Posts Tagged with Нобелова награда

Мария Кюри  е френски  учен в областта на физиката и химията. От полски произход е и е родена на 7 ноември 1867 във Варшава. През 1891 г. ,се премества в Париж, Франция, за да учи. Там Мария Склодовска-Кюри (Maria Skłodowska-Curie) се развива в  научната си кариера и става френски гражданин. Тя  основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава. Мария Кюри е пионер в областта на радиологията.  Допринася за  теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радио изотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий.  Съпругът й  Пиер Кюри, дъщеря й̀ Ирен Жолио-Кюри и зет й̀ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда. Тя е първият носител на две Нобелови награди и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Мария Кюри  е и първата жена преподавател в Сорбоната. Получава 20 почетни степени и става член на 85 научни дружества по целия свят.

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от левкемия,  вероятно получена от радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не е вземала никакви предпазни мерки при работата с опасните вещества. Случвало се е да  носи проби в джобовете си, а на гърдите си имала ампула с радий като талисман. Тогава още не са били известни последиците  от работа с радиоактивни изотопи. През 1990-те, образът на Мария Кюри е поставен на полските банкноти от 20 000 злоти.

Източник:  Укипедия

Нобеловата награда за литература за 2011 г. е присъдена на Томас Транстрьомер (Tomas Transtromer). Нобеловата награда е присъдена със следната формулировка: “Чрез силните си образи, Транстрьомер дава нов достъп до реалността”. Томас Транстрьомер е психолог по професия и е роден през 1931-ва година в Стокхолм.

Томас Транстрьомер е най-големият шведски поет на XX век, автор на 12 сборника със стихове и проза. Неговият първи поетически сборник: “Седемнадесет стихотворения” е бил публикуван през 1954 г. Той е получил многобройни литературни награди, включително премия Петрарка. Също така той е и професионален пианист и музиковед.

Малко преди да издаде своята последна книга – “За живите и мъртвите” получава тежък инсулт, в следствие на което губи говора си.

Томас Транстрьомер е един от най-харесваните скандинавски автори и най-превежданият шведски поет. Неговите стихосбирки са издадени на повече от 30 езика.

Снимка: libriblog.com

Нобеловата награда за химия за 2011 г. е присъдена на израелския учен Даниел Шехтман (Daniel Shechtman) за откриването на квазикристалите. Това откритие той прави през 1982 г. на 8 април, когато работи с бързоохладена сплав на алуминии и манган в състава на Al6Mn.

За разлика от кристалите, които както знаем се повтарят симетрично, Шехтман открива кристал, в който това повторение го няма – атомите са разположени хаотично.

Тогава се е смятало, че това е невъзможно в природата и защитавайки своето откритие Д. Шехтман се принуждава да напусне екипа в който работи.

Все пак ученият се оказва прав и през 2010 г. в Русия за първи път са открити естествени квазикристали в минерални образци. След това квазикристални структури са били открити и в определен тип стомани. Квазикристалите са много лоши проводници на електрическа и топлинна енергия – много по-зле от „нормалните“ кристали и аморфни вещества. В момента учените обмислят различни възможности за практическото им прилагане.

Паричната стойност на наградата която получава Даниел Шехтман е 10 милиона шведски крони (около $ 1.4 милиона). Церемонията по награждаването ще се проведе в Стокхолм на 10 декември.

Източник и снимка: lenta.ru

Нобеловата награда за физика беше присъдена на трима учени – Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за техното откритие, че Вселената се разширява.

През 1998 г. учените откриват, че Вселената се разширява с ускорени темпове. Откритието е било направено благодарение на изучаването на свръхнови от тип Ia. Тези свръхнови възникват в двойни системи в които бялото джудже краде материята на своя съсед. Когато масата на джуджето достигне границата на Чандрасекар, то се взривява.

Границата на Чандрасекар се нарича горната граница на масата, при която една звезда може да бъде бяло джудже. Когато звездите достигнат тази граница избухват като свръхнови и те стават неутронни звезди или черни дупки. Тази граница е около 1,44 слънчеви маси.

Изучавайки отдалечените от Земята свръхнови учените установяват, че тяхната светлина е по-слаба, отколкото предвижда теорията – а това означава, че звездите са разположени по-далеко. Разчитайки всички данни с които разполагат учените установяват, че Вселената се разширява с ускорени темпове.

Отдавна е известно, че вследствие на Големия взрив, от преди около 14 милиарда години Вселената се разширява. Но никой не е очаквал Вселената да се разширява с ускорени темпове.

Сол Пърлмутър, който работи в Националната лаборатория Лоурънс в Бъркли, ще получи половината от паричната стойност на наградата – 10 млн. шведски крони (1,45 млн. долара). Втората половина ще бъдат разделени между Брайън Шмит (от Австралийския национален университет) и Адам Рийс (университет Джон Хопкинс).

Източник: lenta.ru
Снимка: nobelprize.org

В Стокхолм беше обявена Нобеловата награда за физиология и медицина – тя се присъжда на трима учени за тяхната работа относно активацията на вродения имунитет. Освен морална стойност – това е най-високото отличие в научната област. Наградата има и парично изражение: 10 милиона шведски крони (около 1,4 милиона щатски долара).

Тазгодишни нейни носители са тримата учени: Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) и Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman). Церемонията по награждаването ще се проведе на 10 декември.

Вродения имунитет – това е способността на живите организми да разпознават и неутрализират патогените, дори ако те все още не са били в контакт с тях. Това е еволюционно най-древната система, и тя присъства във всички многоклетъчни животни и растения.

Носителите на Нобеловата награда за 2011 г. за извършили редица експерименти, които са помогнали на учените да разберат как именно става „включването“ на системите на вродения имунитет в организма при среща с инфекциозни агенти, и по какъв начин тези системи взаимодействат с механизмите на придобития имунитет – по-сложна и съвършена форма на имунитета.

През лятото на 2011 г. Хофман и Бътлър бяха удостоени с премиите Шоу – това са така наречените азиатски Нобелови награди. Размера на премията е около 1 милион щатски долара.

Източник и снимка: lenta.ru

Решението на Нобеловия комитет да присъди Нобеловата награда на Ралф Стейнман остава в сила въпреки смъртта на учения.

Уставът на Нобеловите награди забранява да се присъждат на починали хора. Все пак решението остава в сила, ако човекът умре преди церемонията, но след обявяване на победителите.

В съобщението което са направили от Нобеловия комитет се казва, че макар и Ралф Стейнман да е умрял преди присъждането на Нобеловата премия, това не е било известно на членовете на съвета и те са взели решението уверени, че той е жив.

Създалата се ситуация в цялата история на връчването на Нобеловите награди е уникална и членовете на комитета са се събрали на специално съвещание, в което е взето решение Стейнман да остане лауреат на наградата.

Парите, които се полагат на Ралф Стейнман ще бъдат получени от неговите наследници.

За сега не е ясно кой ще представлява Ралф Стейнман на официалната церемония през декември месец.

На 3 октомври бяха обявени лауреатите на Нобеловите премии за медицина и физиология. Тя е присъдена на трима учени – Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) и Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) за тяхната работа за активацията на вродения имунитет.

По-късно същия ден става известно, че Ралф Стейнман е починал на 30 септември, в петък. В университета в който е работил учения са узнали за неговата смърт в понеделник – 3 октомври.

Източник и снимка: lenta.ru

Канадския учен Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) почива на 30 септември – само три дни преди присъждането на Нобеловата награда по медицина, което е трябвало да се случи на 3 октомври. Това се съобщава в сайта на Рокфелеровския университет, където и е работил учения.

Ралф Стейнман (Ralph M. Steinman) е на 68 години, преди 2 г. му откриват рак на панкреаса. В заявление на университета се отбелязва, че през последните месеци ученият е приемал лекарства, принципът на действие който е бил основан на неговите изследвания.

Ралф Стейнман разделя Нобеловата награда с Брус Бътлър (Bruce A. Beutler) и Жюл Хофман (Jules A. Hoffmann) за тяхната работа относно изучаване на активациите на вродения имунитет.

В случая особеното е, че Нобеловата награда не се присъжда посмъртно. Все пак тя може да бъде присъдена ако лауреата почине след обявяване на победителя, преди церемонията по връчването в Стокхолм. Досега това се е случвало само един път: през 1996 г. при присъждането на наградата на британския икономист Уилям Викрей (William Vickrey).

До 1974 г. премията е могла да бъде връчена даже и когато победителят е почивал след номинацията, но преди официалната церемония.

Каква ще бъде съдбата относно Нобеловата награда на Ралф Стейнман за сега е неизяснена. Каролинският институт който присъжда наградата по физиология и медицина вече е решил да не бъде избиран още един лауреат.

Както е заявил Генералния секретар на комитета Йоран Хансон, получената ситуация е уникална понеже лауреата е починал само няколко часа преди приемането на решението за наградата, и по-късно ще бъде решен въпросът с връчването на премията.

 Източник и снимка: lenta.ru