Венера – негостоприемен свят

Венера
Венера

Поводът да ви запознаем с Венера като един негостоприемен свят е нейният транзит преди ден пред Слънцето.

Припомняме, че на 5 срещу 6 юни беше наблюдаван транзитът на Венера пред Слънцето – следващото наблюдение от Земята е след 105 години.

Венера е втората планета от Слънчевата система и след Слънцето и Луната е най-яркият небесен обект. Тя отразява толкова много светлина, че може да “рисува” сенки – нещо, в което можем да се убедим в безлунна нощ. Планетата има два пика на яркост – в утринните и вечерните часове, между които сменя положението си. Именно и за това я нарича Зорница или Вечерница. Този факт е обърквал, заблуждавал много хора в древността, които са си мислели, че това са два различни обекта.

В днешни дни планетата продължава да тревожи хората – тя регулярно бива вземана за НЛО.

Венера често бива сравнявана със Земята и двете планети се наричат “сестри”. Това сравнение не е далеч от истината: и Земята и Венера имат приблизително еднакви размери, сила на тежест и общ състав. Хората са очаквали, че на планетата е възможно да има живот, но това не е така – нейната атмосфера е отровна, съставена предимно от сярна киселина. А освен това и атмосферното налягане е огромно – 90 атмосфери. Причината за това е, че тя е много по-плътна от земната атмосфера. Тя е толкова плътна, че Слънчевите лъчи никога не проникват до нейната повърхност.

Интересен факт е, че атмосферата на Венера е много динамична и се върти около планетата много по-бързо от самата нея. Този факт е наречен суперротация.

Още нещо с което втората планета в Слънчевата система е уникална – тя се върти толкова бавно около своята ос, че нейната година е по-кратка от един неин ден.

Също така Венера няма магнитно поле и не е защитена от вредното влияние на слънчевите лъчи. Освен това и повърхността и е много гореща – температурата стига до 500 градуса по Целзий.

Своя екстремален климат планетата дължи не само поради близостта си до Слънцето, но и заради това, че на нея има парников ефект: 95% от атмосферата и се състои от въглероден диоксид.

Наклонът на нейната ос е толкова малък, че там няма сезони.

И накрая ще споменем още две особеностти на Венера, които я отличават от останалите планети от Слънчевата система. Първата е, че тя единствена се върти по часовниковата стрелка, за разлика от всички останали планети, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Вторият интересен факт е, че тя няма свой естествен спътник. Само тя и най-близката планета до Слънцето – Меркурии са сами, без естествени спътници.

Венера е уникална, интересна планета, криеща своите тайни, планета, подобна по размери със Земята, но упорито криеща своите тайни и всъщност е един негостоприемен свят.

Снимка: Наса

Транзитът на Венера през 2012 г.

Транзит на Венера
Транзит на Венера

В ноща на 5 срещу 6 юни много хора наблюдаваха транзитът на Венера пред Слънцето. Днес това е увлекателно зрелище, но преди време благодарение на преминаването на планетата пред Слънцето са били направени важни открития.

Поради особеностите на наклона на плоскостите на орбитите на Земята и Венера, може да гледаме много рядко нейнният транзит пред Слънцето. Примерно – това се случва само 4 пъти за 243 години. Първите сведения за наблюдения датират от 1761 и 1769, когато има споменавания в местните вестници. Но по-сериозно внимание се получава при следващите транзити, които са съответно през годините 1874 и 1882 г. Причините за това е освен любопитството и скъпоструващите експедиции които са организирани по различните краища на планетата с цел да намерят най-доброто място за наблюдение. Тяхната цел е била само една – получавайки данни за транзитът на Венера, могат да изчислят разстоянието между Слънцето и Земята.

Анализирайки данните от 1761 и 1769 години астрономите изчисляват и разстоянието, което според тях е 136,8 милиона километра. Оказва се, че тогава те са сгрешили “само” с 14 милиона километра.

След 122 г., при следващите две преминавания на Венера пред Слънцето, които са през 1874 и 1882 години се получават по-точни данни. Събирайки резултатите от тези четири наблюдения, американския астроном Саймън Нюкомб дава оценка за разстоянието от 148,5 до 150,3 – тази негова оценка остава до 1931 г., когато наблюдават транзита на астероида Ерос и изчисленията са коригирани на 149,6 милиона километра.

Преминаването на Венера пред Слънцето позволява да се установи още един факт – откриването на атмосфера на Венера. Автор на това откритие е руския учен Михаил Ломоносов. М. Ломоносов е следил транзита през 1761 г. и е забелязал, че вместо да има гладко преминаване на планетата на фона на Слънцето, при техния контакт се образува ярко хало. Ломоносов предполага, че необичайно явление се дължи на наличието на атмосфера на Венера: това сияние (хало) се дължи на преминаването и пречупването на слънчевите лъчи през атмосферата на планетата.

Припомняме, че следващият транзит на Венера пред Слънцето е след 105 години.

Снимка НАСА: nasa.gov

Хайнрих Рудолф Херц

Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz)
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz)

Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) експериментално доказва наличието на електромагнитни вълни, които преди това са предсказани от Джеймс Максуел.
В края на 80-те години на XIX век Хайнрих Херц доказва след Никола Тесла, че електромагнитните вълни се движат със скоростта на светлината, те могат да бъдат отразявани и пречупвани.
Провежданите от него опити дават резултат през 1888 г. и тогава той приема електромагнитно смущение, което е получено от искра чрез приемник, който всъщност е бил несъединен проводников контур. Именно тогава измерва скоростта на разпространение на тези смущения и открива, че те се движат със скоростта на светлината. По такъв начин заключава, че светлината има поведение на електромагнитна вълна.
Благодарение на своите експерименти Хайнрих Рудолф Херц открива свойствата на електромагнитните вълни, като периодичност, поляризация, отражение, резонанс и дори използването на параболични антени.
Също така той е откривател и на фотоелектричния ефект. В негова чест единицата за измерване на честотата на електрическите хармонични трептения, акустичните и механични трептения, електромагнитните вълни от всякакъв характер е наречена херц и се означава с Hz.
Хайнрих Рудолф Херц (Heinrich Rudolf Hertz) е роден на днешния ден – 22 февруари 1857 и почива през 1894 г., когато е на 37 г. За него ни напомня Гугъл – най-голямата търсачка в интернет. Днес тя е сменила своето лого с изобразяването на електромагнитните вълни.

Източник на снимката: Уикипедия

Робърт Нойс

Логото на Гугъл в чест на откриването  на интегралната схема на Робърт Нойс
Логото на Гугъл в чест на откриването на интегралната схема на Робърт Нойс

Гугъл днес отбелязва Робърт Нойс. А поводът да го прави е, че той е авторът на интегралната схема. Робърт Нойс е роден на днешната дата през 1927 г. а почива от сърдечна недостатъчност на 3 юни 1990 г. когато е на 62 г. Робърт Нойс е наричан също така и „Кмета на Силициевата долина“.

 

Робърт Нойс
Робърт Нойс

В началото Робърт Нойс започва да работи в „Полупроводникова лаборатория Шокли“, което е подразделение на „Beckman  Instruments“, но напуска заедно със свои колеги, за да основат „Полупроводници Феърчайлд“.

Напуска и от там и заедно с Гордън Мур основават Интел през 1968 г. Робърт Нойс е награден с почетния медал на IEEE през 1978 г. „… за принос към силициевите интегрални микросхеми, които са крайъгълен камък на съвременната електроника“. Сградата на главния офис на Интел в Санта Клара, Калифорния носи неговото име.

 Снимки: Гугъл и Уикипедия

На НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата

Национален исторически музей
Национален исторически музей

Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на НИМ ще бъдат предоставени изключително ценни паметници на културата. Техният брой е около 10 000 и са били конфискувани от Софийска градска прокуратура в полза на държавата през 2004 г. от група дилъри.

За това вчера съобщава Националният исторически музей.

Историческите ценности са от всички времена и епохи – от праисторията до ХХ век включително. Сред тях могат да се видят част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 брой фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник”. Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.

Също така в колективните находки влизат и 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско. От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман – Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита до сега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман – Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.

Ето още какво включват колективните находки:

56 броя сребърни монети на цар Иван Страцимир.

Част от колективна находка, състояща се от 47 броя сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен.

Част от колективна находка, състояща се от общо 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен” и 65 броя са сребърни грошове на Иван Шишман.

Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Явно, то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние” – наблъскани в пластмасово шише от шампоан.

Сред придобивките за НИМ има и печати на български царе, като едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност може да се твърди, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство:

Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ – 1 брой; моливдовули на цар Симеон І – 4 броя; моливдовули на цар Петър І – 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха, включително и за българската средновековна история.

Не бива да се пропускат и предметните паметници:

Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ – произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.

Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица се свързва с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.

Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.

Печат с надпис „Народен български печат горски – 1867 г.”. Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.

Орден „Св.Св.Кирил и Методий” – малко огърлие. Този най-висок български орден, който лично на нас ни е познат само по литературни данни е очевидно изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.

На пресконференция в Националния исторически музей днес, от 11:30 часа ще бъдат показани образци от тези паметници.

Астрономите са открили най-бързовъртящата се звезда

VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите
VFTS102 е най-бързовъртящата се звезда, открита от астрономите

Учените са открили най-бързовъртяща се звезда известна до този момент. Обект на изследването е звездата VFTS102, която по класификация се отнася към Морган-Кинан, към спектралния клас О. Това са най-горещите и ярки (сини) звезди. Тя се намира на разстояние от няколкодесетки светлинни години от пулсара PSR J0537-6910, който на свой ред се отстои на 170 хиляди светлинни години от Земята.

В рамките на изследването учените са провели спектрокосмически анализ на звездата, и са установили, че видимата скорост на въртене при екватора е 500-600 километра в секунда. За сравнение – същият показател при Слънцето е 3 километра в секунда. По думите на изследователите – това е практически пределната възможна скорост на въртене на звезда от такъв тип, която съставлява приблизително 0,8 от критическата скорост, при която центробежните сили разкъсват звездата на части.

Според учените по-бързо от VFTS102 се въртят само пулсарите, които представляват компактни останки от звезди. Също така учените предполагат, че подобна висока скорост оказва значително влияние на процесите вътре в самата звезда. Поради тази причина VFTS102 може да служи като поле за тестове на много теории, отнасящи се до еволюцията на звездите.

Според авторите на изследването, високата скорост на звездата показва, че някога VFTS102 е била в съюз с пулсара PSR J0537-6910, като по този начин са образували двойна система.

Археолози откриха дворец на тракийски владетел край тополовградското село Княжево

Разкопки на дворец на тракийски владетел край Тополовград
Разкопки на дворец на тракийски владетел край Тополовград

Археолозите са открили дворец на тракийски владетел, датиран от четвърти век преди Христос. Откритието е направено в рамките на експедиция “Странджа” край тополовградското село Княжево.

Разкопките на могилата “Татар маша” край Княжево започнаха преди по-малко от 2 месеца. Екипът на Даниела Агре трябваше да реагира бързо, заради серията иманярски набези. Археолозите очакваха да открият малък надгробен комплекс, но пред тях се разкри укрепения дом на тракийски владетел.

“Уникалното в него е неговото много, изключително добре запазено състояние – обяснява Даниела Агре. Горните етажи са паднали върху долните складови помещения и част от първия етаж. Обектът е запазен така през тези 2400 г. заради натрупания върху него могилен насип. Вътре са и тъкачния стан, вътре са съдовете.”

Археолозите от експедиция “Странджа” ще останат в Княжево още няколко дни. За консервацията и съхранението на археологическия обект подкрепа обещават от община Тополовград. А за продължение на разкопките догодина средства ще се търсят отново от чужди фондации.

 Източник: Нова тв

Мария Кюри

Мария Кюри
Мария Кюри

Мария Кюри  е френски  учен в областта на физиката и химията. От полски произход е и е родена на 7 ноември 1867 във Варшава. През 1891 г. ,се премества в Париж, Франция, за да учи. Там Мария Склодовска-Кюри (Maria Skłodowska-Curie) се развива в  научната си кариера и става френски гражданин. Тя  основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава. Мария Кюри е пионер в областта на радиологията.  Допринася за  теорията за радиоактивността, за техниките при изолирането на радио изотопи и за откритието на два нови елемента – полоний и радий.  Съпругът й  Пиер Кюри, дъщеря й̀ Ирен Жолио-Кюри и зет й̀ Фредерик Жолио-Кюри са също носители на Нобелова награда. Тя е първият носител на две Нобелови награди и единственият носител жена на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия. Мария Кюри  е и първата жена преподавател в Сорбоната. Получава 20 почетни степени и става член на 85 научни дружества по целия свят.

Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от левкемия,  вероятно получена от радиация по време на изследванията с радиоактивни вещества. Тя не е вземала никакви предпазни мерки при работата с опасните вещества. Случвало се е да  носи проби в джобовете си, а на гърдите си имала ампула с радий като талисман. Тогава още не са били известни последиците  от работа с радиоактивни изотопи. През 1990-те, образът на Мария Кюри е поставен на полските банкноти от 20 000 злоти.

Подпис на Мария Кюри

Източник:  Укипедия

Нобеловата награда за литература е за Томас Транстрьомер

Томас Транстрьомер (Tomas Transtromer) е е носител на Нобеловата награда за литература
Томас Транстрьомер (Tomas Transtromer) е е носител на Нобеловата награда за литература

Нобеловата награда за литература за 2011 г. е присъдена на Томас Транстрьомер (Tomas Transtromer). Нобеловата награда е присъдена със следната формулировка: “Чрез силните си образи, Транстрьомер дава нов достъп до реалността”. Томас Транстрьомер е психолог по професия и е роден през 1931-ва година в Стокхолм.

Томас Транстрьомер е най-големият шведски поет на XX век, автор на 12 сборника със стихове и проза. Неговият първи поетически сборник: “Седемнадесет стихотворения” е бил публикуван през 1954 г. Той е получил многобройни литературни награди, включително премия Петрарка. Също така той е и професионален пианист и музиковед.

Малко преди да издаде своята последна книга – “За живите и мъртвите” получава тежък инсулт, в следствие на което губи говора си.

Томас Транстрьомер е един от най-харесваните скандинавски автори и най-превежданият шведски поет. Неговите стихосбирки са издадени на повече от 30 езика.

Снимка: libriblog.com

Нобеловата награда за химия е присъдена на Даниел Шехтман за откриването на квазикристалите

Даниел Шехтман  (Daniel Shechtman) е носител на Нобеловата награда за химия
Даниел Шехтман (Daniel Shechtman) е носител на Нобеловата награда за химия

Нобеловата награда за химия за 2011 г. е присъдена на израелския учен Даниел Шехтман (Daniel Shechtman) за откриването на квазикристалите. Това откритие той прави през 1982 г. на 8 април, когато работи с бързоохладена сплав на алуминии и манган в състава на Al6Mn.

За разлика от кристалите, които както знаем се повтарят симетрично, Шехтман открива кристал, в който това повторение го няма – атомите са разположени хаотично.

Тогава се е смятало, че това е невъзможно в природата и защитавайки своето откритие Д. Шехтман се принуждава да напусне екипа в който работи.

Все пак ученият се оказва прав и през 2010 г. в Русия за първи път са открити естествени квазикристали в минерални образци. След това квазикристални структури са били открити и в определен тип стомани. Квазикристалите са много лоши проводници на електрическа и топлинна енергия – много по-зле от „нормалните“ кристали и аморфни вещества. В момента учените обмислят различни възможности за практическото им прилагане.

Паричната стойност на наградата която получава Даниел Шехтман е 10 милиона шведски крони (около $ 1.4 милиона). Церемонията по награждаването ще се проведе в Стокхолм на 10 декември.

Източник и снимка: lenta.ru

Нобеловата награда за физика е присъдена за откритието на ускореното разширяване на Вселената

Нобелова награда за физика за 2011 г.
Нобелова награда за физика за 2011 г.

Нобеловата награда за физика беше присъдена на трима учени – Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за техното откритие, че Вселената се разширява.

През 1998 г. учените откриват, че Вселената се разширява с ускорени темпове. Откритието е било направено благодарение на изучаването на свръхнови от тип Ia. Тези свръхнови възникват в двойни системи в които бялото джудже краде материята на своя съсед. Когато масата на джуджето достигне границата на Чандрасекар, то се взривява.

Границата на Чандрасекар се нарича горната граница на масата, при която една звезда може да бъде бяло джудже. Когато звездите достигнат тази граница избухват като свръхнови и те стават неутронни звезди или черни дупки. Тази граница е около 1,44 слънчеви маси.

Изучавайки отдалечените от Земята свръхнови учените установяват, че тяхната светлина е по-слаба, отколкото предвижда теорията – а това означава, че звездите са разположени по-далеко. Разчитайки всички данни с които разполагат учените установяват, че Вселената се разширява с ускорени темпове.

Отдавна е известно, че вследствие на Големия взрив, от преди около 14 милиарда години Вселената се разширява. Но никой не е очаквал Вселената да се разширява с ускорени темпове.

Сол Пърлмутър, който работи в Националната лаборатория Лоурънс в Бъркли, ще получи половината от паричната стойност на наградата – 10 млн. шведски крони (1,45 млн. долара). Втората половина ще бъдат разделени между Брайън Шмит (от Австралийския национален университет) и Адам Рийс (университет Джон Хопкинс).

Източник: lenta.ru
Снимка: nobelprize.org

Джон Атанасов – бащата на компютрите

Джон Атанасов
Джон Атанасов

Джон Атанасов – бащата на компютрите, е роден на 4 октомври 1903 в САЩ. Баща му, Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, през 1889, 13 годишният Иван Атанасов емигрира в САЩ с чичо си.
Джон е първото от 9-те деца на Айва и Иван Атанасов и Ива Пърди. Майка му е учителка по математика, с ирландска и френска кръв. Тя написва „Спомените на Айва Атанасова за съпруга и Иван Атанасов“, откъдето научаваме за произхода на Джон Атанасов.
Джон постъпва в Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност елктро-инженерство, защото най-силно желаната от него специалност физика, не присъствала в учебния план на Гейнсвилксия университет. Но електрониката го увлича и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по електро-инженерство през 1925 г. с отличие и получава много престижни предложения за работа, но започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност не случайно Джон избира електрониката. Когато е на девет години, къщата им е първата , в която има ток, и Джон открива и поправя, лошо свързана електрическа крушка на верандата.

Докато работи по магистърската си степен, случайно се отбива в един студентски клуб и се запознава с Люра, 25-годишна студентка по икономика .
През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова. Няколко дни по-късно се жени за Люра, която още не е завършила своето образование по икономика. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси, другите им деца са близнаци. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Работи върху дисертацията „Диелектрическа константа на хелия“ . Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните за онова време сметачни машини. През тежките седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си, Атанасов е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с намерението да направи по-добра машина за пресмятания.

Първият компютър на Джон Атанасов
Първият компютър на Джон Атанасов

През есента на същата година, става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.

След опитите с много математически устройства, съществуващи по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Терминът „цифров“ тогава още не е използван и Атанасов отбелязва аналоговите устройства като „по-добрите машини за пресмятане“. През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Джон установява, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.

Вманиаченото търсене на решение на проблема го подлудява. Една зимна нощ през 1937 г., разочарован от безнадеждни размисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. Скоро спира в крайпътно заведение в Илинойс и си поръчва питие, продължавайки да мисли по създаването на машината. След като се отпуска, мислите му започват да се нареждат. Пораждат се първите идеи как да направи компютър. През март 1939 г.,Щатския университет на Айова му отпуска 650 долара за експерименти. За асистент наема отличния студент по електроинженерство – Клифърд Бери. През периода 1939 — 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Работата по компютъра е прекъсната на 7 декември 1941, когато започва Втората световна война. Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.

По време на войната, Джон Атанасов е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот. През същото време е включен в първия атомен тест в Тихия океан — проект, който много му допада.

През 1948 г. Атанасов е изненадан и разочарован като разбира, че компютърът Атанасов — Бери е махнат от сградата на физиците и разглобен, без да бъде информиран никой от тях, че компютърът ще бъде унищожен. Само няколко части от компютъра са запазени.

През 1949 г. става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. Година по-късно става директор на морската отбранителна програма в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон. Там работи до 1951 г. През 1952 г. създава The Ordnance Engineering Corporation (компания, която се занимава с научни изследвания и разработки в Роксвил, Мериленд) с приятеля си и състудент Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г.Излиза в пенсия през 1961 г. През 1974 г. се завръща в Щатския университет на Айова, като почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие на нацията: Veisha. (Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture). На фестивала присъстват повече от 250 000 човека.

Вицепрезидентът и директор на информацията и публичните прояви на ISU Карл Хамилтън започва филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов—Бери. На 21 октомври 1983 г. филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери — Джейн Бери, и неговата майка — Грейс Бери, са наградени като роднини на съавтора на ABC. След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в Мериленд.

Съдебния спор за патента за откриване на компютъра, тревожи  голяма част от живота на Джон Атанасов. С годините са изписани стотици страници със свидетелски показания по техническата страна на спора, изхабени са много нерви. Най-накрая, на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението ABC на Джон Атанасов. Няколкостотинте страници на решението разкриват и други закононарушения на заявителите на патента. Айова е определен за мястото на конструиране на първия електронен цифров компютър.

Джон Атанасов посещава втората си родина — България, два пъти – 1985 г . Награден с орден „Кирил и Методий“ — първа степен и с орден „Народна Република България“ — първа степен. Той изнася няколко лекции в Българската академия на науките, посветени на изобретяването на компютъра.
При посещение на родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско, му е връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“.
Наред с двата си български ордена Атанасов е избран за чуждестранен член на Българската академия на науките. От 1988 г. името на бащата на компютрите кръжи и в Космоса. Първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“, носи името Джон Атанасов.

Източник: Уикипедия
Снимка: Интернет