Posts Tagged with Венера

Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.

Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.

Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.

В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.

Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.

Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.

Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.

Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.

Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.

Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.

И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.

Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.

Снимка: Наса

В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.

Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.

Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.

След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.

Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.

Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.

Снимка НАСА: nasa.gov