Децата порастват с вяра в белобрадия старец, който раздава подаръци. Когато пораснат, откриват, че подаръците ги купува мама, а добрия дядо с червен костюм е само актьор.

Но все пак той съществува и носи подаръци на тези, които продължават да вярват в него. И тези подаръци са най-хубавите, защото не могат да се купят с пари.

Представи си един голям, разкошно опакован подарък и с етикетче: За теб!

Би се зарадвал и с нетърпение отворил да видиш каква изненада крие…

Такъв един подарък видяло пред себе си едно бедно момче. То бе отишло в гората да донесе с шейната дърва за печката.

Когато видя в снега красивия подарък ах-на. Прочете етикетчето и се зачуди защо не пише име, но предположи че има причина. Проследи с поглед следите от голяма шейна, сложи големия подарък в своята шейничка и тръгна по дирите.

Вървя дълго, гората свърши, но то следваше следите в белия безкрай. Най-накрая съзря къща, бавно приближаваше към нея и следите свършиха точно там.

Къщата беше обляна в светлина и прекрасна музика, сякаш вътре имаше най-вълнуващ празник. Момчето постоя малко и после нерешително почука. Вратата се отвори и то видя голямо оживление. Малки човечета сновяха насам натам и разнасяха разни пакети, правеха си шеги или си припяваха мелодии. Момчето пристъпи и щом влезе вратата се затвори. Видя един усмихнат старец да му маха и вика. То се приближи.

– Какво те води насам момче? – попита го белобрадия старец.

Момчето му разказа как е намерило подаръка, проследило шейната и стигнало до тук.

– Хо-хо-хо-о… – добродушно се засмя дядото – Щом пише „За теб”, значи е за теб.

– За мен? – учуди се плахо момчето – Но аз нищо не съм си пожелавал…Подаръците, които получавам са топла шапка, шал, ръкавици… – то посочваше дрешките и очите му искряха от благодарност – …Които баба ми плете, за други подаръци нямаме пари.

– Знам,знам…Всичко знам – отговори старецът – Знам, кой какво прави и кой от какво се нуждае. Този подарък е специален, от мен за теб. Пази го и го цени и той ще сбъдне всяко твое желание.

– Благодаря…! – отвърна плахо момчето.

Не разбираше защо получава този подарък, и се бореше с желанието да го откаже. Но чувстваше, че има причина и трябва да го приеме. Когато по-късно у дома внимателно го отвори, вътре намери една вълшебна книга. Може би само изглеждаше вълшебна, макар на вид да беше обикновена. Но след като я прочете веднъж и след всичките пъти, когато я препрочиташе, момчето намираше много мъдри отговори на всеки свой въпрос и постъпваше според тях.

И беше щастлив.

Й. Богомилова