Никола Стено

Никола Стено/Nicolas Steno ( роден на 11 януари 1638 г. – починал на 25 ноември 1686 г.) е датски пионер в анатомията и геологията. Той се счита за баща на геологията и стратиграфията.

Никола Стено е роден на Нова година по Юлианския календар, син на лютерански златар, който е работили редовно за крал Кристиан IV на Дания в Копенхаген. През 1644 г. баща му умира, след което майка му се омъжва повторно за друг златар. В периода 1654-1655 г. загинават 240 ученици от училището му заради чумата. След завършване на висшето си образование, Стено започва да пътува из Европа. В Холандия, Франция, Италия и Германия той влиза в контакт с видни лекари и учени. Под тяхно влияние Стено се научава да използва своята дарба за наблюдение, която му донася важни научни открития.

По настояване на Томас Бартолинови Никола Стено първи пътува до Рощок, после до Амстердам, където учи анатомия при Джерард Блашъс. Стено изучава сърцето и установява, че това е един обикновен мускул. Работи като анатом в болница в Италия по-късно, където Стено се фокусира върху мускулната система и естеството на мускулното съкращение. Стана член на Accademia del Cimento във Флоренция. Подобно на Винченцо Вивиани, Стено използва геометрията, за да покаже, че когато мускулът се съкращава променя формата си, но не и обемът си.

Освен в анатомията, Никола Стено се развива и в геологията – той е първият, който осъзнава, че земната кора съдържа хронология на историята на геоложките събития, които могат да бъдат дешифрирани чрез внимателно проучване на скалните слоеве и вкаменелости, които той идентифицира като останки от древни живи организми. През 1669 година Стено прави фундаментално откритие в кристалографията – закона за постоянството на ръбните ъгли в кристалите.

През 1675 година преминава от Лутеранството към Римокатолическата църква и покрай мисионерската си работа напълно се отдалечава от науката. Умира на 25 ноември 1686. През 1987 година е обявен за блажен – първатa степен преди да стане светец. Сега е наричан от католиците – Блажени Николас Стено.

Източник: Wikipedia

Превод от английски: К. Герчева, Януари 2012