Джон Атанасов – бащата на компютрите, е роден на 4 октомври 1903 в САЩ. Баща му, Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, през 1889, 13 годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ с чичо си.
Джон е първото от 9-те деца на Айва и Иван Атанасов и Ива Пърди. Майка му е учителка по математика, с ирландска и френска кръв. Тя написва „Спомените на Айва Атанасова за съпруга и Иван Атанасов“, откъдето научаваме за произхода на Джон Атанасов.
Джон постъпва в Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност елктро-инженерство, защото най-силно желаната от него специалност физика, не присъствала в учебния план на Гейнсвилксия университет. Но електрониката го увлича и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по електро-инженерство през 1925 г. с отличие и получава много престижни предложения за работа, но започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност не случайно Джон избира електрониката. Когато е на девет години, къщата им е първата , в която има ток, и Джон открива и поправя, лошо свързана електрическа крушка на верандата.
Докато работи по магистърската си степен, случайно се отбива в един студентски клуб и се запознава с Люра, 25-годишна студентка по икономика .
През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова. Няколко дни по-късно се жени за Люра, която още не е завършила своето образование по икономика. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси, другите им деца са близнаци. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Работи върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ . Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните за онова време сметачни машини. През тежките седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си, Атанасов е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с намерението да направи по-добра машина за пресмятания.
През есента на същата година, става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.
След опитите с много математически устройства, съществуващи по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Терминът „цифров“ тогава още не е използван и Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Джон установява, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.
Вманиаченото търсене на решение на проблема го подлудява. Една зимна нощ през 1937 г., разочарован от безнадеждни размисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. Скоро спира в крайпътно заведение в Илинойс и си поръчва питие, продължавайки да мисли по създаването на машината. След като се отпуска, мислите му започват да се нареждат. Пораждат се първите идеи как да направи компютър. През март 1939 г.,Щатския университет на Айова му отпуска 650 долара за експерименти. За асистент наема отличния студент по електроинженерство – Клифърд Бери. През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Работата по компютъра е прекъсната на 7 декември 1941, когато започва Втората световна война. Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.
По време на войната, Джон Атанасов е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който много му допада.
През 1948 г. Атанасов е изненадан и разочарован като разбира, че компютърът Атанасов — Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен, без да бъде информиран никой от тях, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.
През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. Година по-късно става директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон. Там работи до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) с приятеля си и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г.Излиза в пенсия през 1961 г. През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова, като почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. (Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture). На фестивала присъстват повече от 250 000 човека.
Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов—Бери. На 21 октомври 1983 г. филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC. След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в Мериленд.
Съдебния спор за патента за откриване на компютъра, тревожи голяма част от живота на Джон Атанасов. С годините са изписани стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. Най-накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението ABC на Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента. Айова е определен за мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър.
Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти – 1985 г . Награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен и с орден „Народна Република България“ — първа степен. Той изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.
При посещение на родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, му е връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.
Наред с двата си български ордена Атанасов е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките. От 1988 г. името на бащата на компютрите кръжи и в Космоса. Първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, носи името Джон Атанасов.
Източник: Уикипедия
Снимка: Интернет