Живял някога един баща, който имал трима син, но нямал никакъв друг имот освен къщата, в която живеели. Разбирал той, че след смъртта му всеки един от синовете ще иска да вземе къщата, но обичал еднакво и тримата и не знаел как да постъпи, та да не наскърби никого. Не искал също да продаде къщата и да подели парите между синовете се, защото била наследство от дядо и баба. Най-после намислил нещо, събрал синовете си и им рекъл:

– Пръснете се по света и нека всеки се потруди да изучи някакъв занаят. Като се завърнете, ще дам къщата на оногова, който е станал най-добър майстор.

Съгласили се синовете и големият решил да стане подковач на коне, вторият – бръснар, а третият – фехтовач. После насрочили деня, когато пак щели да се съберат в къщи, и тръгнали на път.

Случило се, че всеки от тях попаднал на добър майстор и изучил добре занаята си. Подковачът подковавал царските коне и си мислел: “Непременно аз ще взема къщата”. Бръснарят бръснел все видни хора и също мислел, че къщата ще стане негова. Фехтовачът понесъл не един удар, но стискал зъби и не се сърдел, защото също си мислел: “Ако се плаша и не искам да ме докосне сабя, никога няма да взема къщата”.

Минало уреченото време и те отново се събрали при баща си. Но не знаели как да намерят най-добра сгода да покажат сръчността си, та седнали да се посъветват помежду си. Както седели, изведнъж през полето притичал заек.

– Ха – виканл бръснарят, – заекът ми иде тъкмо на време!

Извадил паничката и сапуна и почнал да разбива пяна, докато заекът наближил. После го насапунисал и го обръснал, като търчал презгалва редом с него, подрязал му мустаците и нито го порязал, нито му причинил някаква друга болка.

– Хареса ми това – рекъл бащата – и ако другите двама не се потрудят, както трябва, къщата ще бъде твоя.

Не минало много време и ето че по пътя затрополола кола, в която седял един господин и конят пропускал като бесен.

Сега, татко, ще видиш какво умея пък аз! – рекъл подковачът.

Хуканл подир колата, отпрал четирите подкови на лудешки препусналия кон и все така бегом му заковал четири нови подкови.

– Бива те и тебе, юначага си – рекъл бащата, – не падаш по-долу от брата си по сръчност. Просто не зная кому да дам къщата.

Обадил се тогава третият:

– Татко, почакай да видиш какво мога и аз!

И тъй като завалял дъжд, третият брат извадил сабята си и почнал да я върти тъй бързо над главата си, че вътху него не паднала нито една дъждовна капка. Дъждът се усилвал непрекъснато и накрая станал толкова силен, като че от небето изливали ведра с вода. Но третият син въртял все по-бързо и по-бързо сабята си и останал напълно сух, сякаш седял под здрава стряха.

Удивил се бащата, като видял това, и рекъл:

– Ти показа най-голям майсторлък, затова къщата ще бъде твоя!

Другите двама братя не възразили, защото така се били уговорили по-рано. И тъй като много се обичали, то и тримата останали да живеят заедно в бащината къща и да упражняват в нея занятието се. И тримата били се изучили добре и били много сръчни, та напечелили много пари.

Живели така честито до дълбоки старини, и когато единият се разболял и умрял, другите двама не могли да го прежалят и накрая също се разболели и умрели. И тъй като приживе и тримата били много сръчни и много се обичали, погребали ги в един гроб.