Космос

Два екипа от астрономи са открили най-големия и най-отдалечен резервоар за вода във Вселената. Този “резервоар” с вода заобикаля огромен квазар на разстояние от 12 милиарда светлинни години и е с обем надвишаващ 140 трилиона пъти обема на водата на Земята.

“Обстановката около този квазар е уникална с това, че там се съдържа такова огромно количество вода” – това споделя Мат Братфорд, един от учените работещ в лабораторията на НАСА в Пасадена, Калифорния. “Това е демонстрация, че водата е широкоразпространена във Вселената, дори и в най-ранните години от нейното развитие.

Квазарът захранва една огромна черна дупка, която постоянно консумира материята от прах и газ около диска. Астрономите изучавали квазара APM 08279 5255, който крие черна дупка 20 милиарда пъти по-масивна от Слънцето и произвежда толкова енергия, колкото хиляда трилиона слънца.

Астрономите очакват да намерят вода дори и в ранните години от развитието на Вселената, но досега не са я откривали. Водата, открита в Млечния път е замръзнала в ледено състояние и е около 4 000 пъти по-малко отколкото новооткритата вода около квазара.

Водната пара е важна следа, която разкрива характера на квазара. В този конкретен квазар, водните пари се разпределят около черната дупка в газообразно състояние, в регион, който обхваща стотици светлинни години. Присъствието на водата в газообразно състояние показва наличието на Х-лъчи и инфрачервено лъчение от квазара, както и че газът е необичайно топъл и плътен по астрономическите стандарти. За сравнение – въпреки, че газообразният облак от вода е около минус 63 градуса по Фаренхайт (минус 53 градуса по Целзий) и е 300 трилиона пъти по-малко плътен от земната атмосфера, то е все още пет пъти по-горещ и от 10 до 100 пъти по-плътен, отколкото облаците в галактиките като Млечния път.

Измерванията на водните пари и на други молекули, като въглероден окис, показват, че има достатъчно количество газ, за да се захранва черната дупка, до достигане на шест пъти размера си. Но дали това ще се случи не е ясно – може някой региони да кондензират и да се превърнат в звезди или газът бъде изхвърлен от квазара.

Екипът на Брадфорд е започнал да прави своите наблюдения през 2008 г. в обсерваторията в Мауна Кеа в Хавай, а след това наблюденията са продължили в Южна Калифорния.

Втората група, водена от Дариуш Лис, старши научен сътрудник по физика в Калифорнийския технологичен институт е използвал интерферометър във френските Алпи, за да намерят водата. През 2010 г. екипът на Лис открива случайно водата в APM 8279 5255, наблюдавайки спектъра. Екипът на Брадфорд е в състояние да получи повече информация за водата, понеже са открили няколко спектрални подписи на газовият облак.

Превод: Борислав
Източник на информацията: NASA
Снимка: NASA

Учените са представили резултати от анализа на данните получени при падането на луната на „снаряда“, който вдигна облак прах. Оказа се, че 5.6% от изхвърления материал е вода.

Това количество вода е двойно по-голямо от съдържанието на вода в пустинята Сахара. Също така праха са намерени и много други вещества. Резултатите от анализите са публикувани в списание Science.

„Бомбардировката“ на Луната с два снаряда се проведе през октомври 2009г. В повърхноста на земния спътник се удариха – последната степен от ракетата носител Атлас-5, която изведе сондата LCROSS на орбита, а след това и самия „снаряд“. В резултат на сблъсъка се вдигна прах и фрагменти от почват( макар да се оказаха много по малко от това което разчитаха учените). Намиращата се на орбита сонда LRO, а също така самата сонда LCROSS до момента на падане анализираха образувалия се облак.

Сега авторите на статията в Science са представили детайлен разбор на данните. Освен вода, в праха са открити сребро, живак, водород и въглеводороди. Среброто по всяка вероятност се съдържа в слоя почва , който е веднага под повърхноста.

Първите данни от анализа на данните , получени като резултат от бомбандировката на Луната, се появиха няколко месеца след операцията. Най-важните резултати бяха откриването на вода на Луната.

По рано наличието на Луната на вода, беше потвърдено от три апарата от лунна орбита. Въпреки това, и до сега, изследователите не могат да стигнат до единно мнение относителноконцентрацията на вода на Луната.

По информация от астрономите, на 16 ноември 2010 през ноща , нашата планета ще премине през най-акивната част от ноемврийския метеоритен поток Леониди.

Пикът на „падащите“ звезди може да се наблюдава през ноща на 16-17 ноември, след 2ч наше време. Разбира се за да се наблюдава метеоритния поток, са нужни две важни условия – първо, отсъствие на голямото количество градски светлини, и второ ясно небе.

Като правило, потока на Леонидите най-добре се наблюдава във северното полукълбо, но поради факта , че по това време настъпва есенно зимния сезон , и небето често е покрито с гъсти облаци, потока на Леонидите няма такава популярност като например августовския звездопад на Персеидите.

По думи на Бил Кук от Центъра за космически полети „Маршал“
на НАСА, от 1999г потока на Леонидите отлсабваше, достигайки до минимални значения. Но през тази година , специалистите очакват, че по време на преминаването на Земята през тази област, ще могат да се виждат до 500 ярки метеорита в час. Като най-добро място за наблюдение, специалистите посочват азиатските страни.

Напомняме, че Леонидите, представляват метеоритен поток, който ежгодно се наблюдава от страната на съзвездието Лъв. Този метеоритен поток се образува в резултат наотделянето на вещества от кометата Темпел-Тутл, която на всеки 33.25 години се приближава до Земята. Дребни частици с размери на песачинка , изгараят в земната атмосфера, образувайки звезден дъжд.

За последен път много мощен метеоритен дъжд , е бил наблюдаван през 1966г, когато на всеки час в земната атмосфера са изгаряли до 150 000 метеорита. Очаква се , че следващия такъв супер мощен метеоритен дъжд ще бъде през 2099г.
През 2004 г. когато Земята е преминала през метеоритния поток на Леониди на 14-21 ноември са наблюдавани до 50 метеорита.

До края на годината, Земята ще премине през още един метеоритен дъжд – Гемениди. Пика на този метеоритен дъжд ще бъде на 13-14 декември.

Космическият апарат „Касини“ установи, че всяка година от 2005 до 2009 Сатурн е излъчвал все по-малко енергия, но южното му полукълбо винаги е изпускало повече топлина от северното, съобщи „Сайънс дейли“.

Освен това нивата на енергията са се променяли със сезоните. Те са и съвсем различни от предишния път, когато планетата е посетена от космически апарат през 80-те години на миналия век, допълва БТА. Планетите в Слънчевата система изпускат енергия под формата на топлинно излъчване. То е в дължини на вълната, които са невидими за човешкото око.

Приема се, че планетите излъчват енергия равномерно във всички посоки. Сега „Касини“ показа, че Сатурн не прави така, обясни Лиминг Ли от Корнелския университет.

През последните пет земни години на Сатурн беше лято в южното полукълбо и зима в северното. Един сезон на Сатурн продължава колкото седем земни години. Излъчената енергия от двете полукълба се увеличава или намалява в зависимост от температурата там.

Въпреки това за 5-годишния период планетата изглежда общо се охлажда и излъчва по-малко енергия.

Сондата „Вояджър“ не е регистрирала подобно явление, нито дисбаланс между двете полукълба през 1980 г. и 1981 г. Възможно е това да се дължи на различно количество енергия от Слънцето, както и на разлики в облаците и маранята над планетата.

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената. Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия.

Учени на НАСА, работещи с космическия телескоп „Хъбъл“, съставиха една от най-точните карти на тъмната материя – тайнственото вещество, което съставлява около една четвърт от масата на Вселената, съобщи РИА „Новости“.

Тъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи, тъй като не излъчва и не отразява достатъчно електромагнитни вълни, допълва БТА.

Тя е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя.

На тъмната материя се пада около 23 на сто от масата на Вселената, на обикновената около 4 процента, а всичко останало е не по-малко загадъчната тъмна енергия. Група учени под ръководството на Дан Коу от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена са използвали камерата ACS на телескопа „Хъбъл“, за да съставят карта на тъмната материя в галактичния куп Абел 1689 – един от най-големите, отдалечен от Земята на 2,2 милиарда светлинни години. Купът служи на астрономите като гравитационна леща, която заради огромната си маса изкривява и усилва лъчението на галактиките, намиращи се отвъд него.

Учените са получили карта на масата на купа с достатъчно високо разширение. Те са установили например, че в центъра на Абел 1689 тъмната материя е много повече, отколкото би трябвало да има на теория. Наблюденията ще помогнат на учените да узнаят повече и за ролята на тъмната енергия в „ранното детство“ на Вселената.

Два метеорита, паднали в Антарктида, се различават от познатите досега на науката, съобщи Би Би Си.

Специалистите не могат да определят техния произход. Някои учени са допускали, че метеоритите може да са от Венера, но тази хипотеза сега изглежда невероятна.

Самата идея от горещата Венера да се откъсне скала е крайно спорна. Освен това силната гравитация на планетата и плътната атмосфера биха й попречили да полети в космоса.

А и метеоритите са по-стари от по-голямата част от повърхността на Венера и това изключва планетата като източник. Други учени допускат антарктическите метеорити да са се откъснали от непознат източник на астероиди.

Двата метеорита, наречени GRA 06128 r GRA 06129, бяха открити през 2006 г. Те са плоски и ръждиви на цвят, като не попадат в установените групи за класифициране.

Уникалността им се дължи на съотношението на различните изотопи на кислорода.

Метеоритите се изследват от различни екипи на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, университета на Ню Мексико, японския Национален институт за полярни изследвания. БТА

Триметровият астероид 2010 WA е прелетял тази сутрин в около 6 часа (българско време – бел.ред. ) край Земята, по-близо дори от геостационарните орбити, съобщи РИА „Новости“.

Астероидът 2010 WA е открит във вторник сутринта, се посочва в базата данни за малките небесни тела в Слънчевата система на НАСА, допълва БТА. 2010 WA принадлежи към семейството Аполон – група астероиди, които пресичат орбитата на Земята.

Дори и при навлизането си в атмосферата й обаче, те не представляват заплаха, тъй като при подобен размер напълно се разрушават в атмосферата.

Прелитането на 2010 WA предшества масовото „нахлуване“ на космически „гости“ в земната атмосфера – годишния метеорен поток Леониди.

Есенният звездопад, който започна да се проявява още миналата седмица, ще достигне максимума си тази вечер. Тогава в небето ще могат да се наблюдават до 100 падащи звезди на час. Най-подходящото за целта време ще е преди зазоряване.

Леонидите могат да се видят всяка година в средата на ноември, когато Земята преминава през потока частици, летящи по орбитата на породилата ги комета Темпъл-Тътъл (55P/Tempel-Tuttle).

Метеорният поток е получил името си заради това, че неговият радиант – точката на небето, от която от гледна точка на наблюдателя „падат“ метеорите – се намира в съзвездието Лъв.