Екзопланета HD 189733b

Екзопланета HD 189733b
Екзопланета HD 189733b

Екзопланетата HD 189733b се намира на 63 светлинни години от Земята, в съзвездието Малка лисица. Тя е сред най-близките до Земята екзопланети, които могат да се наблюдават, когато минават пред своята звезда. HD 189733b е наблюдавана в космоса с помощта на космическия телескоп „Хъбъл“.
HD 189733b е с кобалтово син цвят, напомнящ този на Земята. Планетата, която е газообразен гигант обикаля много близо до своята звезда. HD 189733b е необитаема.
За да определят цвета на екзопланетата, астрономите изследвали албедото на HD 189733b, т.е. количеството светлина, отразена от повърхността й.

Синият цвят на екзопланетата HD 189733b се дължи на мъглива и турбулентна атмосфера. Тя е съставена предимно от водород и силикатни частици, които отразяват синя светлина. Планетата се завърта около звездата си за 53 часа и е с около 10 на сто по-голяма маса и по-големи размери от тези на Юпитер.
Екзопланета HD 189733b е открита на 5 октомври 2005 г.

И така синият цвят на HD 189733b, не се дължи на отразена от океан в тропиците светлина и само привидно прилича на родната ни Земя.

Хъбъл е фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър

Съставът на Галактика NGC 5253 е сходен със състава на галактиките от ранната вселена.
Галактика NGC 5253

Космическият телескоп “Хъбъл” в фотографирал необичайна галактика в съзвездието Кентавър. За тази новина съобщава сайта на НАСА.

Галактиката NGC 5253 се намира на разстояние от 12 милиона светлинни години от Земята, в южното съзвездие Кентавър. Една от особеностите на галактиките от този тип – сини компактни джужета (Blue Compact Dwarf (BCD) ) е, че в тях се наблюдава активно образуване на звезди, въпреки ниското съдържание на космически прах и елементи по-тежки от водород и хелии, които обикновено са основните съставки във формирането на звездите. Както се вижда и от снимката на галактика NGC 5253, повечето звезди са разположени в нейния център.

Тези галактики съдържат молекулярни облаци, които са доста сходни по състав с материята, от която са се формирали първите звезди и галактики във Вселената, когато са били лишени от космически прах и по-тежки елементи. Затова астрономите смятат, че галактиките от този тип са много добро поле за изследване и изучаване на ранната Вселена.

Галактиката NGC 5253 се счита за част от групата Кентавър A / Месие 83 – това е група от галактики, която включва известната радиогалактика Кентавър А и спиралната галактика Месие 83. Според астрономите е възможно в бъдеще двете галактики NGC 5253 и Месие 83 да имат близка среща.

 

Откриха годна за живот планета

Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот
Предполага се, че на новооткритата планета HD85512b, която прилича на Земята може да има живот

Германски астрономи откриха годна за живот планета. Тя се намира в съзвездието “Вела”, на 35 светлинни години от Земята. Планетата, която все още си няма име и се нарича от астрономите HD85512b, се върти около оранжева звезда – джудже, която е с 1800 градуса по-студена от нашето Слънце.

Самата планета HD85512b е 4 пъти по-голяма от Земята, а температурите на повърхността и са от 26 до 44 градуса по Целзий. Нейната гравитация е с 1,4 пъти по-голяма от нашата, а влажността на въздуха е много по-висока от нашата. Орбитата на планетата е почти кръгла, което и гарантира един стабилен климат.

Астрономът Лиза Калтенегер от Астрономически институт “Макс Планк”, от където и са открили планетата HD85512b разказва за този нов свят:

“На практика ние изследвахме спектъра на планетата – показатели като наличие на кислород, вода, метан. Комбинацията от тези неща показва, че там би могъл да се зароди живот. Във вселената има много места – по-студени, по-топли, по-влажни или по-сухи от Земята. И въпреки това там може да има живот. Да, той няма да е в познатата ни на всички форма.“

Снимка: Уикипедия

Слънцето ще помогне при проверката на екзотични теории на гравитацията

Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията
Слънцето може да помогне при проверяването на нови теории за гравитацията

Астрономите установиха, че изучаването на неутринното излъчване на Слънцето и на неговата вибрация, ще помогне в проверката на някой нови хипотези за теориите на гравитацията. Статия за това е написана в списанието The Astrophysical Journal.

Теорията на относителността на Айнщайн описва гравитационното взаимодействие като изкривяване на пространство-времето в присъствието на маса. Обаче възникват трудности в използването на данни за теориите вътре в масивните тела (ако става въпрос за по-малки тела, като например Земята, там е в сила нютоновската теория). Много физици вярват, че в случая на силни полета са задължителни различни модификации на теорията на относителността.

В процеса на работа по този нов проект учените се опитват да разберат какви ограничения върху теориите биха се случили от вече известните данни за Слънцето. Примерно, те откриват, че промените трябва да засягат вътрешната температура. А това от своя страна ще се отрази на неутриното, изпускано от звездата. И при това се оказва, че при модификациите се наслагват много силни условия. В този случай обаче съперници са класическите теории, които трябва да се вземат предвид – като примерно теорията на Едингтън.

Неотдавна учените разбраха, че една двойка от неутронна звезда и пулсар би помогнала в проверката и изучаването на техните теории. В частност става въпрос за съществуване в пространството на допълнителни. Примерно при определено съотношение на масите тези обекти трябва постепенно да се разпръскват, което на теория, може да се регистрира от Земята.

Източник: lenta.ru
Снимка: НАСА

Открити са двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята

Черни дупки (black hole)
Астрономите за първи път откриха две черни дупки в една галактика близо до Земята

Астрономите за първи път откриха двойка свръхмасивни черни дупки близо до Земята, намиращи се в спирална галактика. Нещо повече – те са най-близкият подобен обект, намиращ се до Земята – “само” на 160 милиона светлинни години. Статия за това събитие е публикувано в списанието Nature.

Те се намират в спирална галактика NGC 3393 и са на разстояние една от друга на 490 светлинни години.

Учените са наблюдавали двете черни дупки, използвайки телескопите Чандра и „Хъбъл“. Експертите са регистрирали високо енергийно рентгеново излъчване с особености, които са характерни за черни дупки.

Сами по себе си черните дупки не изпускат никакво излъчване – масата (и съответно гравитацията) е толкова голяма, че те не излъчват даже и светлина. Но от своя страна материята, която пропада в черната дупка се нагрява и започва да излъчва светлинни вълни в различни диапазони.

Авторите на откритието предполагат, че откритите от тях двойка свръхмасивни черни дупки (масата им е над един милион слънчеви маси), са се образували при стълкновението на две галактики с различна маса.

Съвсем неотдавна астрономите стигнаха до извода, че най-известната черна дупка – Лебед Х-1 е действително такава. Научната общност практичеси не се е съмнявала в това, но винаги е оставала някаква вероятност Лебед Х-1 може да бъде неутронна звезда.

Източник: lenta.ru
Снимка: NASA

Астрономи откриха най-големия и най-отдалечен резервоар за вода във Вселената

квазар (quasar)
Тази снимка показва квазар, или привличане на материята в черна дупка, подобна на APM 08279 5255, където астрономите са открили огромни количества водни пари. Газът и прахът вероятно са с форма на тороид около централната черна дупка. Вероятно от двете страни на тороида има облаци със зареден газ, в които се наблюдава Х-лъчи, появяващи се от центъра, а прахът, който в по-голямата си част се намира в тороида излъчва топлинна, инфрачервена радиация.

Два екипа от астрономи са открили най-големия и най-отдалечен резервоар за вода във Вселената. Този “резервоар” с вода заобикаля огромен квазар на разстояние от 12 милиарда светлинни години и е с обем надвишаващ 140 трилиона пъти обема на водата на Земята.

“Обстановката около този квазар е уникална с това, че там се съдържа такова огромно количество вода” – това споделя Мат Братфорд, един от учените работещ в лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния. “Това е демонстрация, че водата е широкоразпространена във Вселената, дори и в най-ранните години от нейното развитие.

Квазарът захранва една огромна черна дупка, която постоянно консумира материята от прах и газ около диска. Астрономите изучавали квазара APM 08279 5255, който крие черна дупка 20 милиарда пъти по-масивна от Слънцето и произвежда толкова енергия, колкото хиляда трилиона слънца.

Астрономите очакват да намерят вода дори и в ранните години от развитието на Вселената, но досега не са я откривали. Водата, открита в Млечния път е замръзнала в ледено състояние и е около 4 000 пъти по-малко отколкото новооткритата вода около квазара.

Водната пара е важна следа, която разкрива характера на квазара. В този конкретен квазар, водните пари се разпределят около черната дупка в газообразно състояние, в регион, който обхваща стотици светлинни години. Присъствието на водата в газообразно състояние показва наличието на Х-лъчи и инфрачервено лъчение от квазара, както и че газът е необичайно топъл и плътен по астрономическите стандарти. За сравнение – въпреки, че газообразният облак от вода е около минус 63 градуса по Фаренхайт (минус 53 градуса по Целзий) и е 300 трилиона пъти по-малко плътен от земната атмосфера, то е все още пет пъти по-горещ и от 10 до 100 пъти по-плътен, отколкото облаците в галактиките като Млечния път.

Измерванията на водните пари и на други молекули, като въглероден окис, показват, че има достатъчно количество газ, за да се захранва черната дупка, до достигане на шест пъти размера си. Но дали това ще се случи не е ясно – може някой региони да кондензират и да се превърнат в звезди или газът бъде изхвърлен от квазара.

Екипът на Брадфорд е започнал да прави своите наблюдения през 2008 г. в обсерваторията в Мауна Кеа в Хавай, а след това наблюденията са продължили в Южна Калифорния.

Втората група, водена от Дариуш Лис, старши научен сътрудник по физика в Калифорнийския технологичен институт е използвал интерферометър във френските Алпи, за да намерят водата. През 2010 г. екипът на Лис открива случайно водата в APM 8279 5255, наблюдавайки спектъра. Екипът на Брадфорд е в състояние да получи повече информация за водата, понеже са открили няколко спектрални подписи на газовият облак.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

„Хъбъл“ състави точна карти на тъмната материя

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената. Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия.

Учени на НАСА, работещи с космическия телескоп „Хъбъл“, съставиха една от най-точните карти на тъмната материя – тайнственото вещество, което съставлява около една четвърт от масата на Вселената, съобщи РИА „Новости“.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява достатъчно електромагнитни вълни, допълва БТА.

Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя.

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената, на обикновената около 4 процента, а всичко останало е не по-малко загадъчната тъмна енергия. Група учени под ръководството на Дан Коу от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена са използвали камерата ACS на телескопа „Хъбъл“, за да съставят карта на тъмната материя в галактичния куп Абел 1689 – един от най-големите, отдалечен от Земята на 2,2 милиарда светлинни години. Купът служи на астрономите като гравитационна леща, която заради огромната си маса изкривява и усилва лъчението на галактиките, намиращи се отвъд него.

Учените са получили карта на масата на купа с достатъчно високо разширение. Те са установили например, че в центъра на Абел 1689 тъмната материя е много повече, отколкото би трябвало да има на теория. Наблюденията ще помогнат на учените да узнаят повече и за ролята на тъмната енергия в „ранното детство“ на Вселената.