Вела Благоева

„Целият живот на нашата любима баба Вела бе една голяма героична поема, дано се намери някой да я напише! А тя трябва да се напише – за поука и гордост на всинца нас и на тия, които ще ни сменят в редовете на борбата.“ Д. И. Полянов

Вела Благоева (Виктория Живкова) е родена през 1857 г. в град Велико Търново в семейството на будния търговец Атанас Живков, по прякор „басмаджията“. Тя има две сестри – Мариола и Роза и двама братя – Георги и Никола. Братята й вземат активно участие в националноосвободителните борби. От 1866 г. тя се учи в американския пансион в Габрово, после в Оряхово, Търново, Стара Загора, Русе и др., където семейството й се е местило поради преследване на братята й от турските власти. Завършва Габровското девическо училище през 1871 г. при известната учителка-възрожденка Анастасия Тошева и става народна учителка, след което учителствува в Берковица, Варна, Цариград и Търново. През 1874 г. Вела Благоева придружава брат си Никола през лятната ваканция вред „из българско“ да събират средства за варненската църква и за девическото училище и заедно с това да основат читалища и набират абонати за цариградското сп. „Читалище“. В периода на 1877-1878 г. по време н Освободителната руско – турско война тя става доброволка – милосърдна сестра и служи в 50-та военно-полева болница при Свищов. През 1878 г. следва и завършва тригодишните педагогически курсове при Мариинската гимназия в Петербург като стипендиантка на Славянското благотворително дружество. В Петербург Вела се среща на два пъти с великия руски писател И. С. Тургенев. От 1881 г. учителствува в Одрин и Битоля, където развива широка обществена и педагогическа дейност. След уволнение от Битоля през 1882 г. заминава за Петербург, където следва две години във Висшите педагогически курсове – Бестужевските, но не ги завършва поради болест. По това време се запознава със студента от Петербургския университет Димитър Благоев, за когото се омъжва. От 1884 г. Вела Благоева учителствува в  Софийското образцово девическо училище. Става отговорна редакторка на излязлото в началото на м. юни 1885 г. първо социалистическо списание в България „Съвременний показател“. През 1885 г. участва в Сръбско – българската война като добровола – милосърдна сестра при Сливница и Пирот.

До последните дни на шесдесетте си години Вела Благоева никога не се е поколебавала да изпълнява своето признание на учителка и комунистка. Слаба физически, но непобедима духом, тя е била активна партийна деятелка и участница в акции и манифестации, била е първата организаторка на женските кръжоци. В сп. „Училищен преглед“ от 1902 г. относно възпитанието на децата тя пише „Най-добър възпитател е тоя, който признава своите недостатъци пред възпитаниците. Ако се мъчи да ги скрие, той ще трябва да лицемери. За да проникнем в детската душа и да възпитаваме човека, трябва да го научим да бъде откровен.“ Със забележителен педагогически похват тя разработва своите беседи „За семейството, частната собственост и държавата, „Руските жени“, „Женският фабричен труд“, „Против Първата световна война“ и др.

В началото на 1912 г. нейното здравословно състояние се влошава. Тя прави постъпки да се пенсионира, но не успява. През 1918 г. при пробива на „Добро поле“ е убит малкия й син Митко. Тя намира утеха в напрегната работа за делото на партията. На 21 юли 1921 г. умира Вела Благоева. Една от безценните мисли, които тя ни завешава е, че: „Няма радост без любов, светът с всичките си хубости е тъмен, когато сърцето е празно“.

К. Герчева, Декември 2011

Източник: специално издание на вестник „Вела Благоева – 1858 – 1921“, издават къщата – музей „Димитър Благоев“ и полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *