Mars Express е заснел делта на Марс, в кратера Еберсвалд

Делта в кратера Еберсвалд
Делта в кратера Еберсвалд

Апаратът Mars Express на Европейската космическа агенция е направил снимки на кратера Еберсвалд на Марс, на които много ясно се виждат следи от делта, образувана от река, която е била течаща преди време в кратера. За това съобщава сайта на космическата агенция – esa.int.

Кратерът Еберсвалд (диаметър около 65 километра) се е образувал преди около 3,7 милиарда години от стълкновението с голям астероид. По-късно до него пада метеорит, от който остава кратера Холдън, с диаметър – 140 километра, засипвайки част от кратера Еберсвалд.

Намерената делта в кратера Еберсвалд заема площ от около 115 квадратни километра. Малките и криволичещи канали са видими по върха на кратера, които са го пълнили с вода, превръщайки го в езеро. Според учените делтата е била засипана с наноси, но след това под действието на вятъра и ерозията тя се е открила.

За първи път следи от делта са открити от американския апарат Mars Global Surveyor, който е започнал да работи през 1996 г. (връзката с сондата е изгубен през 2006 г.). Благодарение на запазването на делтата, кратера е станал един от кандидатите за кацане на новия марсоход MSL (Mars Science Laboratory).

Освен в Еберсвалд учените са имали още няколко алтернативи за кацане на апарата – в долината на Морт, а така също и споменатия кратер Холден. Но на края е взето решение марсохода да бъде приземен в кратера на Гейл. Апаратът трябва да се отправи към червената планета в промеждутъка на датите – 25 ноември и 18 декември 2011 г.

Mars Express е бил пуснат през 2003 г. Сондата е пристигнала в орбитата на Марс заедно с апарата за кацане Beagle 2, който заради многобройните проблеми се разби на повърхността на планетата. Забележително е, че част от инструментите на Mars Express представляват преработени версии на приборите, създадени за мисията Mars 96.

Източник: lenta.ru
Снимка: esa.int

Метеоритния дъжд Леониди

По информация от астрономите, на 16 ноември 2010 през ноща , нашата планета ще премине през най-акивната част от ноемврийския метеоритен поток Леониди.

Пикът на „падащите“ звезди може да се наблюдава през ноща на 16-17 ноември, след 2ч наше време. Разбира се за да се наблюдава метеоритния поток, са нужни две важни условия – първо, отсъствие на голямото количество градски светлини, и второ ясно небе.

Като правило, потока на Леонидите най-добре се наблюдава във северното полукълбо, но поради факта , че по това време настъпва есенно зимния сезон , и небето често е покрито с гъсти облаци, потока на Леонидите няма такава популярност като например августовския звездопад на Персеидите.

По думи на Бил Кук от Центъра за космически полети „Маршал“
на НАСА, от 1999г потока на Леонидите отлсабваше, достигайки до минимални значения. Но през тази година , специалистите очакват, че по време на преминаването на Земята през тази област, ще могат да се виждат до 500 ярки метеорита в час. Като най-добро място за наблюдение, специалистите посочват азиатските страни.

Напомняме, че Леонидите, представляват метеоритен поток, който ежгодно се наблюдава от страната на съзвездието Лъв. Този метеоритен поток се образува в резултат наотделянето на вещества от кометата Темпел-Тутл, която на всеки 33.25 години се приближава до Земята. Дребни частици с размери на песачинка , изгараят в земната атмосфера, образувайки звезден дъжд.

За последен път много мощен метеоритен дъжд , е бил наблюдаван през 1966г, когато на всеки час в земната атмосфера са изгаряли до 150 000 метеорита. Очаква се , че следващия такъв супер мощен метеоритен дъжд ще бъде през 2099г.
През 2004 г. когато Земята е преминала през метеоритния поток на Леониди на 14-21 ноември са наблюдавани до 50 метеорита.

До края на годината, Земята ще премине през още един метеоритен дъжд – Гемениди. Пика на този метеоритен дъжд ще бъде на 13-14 декември.

В Антарктида бяха открити два метеорита

Два метеорита, паднали в Антарктида, се различават от познатите досега на науката, съобщи Би Би Си.

Специалистите не могат да определят техния произход. Някои учени са допускали, че метеоритите може да са от Венера, но тази хипотеза сега изглежда невероятна.

Самата идея от горещата Венера да се откъсне скала е крайно спорна. Освен това силната гравитация на планетата и плътната атмосфера биха й попречили да полети в космоса.

А и метеоритите са по-стари от по-голямата част от повърхността на Венера и това изключва планетата като източник. Други учени допускат антарктическите метеорити да са се откъснали от непознат източник на астероиди.

Двата метеорита, наречени GRA 06128 r GRA 06129, бяха открити през 2006 г. Те са плоски и ръждиви на цвят, като не попадат в установените групи за класифициране.

Уникалността им се дължи на съотношението на различните изотопи на кислорода.

Метеоритите се изследват от различни екипи на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, университета на Ню Мексико, японския Национален институт за полярни изследвания. БТА

Астероид прелетя близо до Земята

Триметровият астероид 2010 WA е прелетял тази сутрин в около 6 часа (българско време – бел.ред. ) край Земята, по-близо дори от геостационарните орбити, съобщи РИА „Новости“.

Астероидът 2010 WA е открит във вторник сутринта, се посочва в базата данни за малките небесни тела в Слънчевата система на НАСА, допълва БТА. 2010 WA принадлежи към семейството Аполон – група астероиди, които пресичат орбитата на Земята.

Дори и при навлизането си в атмосферата й обаче, те не представляват заплаха, тъй като при подобен размер напълно се разрушават в атмосферата.

Прелитането на 2010 WA предшества масовото „нахлуване“ на космически „гости“ в земната атмосфера – годишния метеорен поток Леониди.

Есенният звездопад, който започна да се проявява още миналата седмица, ще достигне максимума си тази вечер. Тогава в небето ще могат да се наблюдават до 100 падащи звезди на час. Най-подходящото за целта време ще е преди зазоряване.

Леонидите могат да се видят всяка година в средата на ноември, когато Земята преминава през потока частици, летящи по орбитата на породилата ги комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle).

Метеорният поток е получил името си заради това, че неговият радиант – точката на небето, от която от гледна точка на наблюдателя „падат“ метеорите – се намира в съзвездието Лъв.