Posts Tagged with Луна

НАСА изстреля двете лунни сонди GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory) в събота, на 10 септември. Предвиденият за 8 септември старт е бил отложен на два пъти – първия път заради лошо време, а втория път старта е отложен за да се направи проверка на ракетните двигатели.

Сондите GRAIL-A и GRAIL-B ще се движат в орбита на Луната на височина от 55 км. В течение на 82 дни апаратите едновременно ще предават информация на Земята,с помоща на която учените се надяват да успеят да направят най-точната карта на гравитационното поле на Луната.

Според АФП спътниците, всеки от които е с размерите на перална машина струват по около 500 милиона долара. 40 дни след завършване на тяхната мисия сондите ще паднат на лунната повърхност. Предвижда се анализът на данните получени от сателитите да отнеме една година.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Сондата Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) отново е направила снимки на мястото на приземяване на Аполо-12, Аполо-14 и Аполо-17 на Луната. За това съобщава lenta.ru, позовавайки се на сайта на НАСА.

Снимките са направени в периода от 14 до 19 август 2011 г., но НАСА ги публикува сега в своя сайт. За да направи снимките спътникът LRO специално е променил своята орбита на елиптическа, при което е преминал на височина от 21 км. над лунната повърхност. След това се е върнал на изходна орбита от 50 км. на 6 септември 2011 г.

На снимките много добре се виждат следите от кацането на Аполо-17, а така също и оставеният ровър – LRV (Lunar Roving Vehicle), който е бил доставен на Луната от предната, експедиция – Аполо-15. Освен това на снимките много добре се различават следите, оставени от астронавтите, вещи, апаратура.

Първите снимки направени от сондата LRO на мястото на кацане на мисията Аполо са направени през 2009 г. Тогава те са направени от височина 50 км. и са с много по-ниска резолюция. Примерно – спускаемият модул е заемал място само от няколко пиксела. Тогава са били направени снимки на Аполо-11. Програмата Аполо е стартирала през 1961 г., а астронавтите са кацали на Луната 6 пъти в периода от 1969 до 1972 г.

Самата сонда Lunar Reconnaissance Orbiter е изведена в космоса от ракетата носител “Атлас-V” през 2009 г. Първоначално е предвидено спътникът да работи само година, но след това мисията му е удължена на 5.

Източник: lenta.ru
Снимки: НАСА

Слънчево затъмнение се получава когато Слънцето е закрито изцяло или частично от Луната. За да се получи това Слънцето, Луната и Земята трябва да се намират на една линия и по този начин Луната скрива диска на Слънцето за земния наблюдател. Слънчево затъмнение може да се наблюдава само при новолуние. Луната всъщност е много по-малка от Слънцето, но в същото време Слънцето е толкова отдалечено от Земята, че когато са на една линия и Луната е между Земята и Слънцето, то диска на Слънцето може да се впише в лунния диск. И по този начин се получава пълно слънчево затъмнение.

Има няколко вида слънчево затъмнение: Пълно, частично, пръстеновидно и хибридно.

Пълно е когато Луната закрива изцяло диска на Слънцето. При този вид затъмнения могат да се наблюдават много интересни явления – слънчевата корона, протуберанси, т.н. броеница на Бейли.

– Слънчевата корона е най-външният слой от атмосферата на Слънцето. Той е силно разреден, а частиците в него са с много висока температура – (1-2 млн. K).
– Протуберансите могат да се наблюдават в атмосферата на Слънцето – в слънчевата корона. Представляват плазма, която е по-студена от околната температура и са проява на слънчевата активност. Образуват се в областите със силно магнитно поле над слънчевите петна.
– Луната не е гладко кръгло тяло а е релефна – има планини, низини, кратери…. Точно по тази причина когато Лунния диск покрие Слънцето, част от светлината преминава и се наблюдават частични проблясвания от затъмненото Слънце – това е броеница на Бейли.

Частично слънчево затъмнение е когато Луната закрива само част от Слънцето, понеже не се намира на една права със Земята и Слънцето.

А когато орбитата на Луната е по-далеч от Земята тогава тя е по-малка от Слънцето и не може да го покрие изцяло  наблюдава се пръстеновидно затъмнение.

Хибридно е смесено – в някой часто на Земята се наблюдава примерно – пълно затъмнение а в други части – частично.

Снимки:
Схема на затъмнение:
bg.wikipedia.org
Слънчево затъмнение:
bg.wikipedia.org/wiki/Файл:Solar_eclips_1999_4.jpg

На 4 януари 2011 г. бе наблюдавано частично слънчево затъмнение от територията на България. Неговата начална фаза беше в 7.57 ч. а максимума му в 10.55 ч. ( за София ) когато покри около 86% от слънчевия диск.

Понеже при частично слънчево затъмнение Луната не покрива Слънцето изцяло а само частично, човек ако не знае за него, може и да не забележи събитието.

Затъмнението можеше да бъде наблюдавано не само от територията на България, но и от Северна Америка, цяла Европа, западната част на Азия и Северна Африка. Най-голямо покритие на Слънцето са наблюдавали жителите на Северна Европа – над 90%.

Затъмненията не бива да се наблюдават без предпазни средства, понеже ще се увредят очите. За тази цел може да се използва стъкло, опушено на пламъка на свещ, маска за заваряване или рентгенов филм. Но трябва да се внимава, за да не се увреди зрението.

През тази година ще има още три частични слънчеви затъмнения – на 1 юни, 1 юли и 25 ноември. Но нито едно от тях няма да е видимо от България. Пълно слънчево затъмнение ще има 13 ноември 2012 година и ще се вижда в Австралия.

А от България ще може да се наблюдава пълно слънево затъмнение на 3 септември 2081 година и се очаква да продължи 11,7 минути.

Учените са представили резултати от анализа на данните получени при падането на луната на „снаряда“, който вдигна облак прах. Оказа се, че 5.6% от изхвърления материал е вода.

Това количество вода е двойно по-голямо от съдържанието на вода в пустинята Сахара. Също така праха са намерени и много други вещества. Резултатите от анализите са публикувани в списание Science.

„Бомбардировката“ на Луната с два снаряда се проведе през октомври 2009г. В повърхноста на земния спътник се удариха – последната степен от ракетата носител Атлас-5, която изведе сондата LCROSS на орбита, а след това и самия „снаряд“. В резултат на сблъсъка се вдигна прах и фрагменти от почват( макар да се оказаха много по малко от това което разчитаха учените). Намиращата се на орбита сонда LRO, а също така самата сонда LCROSS до момента на падане анализираха образувалия се облак.

Сега авторите на статията в Science са представили детайлен разбор на данните. Освен вода, в праха са открити сребро, живак, водород и въглеводороди. Среброто по всяка вероятност се съдържа в слоя почва , който е веднага под повърхноста.

Първите данни от анализа на данните , получени като резултат от бомбандировката на Луната, се появиха няколко месеца след операцията. Най-важните резултати бяха откриването на вода на Луната.

По рано наличието на Луната на вода, беше потвърдено от три апарата от лунна орбита. Въпреки това, и до сега, изследователите не могат да стигнат до единно мнение относителноконцентрацията на вода на Луната.