер. Майката на Джон Одюбон е креолка и е работела като камериерка. Майка му – Жан Рабин умира когато той е едва на няколко месеца, понеже е страдала от тропически болести след пристигането си на острова. Когато робите в Хаити почват да се борят за свободата си през 1788г. баща му, Жан Одюбон решава да продаде имотите и да се върне във Франция. През 1803г. баща му се сдобива с фалшив паспорт и Джон Одюбон заминава за Америка за да избегне участие в Наполеоновите войни. Става мениджър на мини в начинание в което и той участва. Въпреки това се интересува от рисуване на птици и изоставя начинанието.

Джон Одюбон е американски натуралист, орнитолог и художник-анималист. Известен е с албума си – “Птиците в Америка”, в който описва птиците на американския континент. Описал е над 500 вида. За да направи това Одюбон лично ловува птиците, а след това ги препарира, описва и рисува. Правел е гравюри на експонатите на медна плочка, която оцветявал сам на ръка. Самият труд “Птиците на Америка” и “Орнитологична биография” са издадени в Англия.

Този монументален труд – “Птиците в Америка” се състои от 435 ръчно оцветени, в реален размер от 497 вида птици, изработени от гравирани плочи мед с различен размер в зависимост от размера на изображението. Те са отпечатани на листове с размери около 39 на 26 инча (660 мм). Самата работа съдържа малко над 700 вида птици от Северна Америка. Страниците на “Птиците в Америка” са така организирани, че да придобият артистичен ефект и контрастиращи интереси, като че ли читателя е във визуално турне.

През 1827 публикува първия том на “Птиците на Америка” в луксозен албум огромен размер на почти половината от човешкия ръст (99 см х 66см). “Птиците на Америка” е последвана от продължение –  “Орнитологична автобиография”. Това е колекция от живота и историите на всеки вид, написана заедно с Шотландския орнитолог William MacGillivray. В 1838 е издаден последния том на „Птиците на Америка“. Двете книги са били напечатани поотделно, за да се избегне британски закон, изискващ копия от всички публикации с текст да бъдат депозирани в библиотеките Crown, огромна финансова тежест за самостоятелна публикация. През 1839г. е издаден и последния том на “Орнитологична биография”.

Джон Джеймс Одюбон рисува, каталогизира и описва птици от Северна Америка по начин, който е много по-добър, превъзхождащ от дотогава използваните методи. Той изучава американските птици и се стреми да ги покаже в по-реалистичен начин, отколкото повечето хора в изкуството дотогава.

Рискувайки задължителната военна служба, Одюбон се завръща във Франция през 1805 г., за да се види с баща си и да получи благословията му да се ожени. Тогава се среща с френският естествоизпитател и лекар Шарл-Мари Д`Орбини, който подобрява уменията на Джон Одюбон в препарирането, и го научава на научни методи на изследване.

Одюбон развива своя собствена методика за изготвяне на птиците. След като ги е уловил използва кабели за да ги постави в естественото им положение, за разлика от метода, който ползват орнитолозите до тогава. Отдава се изцяло на работата си и примерно за основен образец на орел е отделил до четири 15-часови дни труд. Картините на птиците му са близки до живота в естествената им среда. Често ги показва когато са в движение, особено по време на лов или хранене. Това е в рязък контраст с тази твърда представителност на птиците от съвременниците си. Той основава картините си, работата си на обширни наблюденя.

Джон Джеймс Одюбон работи предимно с акварел в началото на деня. Той добавя цветни тебешири или пастел, за да покаже мекотата на перата на птиците, особено на сови и чапли. Всички видове са изготвени в действителни размери, като по-големите птици са намалени в съотношение за да може да ги побере на страниците. Малките видове обикновено са показани на клонове с плодове, плодове и цветя. Често Одюбон използва няколко птици за да представи всички гледни точки. По-големите птици често са поставени в техния хабитат или възможност за кацане на пънове. От време на време, както примерно при кълвачи, той съчетава няколко вида на една страница за да предложи контрастиращи елементи. Често изобразява гнездата и яйцата на птиците и техните естествени хищници – например змиите. Обикновено илюстрира мъжки и женски вариант, а понякога и тяхното потомство. В по-късните рисунки, използва сътрудници да направят местообитание за тях. Освен верните интерпретации на анатомията Джон Одюбон внимателно комбинира конструкцията на обектите, птиците, самата среда в която се намират, за да придобие по-голям художествен и научен ефект.

Джон Джеймс Одюбон почива на 27 януари 1851 в собствения си дом, в Ню Йорк.

Вижте част от снимките на Джон Джеймс Одюбон в неговия труд – “Птиците в Америка”:

Превел от английски: Борислав
източник: Уикипедия

Поставяйте активен линк към сайта и името на автора на материала!

Земята е нашият дом. Ние си нямаме друг. Но въпреки това за нашият дом – Земята не правим нужното за да го опазим. Замърсяваме го, отнасяме се с невнимание, пренебрежение. Замърсяваме го с отпадъци и подминаваме, надявайки се, че никой не ни е видял, че някой друг ще почисти след нас. Или просто са непукисти – какво като ги видят и посочат – те сме по-силни от другите, безнаказни са и могат да правят каквото пожелаят.

Инициативите за опазване на Земята все повече се увеличават. Все повече граждани и неправителствени организации разширяват своите мероприятия. Вече много фирми включват в своята дейност и „зелени“ кампании. Целта е само една – да се опази Земята, да се намали нейното замърсяване.

За тези проблеми започва да се говори постепенно от 1970 г. когато САЩ и Канада обявяват един ден в годината за „Деня на Земята“. Тази инициатива се разраства и от 1990 г. се чества като международен, а в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда. Международният ден на Земята (Earth Day) за първи път е отбелязан на 22 април 1970 г. Тогава в инициативата „Ден на Земята“ се включват милиони американци участвайки в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнес-среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда – по този начин опазват жива Земята (live Earth).

Но всъщност малко хора знаят, че началото е поставено преди повече от столетие. И родоначалник на тази идея е Дж. Стърлинг Мортън, който се заселва в средата на XIX век в Небраска. Впечатлен от красотата на природата и от безмилостното изсичане на дърветата от преселниците подема инициатива за опазване на природата, за нейното залесяване. По негово предложение жителите на щат Небраска отделят един ден в годината от своето време за да засаждат дървета. Още тогава, по негово време се включват милиони американци – впечатляващо, нали!

В последствие Хейлърд Нелсън – сенатор от Уисконсин разширява тази инициатива, превръщайки я в международна и през 1970 г. е първия митинг проведен в Америка, на който се присъединяват милиони граждани от САЩ и Канада. А датата 22 април е избрана за Ден на Земята, понеже това е рожденната дата на Дж. Стърлинг Мортън.

След „Деня на Земята“ следва „Часът на Земята“, започнал като кампания, приканваща жителите на Сидни да угасят осветлението за един час. „Часът на Земята“ се разраства и стана една от най-сериозните световни инициативи за борба с климатичните промени. Това са информации които ни припомнят всяка година когато наближат тези събития. И след като отминат, тогава какво? Като че ли ги забравяме, някак си…потъваме в ежедневните си проблеми.

Сещаме се за Земята и нейното опазване само ако се случи голяма екологична катастрофа, замърсяване от завод, предприятие, или ако някоя фирма започне да рекламира своя „зелена“ инициатива. Но и това пропускаме – това не се отнася до нас, нека другите да го правят, щом е мръсно при тях или ако имат пари.А ние?Ние се изключваме от този проблем. Мислим се за малки, незначителни, че нищо не зависи от нас. А всъщност – каквото мислим за себе си – това правим. Ако мислим, че нищо не зависи от нас и сме никой – такива и ще си останем. Но не се и сещаме, че точно ние можем да направим много, че от нас зависи ако не всичко, то много неща.

Защото ние сме един организъм на тази планета.

Аз, ти, той, тя….НИЕ….

Ако не правим малкото, което можем – няма как да направим голямото. Ако ние с нашите действия не дадем пример, не покажем – как другите ще ни повярват и последват? Особено нашите деца. Те гледат от нас, попиват нашите думи, действия. Как искаме те когато порастат да опазват природата, да бъдат съзнателни граждани, когато са видели и научили от нас да бъдат безразсъдни, че те могат да изцапат, и все ще се намери някой друг, който да мине след тях и да почисти.

Трябва да се грижим за природата, да я опазваме, да учим и възпитаваме нашите деца, че те не са само потребители, ами и собственици, и съжителстват заедно с много други живи същества на нашата планета. Всеки се грижи за своя дом, опазва го, но в същото време нехае за другите. Докато това наше самосъзнание е такова, винаги ще честваме „Деня на Земята“ или „Часът на Земята“ само в един календарен ден от годината. А през останалото време ще забравяме…или ще ни е неудобно да се сетим…или ще се правим, че не се сещаме. Нужно е да научим не само нас, но и нашите деца, че Земята – Дом за нашите деца. По този начин ще я опазваме, ще се грижим за нея и бъдещите поколения ще наследят от нас хубаво и чисто място за живеене.

Защото…Ами защото, през останалото време караме лъскавите си коли (а някой и не толкова лъскави), изхвърляме пепелника през прозореца, или „най-културно“ отваряме вратата на шофьора, за да го изтръскаме; когато запалим последната цигара от кутията изхвърляме я с едно небрежно движение през прозореца на колата, оправяме си слънчевите очила, и … след секунди сме забравили какво сме направили. Вечерта когато се приберем у дома в апартамента и след като сме се навечеряли, изтръскваме покривката през терасата, а остатъците ги слагаме в найлонова торбичка и ги изхвърляме…пак от там. Нашият дом, апартамент е чист, а долу … ами долу не е наше. Нали си плащаме на общината данък смет – да си чисти.

Пък и не сме само ние – и други го правят.Това е всекидневна гледка. Как да възпитаваме децата си, да пазят, да се грижат, когато ние самите не го правим? За това се иска самосъзнание и отговорност. Отговорност пред нас самите, не пред някой друг. Но си мисля, че много хора нямат тази смелост, да застанат пред самите себе си, и да се погледнат такива, каквито са.

Прочетете още материали по темата:
Как да дадем Еко пример
История на Деня на Земята
Земята се усмихва чрез цветята
Деня на Земята
Часът на Земята
Ден на Земята – Пази ми я докато порастна
Еко чанта
Как да почистваме дома си

Използвана е снимка от сайта: http://www.homeworkshop.com

Международен екип от изследователи под ръководството на израелски учени работи във водите на Мъртво море. Те се надяват да получат информация за половин милион години от историята на Земята, за да разкрият тайните на изменението на климата.

Тяхното намерение е  за постигане на дълбочина от 1,200 метра под морското равнище. Задачата на групата е да пробие най-дълбоката дупка в земната кора. Самото Мъртво море се намира на 420 метра под морското равнище.

“Образците от утайка на дъното са най-добрият справочник за изменението на климата в целия Близкия изток” – смята ръководителят на проекта Зви Бен-Авраам от Израелската академия на науките.

Учените се надяват да извлекат  информация за древните дъждове, наводнения, засуха, земетресения, които могат да се използват в изследвания и да решат как най-добре да се справят с глобалното затопляне.

За целта трябва да изследват последователността на процесите в продължение на хиляди, дори на стотици хиляди години. Така биха могли да възпроизведат случващите се промени на климата в областта, и по този начин да разберат съвременното глобално затопляне както в региона, така и на други места на планетата.

Слоевете от седимента могат да бъдат датирани с точност до 1 година. Всеки сантиметър съответства на столетие.

Мъртво море се намира на линията на разлома между две континентални плочи, движещи се с различни скорости – и в резултат на това в региона се наблюдава повишена сеизмична активност.

Мъртво море събира течаща вода от пустинята Синай в Египет до Голанските възвешения, покривайки област с площ около 42 000 км2 и предоставяйки голямо количество материал за изследване на климата.

Проектът за проучване на Мъртво море е част от международна програма за континентално сондиране. Идеята е да се направят десетки сондирания за да намерят най-добрия способ за управление на ресурсите на Земята и околната среда.

Източник: Евронюз

Има някъде една вълшебна гора. Тя е наистина необикновена. В нея непрекъснато всичко се променя, и всяка промяна води до себе си други промени, като лавина от непресъхваща хармония. Тази гора е проектирана от един виртуозен Архитект, тя е и сътворена от Него, и всеки и най-незначителен на пръв поглед детайл е Негово дело. И Той я е създал за да носи радост. Тази гора е като великолепна художествена галерия, в която всеки миг може да се види уникален шедьовър, защото само след миг картината вече е друга, по-прелестна, ако в тази вълшебна галерия, може нещо да бъде сравнимо с друго…
Вратите на тази галерия са широко отворени за всеки ценител.  Всеки пристъпил може да съзерцава това несравнимо изкуство не само с поглед, но с всичките си сетива. Може да я чуе, вдъхне, докосне, осъзнае… Единственото условие е : Да не нарушава хармонията на вълшебството.
И най-хубавото е че тази гора е навсякъде. Не е нужно да пътуваш с дни, но все пак трябва да направиш малко усилие за да стигнеш до нея… Ако тази невероятна разходка може да се нарече усилие.
Прииска ли ти се да я видиш просто тръгваш… Без посока и скоро ще видиш първото дърво.

©  Й. Богомилова,  http://www.utro.bg/