История

Джон Джеймс Одюбон ( John James Audubon ) е роден на 26 април 1785г. Джон Джеймс Одюбон е роден във френската колония Свети Доминик (сега Хаити) и е незаконен син на френския генерал-лейтенант Жан Одюбон, морски офицер. Майката на Джон Одюбон е креолка и е работела като камериерка. Майка му – Жан Рабин умира когато той е едва на няколко месеца, понеже е страдала от тропически болести след пристигането си на острова. Когато робите в Хаити почват да се борят за свободата си през 1788г. баща му, Жан Одюбон решава да продаде имотите и да се върне във Франция. През 1803г. баща му се сдобива с фалшив паспорт и Джон Одюбон заминава за Америка за да избегне участие в Наполеоновите войни. Става мениджър на мини в начинание в което и той участва. Въпреки това се интересува от рисуване на птици и изоставя начинанието.

Джон Одюбон е американски натуралист, орнитолог и художник-анималист. Известен е с албума си – “Птиците в Америка”, в който описва птиците на американския континент. Описал е над 500 вида. За да направи това Одюбон лично ловува птиците, а след това ги препарира, описва и рисува. Правел е гравюри на експонатите на медна плочка, която оцветявал сам на ръка. Самият труд “Птиците на Америка” и “Орнитологична биография” са издадени в Англия.

Този монументален труд – “Птиците в Америка” се състои от 435 ръчно оцветени, в реален размер от 497 вида птици, изработени от гравирани плочи мед с различен размер в зависимост от размера на изображението. Те са отпечатани на листове с размери около 39 на 26 инча (660 мм). Самата работа съдържа малко над 700 вида птици от Северна Америка. Страниците на “Птиците в Америка” са така организирани, че да придобият артистичен ефект и контрастиращи интереси, като че ли читателя е във визуално турне.

През 1827 публикува първия том на “Птиците на Америка” в луксозен албум огромен размер на почти половината от човешкия ръст (99 см х 66см). “Птиците на Америка” е последвана от продължение –  “Орнитологична автобиография”. Това е колекция от живота и историите на всеки вид, написана заедно с Шотландския орнитолог William MacGillivray. В 1838 е издаден последния том на „Птиците на Америка“. Двете книги са били напечатани поотделно, за да се избегне британски закон, изискващ копия от всички публикации с текст да бъдат депозирани в библиотеките Crown, огромна финансова тежест за самостоятелна публикация. През 1839г. е издаден и последния том на “Орнитологична биография”.

Джон Джеймс Одюбон рисува, каталогизира и описва птици от Северна Америка по начин, който е много по-добър, превъзхождащ от дотогава използваните методи. Той изучава американските птици и се стреми да ги покаже в по-реалистичен начин, отколкото повечето хора в изкуството дотогава.

Рискувайки задължителната военна служба, Одюбон се завръща във Франция през 1805 г., за да се види с баща си и да получи благословията му да се ожени. Тогава се среща с френският естествоизпитател и лекар Шарл-Мари Д`Орбини, който подобрява уменията на Джон Одюбон в препарирането, и го научава на научни методи на изследване.

Одюбон развива своя собствена методика за изготвяне на птиците. След като ги е уловил използва кабели за да ги постави в естественото им положение, за разлика от метода, който ползват орнитолозите до тогава. Отдава се изцяло на работата си и примерно за основен образец на орел е отделил до четири 15-часови дни труд. Картините на птиците му са близки до живота в естествената им среда. Често ги показва когато са в движение, особено по време на лов или хранене. Това е в рязък контраст с тази твърда представителност на птиците от съвременниците си. Той основава картините си, работата си на обширни наблюденя.

Джон Джеймс Одюбон работи предимно с акварел в началото на деня. Той добавя цветни тебешири или пастел, за да покаже мекотата на перата на птиците, особено на сови и чапли. Всички видове са изготвени в действителни размери, като по-големите птици са намалени в съотношение за да може да ги побере на страниците. Малките видове обикновено са показани на клонове с плодове, плодове и цветя. Често Одюбон използва няколко птици за да представи всички гледни точки. По-големите птици често са поставени в техния хабитат или възможност за кацане на пънове. От време на време, както примерно при кълвачи, той съчетава няколко вида на една страница за да предложи контрастиращи елементи. Често изобразява гнездата и яйцата на птиците и техните естествени хищници – например змиите. Обикновено илюстрира мъжки и женски вариант, а понякога и тяхното потомство. В по-късните рисунки, използва сътрудници да направят местообитание за тях. Освен верните интерпретации на анатомията Джон Одюбон внимателно комбинира конструкцията на обектите, птиците, самата среда в която се намират, за да придобие по-голям художествен и научен ефект.

Джон Джеймс Одюбон почива на 27 януари 1851 в собствения си дом, в Ню Йорк.

Вижте част от снимките на Джон Джеймс Одюбон в неговия труд – “Птиците в Америка”:

Превел от английски: Борислав
източник: Уикипедия

Поставяйте активен линк към сайта и името на автора на материала!

Диоген е един от най-известните философи. Философите са странни хора. Те се раждат за да наблюдават себе си и околните и да правят кратки, но впечатляващи анализи на които или околните се присмиват и не обръщат внимание, или остават в историята. Диоген е  от малцината философи, които историята помни и то не с една и две крилати фрази.

Диоген Синопски, известен още като Циника, е роден в град Синоп през 412 г.пр.н.е. и е умрял през 323 г.пр.н.е. в Коринт.

Животът му не е бил лек, изпълнен с безброй превратности. Много от трудностите може да се каже, че сам си ги е създавал. Решението му да живее, като аскет е личен и осъзнат избор. Свикнал с мизерията, превратностите на времето и нямането, той бил щастлив от живота си. Като нямал нищо, нямало какво да изгуби и така да се разочарова и да бъде нещастен. Веднъж счупил чашата си, защото видял едно момче да пие вода с шепи. Щом едно дете може, и той трябва да може.

С повечето си съвременници изпитвали взаимни чувства. Той ги презирал заради суетата им, а те заради странното му, граничещо с лудост поведение. Някои негови съвременници все пак го смятали за мъдър. Веднъж го попитали как да се отърсят от изкушенията на плътта. Той просто започнал да мастурбира, а когато го порицали за това, той отвърнал: “Ех, ако можех да задоволя и глада си като си търкам корема …”.

Платон описал човека като двуного без пера. По този повод Диоген оскубал перушината на един петел и го завел в школата му. Заради случката Платон се видял принуден да добави определението “и с плоски стъпала”.

Друга негова странност била обикалянето на площада посред бял ден с факла в ръка. Когато го питали какво прави, той казвал: “Търся честен човек”.

По време на пътуване до Егина, философа  бил пленен от пирати и продаден като роб на остров Крит на заможния търговец Зенадий. Когато го попитали какъв занаят умее, философът отговорил “Единственото нещо, което мога да правя, е да уча хората, и искам да бъда продаден на човек, който има нужда от господар.” Така станал наставник на двамата синове на Зенадий.

Разказват и за срещата му с Александър Македонски. Диоген безцеремонно му казал казал: “Би ли се дръпнал? Правиш ми сянка.” Александър Македонски възкликнал “Ако не бях Александър, бих искал да съм Диоген”. Друга легенда гласи, че Александър го на централния площад, ровейки се в купчина човешки кости. Когато го попитал какво прави, той отвърнал  – “Опитвам се да различа костите на баща ти от тези на роба.”

Диоген е бил човек, на който е било безразлично дали е роб, след като духом никой не е успял да пороби. Той ни оставя с размисли за свободата, щастието и ценностите в живота.

wikimedia.org