Русия модифицира космическите кораби „Съюз“

Росия усилено провежда модификации по космическите кораби от серията „Съюз“, в това число и по искания на НАСА, поинформация от „Интерфакс“.

От ноември 2011г на „Съюз“ ще бъдат установени по мощни слънчеви батерии, а от март 2012г – допълнителна защита от метеорити, от ноември 2013г – нова руска радиотехническа система „Курс“ за сближаване и скачване с МКС.

Необходимоста от нови слънчеви батерии се обяснява с това, че след модернизацията на някои системи от кораба, е нарасноло енергопотреблението. „Цялата повърхност на двете слънчеви батерии, ще бъде запълнена с фотоелектрически преобразователи с увеличен коефициент на поелзно действие“ е казал източника.

От 2010г към МКС летят модифицирани „Съюз“ , които са снабдени с цифрова система за управление. Първият ( и засега единствен ) цифров „Съюз ТМА-М“ се скачи с МКС на 10 октомври 2010г.

Метеоритния дъжд Леониди

По информация от астрономите, на 16 ноември 2010 през ноща , нашата планета ще премине през най-акивната част от ноемврийския метеоритен поток Леониди.

Пикът на „падащите“ звезди може да се наблюдава през ноща на 16-17 ноември, след 2ч наше време. Разбира се за да се наблюдава метеоритния поток, са нужни две важни условия – първо, отсъствие на голямото количество градски светлини, и второ ясно небе.

Като правило, потока на Леонидите най-добре се наблюдава във северното полукълбо, но поради факта , че по това време настъпва есенно зимния сезон , и небето често е покрито с гъсти облаци, потока на Леонидите няма такава популярност като например августовския звездопад на Персеидите.

По думи на Бил Кук от Центъра за космически полети „Маршал“
на НАСА, от 1999г потока на Леонидите отлсабваше, достигайки до минимални значения. Но през тази година , специалистите очакват, че по време на преминаването на Земята през тази област, ще могат да се виждат до 500 ярки метеорита в час. Като най-добро място за наблюдение, специалистите посочват азиатските страни.

Напомняме, че Леонидите, представляват метеоритен поток, който ежгодно се наблюдава от страната на съзвездието Лъв. Този метеоритен поток се образува в резултат наотделянето на вещества от кометата Темпел-Тутл, която на всеки 33.25 години се приближава до Земята. Дребни частици с размери на песачинка , изгараят в земната атмосфера, образувайки звезден дъжд.

За последен път много мощен метеоритен дъжд , е бил наблюдаван през 1966г, когато на всеки час в земната атмосфера са изгаряли до 150 000 метеорита. Очаква се , че следващия такъв супер мощен метеоритен дъжд ще бъде през 2099г.
През 2004 г. когато Земята е преминала през метеоритния поток на Леониди на 14-21 ноември са наблюдавани до 50 метеорита.

До края на годината, Земята ще премине през още един метеоритен дъжд – Гемениди. Пика на този метеоритен дъжд ще бъде на 13-14 декември.

Вълшебната гора

Има някъде една вълшебна гора. Тя е наистина необикновена. В нея непрекъснато всичко се променя, и всяка промяна води до себе си други промени, като лавина от непресъхваща хармония. Тази гора е проектирана от един виртуозен Архитект, тя е и сътворена от Него, и всеки и най-незначителен на пръв поглед детайл е Негово дело. И Той я е създал за да носи радост. Тази гора е като великолепна художествена галерия, в която всеки миг може да се види уникален шедьовър, защото само след миг картината вече е друга, по-прелестна, ако в тази вълшебна галерия, може нещо да бъде сравнимо с друго…
Вратите на тази галерия са широко отворени за всеки ценител.  Всеки пристъпил може да съзерцава това несравнимо изкуство не само с поглед, но с всичките си сетива. Може да я чуе, вдъхне, докосне, осъзнае… Единственото условие е : Да не нарушава хармонията на вълшебството.
И най-хубавото е че тази гора е навсякъде. Не е нужно да пътуваш с дни, но все пак трябва да направиш малко усилие за да стигнеш до нея… Ако тази невероятна разходка може да се нарече усилие.
Прииска ли ти се да я видиш просто тръгваш… Без посока и скоро ще видиш първото дърво.

©  Й. Богомилова,  http://www.utro.bg/

Намалява излъчваната енергия от Сатурн

Космическият апарат „Касини“ установи, че всяка година от 2005 до 2009 Сатурн е излъчвал все по-малко енергия, но южното му полукълбо винаги е изпускало повече топлина от северното, съобщи „Сайънс дейли“.

Освен това нивата на енергията са се променяли със сезоните. Те са и съвсем различни от предишния път, когато планетата е посетена от космически апарат през 80-те години на миналия век, допълва БТА. Планетите в Слънчевата система изпускат енергия под формата на топлинно излъчване. То е в дължини на вълната, които са невидими за човешкото око.

Приема се, че планетите излъчват енергия равномерно във всички посоки. Сега „Касини“ показа, че Сатурн не прави така, обясни Лиминг Ли от Корнелския университет.

През последните пет земни години на Сатурн беше лято в южното полукълбо и зима в северното. Един сезон на Сатурн продължава колкото седем земни години. Излъчената енергия от двете полукълба се увеличава или намалява в зависимост от температурата там.

Въпреки това за 5-годишния период планетата изглежда общо се охлажда и излъчва по-малко енергия.

Сондата „Вояджър“ не е регистрирала подобно явление, нито дисбаланс между двете полукълба през 1980 г. и 1981 г. Възможно е това да се дължи на различно количество енергия от Слънцето, както и на разлики в облаците и маранята над планетата.

„Хъбъл“ състави точна карти на тъмната материя

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената. Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия.

Учени на НАСА, работещи с космическия телескоп „Хъбъл“, съставиха една от най-точните карти на тъмната материя – тайнственото вещество, което съставлява около една четвърт от масата на Вселената, съобщи РИА „Новости“.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява достатъчно електромагнитни вълни, допълва БТА.

Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя.

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената, на обикновената около 4 процента, а всичко останало е не по-малко загадъчната тъмна енергия. Група учени под ръководството на Дан Коу от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена са използвали камерата ACS на телескопа „Хъбъл“, за да съставят карта на тъмната материя в галактичния куп Абел 1689 – един от най-големите, отдалечен от Земята на 2,2 милиарда светлинни години. Купът служи на астрономите като гравитационна леща, която заради огромната си маса изкривява и усилва лъчението на галактиките, намиращи се отвъд него.

Учените са получили карта на масата на купа с достатъчно високо разширение. Те са установили например, че в центъра на Абел 1689 тъмната материя е много повече, отколкото би трябвало да има на теория. Наблюденията ще помогнат на учените да узнаят повече и за ролята на тъмната енергия в „ранното детство“ на Вселената.

Британски учени могат да създадат пространствено-времево наметало

Снимка: sxc.hu

Британски учени мислят, че ще могат да манипулират светлината, така че да скриват не само предмет, както с невидимото наметало, а цяло събитие в пространството и времето, съобщи АФП.

Екип от лондонския Импириъл колидж вече демонстрира, че „метаматериалите“ – наноматериали с толкова малки структури, че да могат да въздействат върху светлината, могат да направят невидим за човешкото око покрит с тях предмет, допълва БТА.

Физици от същия университет искат да постигнат още повече, като скрият от погледа цяло събитие за определено време. За целта с метаматериали те смятат да накарат светлината да изчезне в пространствено-времева „празнота“ .

С помощта на “ пространствено-времево наметало“ един крадец би могъл да проникне в помещение, да разбие сейфа, а след това да напусне спокойно мястото, като охранителните камери през това време ще показват празно помещение и недокоснат сейф. На теория някои оптични силициеви влакна биха могли да постигнат такъв ефект, като се използват вариация в индекса на пречупване, т.е. в скоростта на разпространение на светлината във влакната.

„Обикновено светлината забавя движението си, когато навлиза в някакъв материал. Теоретично обаче е възможно да бъдат манипулирани светлинните лъчи така, че част от тях да се ускорят, а останалите да се забавят“ повече от нормалното, обясни проф. Мартин Маккол.

Така ускорените лъчи ще стигнат преди да се състои събитието, а забавените след него. Забавяйки светлината, а след това изравнявайки я, без да остане следа, дадено събитие ще остане буквално в сянка и наблюдателят няма да може да го види. Докато скриването на събитие си остава в сферата на научната фантастика, в информационните технологии теорията за пространствено-времевата празнина може веднага да бъде приложена за увеличаване на капацитета за изчисления на компютрите, каза д-р Пол Кинслър от екипа.

Преди време е имало летящи динозаври с размерите на жираф

Години наред експертите спорят дали огромните праисторически динозаври с крила са можели да летят. Край на този спор слага откритието на палеонтолози от САЩ и Великобритания, които са установили, че влечугите с размери на жираф, известни като птерозаври, не само са летели, но и са изминавали големи разстояния във въздуха, пише БТА, позовавайки се на в. „Дейли телеграф“.

Предишни теории гласят, че тези едри създания са били твърде тежки, за да полетят като птици – или от място, или със засилване чрез бягане.

Авторите на проучването д-р Марк Уитън от университета на Портсмът, Великобритания, и д-р Майкъл Хабиб от университета в Чатъм, САЩ, са се опитали да отговорят първо на въпроса дали с оглед на размерите и теглото на скелета им птерозаврите въобще са можели да се издигат във въздуха.

Специалистите са установили, че древните създания не само са можели да излитат, но и веднъж издигнали се във въздуха, са изминавали огромни разстояния, прелитайки от континент на континент. Уитън и Хабиб са открили, че едрите влечуги са излитали, като са използвали комбинираната мускулна сила на задните крайници и крилете си, изпълнявайки нещо подобно на овчарски скок.

„Птерозаврите не са птици, за да излитат от място или със засилване чрез бягане. Те са летящи влечуги с напълно различни скелетна структура, пропорции на крилете и мускулна маса. Анатомията им е уникална. Птерозаврите са летели по различен от птиците начин. Докато при птиците са се развили леки и кухи кости, улесняващи летенето, при летящите влечуги са се оформили подсилени скелети в съответствие със специфичните им методи на летене“, обяснява д-р Уитън.

Тропосферата се затопля

Не само повърхността на Земята се затопля, но и тропосферата – най-ниският слой на атмосферата, където протичат климатичните процеси, предаде Ройтерс, позовавайки се на резултатите от американско изследване.

За целите на проучването специалисти от Националното управление за изследване на океаните и атмосферата в САЩ са анализирали данни за температурите в тропосферата, събирани четири десетилетия, допълва БТА.

Направеният анализ е показал, че ключовият атмосферен слой – тропосферата, също се затопля в резултат на натрупването на повече улавящи топлината парникови газове.

Откритието може да сложи край на дебатите, започнали преди 20 години. Тогава е публикуван научен доклад, базиран върху сателитни наблюдения. Докладът повдига въпроса дали подобно на земната повърхност тропосферата също се затопля.

В Антарктида бяха открити два метеорита

Два метеорита, паднали в Антарктида, се различават от познатите досега на науката, съобщи Би Би Си.

Специалистите не могат да определят техния произход. Някои учени са допускали, че метеоритите може да са от Венера, но тази хипотеза сега изглежда невероятна.

Самата идея от горещата Венера да се откъсне скала е крайно спорна. Освен това силната гравитация на планетата и плътната атмосфера биха й попречили да полети в космоса.

А и метеоритите са по-стари от по-голямата част от повърхността на Венера и това изключва планетата като източник. Други учени допускат антарктическите метеорити да са се откъснали от непознат източник на астероиди.

Двата метеорита, наречени GRA 06128 r GRA 06129, бяха открити през 2006 г. Те са плоски и ръждиви на цвят, като не попадат в установените групи за класифициране.

Уникалността им се дължи на съотношението на различните изотопи на кислорода.

Метеоритите се изследват от различни екипи на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, университета на Ню Мексико, японския Национален институт за полярни изследвания. БТА

Астероид прелетя близо до Земята

Триметровият астероид 2010 WA е прелетял тази сутрин в около 6 часа (българско време – бел.ред. ) край Земята, по-близо дори от геостационарните орбити, съобщи РИА „Новости“.

Астероидът 2010 WA е открит във вторник сутринта, се посочва в базата данни за малките небесни тела в Слънчевата система на НАСА, допълва БТА. 2010 WA принадлежи към семейството Аполон – група астероиди, които пресичат орбитата на Земята.

Дори и при навлизането си в атмосферата й обаче, те не представляват заплаха, тъй като при подобен размер напълно се разрушават в атмосферата.

Прелитането на 2010 WA предшества масовото „нахлуване“ на космически „гости“ в земната атмосфера – годишния метеорен поток Леониди.

Есенният звездопад, който започна да се проявява още миналата седмица, ще достигне максимума си тази вечер. Тогава в небето ще могат да се наблюдават до 100 падащи звезди на час. Най-подходящото за целта време ще е преди зазоряване.

Леонидите могат да се видят всяка година в средата на ноември, когато Земята преминава през потока частици, летящи по орбитата на породилата ги комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle).

Метеорният поток е получил името си заради това, че неговият радиант – точката на небето, от която от гледна точка на наблюдателя „падат“ метеорите – се намира в съзвездието Лъв.